Истински момчета
През 1999, Уилям Полак публикува книгата си Истински момчета, в която защитава тезата, че съвременните западни общества възпитават момчетата в четири неща:
1. Никога да не показват слабост. Мъжете трябва да бъдат стоици, трябва да бъдат стабилни.
2. Никакви глезотии. Не бива да показват чувства, привързаност, топлота или съчувствие. Ако ще показваш някаква емоция, показвай гняв.
3. Мъжете трябва да бъдат твърди, мачо, да поемат рискове.
4. Мъжете трябва да са ВАЖНИ. Да имат висок статус. Да доминират. Да имат власт. В света има печеливши и губещи. Мъжете не трябва да губят.
Сами по себе си тези неща са интересни, защото са повлияли възпитанието на всеки един от нас. И въпреки че самите правила имат разни регионални и т.н. видоизменения, всички „знаем“, че един „истински“ мъж трябва да отговаря на всяко едно от горните „изисквания“.
По-интересното е това, че в едно патриархално общество (като, ахъъмм, българското), гореспоменатите изисквания залягат в основата на разбиранията и нагласите ни за това какво означава справедливост, щастие, успех, любов, семейство, приятелство, закон.
Каква е дефиницията на успеха в България?
Как изглежда едно щастливо българско семейство?
Какво е лицето на закона?
Openly Feminist 
В тази връзка много ме кефи един момент от “ТО” на Стивън Кинг.
[Бил като дете плаче за брат си, Ричи го успокоява и му казва, че не е виновен], и – цитирам по памет: “Ричи прегърна Бил (след като внимателно се огледа да не мине някой, който да ги помисли за педеруги)”.
нямам нищо против тези идеали, само че българинът по удивителен начин съчетава непригодността си и неспособността да се бори за доминация с мачовщина. т.е. мъчи се да доминира, но в къщи или сред жени, където е най-безопасно.
Като гледам на какво количество лигльовци, мамини синчета и емоционално неуравновесени типове съм се натъквал през годините, някак се съмнявам в първите точки :)
Петя, да не си наела Лонганлон да ти илюстрира идеите? :)
Ако си позволиш да покажеш емоция, да пролееш сълза, нищо хубаво не може да се каже за теб – лигльо, мамино синче, емоционално неуравновесен.
Нали не бъркате чувствителност и емоционална неуравновесеност – доста различни неща са и са с доста различни крайни резултати. :-)
мисля, че дефинициата за успех в България и образа на „щастливото българско семейство“ не се различават от същите тези неща в другите страни.
а, малко встрани от темата.
текстът не ми е пред очите, затова не мога да дам конкретни имена и дати. та наскоро някакви психолози направили следния опит. хванали групичка момиченца от детската градина и ги понаблюдавали известно време. в резултат забелязали как бързо се изградила някаква йерархия помежду им. в този момент пуснали в групичката момченце и след известно време се оказало, че нито едно момиченце вече няма амбиция да бъде лидер в групичката.
защо според вас се получава така? имайте предвид, че това са деца на около 4-5 години.
Яна, правя разлика между мъж, който показва на емоция и пълно безгръбначно.
estranged:
именно!
rahenna:
няма нищо лошо в самите идеали, разбира се. някои ситуации ИЗИСКВАТ хладнокръвие и стоицизъм. на мен също ми прави впечатление това, че мачовщината измества такива неща като аргументираното мнение, способноста да защитаваш и отстояваш някаква кауза…и освен това, мачовщината сама по себе си е превърната в идеал. кому е нужно?!
longanlon и yana:
вие двамата сте малко като кучето и котката ;) съгласна съм, че има много лигльовци (мъже, жени, всякакви). по-важното е да се опитаме да разберем, дали когато не одобряваме поведението на един мъж ние имаме сериозни причини да го правим или мозъците ни са толкова промити, че всяко отклонение от „нормата“ ни кара да си правим прибързани заключения.
juventus:
в българия, когато си говорим за мъже, най-често чувствителност и емоционална неуравновесеност се смятат за напълно еквивалентни понятия. уви.
zazie:
да! образът на щастливото българско семейсто не е много по-различно от образа на щастливото семейство еди-къде-си. сексизмът и предразсъдъците, за съжаление, не познават граници. смея да твърдя, обаче, че в някои по-развити демокрации положителние семейни модели са повече и хората имат повече варианти, от които да избират. мисля, че в последните години и тук се променят нещата точна в такава посока.
относно проучването, което описваш…звучи наистина интересно. случайно да си спомняш дали в рамките на същото изследване е проведен аналогичен експеримент, само че в обратна конфигурация: група момченца, към която по-късно се присъединява момиченце? мисля си, че резултатите биха били същите…
на мен не ми е ясно какви са различните положителни семейни модели… малко ми е абстрактно. едно семейство е щастливо, когато всички членове се обичат и могат да си позволят почивка два пъти в годината, имат кола, куче, некви такива неща…
изобщо парите са мн важен фактор, както оскар уайлд (доколкото си спомням) е казал „когато бедността влезе през вратата, любовта излита през прозореца.“ има нещо вярно.
ама ако можеш да дадеш (ти или който се сети) примери за различните положителни семейни модели , ще е мн ОК.
Добър въпрос…
Традиционното виждане е, че едно „нормално щастливо“ семейство е изградено от мъж-баща и жена-майка, задължително, сключили брак, + деца. Мъжът има сериозна и престижна работа, изкарва повече пари и се грижи за изхранването на семейството. Т.е. той поема по-голямата тежест по изкарването на семейните доходи. Жената се грижи за дома и децата. Може би работи, но нейната работа е „традиционно женска“. Няма толкова високи амбиции за кариерата си и определено печели по-малко от мъжа в семейството. И т.н., и т.н.
По-нетрадиционни модели:
– мъжът и жената не са сключили брак, но имат деца
– жената е основния доходо-носител в семейството, а съпругът е вкъщи и се занимава с отглеждането на децата
– или и двамата родители работят много, а за децата се грижат хора, на които това им е работата (мъже/жени детегледач(к)и)
– не е задължително родителите на децата да са от противоположен пол и т.н.
Задълженията са общо взето едни и същи (изкарват се пари, подрежда се дом, отглеждат се деца)…разликата е, че в патриархалното семейство правата и задълженията са регламентирани ненужно стриктно…
Не знам дали сега е по-ясно…Нека и другите да кажат…
Искам да допълня някои неща:
Хронологично в живота на семейството се очаква жената да прави всякакви компромиси в името на дома и децата, а по-късно и да се грижи за остарели родители. Тук можем да добавим и внучета, мисля, че в България очакването да отменяш младите в гледането на децата е много силно.
На мъжа пък най-голямата грижа са парите и в тяхно име е ОК да бъде изнервен, да го няма често.
То бива да се обобщава, ама нека малко и към реалността да поглеждаме от време на време.
Първо, сключването или несключването на брак няма никакво оношение към нивото на щастие в едно семейство.
Второ, наличието на пари, колкото и да ви е чудно, също няма чак толкова голямо значение. Хайде стига с тези престижни професии и големи суми, дето ги изкарвал Мъжът. Не всички мъже са бизнесмени, които подмятат пачки. Има хиляди мъже с нормални професии. Те също си имат семейства, също си имат деца и, представете си, също понякога са щастливи!
Има хора, които не възпитават децата си само в консуматорство. Ако не са заети денонощно с работа, им остава малко време да обърнат внимание на тези деца и да им покажат, че на света има разни хубави и забавни неща, които не се купуват с пачки. Не е нужно да имаш два хеликоптера, за да са щастливи децата ти. Много по-добър резултат ще постигнеш, ако ги оставиш да скачат на спалнята и да се бият с възглавници.
Относно това, което е написала Яна (понеже много често се споменават подобни намеци тук), искам нещо дебело да подчертая.
Момичета, не се захващайте с деца!
Това е адски неблагодарна работа.
Първо – разваляте си фигурата, кожата, косата, бюста.
Второ – раждането боли, но никой няма да ви даде медал или попупване по рамото.
Трето – трябва да стоите затворени вкъщи с малкото зверче, докато конкуренцията трупа професионален опит, а вие бършете задници и карате „нощни дежурства“ с подпухнали очи.
Четвърто – вече сте безинтересни на трудовия пазар, защото какво ще правите, като се разболее детето?
Пето – безинтересни сте и на сексуалния „пазар“ – раждала жена.
Освен това, да не забравяме обществения натиск, че от вас се очаква да правите всякакви жертви, дето няма да ви ги изреждам, за да не ви стресирам още повече.
С две думи – не си заслужава :)
Само не изпитвайте съжаление към клетите жени, които доброволно са се подложили на този ад, понеже така омаловажавате свободната им воля. Момент, който тук често се пропуска. Имам чувството, че според вас (конкретно Яна, защото тя често споменава такива неща) обществените нагласи са някакви железни закони и щом някой очаква от теб да гледаш внуче, и прав да умреш, не можеш да кажеш Не.
Ще ви изненадам сигурно, но всичко това отдавна не е толкова задължително. И мъжа да изкарва много пари, и сключването на брак и раждането на деца и гледането на внуци. Нито са задължителни, нито се правят изцяло под обществения натиск. Много често мъжете сами искат да изкарват пари, жените – да раждат деца и т.н.
Ама понеже не е много феминистично…
ахаа ясно.
петя, мисля си, че сред младите български семейства се срещат доста примери на нетрадиционни модели и те вече се приемат и от техните родители, т.е. по-старото поколение. около мен е пълно с подобни примери. ето един личен – майка ми например казва „кога ще се жените“ и като реагирам като настъпана, тя обяснява, че има предвид „кога ще си имате дете“:) но тя това го прави, щото е голяма радост и т.н., сещаш се, не че щото съм жена и ТРЯБВА да родя.
изключение в българия са само т.нар. „еднополови“ родители. но това, доколкото знам е проблем не само в българия и ще си остане проблем, може би.
яна, това дето се очаквало от дъщерята да гледа родители не е баш така. искам да ти напомня, че едно време дъщерята е „отивала снаха“, а синът е оставал в къщата да гледа родителите съответно:)
а очакването старите да отменят младите при гледането на деца е нормално, пак е икономически обусловено. ако имаш пари, плащаш на детегледачка, ако не – при баба и дядо.
не знам за еманципираните жени, но моята въобще не мога да я изкарам от нас и да я пратя да работи :)
мързелът сред съвремените жени е много по-наболял проблем от правата им!!! :)
Gimli, нещо не си ме разбрала. Никъде не съм казала, че се чувствам окована да раждам, да гледам деца и стари родители. Не е задължително, но е ОЧАКВАНО. И когато не изпълниш очакваното, се налага да се оправдаваш, обсъждат те, дори да не си конкретно ти, а принципна ситуация. „Аууу, Гинка от Койнаре не иска деца“ и другите квачки в компанията почват да обясняват къф съвършен егоист е Гинка, сигурно е осакатена духовно. Ако присъстваш и не искаш деца, никак не е приятно усещането и последствията му.
На всичко това му се вика СОЦИАЛЕН НАТИСК и е не по-малко неприятен от оковите.
Пък за снахите, отивали у сватята – тия сватя като остареят кой ги гледа? Синовете им, хаха?
И въобще не мисля, че някой тук говори само за семейства с големи пачки. Аз лично говоря за парите по-принцип.
И въобще, и аз виждам реалността.
Gimli:
Абе аз тук малко, Мара Подробната, ще се изкажа отново. Може да не съм права, но ми се струва, че не си ни разбрала много точно. Или нашия сарказъм и ирония към status quo-то не са достатъчно ясно обяснени.
ЕСТЕСТВЕНО, че едно семейство може да бъде изключително щастливо, дори да не се вписва в „идеала“ за семейство, който аз описах. То точно това е идеята на този постинг (че и на блога като цяло).
ЕСТЕСТВЕНО, че не бива да умаловажаваме избора на много жени да разждат и отглеждат деца. Аз лично НЕ СЪМ СИ И ПОМИСЛЯЛА да го направя. Както говорихме и с rahenna, нито един от тези избори или качества не са лоши сами по себе си, стига да са плод на осъзнат личен избор, а не на обществен/семеен натиск. Мен не ме притеснява това, че жените искат да раждат и гледат децата си. Притеснява ме това, колко ниско се цени този труд от обществото.
ЕДИНСТВЕНАТА част от твоя с коментар, с която не съм съгласна е, че подценяваш ролята на обществения натиск и социализацията върху изборите, които правим. „Обществените нагласи“ е леко мъгляво понятие, права си. Но това, за което говорим и аз, и Яна…тя ще ме поправи, ако има нещо друго предвид…е, че в процеса на социализация ние попиваме идеи, които до такава степен стават част от нас, че ние наистина започваме да вярваме в тях.
Според един от огромните успехи на феминизма е, че е накарал хората да се замислят върху процесите на социализация и влиянието на обществените норми и нагласи върху изборите, които правим всички ние…
легенди и митове
Четвърто – безинтересна сте на трудовия пазар…
Пето – безинтересни сте и на сексуалния „пазар“ – раждала жена.
НЯМА ТАКОВА НЕЩО.
просто некадърниците от мъжки пол се мъчат да минат тънко опасни конкуренти от женския като им измислят проблеми.
Важното е нещото да е свършено и каручката да е изкарана от калта.
Аз скоро реших да се откажа от една ключова позиция в полза на мъж. Съвсем съзнателно в полза на мъж и държах да е мъж. Целевата група на начинанието са 80 % мъже и виждам, че имат някакви съпротиви при „женски“ разговори. Разбират си се. А аз искам успех. Не е важно дали аз ще съм отпред, важно е начинанието да спечели. Ако трябва, ще помагам, без да съм отпред. Моето Его много силно иска този успех. В кюпа съм, но съм малцинство. А бизнесът си е бизнес :-)))
А това изследване с децата – деца на 4-5 години са направо пенсионери за социален опит. Всички разлики са им ясни, структурата на семейството им е добре известна, както и половите роли, разбира се. Опити за присъщо социално развитие се правят докъм 1 – 1.5. За перцепция на разни неща 1 година им е вече много (общо взето ги изчакват да се развият, колкото да могат да седят и да виждат добре). Бебетата не са идиоти :-)))
Като чета последните коментари си мисля, че те очертават други интересни теми, но се отклоняват от зададената в тоя пост. Идеята беше за социалния натиск към Мъжа, който ако не изпълва образа на „Истинския мъж“ също се озовава в ролята на жертва, на обект на маргинализация. Независимо дали има дадени качества и способности. В тоя ред на мисли, наложената в едно общество представа за „мъжественост“ и изобщо ролята на мъжа (в това число като баща, съпруг, партньор) могат да се окажат непосилен (а може би и нежелан) образ за доста мъже, които също биха били добри в изброените по-горе модели, НО не им бива дадена възможност. По-лошо: Мисленето е, че те не биха имали възможност.
Въпросът е, как може да се противодейства и на едно такова потискане: на обществено, политическо, интимно ниво?
Да, аз се отплесвам, сори. Някои дискриминации невинаги са свързани с пола – полът е повод само. А и заради склонността ми да ровя, не мога да се определя като феминистка :-)
Баща ми се тюхкаше, че не мога да готвя (колкото него или по-лошо, нали се яде?). Аз и кола не мога да карам, не щото съм жена, а щото и него го бяха гонили от колата.
Лично инструктора му беше забранил да се доближава повече до волан – докато изчисли на кой завой, под какъв ъгъл да завърти волана и каква е вероятността в проценти да завие наляво или надясно, ПТП-то на кръстовището е било факт. :-)))
И социалните очаквания не мога да ги понеса. Но съм участвала в изследвания – стереотипите си ги имам, но не знам дали се дължат на лично възпитание или на личен опит; то може и да е едно. Но постига ли се нещо, ако няма нужда от него? Не знам. Не искам да се боря, искам да съм изследовател май. :-)
можеби малко се отклонява от темата, но на мен тази статия за съвременните мъже/деца ми стана много интересна
http://www.city-journal.org/2008/
18_1_single_young_men.html
..не знам дали има приложение в българската реалност, имам много лични познати примери..
@anchett, да, както аз писах в моя блог, мъжете печелят от феминизма толкова, колкото и жените :)
@Алекданър, жените не са имунизирани против патриархалност. Жени могат и са поддържници на дискриминация против жени. Много хубаво цитираш колежката, значи знаеш за примери, когато жената бива третирана като втора ръка само защото е жена.
Това жените да работят извън къщи не е белег за феминизма на едно общество, когато това предполага И поемане на цялата домакинска работа след прибиране в къщи.
А какво става, ако жените всъщност много обичат да натякват, че „само аз върша домакинската работа“. Спираш домакинската работа – да видим :-)
Това е семеен мениджмънт, не е феминизъм. „Едно време искаха право да гласуват, сега искат право на ботокс.“ И по мъжете тръгнало.
Животът не е справедлив. Поемаш си задълженията и рисковете на ботокса . Не ви ли писна в най-гледаното време по медиите да ви занимават с лични проблеми? И на мен ми беше интересно – но всичко си има граници. Вече за всичко знаем причините, не остана едно неосветлено място от човешкия ум, психика, комплекси и такива. Ако е за забавата, ОК. Само дето вече нищо не ме изненадва :-)
Eй, тъкмо да се повдигне любимата ми тема за това как и мъжете страдат от патриархалния ред и пак ще се завърти разговорът към това колко ужасно е да имаш деца.
Gimli, с това дето жените ставали „неатрактивни на сексуалния пазар“ ми звучиш направо като гинеколога, който ми следеше първата бременност и ми каза, че най-добре да съм родяла секцио, щото тъкмо нямало да се налага мъжът ми да ме сменя с комшийката. Е, смених си лекаря.
Аз не се чувствам като стока на пазар, винаги съм преживявяла позицията си при намирането на партньор като активна и съм правила повече или по-малко осъзнат ИЗБОР.
За момчетата – аз имам едно тригодишно синче и наблюдавам колко осакатяващо могат да действат стереотипите за мъжественост. Къса ми се сърцето. Колко пъти съм чувала познати и непознати да му казват: „Плачеш, ти какъв мъж си?“ А плачът на дете на 1-2 години често е средство за комуникация, с което се изразяват важни нужди, болка и т.н., просто защото децата на тази възраст не винаги могат да се изразят добре с думи.
Доказно е, че момченцата се гушкат по-малко и че се удрят по-често и по-силно отколкото момиченцата. И това е само началото.
Преди няколко години учих норвежки в Университета в Осло. Групата беше международна и много интересна. Имаше един сърбин, който беше военен пилот и един ден разказваше каква е процедурата, за да те одобрят за обучение за пилот. След всички прегледи и изследвания от лекари, имало събеседване. В стаята, където ще се случва то, висял плакат с моделка по бански. Един от въпросите към кандидатите бил: „Как се чувствате, като гледате тази картина?“
Аз попитах: „Ами ако си гей?“, а отговорът беше: „Не може да си гей, гейовете не ги вземат за пилоти, защото много се колебаят, когато трябва бързо да се вземе решение в критична ситуация.“ Останалите ми присъстващи съученици веднага бурно се съгласиха и дори датчанката, която иначе правеше феминистки изказвания, интересуваше се от психоанализа и т.н. и въобще беше светната мадама, заяви, че не би желала да се качи в самолет, пилотиран от гей пилот.
Май само един човек се съгласи с мен, че е странно това отношение.
Това го разказвам само за да покажа, че не е само в България проблемът, а също и че наистина има много силни предразсъдъци към мъже които не се вместват в стереотипа за мъжественост.
Доколкото знам, някои от основните цели на мъжкото движение (men’s movement), щото и такова има, е именно борбата с тези стереотипи за мъжкото и подпомагането на младите мъже да си изградят по-позитивен образ за себе си (а не непременно образ на буци мускули, които се трябва да се утвърждават с физическа сила или с пари). Но засега не е много визибъл този мувмънт, за жалост.
И още нещо, за мъжествени минават един куп саморазрушителни действия. Да пиеш алкохол, да караш с висока скорост мощни коли (които горят супер много петрол и тровят въздуха – друга тема, но не мога да се въздържа), да участваш в сбивания, да правиш безразборен секс без да влагаш чувства, да пушиш, да не ти пука за здравето ти, да бъдеш безразсъдно смел и т.н., сещате се и още сигурно.
В този дух никак не е чудно, че мъжете подлежат на по-висока смъртност във всички възрасти и че с тях има много повече нещастни случаи. По този повод много ми е важно да предпазя сина си доколкото е възможно от попиването на подобни идеали за мъжественост.
hommelette, мн ми хареса примера, който даде от норвегия.
и аз агитирам всички тук да дават примери от СВОЯ ЛИЧЕН опит, а не да правят общи изводи. дразнят ме изказвания на хора, които в момента не живеят в българия, напуснали са я преди години и за тях това е някаква дивашка страна, която едва ли не ще си остане такава завинаги. примерите за потискане на различни социални групи има по целия свят и най-накрая вземете да разберете, че като сме бивша соц държава и граничим с турция и сърбия, тва не значи, че сме некви диваци. примери за тъпанари и ограничени хора по целия свят колкото щеш.
така че пак ви казвам, стига с тея глупости какво й се вменява на днешната жена или мъж. оставете тези празни приказки на женските списания.
и ако мислите, че има наистина каквато и да е дискриминация, давайте приемри от живота ви, а не тъпотии от сорта на „българските жени са потискани“, „на българските жени не им се плаща като на българските мъже“ и тем подобна плява.
звучите като зле подготвени кандидат-депутати
Zazie,
Аз не съм видяла тука някой да твърди, че жените са подтискани само в България. Но ние говорим за най-вече за България, защото за други части на света има писано и говорено много повече в този дух, а и защото личният ни опит, който толкова уважаваш, е свързан с България.
„така че пак ви казвам, стига с тея глупости какво й се вменява на днешната жена или мъж. оставете тези празни приказки на женските списания.“
Това надявам се не го извеждаш на базата на моите постове, които си споменала в предходното изречение, щото не това е гледната точка, която се опитвам да илюстрирам, а и не виждам да съм навела нещата в тази посока дори неволно. Разграничавам се. Но бих желала да видя деня, в който женските списания ще пишат по такива теми, де.
Личен пример за дискриминация – мен на интервю за работа ме попитаха „Има ли кой да Ви гледа децата?“. Януари 2008 г.
Не е много по темата, извинявам се на всички чувствителни мъже, които също плачат.:)
не, нямах предвид теб.
просто ми писна от общи изказвания тип колко сме били патриархални, колко сме били задръстени, как видиш ли, „на запад“ всичко им било много по-добре уредено с правата на малцинствата или на жените.
направо ми се повръща от разни хора, които си внасят наготово тезите, и си ги плещят разни врели-некипели, без да имат някакъв челен опит тук в българия.
за женските списания – работя в медия и чета доста издания и ми прави впечатление, че точно женските списания са тези, които най-много дъвчат идеята за „жената, на която обществото й налага да бъде еди-каква си“. едва ли не върху вариации на тази тема те си градят цели броеве и после някакви жени ги попиват тея измишльотини и се почва една – ах ние горките жени, ах тези ужасни мъже и т.н.
Не е по-добре уредено. Просто мотивите (не причините) за отказ, когато има такъв по присъщи причини, са формулирани по-подходящо, политически са по-коректни :-)
Не съм забелязвала да съм била дискриминирана, защото съм жена. По други причини – вероятно да, с някои уговорки.
Все пак има неща, които не съм могла. И понякога ми е било много по-лесно да се предполага, че няма да съм аз, отколкото да тръгна да се обяснявам и да се доказвам.
Трябва ли да направя някоя катастрофа, за да докажа, че не ставам за шофьор. Ако е дискриминация това, че получавам отзиви „Ама не се отказвай, жените са добри шофьори.“
Започва да става абсурдно някак :-)
Както и да подкрепяме с лични примери от вида „Аз съм … (никакъв шофьор), затова ние жените сме … (никакви шофьори).“ Това важи и в доброто, и в лошото. От частното към общото – ОК, ма някак не става за общовалидни заключения.
Разговорите си вървят и без мен…затова ще добавя само няколко неща:
1. Основните текстове в блога задават тема на разговор. Много често темите са глобални, т.е. отнасят се за проблеми/въпроси, които засягах много хора по цял свят. Аз се опитвам да насоча разговорите в такава посока, че да разгледаме глобалната тема в нашия личен български контекст. Тъпо е да се отричат някакви теми или добри практики, само защото източниците им са американски или не-български. Този начин на мислене е изключително провинциален и показва комплексите на хора, които трудно могат да усетят своето място в света.
2. Примерите са интересни, но ако говорим само в примери… аргументите ни стават супер-леки и тогава ще вземете да ме обвинявате, че историите, които разказвам са само някакви частни случаи…И пак няма угодия. Коментарите са точно за това и много от читателите ги използват точно по този начин.
3. Относно женските списания съм абсолютно съгласна. В голяма степен те са отговорни за разспространението на някои от най-страшните предразсъдъци относно жените, мъжете и техните взаимоотношения. Както вече често се налага да казваме…ако това те притеснява, congratulations, you are a feminist!
Относно всичките коментари от рода на: аз съм жена и не смятам, че има проблеми; аз съм жена и никога не съм била дискриминирана…Подготвям текст за internalized sexism, който мисля, че ще обогати разговорите.
Междувременно, ако някой може да помогне с превод на internalized sexism, да ми каже веднага!
Само да вметна, че явно не се е разбрало.
Homelette, изказването ми за децата беше ИРОНИЯ.
Споменавам най-често спряганите „несправедливости“, които жената трябва да понесе, задето е „принудена“ да ражда, вместо да може да си живее свободно живота като мъжете.
Сериозна съм единствено по отношение на това, че който вярва в тези 5 точки, наистина по-добре да наблегне на контрацептивите.
Мисля, че съм срещала термин „интернализиран“. Или поне „интернализация“.
Само да добавя – не съм била дискриминирана, защото съм жена. Или поне не съм имала това усещане. Естествено, в мотивите на отсрещната страна може да го е имало.
Аз също „дискриминирам“ по такива признаци в мен самата. Но някак ми се струва вече много да ми държат/да държа сметка хората/аз какво мисля/мислят и чувствам/чувстват. :-)
Въпросът за личния опит и говоренето само за него е супер важен и много погрешен, според мен. Ако настояваме всеки да говори само за собствения си личен опит така никога не бихме стигнали нито до сравнения, нито до някакви изводи. Както и ако кажем, че това са си лични проблеми за всеки поотделно. Един вид, аз съм добре, останалите да се научат да се оправят както могат. Следвайки тази линия много хора ще си тънат в собствената си житейска мизерия просто защото те нямат глас. Не само дискриминираните като жени, но и по всякакъв друг повод.
Разпределянето на домакинската работа е семеен мениджмънт, да, но ако се запитаме защо по подразбиране първоначално я (е) върши(ла) жената на въпросното семейство и дали мъжът се е съгласил на този опит за мениджмънт се стига до въпроси от феминизма.
еми то така е бе лейдиз. то това са хора, не е политическа икономия – да си развиваме теории какво би станало при равни други условия…
изследват се хора и тогава се прави обобщение, а дотук никоя не е казала да се е занимавала с нещо такова.
Мъжете също си го отнасят от сексизма, ей? Аз лично не разбирам какво общо имат точки 3 и 4 (които изглеждат като прилична рецепта за успех) с точки 1 и 2. Малко известна истина е, че мъжете също имат емоции- не разбирам какво странно има в това да ги показват.
Иначе вчера попаднах на тоя феноменален филм „Дами Канят“. Там на Стефан Данаилов две от курсистките му казват (в рамките на две минути):
„Един мъж трябва много да яде“
„Един мъж трябва много да печели“ :)
„…общи изказвания тип колко сме били патриархални, колко сме били задръстени, как видиш ли, „на запад“ всичко им било много по-добре уредено с правата на малцинствата или на жените.“
което обаче за съжаление е така, независимо дали ти харесва или не. случай отпреди 2 месеца в германия- една жена излиза по майчинство, защото законът е такъв, че последните 2 месеца от бременността не ходиш на работа. когато се връща, се оказва следното: на нейно място е назначен мъж, който за същата свършена работа получава повече, a нея я назначават на по-ниска позиция. тя обаче си знае правата и съди компанията за един милион евро и лиогично, печели. честно казано адски много се съмнявам, че повечето българки биха реагирали по този начин, вместо да си затворят очите и устите и да кажат, „тва е нормалното“. освен това имаш право да съдиш евентуален работодател, само защото е направил коментар за външния ти вид или кой ще ти гледа децата. има си отделен закон за мъжете, които излизат в болнични когато децата им се разболяват и през това време им се плаща достатъчно.
В по-голямата част от случаите, жените формират манталитета на мъжете.Колкото е по-лесно достъпна една жена, толкова по-малко усилия трябва да положи за спечелването и един мъж.В един град, написаното в постинга може да модел, докато в едно село модела ще е съвсем друг.Също и успеваемостта.
Ако мъжете се държат като по описанието, значи повечето жени търсят такива мъже и това се налага като стереотип.Ако жените търсеха чувствени поети с нежни сърца, вероятно щяхме да се правим на такива.
камене, и ти силно имаш право. да не забравяме, че в тоя лов плячката избора ловеца.
Само докато съм се сетила – още един много важен начин, по който стереотипите за ролите на половете прецакват мъжете. Пречат им да бъдат бащи на децата си. Понеже гледането на деца е женска работа, а от мъжа се очаква да плаща сметките, това означава, че той няма време да си играе на татко. По-точно според стереотипите да си баща означава да се бъхтиш за пари някъде извън дома и семейството и да изразяваш любовта си материални придобивки, вместо с непосредствени грижи и занимания с децата. Пряко следствие от всичко това е и че при развод децата се присъждат на майката в 99% от случаите.