Кауза vs. стратегия
В много американски списания вмъкват едни „пощенски картички”, които те подканят да се абонираш за конкретното списание. Идеята е следната: щом държиш това списание в ръцете си, явно изпитваш някакъв интерес към него. Яяяя ето ти тук една картичка, адресът на издателите вече е попълнен върху нея. Ти само си напиши адреса и номера на кредитната карта и хоп! ще бъдеш абонат. Ако не искаш веднага да си платиш, можеш да се възползваш от офертата за 3 безплатни броя, примерно. Така.
Държа аз едно брой на Marie Claire и си мисля на акъла…добре де, как може да сложат такава кльощава жена на корицата?! Очевидно е хубава моделката, но е МНОГО слаба и изглежда леееко болнава въпреки масивното количество photoshop, което се е изляло върху нея. Това е супер-опасно според мен, защото айде остави ти какво ще си помислят по-зрелите жени, но разните малки тийнейджърки ще погледнат и ще си кажат искам и аз да съм като нея и после ще клекнат да повръщат в кенефа. И ей ти на, анорексия.
Вземам една от картичките за абонамент (с офертата за безплатните броеве) и в полето, където трябва да попълня собствения си адрес пиша ДАЙТЕ НЕЩО ЗА ЯДЕНЕ НА МОДЕЛКИТЕ ВИ. Отивам в пощата, купувам марка и лелката ми казва Ааааа, без обратен адрес не може. И аз там някъде, между току-що облизаната марка и политическата ми позиция, набързо дописвам адреса си.
След няколко седмици получавам първия си безплатен брой на Marie Claire. Списанието е адресирано до:
Петя Кирилова-Грейди
ДАЙТЕ НЕЩО ЗА ЯДЕНЕ НА МОДЕЛКИТЕ ВИ
Улица #2345
Град 4567
Налага се да вися два часа на телефона, за да изчакам да ме свържат с оператор, на който да обясня, че НЕ, всъщност аз не искам да получавам Marie Claire. Аз просто протестирам срещу нездравословния начин на живот, който проповядвате чрез кориците си. И не, няма да ви дам номера на кредитната си карта
Изводът от историята е простичък:
Понякога виждаме някаква несправедливост и от ентусиазъм и желание да направим НЕЩО, с което да й се противопоставим правим глупости, които…айде…може би не вредят…но определено не помагат. НО, струва ми се, много често циниците сред нас подхващат точно тези пристъпи на наивен активизъм и усмиват не само него, а и каузите, на които той е подчинен. И това НЕ е правилно. Не подстрекавам прибързаните и необмислени акции, напротив. Мисля, че човек трябва да бъде максимално информиран и внимателно да избира начините, по които изявява социалните/политическите си виждания. Но въпреки това, една грешка в стратегията, не обезсмисля каузата. И това, че Петя си няма друга работа и експериментира с протестни средства, съвсем не означава, че Marie Claire са достатъчно внимателни в дизайна на кориците си.
Openly Feminist 
хехе, номерът е да вземеш тия надписани пликове, в които ти предлагат да сложиш попълнената си заявка за нова кредитна карта, да ги напълниш с останалия си junk mail и да ги пратиш на адреса на банките, които са ти ги изпратили :)
хехе, номерът е да вземеш тия надписани пликове, в които ти предлагат да сложиш попълнената си заявка за нова кредитна карта, да ги напълниш с останалия си junk mail и да ги пратиш на адреса на банките, които са ти ги изпратили :)
Много сладурска проява на активизъм :)
А случката ме разсмя с глас направо – наложи се да я разкажа на колегите, защото бях в офиса и направо прихнах пред компютъра :))
В периферията на паметта ми се намира някакъв блед спомен, че като че ли имаше скандал на тема анорексията на моделките и в някакъв момент забраниха участието в ревюта на моделки с тегло под еди-колко си килограма.
Върху идеята, че изкуствено налаганият стереотип за перфектността на жената е вреден, е изградена и рекламната политика на Dove („Естествената красота“ или нещо от сорта), които нарочно взимат в рекламите си жени на малко по-голяма възраст (е, не чак 30 ;) ) и с чаровна неперфектност във външния си вид – леко пухкави, с лунички или пък с криви зъби. Убедена съм, че навсякъде в цивилизования свят стратегията е избила рибата – жените там имат достатъчно феминистко самосъзнание, за да се почувстват част от мащабна кауза, купувайки си продукт на Dove.
За България не знам.
Много сладурска проява на активизъм :)
А случката ме разсмя с глас направо – наложи се да я разкажа на колегите, защото бях в офиса и направо прихнах пред компютъра :))
В периферията на паметта ми се намира някакъв блед спомен, че като че ли имаше скандал на тема анорексията на моделките и в някакъв момент забраниха участието в ревюта на моделки с тегло под еди-колко си килограма.
Върху идеята, че изкуствено налаганият стереотип за перфектността на жената е вреден, е изградена и рекламната политика на Dove („Естествената красота“ или нещо от сорта), които нарочно взимат в рекламите си жени на малко по-голяма възраст (е, не чак 30 ;) ) и с чаровна неперфектност във външния си вид – леко пухкави, с лунички или пък с криви зъби. Убедена съм, че навсякъде в цивилизования свят стратегията е избила рибата – жените там имат достатъчно феминистко самосъзнание, за да се почувстват част от мащабна кауза, купувайки си продукт на Dove.
За България не знам.
Longanlon:
Много добра идея. Аз си падам по всякакви такива партизански акции.
Wynche:
Аз имам много такива истории. Не знам защо, но много често ми се случват големи абсурди.
За моделите над определен размер…да, права си. Мисля, че в момента в Испания и във Великобритания има изискване, че жени с Body-Mass-Index под някаква цифра нямат право да участват в ревютата по време на седмиците на модата.
Знам, че рекламната стратегия на Dove е супер-успешна в САЩ. Там хората много се възмущават от нереалистичните стандарти за „красота“ налагана от медиите. Темата ми е изключително интересна. Ще пишем повече…
Longanlon:
Много добра идея. Аз си падам по всякакви такива партизански акции.
Wynche:
Аз имам много такива истории. Не знам защо, но много често ми се случват големи абсурди.
За моделите над определен размер…да, права си. Мисля, че в момента в Испания и във Великобритания има изискване, че жени с Body-Mass-Index под някаква цифра нямат право да участват в ревютата по време на седмиците на модата.
Знам, че рекламната стратегия на Dove е супер-успешна в САЩ. Там хората много се възмущават от нереалистичните стандарти за „красота“ налагана от медиите. Темата ми е изключително интересна. Ще пишем повече…
Въпреки изключително приятното усещане от стила на прочетеното, аз все пак насочвам похотлив поглед предимно към жени с bmi<18 :)
Ще видя дали това списание може да ме трогне с нещо, макар да разполагам само с неколцина дебитни карти и нито една кредитна. Така де…
P.S.Ненавиждам феминизма, както ненавиждам и сексизма, парадния хомосексуализъм, мачовщината и прочие, но блогът ми е интересен и ще го чета. Благодаря.
Въпреки изключително приятното усещане от стила на прочетеното, аз все пак насочвам похотлив поглед предимно към жени с bmi<18 :)
Ще видя дали това списание може да ме трогне с нещо, макар да разполагам само с неколцина дебитни карти и нито една кредитна. Така де…
P.S.Ненавиждам феминизма, както ненавиждам и сексизма, парадния хомосексуализъм, мачовщината и прочие, но блогът ми е интересен и ще го чета. Благодаря.
„е, не чак на 30 ;) )“…
Дано да е имало хумор, който не съм схванала, защото иначе не знам какви рекламни кампании ще избият от собствените ни женски глави подобни стереотипи, с които толкова сме се срастнали, че даже сме спрели да ги разпознаваме като такива.
То даже… „жена под 30“ ми звучи малко като оксиморон.
„е, не чак на 30 ;) )“…
Дано да е имало хумор, който не съм схванала, защото иначе не знам какви рекламни кампании ще избият от собствените ни женски глави подобни стереотипи, с които толкова сме се срастнали, че даже сме спрели да ги разпознаваме като такива.
То даже… „жена под 30“ ми звучи малко като оксиморон.
@eowyn: Самоиронично е – с намигване към хората, които знаят, че аз станах на 30 точно 5 дни преди публикацията :)
@eowyn: Самоиронично е – с намигване към хората, които знаят, че аз станах на 30 точно 5 дни преди публикацията :)