Openly Feminist

Току що се връщаме от сватба, където последния ритуал беше разрязването на тортата. Младоженецът и булката режат едно парче: той на нея, тя на него… май, за да им е сладък живота. DJ-ят инструктира младоженците да хванат микрофона и лека полека да привикват неженените двойки сред гостите: и те да хапнат от тортата.

Така след Мими и Гошо, Ванката и Гери, Митко и приятелката му (която явно е съвсем нова, защото никой дори не знаеше как се казва)… булката засмяно обявява на микрофона: Айде сега, да дойдат Калоян и Николай.

Шаш и паника сред гостите. Не знаят хората… това майтап ли е, сериозно ли. Никой не им казва. Междувременно Калоян и Николай се завтичат към тортата. Хората се чудиха, чудиха и изведнъж спонтанно избухнаха в ръкопляскания. Голяма радост. И горчиво им викаха. Както си трябва.

В последствие се оказа, че всъщност Калоян и Николай били добри приятели и по някакво стечение на обстоятелствата приятелките и на двамата точно тази вечер не могли да присъстват на сватбата. Хетеро били.

Цялата случка обаче на мен ми се стори много сладка. Има хора в България, които са изключително анти-гей настроени и „не-одобряват“ (все едно някой ги пита) хомосексуалните контакти. Обаче аз си мисля, че всичкото това анти-не-не-бива е просто някаква заучена реакция. И когато всъщност става въпрос за някакви конкретни хора, за Калоян и Ники от съседната маса дето пият ракия цяла вечер заедно с булката, нещата придобиват малко по-различни измерения.

Наздраве за Калоян и Ники, нищо, че са хетеро.

Току що се връщаме от сватба, където последния ритуал беше разрязването на тортата. Младоженецът и булката режат едно парче: той на нея, тя на него… май, за да им е сладък живота. DJ-ят инструктира младоженците да хванат микрофона и лека полека да привикват неженените двойки сред гостите: и те да хапнат от тортата.

Така след Мими и Гошо, Ванката и Гери, Митко и приятелката му (която явно е съвсем нова, защото никой дори не знаеше как се казва)… булката засмяно обявява на микрофона: Айде сега, да дойдат Калоян и Николай.

Шаш и паника сред гостите. Не знаят хората… това майтап ли е, сериозно ли. Никой не им казва. Междувременно Калоян и Николай се завтичат към тортата. Хората се чудиха, чудиха и изведнъж спонтанно избухнаха в ръкопляскания. Голяма радост. И горчиво им викаха. Както си трябва.

В последствие се оказа, че всъщност Калоян и Николай били добри приятели и по някакво стечение на обстоятелствата приятелките и на двамата точно тази вечер не могли да присъстват на сватбата. Хетеро били.

Цялата случка обаче на мен ми се стори много сладка. Има хора в България, които са изключително анти-гей настроени и „не-одобряват“ (все едно някой ги пита) хомосексуалните контакти. Обаче аз си мисля, че всичкото това анти-не-не-бива е просто някаква заучена реакция. И когато всъщност става въпрос за някакви конкретни хора, за Калоян и Ники от съседната маса дето пият ракия цяла вечер заедно с булката, нещата придобиват малко по-различни измерения.

Наздраве за Калоян и Ники, нищо, че са хетеро.

От известно време много мисля за политическата и социалната апатия, която усещам в някои от коментарите в този блог, но и не само. Даже май не е точно апатия, а по-скоро… знам ли… активна НЕангажираност. Не че хората не се интересуват от политика и социална проблематика. Те:

• са взели съзнателното решение да НЕ го правят
• са убедени, че няма смисъл в това да се участва в каквато и да било социална или политическа кауза
• се присмиват и умаловажават усилията и стремежа на тези, които опитват да допринесат към демократичното развитие на обществото ни

Знам, че и вие ги виждате около себе си и затова бих искала да ви помоля да се присъедините към моя призив:

• да осъзнаем, че българската демокрация и социален ред е точно толкова плод от труда на българските политици, колкото и на хората, които ги избират
• да разберем, че всеки гражданин не само може, но и трябва да защитава правата си
• да имаме високи изисквания към хората, които ни представляват в парламента, защото те са там, за да преследват нашите интереси
• да комуникираме с медиите и да им напомняме, че времето ни е прекалено ценно, за да слушаме/четем повърхностни истории, написани/разказани по повърхностен начин и неотговарящи на елементарни журналистически стандарти
• да не пропускаме да отбелязваме, че всеки ден хора точно като нас правят малки неща, които правят света ни по-спокоен, по-логичен, по-добър и го постигат именно благодарение на нежалението си да са апатични към събитията около себе си.

Апатични псевдо-критици:

• Обвиняват Еленко в грандомания (еееее…. великите снимки, великата печалба…. какво толкова се прави, опитва да привлече внимание…), когато той осъди 24 часа за това, че нарушиха авторските му права и публикуваха негови снимки на първа страница във вестника без да споменат, че той е автор
• Наричат Кайл „наивен американец“, който не знае как стоят нещата в нашата „латиноамериканска“ демокрация , защото изпрати открито писмо до lifestyle.bg, призовавайки редакторите да бъдат по-внимателни в избора на статии, които публикуват
• Присмиват се на жените от бг-мамма, когато обсъждат финансови въпроси
• Или наричат хората, участващи в разговорите в този блог „тъпи, нелепи, абсурдни, отвратителни, жалки“, защото смятат, че равноправието между хората не е гаранция за реална равнопоставеност

НО всички тези смешни-наивни-жалки грандомани знаят ЗАЩО са избрали своята кауза: те искат да направят света около себе си по-добър за себе си и за останалите И доказват всеки ден, че могат да го постигнат.

За разлика от тях, всички онези, които им се присмиват… май не могат да обяснят защо го правят.