Openly Feminist

Получих тази снимка от Ники Бачийски, за което му благодаря. И цяла вечер със съпруга ми се забавляваме, измисляйки защо мъжкото присъствие е желателно точно този път.

– Може би жените в квартала са масово недоволни от мъжете си и са решили да ги съберат на публично порицание, под прикритието на квартална сбирка
– Може би домоуправителят е използвал връзките си и е поканил някоя известа чалгаджийка да попее на комшиите
– Може би Ръководството се притеснява, че жените от квартала не са достатъчно компетентни, за да вземат решения относно графика за почистване на улицата
– Може би Домоуправителката си пада по съседа от третия етаж и се опитва да изсценира правдоподобни условия за бърза среща

Защо според вас мъжкото присъствие е толкова важно за успешното провеждане на това квартално събрание?

Нали знаете как повечето хора си мислят, че на нас жените ни идва някак така инстиктивно и отвътре да се интересуваме от другите хора? И как “по принцип” жените сме по-чувствителни и емоционални от мъжете? Така.

Този тип стереотипизирането на момчешкото и момическото поведение е важен социален феномен по 1 милион причини, но най-вече, защото в някои случаи може да има изключитлно тежки психологически и дори физически последствия за хората.

Пример за това е едно проучване, за което научих от Юлияна Плевнелиева (привет и благодаря още веднъж). Екип в Social and Communication Disorders Clinic в Great Ormond Street Hospital в Лондон изследва разликите в това как аутизмът се проявява при момчетата и при момичетата.

Доколкото разбирам от статията, години наред се е смятало, че основните симптоми на аутизма са вглъбеност, притестнителност, свръх-чувствителност и вманиаченост на тема хора и връзки. Не че този тип държане е категоричен знак, че детето има аутизъм; просто симпоми. Така. Когато малки момченца се държат по гореописания начин, явно на много родители им прави впечатление. Водят децата на лекар и ако има проблем, лекарите прилагат съответната терапия.

“Благодарение” на стереотипни възприятия за това как се държи едно малко момиче, обаче, тези симптоми минават абсолютно незабелязани от родителите на момичета с аутизъм. Ако едно малко момче е болезнено чувствително и притеснително, родителите му веднага започват да се чудят дали то е наред, защото момченцата “по принцип” са шумни и палави. Ако едно момиченце се държи по абсолютно същия начин обаче, родителите си казват “принцесата на мама” и въобще не подозират, че нещо може да не е точно както трябва.

Според лекарите, участвали в проучването, джендър стереотипите, които действат в случая са една от причините, поради която много момичета живеят с аутизъм без да получават нужната им помощ и подкрепа както от лекарите, така и от семействата им.

Темата е ОГРОМНА, знам. Но много ще се радвам да чуя как ще коментирате. Междувременно, аз подготвям следващия постинг за отрицателните влияние на сексизма в медицинските изследвания.

Нали знаете как повечето хора си мислят, че на нас жените ни идва някак така инстиктивно и отвътре да се интересуваме от другите хора? И как “по принцип” жените сме по-чувствителни и емоционални от мъжете? Така.

Този тип стереотипизирането на момчешкото и момическото поведение е важен социален феномен по 1 милион причини, но най-вече, защото в някои случаи може да има изключитлно тежки психологически и дори физически последствия за хората.

Пример за това е едно проучване, за което научих от Юлияна Плевнелиева (привет и благодаря още веднъж). Екип в Social and Communication Disorders Clinic в Great Ormond Street Hospital в Лондон изследва разликите в това как аутизмът се проявява при момчетата и при момичетата.

Доколкото разбирам от статията, години наред се е смятало, че основните симптоми на аутизма са вглъбеност, притестнителност, свръх-чувствителност и вманиаченост на тема хора и връзки. Не че този тип държане е категоричен знак, че детето има аутизъм; просто симпоми. Така. Когато малки момченца се държат по гореописания начин, явно на много родители им прави впечатление. Водят децата на лекар и ако има проблем, лекарите прилагат съответната терапия.

“Благодарение” на стереотипни възприятия за това как се държи едно малко момиче, обаче, тези симптоми минават абсолютно незабелязани от родителите на момичета с аутизъм. Ако едно малко момче е болезнено чувствително и притеснително, родителите му веднага започват да се чудят дали то е наред, защото момченцата “по принцип” са шумни и палави. Ако едно момиченце се държи по абсолютно същия начин обаче, родителите си казват “принцесата на мама” и въобще не подозират, че нещо може да не е точно както трябва.

Според лекарите, участвали в проучването, джендър стереотипите, които действат в случая са една от причините, поради която много момичета живеят с аутизъм без да получават нужната им помощ и подкрепа както от лекарите, така и от семействата им.

Темата е ОГРОМНА, знам. Но много ще се радвам да чуя как ще коментирате. Междувременно, аз подготвям следващия постинг за отрицателните влияние на сексизма в медицинските изследвания.

Според моята любимка Сара Пейлин, жените не трябва да имат право на аборт: никога и по никаква причина. Изнасилена и забременяла?! Кофти, моето момиче. Раждай дете, гледай го и го обичай. Ненормалния ти баща си е позволил да ти направи бебе?! Ваше си е, ще си го гледате. Нейната дъщеря Бристол забременя и РЕШИ да запази бременоста. Да е жива и здрава, има право да избира какво е най-добре за нея и бъдещото й семейство. Пейлин е щастлива от този избор. Но не иска други момичета в позицията на дъщеря й да имат право да избират за себе си. Интересна логика.

Покрай цялата тази лудница се почувствах горда от това, че в нашата мила родина поне ТОЗИ дебат не е нужен. В България, жените имат правото да изберат да направят аборт още от 60-те години на миналия век. При нас, всяка жена има право да избере да направи аборт до 12-тата седмица, а по медицински причини и до 20-тата.

Дотук добре. Само че, преди известно време излязоха данни, че в България всяка година се правят около 50,000 аборта и България е на първо място по аборти сред тийнейджърите в Източна Европа. Значи, ясно е, че българските тийнейджъри едва ли правят повече секс отколкото връстниците им в другите европейски държави. Всъщност, ако правят повече секс… ами… браво на тях. Но, както казва председателя на Българското дружествопо акушерство и гинекология Проф. Никола Милчев, когато в България годишно има средно около 65,000 раждания някак е страшно, че броя на абортите е пак почти толкова. Особено при положение, че в България всеки може да си купи противозачатъчни хапчета и ‘спешни’ хапчета (а ла постинор).

Явно родителите не говорят с децата си за тези неща. Учителите… също. Айде да не казвам кога съм била в гимназията (не беше чааак толкова отдавна), но аз си спомням една лекция по темата. ЕДНА. Беше изнесена от един ВЪЗРАСТЕН гинеколог, който съветваше момичетата (вече толкова години не мога да залича тази мисъл от съзнанието си) да ходят със сутиен, а не “да им се мяткат … като млечни пити.” Много полезно и… да, няма нужда от коментар.

Някой случайно да може да разкаже какво прави Министерството на образованието и това на здравеопазването по въпроса за сексуалното възпитание на младежта?

Според моята любимка Сара Пейлин, жените не трябва да имат право на аборт: никога и по никаква причина. Изнасилена и забременяла?! Кофти, моето момиче. Раждай дете, гледай го и го обичай. Ненормалния ти баща си е позволил да ти направи бебе?! Ваше си е, ще си го гледате. Нейната дъщеря Бристол забременя и РЕШИ да запази бременоста. Да е жива и здрава, има право да избира какво е най-добре за нея и бъдещото й семейство. Пейлин е щастлива от този избор. Но не иска други момичета в позицията на дъщеря й да имат право да избират за себе си. Интересна логика.

Покрай цялата тази лудница се почувствах горда от това, че в нашата мила родина поне ТОЗИ дебат не е нужен. В България, жените имат правото да изберат да направят аборт още от 60-те години на миналия век. При нас, всяка жена има право да избере да направи аборт до 12-тата седмица, а по медицински причини и до 20-тата.

Дотук добре. Само че, преди известно време излязоха данни, че в България всяка година се правят около 50,000 аборта и България е на първо място по аборти сред тийнейджърите в Източна Европа. Значи, ясно е, че българските тийнейджъри едва ли правят повече секс отколкото връстниците им в другите европейски държави. Всъщност, ако правят повече секс… ами… браво на тях. Но, както казва председателя на Българското дружествопо акушерство и гинекология Проф. Никола Милчев, когато в България годишно има средно около 65,000 раждания някак е страшно, че броя на абортите е пак почти толкова. Особено при положение, че в България всеки може да си купи противозачатъчни хапчета и ‘спешни’ хапчета (а ла постинор).

Явно родителите не говорят с децата си за тези неща. Учителите… също. Айде да не казвам кога съм била в гимназията (не беше чааак толкова отдавна), но аз си спомням една лекция по темата. ЕДНА. Беше изнесена от един ВЪЗРАСТЕН гинеколог, който съветваше момичетата (вече толкова години не мога да залича тази мисъл от съзнанието си) да ходят със сутиен, а не “да им се мяткат … като млечни пити.” Много полезно и… да, няма нужда от коментар.

Някой случайно да може да разкаже какво прави Министерството на образованието и това на здравеопазването по въпроса за сексуалното възпитание на младежта?