Openly Feminist

В темата за абортите от преди около седмица бяха направени няколко много интересни коментара, върху които искам да обърна внимание, в случай, че сте ги пропуснали:

Василена:

[П]о време на социализма ако не се лъжа не е било съвсем свободно с абортите. Разрешено е било само ако вече имаш 2 деца, иначе е трябвало някакви специални причини и разрешения там. Ако си под 18 пък трябваше съгласието на родител, това може би и сега е така, не знам? Друг момент, за който са ми споменавали лекари, е че абортите до доста късно са се правили без упойки, едва ли не като наказание и за отказване на жени, които с лека ръка биха се навили на аборт. Въпреки че е имало добри упойки. Големи хоръри се разказваха за аборта като бях дете, не знам колко са верни, но имаше такъв фолклор, това е факт.

Denia:

Да, това за абортите без упойка и аз съм го чувала. Една колежка в България ми разправяше, че майка и правила аборт и че тогава само легенди са се разказвали, че на „софиянки“ им слагали упойка…

Започнах да търся повече информация по темата, защото тези два коментара тотално противоречаха на информацията, с която аз разполагах. За съжаление, обаче, не ми се отваря парашута и откривам само откъслечни парчета. В книгата на Гал и Клигман The Politics of Gender after Socialism прочетох кратка бележка, че по време на социализма в България, абортите са били абсолютно позволени за жените от турски и ромски произход, но не и за жените от български произход. Което е потресаващо, но уви, липсват детайли.

Ако темата ви интересна, хайде с общи усилия да поразровим колективната памет и да проверим какво всъщност се е случвало. 6 милиона репортери… или… там каквото.

В темата за абортите от преди около седмица бяха направени няколко много интересни коментара, върху които искам да обърна внимание, в случай, че сте ги пропуснали:

Василена:

[П]о време на социализма ако не се лъжа не е било съвсем свободно с абортите. Разрешено е било само ако вече имаш 2 деца, иначе е трябвало някакви специални причини и разрешения там. Ако си под 18 пък трябваше съгласието на родител, това може би и сега е така, не знам? Друг момент, за който са ми споменавали лекари, е че абортите до доста късно са се правили без упойки, едва ли не като наказание и за отказване на жени, които с лека ръка биха се навили на аборт. Въпреки че е имало добри упойки. Големи хоръри се разказваха за аборта като бях дете, не знам колко са верни, но имаше такъв фолклор, това е факт.

Denia:

Да, това за абортите без упойка и аз съм го чувала. Една колежка в България ми разправяше, че майка и правила аборт и че тогава само легенди са се разказвали, че на „софиянки“ им слагали упойка…

Започнах да търся повече информация по темата, защото тези два коментара тотално противоречаха на информацията, с която аз разполагах. За съжаление, обаче, не ми се отваря парашута и откривам само откъслечни парчета. В книгата на Гал и Клигман The Politics of Gender after Socialism прочетох кратка бележка, че по време на социализма в България, абортите са били абсолютно позволени за жените от турски и ромски произход, но не и за жените от български произход. Което е потресаващо, но уви, липсват детайли.

Ако темата ви интересна, хайде с общи усилия да поразровим колективната памет и да проверим какво всъщност се е случвало. 6 милиона репортери… или… там каквото.

Тия дни Сара Пейлин е в Ню Йорк, за което естествено силно й завиждам. Central Park е прекрасен през есента. Както писа Елизабет Холмс от Wall Street Journal, обаче, причината Пейлин да е там не е, за да се разходи в парка, а да пооправи CV-то си. Кандадатката за вице-президент на Републиканците се срещна с президентите на Афганистан, Колумбия, Индия, Украйна, Грузия. Вчера говори и с Хенри Кисинджър.

Всъщност, „говори“ не е много точно казано. Нямаме представа дали Пейлин е казала каквото и да било по време на тези срещи, защото от Кампанията на МакКейн решиха да не допускат никакви репортери по време на „разговорите“. Допуснали са само един оператор и от всичките видео-материали, които съм изгледала от вчера до днес, единственият, на който се чува гласа на Сара Пейлин е този, в който някакъв репортер на улицата я пита КАК МИНА? КАК МИНА? И тя отговаря ДОБРЕ, ДОБРЕ!

В случая (знам, че ще ви изненадам) няма да критикувам Пейлин. Всъщност, вярвам, че двата дни прекарани в Обединените Нации са доста добър ход от стратегическа гледна точка. Снимките с Карзай и Кисинджър са страхотен ПР инструмент и АКО бяха придружени поне от няколко смислени реплики, щяха да бъдат изключително полезни за кандидатурата на Пейлин.

Но, уви, републиканците имат друго виждане по въпроса. Те искат цял свят да повярва, че Пейлин е достатъчно квалифицирана да бъде вице-президент, а в същото време очевидно не вярват, че тя е достатъчно квалифицирана да отговори на 3-4 журналистически въпроса. От кампанията на МакКейн се държат към нея все едно е слаба жена, която не само, че има нужда да бъде защитавана от големите лоши журналисти, но и не може да говори и мисли сама, без някой предварително да й е подготвил нещо предварително. Hockey mom, нищо повече.

Вярно, че Пейлин е жертва на много сексистки нападки в тази кампания. Но ако трябваше да изберем най-сексистката атака срещу нея… то това със сигурност би било снизхождението и недоверието на хората, които би трябвало да й помагат да гради солиден имидж. Пейлин е смешката на таз годишната кандидат-президентска кампания. Благодарение на Републиканците.

Тия дни Сара Пейлин е в Ню Йорк, за което естествено силно й завиждам. Central Park е прекрасен през есента. Както писа Елизабет Холмс от Wall Street Journal, обаче, причината Пейлин да е там не е, за да се разходи в парка, а да пооправи CV-то си. Кандадатката за вице-президент на Републиканците се срещна с президентите на Афганистан, Колумбия, Индия, Украйна, Грузия. Вчера говори и с Хенри Кисинджър.

Всъщност, „говори“ не е много точно казано. Нямаме представа дали Пейлин е казала каквото и да било по време на тези срещи, защото от Кампанията на МакКейн решиха да не допускат никакви репортери по време на „разговорите“. Допуснали са само един оператор и от всичките видео-материали, които съм изгледала от вчера до днес, единственият, на който се чува гласа на Сара Пейлин е този, в който някакъв репортер на улицата я пита КАК МИНА? КАК МИНА? И тя отговаря ДОБРЕ, ДОБРЕ!

В случая (знам, че ще ви изненадам) няма да критикувам Пейлин. Всъщност, вярвам, че двата дни прекарани в Обединените Нации са доста добър ход от стратегическа гледна точка. Снимките с Карзай и Кисинджър са страхотен ПР инструмент и АКО бяха придружени поне от няколко смислени реплики, щяха да бъдат изключително полезни за кандидатурата на Пейлин.

Но, уви, републиканците имат друго виждане по въпроса. Те искат цял свят да повярва, че Пейлин е достатъчно квалифицирана да бъде вице-президент, а в същото време очевидно не вярват, че тя е достатъчно квалифицирана да отговори на 3-4 журналистически въпроса. От кампанията на МакКейн се държат към нея все едно е слаба жена, която не само, че има нужда да бъде защитавана от големите лоши журналисти, но и не може да говори и мисли сама, без някой предварително да й е подготвил нещо предварително. Hockey mom, нищо повече.

Вярно, че Пейлин е жертва на много сексистки нападки в тази кампания. Но ако трябваше да изберем най-сексистката атака срещу нея… то това със сигурност би било снизхождението и недоверието на хората, които би трябвало да й помагат да гради солиден имидж. Пейлин е смешката на таз годишната кандидат-президентска кампания. Благодарение на Републиканците.