Към съдържанието

Бракът е…

06.10.2008

Във връзка с разговора относно „браковете“ от последните седмици… една дефиниция от Сара Пейлин през интерпретацията на уникалната Тина Фей: Marriage is… a sacred institution between two unwilling teenagers.

Хи-хи.

Тъпи ли сме или какво?!

06.10.2008

В България много обичаме да мразим американците. Най-обичаме да се присмиваме на това колко са некомпетентни политиците им и колко са тъпи американците щом ги избират. Ще ме извинявате, обаче, от някои неща, които прочетох днес стигам до извода, че ние българите сме аналогично тъпи. Пример:

През 2005-та гласуваме за Народно събрание и избираме господин Йордан Герджиков за народен представител от парламентарната група на НДСВ. Нашите парламентаристи имат толкова високо мнение за господин Герджиков, че го избират за председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. В качеството си на председател на въпросната комисия, господин Герджиков е многократно интервюиран като абсолютен авторитет по въпросите за човешките права. Напоследък слушаме неговото експертно мнение най-вече по казуса с промените в Семейния кодекс.

От разните изказвания на господин Герджиков разбираме, че:

  • Господин Герджиков не познава достатъчно добре българското законодателство. Ако го познаваше, той не би се противопоставял на позицията на Комисията за защита от дискриминацията, че промените в Семейния Кодекс нарушават правата на хората със хомосексуална ориентация.
  • Господин Герджиков е изключително невеж и не-в-час относно реалноста на еднополовото родителство. Ако беше поне малко информиран, щеше да знае, че световната научна общност не открива абсолютно никаква причина, поради която гей-родителите не биха могли да възпитават и да се грижат напълно компетентно за децата си.
  • Господин Герджиков е толкова убеден в правотата на своята хомофобия, че не се притеснява да прави изказвания, които в нормални държави моментално биха коствали политическата му кариера.

Мен лично ме е срам, че такива хора ме представляват в парламента (въпреки че никога не съм гласувала за НДСВ). Също така много сериозно ме притеснява бъдещето на моята държава. Щом председателя на правозащитната комисия е такъв „капацитет“ относно човешките права, представете си на какво интелектуално ниво са редовите депутати, които коват законите ни. И не на последно място, съжалявам, че досега не съм проявявала по-активен интерес към личноста на парламентаристите ни и съм ги критикувала само зад скрити врати и на чашка с приятели.

Но, както е казал нородът, по-добре късно отколкото никога. Присъединявам се към Сталик и Мъдрите Момичета в призива да напишем ред-два на господин Герджиков и да му обясним, че липсата на компетентност не е само негов личен проблем, но и проблем на онези от нас, които той се опитва да управлява. Адресът на господин Герджиков е:

гр. София, 1169
пл. “Народно събрание” 2
Народно събрание
ОГНЯН СТЕФАНОВ ГЕРДЖИКОВ

По електронен път, можем да пишем на: infocenter@parliament.bg

Незнайно защо се сещам за крилатата сентенция, че всеки народ заслужава управниците си. Или търпим такава безсрамна некадърност и си признаваме, че ние самите сме тъпи и некадърни. Или просто си измъкваме главата от пясъка и започваме да правим нещо, защото иначе и поддръжниците на Пейлин ще заприличат на Нобелови лауреати в сравнение с нас.

Тъпи ли сме или какво?!

06.10.2008

В България много обичаме да мразим американците. Най-обичаме да се присмиваме на това колко са некомпетентни политиците им и колко са тъпи американците щом ги избират. Ще ме извинявате, обаче, от някои неща, които прочетох днес стигам до извода, че ние българите сме аналогично тъпи. Пример:

През 2005-та гласуваме за Народно събрание и избираме господин Йордан Герджиков за народен представител от парламентарната група на НДСВ. Нашите парламентаристи имат толкова високо мнение за господин Герджиков, че го избират за председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. В качеството си на председател на въпросната комисия, господин Герджиков е многократно интервюиран като абсолютен авторитет по въпросите за човешките права. Напоследък слушаме неговото експертно мнение най-вече по казуса с промените в Семейния кодекс.

От разните изказвания на господин Герджиков разбираме, че:

  • Господин Герджиков не познава достатъчно добре българското законодателство. Ако го познаваше, той не би се противопоставял на позицията на Комисията за защита от дискриминацията, че промените в Семейния Кодекс нарушават правата на хората със хомосексуална ориентация.
  • Господин Герджиков е изключително невеж и не-в-час относно реалноста на еднополовото родителство. Ако беше поне малко информиран, щеше да знае, че световната научна общност не открива абсолютно никаква причина, поради която гей-родителите не биха могли да възпитават и да се грижат напълно компетентно за децата си.
  • Господин Герджиков е толкова убеден в правотата на своята хомофобия, че не се притеснява да прави изказвания, които в нормални държави моментално биха коствали политическата му кариера.

Мен лично ме е срам, че такива хора ме представляват в парламента (въпреки че никога не съм гласувала за НДСВ). Също така много сериозно ме притеснява бъдещето на моята държава. Щом председателя на правозащитната комисия е такъв „капацитет“ относно човешките права, представете си на какво интелектуално ниво са редовите депутати, които коват законите ни. И не на последно място, съжалявам, че досега не съм проявявала по-активен интерес към личноста на парламентаристите ни и съм ги критикувала само зад скрити врати и на чашка с приятели.

Но, както е казал нородът, по-добре късно отколкото никога. Присъединявам се към Сталик и Мъдрите Момичета в призива да напишем ред-два на господин Герджиков и да му обясним, че липсата на компетентност не е само негов личен проблем, но и проблем на онези от нас, които той се опитва да управлява. Адресът на господин Герджиков е:

гр. София, 1169
пл. “Народно събрание” 2
Народно събрание
ОГНЯН СТЕФАНОВ ГЕРДЖИКОВ

По електронен път, можем да пишем на: infocenter@parliament.bg

Незнайно защо се сещам за крилатата сентенция, че всеки народ заслужава управниците си. Или търпим такава безсрамна некадърност и си признаваме, че ние самите сме тъпи и некадърни. Или просто си измъкваме главата от пясъка и започваме да правим нещо, защото иначе и поддръжниците на Пейлин ще заприличат на Нобелови лауреати в сравнение с нас.

За краставицата

02.10.2008

Учителят ми по философия в гимназията много обичаше един виц „За краставицата“. Не си спомням самия виц, уви, но историята беше за някакъв мързелив ученик, който прочел малко за краставицатa и всеки пък като го изпитвали, по какъвто и да било предмет…. той всеки път намирал начин да завърти отговора си, така че да разкаже за краставицата.

Та така и Сара Пейлин. Цяла вечер говори за краставицата. Изрецитира предварително подготвените си talking points, дори в отговор на въпроси, които не бяха зададени.


***
Няколко човека вече ме питаха защо толкова много мразя Пейлин… Не я мразя. Просто ми е тъжно. Защото все още живеем в свят, в който лошото или доброто представяне на една конкретна жена символизира успехите и паденията на цялата женска общност. И въпреки че извода, който би трябвало да си направим е, че Пейлин просто не е достатъчно подготвена да бъде на един дъх разстояние от президентския пост в Америка… много хора ще се посмеят на глупостите, които говори и ще си кажат… Еми, да, те по принцип жените много много не разбират от политика.

С други думи, Пейлин ще ни върне обратно в точка нула. И това никога няма да го простя на републиканците.

За краставицата

02.10.2008

Учителят ми по философия в гимназията много обичаше един виц „За краставицата“. Не си спомням самия виц, уви, но историята беше за някакъв мързелив ученик, който прочел малко за краставицатa и всеки пък като го изпитвали, по какъвто и да било предмет…. той всеки път намирал начин да завърти отговора си, така че да разкаже за краставицата.

Та така и Сара Пейлин. Цяла вечер говори за краставицата. Изрецитира предварително подготвените си talking points, дори в отговор на въпроси, които не бяха зададени.


***
Няколко човека вече ме питаха защо толкова много мразя Пейлин… Не я мразя. Просто ми е тъжно. Защото все още живеем в свят, в който лошото или доброто представяне на една конкретна жена символизира успехите и паденията на цялата женска общност. И въпреки че извода, който би трябвало да си направим е, че Пейлин просто не е достатъчно подготвена да бъде на един дъх разстояние от президентския пост в Америка… много хора ще се посмеят на глупостите, които говори и ще си кажат… Еми, да, те по принцип жените много много не разбират от политика.

С други думи, Пейлин ще ни върне обратно в точка нула. И това никога няма да го простя на републиканците.