Openly Feminist

Чух, че в последния брой на сп. Мениджър има статия за половите стереотипи в рекламата, която много бих искала да прочета. Ще се намери ли някой мил човек, който да сканира статията и да ми я изпрати? Обещавам… каквото… там… може да се предложи в знак на благодарност… виртуално… вие кажете.

Започвам серия от постинги, вдъхновени от втората книга на Джесика Валенти He’s a Stud, She’s a Slut, and 49 Other Double Standards Every Woman Should Know.

Този комикс перфектно илюстрира един от „любимите“ ми двойни стандарти.
Когато един мъж е строг, суров и безкомпромисен (особено на работното място), държанието му обикновено бива одобрявано. Той е Шефът. Когато една жена се държи по абсолютно същия начин (особено на работното място), то тя просто е обявявана за кучка.

Същата динамика важи и извън контекста на офиса.

Започвам серия от постинги, вдъхновени от втората книга на Джесика Валенти He’s a Stud, She’s a Slut, and 49 Other Double Standards Every Woman Should Know.

Този комикс перфектно илюстрира един от „любимите“ ми двойни стандарти.
Когато един мъж е строг, суров и безкомпромисен (особено на работното място), държанието му обикновено бива одобрявано. Той е Шефът. Когато една жена се държи по абсолютно същия начин (особено на работното място), то тя просто е обявявана за кучка.

Същата динамика важи и извън контекста на офиса.

Зачетох се в дискусията на народните представители по въпроса за правото на фактическо съжителство на еднополови двойки (публикувана при Сталик) и ми направи впечатление, че причината, поради която депутатите са против, е най-вече това, че подобни промени биха противоречали на хубавата българска дефиницията на „семейство“, а именно: мъж и жена, които правят деца. Което си е така, така си е.

Та в този ред на мисли ми се иска да препоръчам, понеже нали така и така са тръгнали да правят промени в текста на СК да въведат следните изменения в закона:

• При попълване на заявление за желание за сключване на граждански брак, хората да посочват дали имат намерение да правят деца. Ако нямат намерение да правят деца, да им бъде отказвано правото на сключване на брак.

• Да въведат минимална бройка деца, които да бъдат задължение на всяко едно семейство.

• Ако едно семейство не може да има деца, въпреки предварително заявеното им желание, да им бъде насрочена мярка „Принудителен развод“.

• Да бъдат забранени всички форми на контрацепция, за да се максимизира броя бременности в България.

• Да се измисли някакъв подходящ начин за наказание на всички онези мъже и жени, които не могат или не искат да имат деца. Нещо по-сериозно, защото става въпрос за сериозно престъпление.

Майтапа си е майтап. Само дето като чета тази „дискусия“, все повече се убеждавам, че депутатите ни са пълни неграмотници, а държавата ни някак си крета не благодарение на тях, а ВЪПРЕКИ тях. И не мисля, че само хора, които са ЗА правото на еднополови двойки на фактическо съжителство, ще прочетат тези разговори и ще си кажат… е не може да бъде?! Разговорите са толкова елементарни. Всеки човек с нормална обща култура би се включил с доста по-софистицирани аргументи.

Някой знае ли дали един народ може да се откаже от управниците си? Да им каже… срам ме е от вас, не искам да имам нищо общо с вас. От днес нататък просто искам да забравя, че някога сме имали нещо общо… Ха, сетих се. Може. Казва му се „избори“.

Според Барбара Лий, основател и президент на Barbara Lee Family Foundation, цитирана от Мари Коко за Washington Post:

• Гласоподавателите изискват жените-кандидати за политически постове на всякакви нива да имат много повече опит от мъжете-кандидати.

• За да може една жена да бъде избрана за конкретна политическа позиция, то тя трябва да бъде не само компетентна, но да се харесва на гласоподавателите. Трябва да бъде likable.

• За мъжете кандидати е достатъчно да минат един от двата теста: или да са компетентни, или да са likable.

Според Лий, в съвременния свят е невъзможно да съществува „женската версия на Арнолд Шварценегер“. При никакви обстоятелства, жена с толкова малко опит, би могла била избрана на толкова висока политическа позиция. Огледайте се около себе си и ще се убедите, че жените около вас, които заемат сравнително високопоставени (корпоративни, обществени, политически) позиции, са значително по-опитни отколкото изисква самата позиция.

Сара Пейлин не се брои. Това да станеш за посмешище пред цял свят не е особено високо политическо постижение.