Openly Feminist

Рут Гинзбърг е едната от двете жени-съдийки във Върховния Съд на САЩ. Многократно е цитирана като една от ключовите фигури, допринесли за обявяването на различни форми на дискриминация за противоконституционни в Щатите.

Днес попаднах на интересна статия за нея, в която авторката разказва за изключителната изобретателност, проявявана от Гинзбърг при избора й на дела. През 70-те (преди да стане Върховен Съдия) Гинзбърг умишлено избира да работи по дела, в които жертвите на дискриминативни закони всъщност са мъже. Едно от нейните дела, например, разглежда случай на баща-вдовец, на когото биват отказани социални помощи, каквито по принцип се полагат на майки-вдовици.

Оказва се, че при такива дела, в които необлагодетелстваната страна е мъж, мъжете-съдии бързо бързо осъзнават, че сексизма всъщност е опасен. D’uh.

Ако един мъж прави секс с жена, без нейно съгласие, това не е СЕКС. Това е ИЗНАСИЛВАНЕ. Изнасилването, за разлика от секса, е престъпление.

Световният Икономически Форум всяка година прави един много интересен доклад: The Global Gender Gap Report, в който класира държавите по ниво на полова равнопоставеност. Прави се индекс, който е съвкупност от индикатори, между които са трудовата заетост и паритет в заплащането на мъжете/жените, образование, женското участие в политиката, здраве и др. Традиционно, на върха на класацията са Скандинавските държави: Норвегия, Финландия, Швеция и Исландия. На дъното са Бенин, Пакистан, Чад и Йемен. Проучването многократно показва, че половата равнопоставеност се отразява благоприятно на икономическото развитие на една държава.

В контекста на нашите разговори от последните няколко дни: не знам дали в Швеция жените са по-слаби мениджъри от мъжете там, но процентното им участие на управленски позиции е по-високо от това на жените в България. А като гледам… нямаме причини да се притесняваме за просперитета на частния бизнес по техните земи.

***
Картинка via TrendUpdates.

В последните няколко дни чета много за това по какъв начин хората възприемат жените на работното място и по-специално, жените мениджъри. С няколко думи: доста по-различно от мъжете. Ще споделя някои неща, които ми направиха особено впечатление, но с уговорката, че този постинг е много схематичен, нямам време за повече:

• Ако една жена мениджър се държи „типично женски“ на работното място— опитва се да създаде добри работни връзки с колегите си и се интересува дали хората около нея са добре— тя бива възприемана като некомпетентна, слаба, неефективна.
• Ако една жена мениджър се държи „типично мъжки“ на работното място— държи се самоуверено, строго, фокусира се върху ЗАДАЧИТЕ, а не върху хората, които ги изпълняват, демонстрира професионални амбиции— тя бива възприемана за прекалено строга, „кучка“, агресивна, неприятна.
• В различните държави по света, хората имат различни представи за това какви са необходимите качества за един лидер. В Щатите, например, хората очакват лидерите им да ги вдъхновяват. В Швеция очакват лидерите да делегират задачи. Във всички култури хората смятат, че на жените им липсват въпросните лидерски качества. Т.е. в Щатите хората намират жените мениджъри за не особено вдъхновяващи, а в Швеция смятат, че жените не делегират особено добре.
• За мъжете е полезно да изразяват открито ярост и гняв на работното място, защото колегите им обикновено възприемат това като демонстрация на сила и авторитет.
• Когато жена се разгневи и развика на работното си място, колегите й губят уважение към нея. Смятат, че жената е прекалено емоционална и не може да се контролира.

Или, с други думи казано: общият знаменател между хората, които биват оценявани като добри бизнес лидери е, че са мъже. За жените-мениджъри… мили жени, не знам какво да ви кажа. Ако се държите мило, кофти. Ако се държите строго, пак кофти. Към днешна дата изборът, който стои пред нас е същият, който е стоял и пред майките ни: или да сме добри, да ни харесват, но да не ни уважават. Или да ни уважават, но да не ни харесват. За сега друг вариант май няма и явно, все още, проблемът си е лично наш.

Сериозно, обаче, най-очевидният извод, който може да си направи човек като се сблъска с тези факти е, че проблемът явно не е индивидуален. Т.е. не е в конкретните жени, а в начините, по които те биват възприемани, анализирани и оценявани. Проблемът е доста по-мащабен и засяга дълбоко залегнали представи за това как изглежда и как се държи един бизнес лидер.

При това положение, според вас:

• Какво трябва да прави една жена, за да се чувства добре на работното си място, да може да се развива, да реализира амбициите си?
• Какво трябва да правим всички ние, мъже и жени, за да сме уверени, че не допринасяме за негативно стереотипизиране като описаното по-горе?
• Какво трябва да направи една корпорация, за да осигури нормални условия на работа на служителките си?

Ако ви се чете още по темата, разгледайте сайта на Catalyst: един от най-престижните институти, занимаващи се с изследвания на жените и работното място.

В последните няколко постинга стана въпрос за разликите в постиженията на жените и мъжете. Например, жените получават по-ниско заплащане. По-малко жени са работодатели. Броят на жените в политиката е с пъти по-малък от този на мъжете и т.н. и т.н. Естествено, няколко коментиращи споделиха виждането, че те жените толкова си могат. И също така, че никой не ги е спрял… да се борят, ако искат. Да не мрънкат.

Само, че това с личната борба е малко по-сложно отколкото изглежда. Защото светът, в който живеем, за нещастие е устроен по начин, който не оценява женските умения и усилия толкова високо, колкото мъжките. Две интерсни проучвания по темата:

McKay & McKay

McKay & McKay е едно легендарно проучване, проведено от Палуди и Бауър още през 1983 година, в което участват 360 студенти. Изследователите раздават кратка статия от около 1500 думи и молят студентите да я оценят по петобалната система. Под някои от статиите стои името Joan T. McKay (женско име), под някои Joan T. McKay (мъжко име), под друго J.T. McKay (неопределено). Самите текстове са абсолютно идентични, единствената разлика е в пола на автора. Никой няма да бъде изненадан от резултатите. Студентите (момчета и момичета) оценяват статията от мъжкия автор по-високо.

„Слепи“ прослушвания

През 2000, известната икономистка Сесилия Рауз (Princeton) публикува проучване, в което разглежда броя на жените-музикантки в големите престижни симфонични оркестри в САЩ и Европа. Използвайки данни от прослушвания, Рауз стига до заключението, че когато музикантите за даден оркестър биват селектирани на базата на „слепи“ прослушвания (т.е. прослушвания, които се провеждат зад параван и журито няма представа дали дадения музикант е мъж или жена), шансовете на жените да минат напред към следващ кръг на прослушването се повишава с 50%. В проучването се разглежда факта, че през 70-те броят на жените в оркестрите е бил едва 10%, а през 2000 техният брой се е повишил до 35%. Според икономистите, въвеждането на слепи прослушвания обяснява около 30% от повишението. Останалите 5% процента се дължат на други фактори: еманципацията, повече млади момичета се занимават с музика и др.

Или с други думи: да се твърди, че жените едва ли не сами са отговорни за по-слабите обществени позиции, които заемат е меко казано прибързано и безотговорно. Това просто не отговаря на реалноста. Както показват тези две проучвания, конкретните умения на отделната жена са без значение, когато тя бива оценявана на базата на пола си, а тази оценка е повлияна от културни стереотипи.

Photo via Scion Cho.