Openly Feminist

Марин Бодаков е написал страхотна рецензия на книгата Какво значи да си татко от Филип Лерман.

Тази книга всъщност поставя непренебрежим културен проблем в българската обществена среда: защо ценностите на половата равнопоставеност, утвърждавани на хребета на 1989 г., днес отстъпват пред ново втърдяване на мъжките и женските самоличности и разрастването на пропастта между тях; защо у нас все по-често сред образованите млади хора се появяват фигури на stay-at-homedad и househusband (как да преведем двата термина на български?); дали алчните “мъжки” ценности на „справедливостта“ не провокираха световната криза и не се ли завръщаме всички, поне по-чувствителните от нас мъже и жени, към “женските” ценности на грижата за детето и дома?.. При това, пришпорени от мутризацията на обществото вече и на правителствено равнище.

„Какво значи да си татко“ е абсолютно освобождаваща книга за всички български мъже, които изпитват неясна тревога, задето не се държат по социално предписания начин, особено насред водевилната полицейщина в България.

Книгата е на ИК „Кибеа“, преводът на Ирина Манушева.

Предполагам, че повечето от вас са чували за Startup Conference. Конференцията се провежда за втора година и цели да „да пробужда предприемачески Дух и да покаже на хората как да стартират и развият собствен бизнес.“

Тази година в програмата на конференцията е включен много интересен панел със заглавие: Майки-предприемачи – как управляват своя бизнес и в същото време отглеждат деца си. Ще говорят Жюстин Томс, Експерт онлайн маркетинг и онлайн медии; Марина Стефанова, Съосновател и Управител, Консултантска къща “Стратегии” и Деница Богоева, Основател и Директор на DTex Style.

Не ми харесва заглавието на панела по две причини.

Първо, не разбирам защо осъвместяването на родителството и бизнеса да е въпрос, с който да трябва да се занимават само майките-предприемачи? Ако един мъж се опитва да стартира бизнес, това означава ли, че той временно трябва да бъде освободен от функциите си на родител?! Кой гледа децата на мъжете-предприемачи?! Ако бях ангажирана в организирането на такава конференция, по-скоро бих се постарала да направя панел, в който РОДИТЕЛИ обсъждат осъвместяването на родителството с бизнеса.

И второ, заглавието не ми харесва, защото отразява един много често срещан предразсъдък, че ако една жена е предприемач И майка, то тя не е съвсем баш ИСТИНСКИ предприемач, защото докато прави бизнес си мисли за децата вкъщи и това сигурно се отразява на работата й. Това е голям проблем, защото този тип социален натиск е причината много жени да не следват професионалните си амбиции и да се принуждават да избират между семейството и кариерата си. Опитайте да намерите интервюта с мъже-предприемачи, в които интервюиращия пита въпросния мъж дали има деца и как балансира тяхното отглеждане с работата си. Като намерите, изпратете насам, защото все още ми предстои да видя такова нещо.

Въпреки това, панелът ще бъде много интересен по няколко причини:

1. Участничките ще споделят много интересен бизнес опит. Не познавам работата на Марина Стефанова и Деница Богоева, но Жюстин Томс е един от пионерите в българското уеб пространство и тя сама би могла да разказва с часове.

2. Радвам се, че панелът ще покаже женски опит, който излиза от рамките на приетото в българското общество, в коeто жената е лоялен служител, дисциплиниран и организиран изпълнител, но рядко шеф или топ-мениджър. В България все още е „странно“, „необичайно“ една жена да развива собствен бизнес. Броят на жените сред работодателите е 27%, сред самонаетите едва 35%. Колкото повече хвърляме светлина върху работата и успехите на жени, громящи стереотипите, толкова повече младите момичета и жени ще виждат, че има място за идеите им.

3. Може би така формулираното заглавие ще предизвика и дискусия точно по въпросите, които повдигам в този пост: как една жена-предприемач да се справи със стереотипите, които я обстрелват ежедневно?

Ако сте там, задайте моля третия ми въпрос и ми кажете как са отговорили участничките! А междувременно искам да ви попитам: какви въпроси бихте задали на участничките в панела? Споделете в коментарите, а аз ще се погрижа да достигнат до тях. После ще видим.

Майките от БГ Мама организират протест срещу насилието и потъпкването на правата на родилките. Протестът ще се проведе на 25-ти ноември от 10ч. пред IАГ Св. София (бивш. „Тина Киркова“).

Поводът за протеста е раждането на една жена в същата тази болница. При законния й отказ да подпише документа „Информирано съгласие” отношението към родилката е станало грубо, придружено със заплахи и шантаж, а по-късно е обърната и държана с физическа сила в легнала позиция за раждане и шита без упойка „за наказание“. Всяко едно от тези действия е в противоречие на нейните права като пациент и като човек.

Разказът на жената можете да прочетете тук. Много жени във форума разказват, че насилието над родилки е много често срещано явление.

Протестът умишлено се организира на 25-ти ноември, международния ден за защита на жените от насилие. Всякакво насилие е недопустимо, приканват организаторите на протеста. Но когато в голяма столична болница, в процеса на раждане, когато жената е най-уязвима, срещу нея е упражнявано психологическо и физическо насилие, и се проявява неуважение, принуда и незачитане на нуждите й, говорим за стъпкване на права на официално ниво. Това би трябвало да е напълно недопустимо.

Ако сте пострадали от подобно отношение или просто се чувствате съпричастни, заповядайте на 25-ти ноември, от 10:00ч, пред главния вход на 1АГ „Св. София“.

Научих за случилото се от Василена Доткова.

На 17-ти ноември е премиерата на новата книга на Проф. Милена Кирова, Неслученият канон. Български писателки от възраждането до Втората световна война.

За историята на проекта, Кирова разказва:

Повече от двайсет години преподавам история на българската литература от Освобождението до Първата световна война. И едва през последните няколко от тях започнах да осъзнавам, че в моя конспект всъщност не фигурира нито едно име на жена.

Проверих програмите в други университети, както и програмите на следващия период, между двете световни войни. Там бегло се мяркат имената на Багряна в поезията и на Фани Попова-Мутафова, във връзка с историческия роман. Толкова.

Голям брой писателки и творби са останали невидими, те просто са изчезнали от канона, но до голяма степен и от историята на българската литература.

Така възникна потребността да се направи нещо, поне някакво частично усилие да върнем жените на литературноисторическия канон. Защото те всъщност не липсват в случването на онези процеси, школи, тенденции, които смятаме за важни в българската литературна традиция.

От корицата на книгата:

Канон в Древна Гърция е означавало мярка, а литературният канон постепенно се е превърнал в начин да се измерва значимостта на явленията във всяка национална литература. Само че кой и как е определял тази значимост? Кои са били институциите-диригенти на литературния вкус? И преди всичко: какво е оставало извън единствения Канон? На тези и други въпроси се опитва да отговори поредицата „Неслученият канон“. Тя се стреми да възвърне на българската култура онези автори и текстове, които по някакви исторически и социални причини са останали извън възможността да заемат място в представите за „висока“ и „важна“ литература. Канонът не трябва да бъде един: необходими са ни различни канони или поне различност на явленията, които намират място в канона. Това е идеята, от която поредицата се ръководи.

Представянето на книгата е на 17-ти ноември от 18 часа, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, 2 ет.

***
Фотография: Галерия Словар.

Разговорите за женските образи в българските реклами обикновено рано или късно ни отвеждат до дискусии около чалга-културата. На мен чалгата ми е супер-интересно първо, защото е масова и второ, защото дава много поводи за анализ на джендър ролите и междуполовите отношения в България. Обърнах се към Светлана Куюмджиева (изкуствовед, куратор, автор и въобще цялостно готин човек) с молба за малко помощ. Зададох й няколко въпроси за чалгата, нейното влияние и хората, които се опитват да я интерпретират. Получи се много интересен разговор, от който се надявам да запомните поне няколко имена. Приятно четене!

OF: Кои според теб са основните естетични атрибути на чалга културата? Какво отличава чалгата визуално от други суб-култури в България?

СК: Първо трябва да започна с уговорката, че не се чувствам специалист по чалга. Темата ме интересува, защото в самото явление „чалга” рефлектират много особености на манталитета и стереотипите на обществото ни. Но и аз като мнозина съм просто свидетел на това явление, не негов задълбочен изследовател.

Много е трудно да се изброят естетичните атрибути на чалгата, защото тя се оказа доста адаптивна и се променя като хамелеон през годините. Докато в началото на 90-те като чалга атрибути лесно можеха да бъдат класифицирани китайските анцузи, старите москвичи, пластмасовите ключодържатели с Лепа Брена, и всички възможни прояви на битовия селски кич, днес чалгата има вече доста по-различен скъп и луксозен имидж. Този лукс обикновено е силно преекспониран и ярък, но понякога чалгата се прикрива доста умело зад привидна претенция за стил и изисканост. Тъй като за последните десетилетия чалгата се издигна много нависоко в социалната йерархия, на нея съвсем закономерно й се налага да се променя, за да отговори на утвърдените модели и на изискванията на новия й статус. В това отношение вече е доста противоречиво да определяме чалгата като суб-култура, защото тя някак се сля с новия ни елит и се промени до неузнаваемост.

Все пак може би наистина непреходни атрибути на чалгата ще си останат кичът в неговите богати разновидности, едрите женски гърди и най-примитивните знаци за икономически просперитет.

OF: Влиянието на чалгата върху масовата култура в България е очевидна. Усещаш ли някакво влияние на чалгата и в сферата на изкуството?

СК: Най-лесно ми е да кажа, че чалгата е повлияла на вкуса. Но всъщност си давам сметка, че чалгата ползва доста умело някои традиционно заложени консервативни стереотипи и шаблони във вкуса. Например чалга публиката обича да гледа класически реалистични произведения и автори и изисква от изкуството някакъв тип примитивно изразяване на „красивото”. Тя не иска да се мори да мисли върху изкуството, а просто да радва окото си. Този рефлекс към изкуството тук е народняшки, наследствен, древен. Чалгата не променя нищо в това, тя само го подхранва. Тя има нужното мнозинство, за да окаже съпротива на всеки опит за промяна на този стереотип или да го осмее и отрече. Това е породено може би от факта, че въпреки привидния разгул и показност, в същността си чалгата е дълбоко патриархално консервативна, както и самото ни общество. В това отношение чалгата би могла да се ползва и като опасен политически инструмент, произлязъл от самия електорат.

С други думи по отношение на изкуството влиянието на чалгата е като да имаш стара и блокирала спирачка, която не ти позволява да мръднеш напред.

OF: Кои съвременни български артисти (художници, скулптури, пърформънс артисти) според теб правят умен и задълбочен анализ на чалгата през изкуството, което създават? Какъв е техния фокус? Някой от тях коментира ли половите стереотипи, които поне според мен са много характерни за чалгата?

CK: Докато работихме по проекта „Изкушението Чалга” с колегата ми Весела Ножарова осъзнахме, че всъщност в България няма много художници, които се занимават в изкуството си с чалга, за разлика от Сърбия например. Тук като че ли опозицията между чалга и култура се изразява не в критика, а в тотално загърбване на проблема.

Другото, което осъзнахме е, че чалгата е твърде всеобхватно явление и в него може да се впише много широк спектър от работи и проблеми.

Първият автор, който асоциирахме директно с тази тема, беше Алла Георгиева. Много показателно, че всъщност основна тема в изкуството на Алла не е чалгата, а полът и по-точно присъствието и ролята на жената в съвременното общество. Разбира се, че при това положение тя няма как да подмине чалгата. Тя работи по серията „БГ – сувенири” от 2006. Ползва един женски образ, върху който наслагва по най-буквален начин смесицата между фолклор и порно, с която се характеризира чалга културата.

Но в същата изложба Алла доста успешно вклини в чалга темата и мутренските прояви с работата си „БГ-пейзажи” – една простреляна пътна табела, върху която беше репродуциран типичния за страната ни пейзаж с пуст междуселски път, места, на които обикновено се случват стрелбите.

Пак по повод тази изложба открихме, че Аделина Попнеделева наблюдава и ползва от доста време чалгата като тема в своето изкуство. Тя също е част от групата жени-художници, които още през 90-те се съсредоточиха в джендер. Те именно притежават това ниво на чувствителност, което да ги отведе при чалгата и да ги накара да вземат отношение. Самата статистика, че в една изложба за чалгата участват толкова много жени и че те репродуцират всички възможни деформации върху женското тяло и образ, проповядвани от чалгата е достатъчно красноречив факт според мен. Модифицираните чалга-барбита на Светозара Александрова от същата изложба са най-подходящият пример за това.

Ако става дума за „полови стереотипи” Карсимир Добрев се включи много успешно в изложбата със своята визуална интерпретация на кючека и с фалическите атрибути, които го съпровождат.

По принцип повечето автори, с които работихме тогава, не могат да бъдат трайно обвързани с чалгата като тема, но специално за тази изложба може да се каже, че бяха много изкушени и ентусиазирани и като резултат от това се получиха някои много добри проекти. Още по-интересно, че всеки намери собствен индивидуален фокус, къде по-критичен, къде ироничен.

Даниела Костова намери своята културологична перспектива и изложи гледната точка отвън, от чужбина към проблема, също като Константин Божанов и Ергин Чавушоглу.

Авторите от по-младото поколение като Викенти Комитски, Орлин Неделчев, Боряна Венциславова пък се включиха с много точен и умен анализ на чалга настоящето от гледна точка на техните все още живи спомени за соц миналото.

А Богданов и Мисриков пресъздадоха най-буквално това минало като ползваха точно онези старите чалга атрибути – зелен москвич, кученце с клатеща се главичка и прото-чалга, която ехти от раздрънкания касетофон на колата. Хората страшно се забавляваха с тази работа.

Опитът с този проект беше много полезен и за нас като куратори, и за художниците, защото доказа, че все пак, ако им се даде подходящ повод, те могат много красноречиво и изобретателно да заявят своята позиция спрямо актуални проблеми.