Прозрения
Още един интересен приятелски update във Facebook:
Научих чрез националното радио, че (генномодифицираното) пилешкото месо прави мъжете обратни – gender-прозрение на председателя на гилдията на готвачите.
Никак няма да се учудя, ако след време същият този преЦедател препоръча всички лесбийки да преминат на пилешка диета. За да станат хетеро, нали.
Lady Gaga: не съм феминистка, НО
Lady Gaga в интервю пред норвежки журналист:
Виж, ако бях мъж и съм седнала тук пред теб с цигара в ръка, намествам си топките и ти разказвам как правя музика, защото харесвам бързи коли и обичам да чукам жени, ти щеше да кажеш, че съм рок звезда. Обаче когато аз правя точно това в песните и клиповете ми, защото съм жена и защото правя поп музика, ти казваш, че това разсейва хората. Аз съм просто рок звезда.
Феминистка ли си?
Не, не съм феминистка. Възхвалявам мъжете, обичам мъжете. Харесвам американските мъже, обичам бира, и барове, и muscle cars…
Две напред. Едно назад. Това е положението.
Разчистете календарите си за четвъртък вечер и направете всичко възможно да присъствате на едно много интересно литературно събитие. Женски Гласове е вечер посветена на английската писателка Вирджиния Улф и новоиздадените й романи „Годините“ и „Вълните“ и ще се проведе на 28 януари, от 18:30 часа в Софийска Градска Художествена Галерия. В разговора ще участват преводачката на романите, Иглика Василева и четири български писателки: Теодора Димова, Елена Алексиева, Кристин Димитрова и Виргиния Захариева.
Имах възможност да си поговоря малко с Даниел Ненчев (журналист и един от любимите ми български блогъри), който е организатор и модератор на събитието.
Разкажи ми с две думи за това събитие. По принцип, повечето представяния на книги не са толкова богати като идея и участници.
Повечето представяния на книги са социалистическо мрънкане на изплашени от публиката си интроверти. Сега четене няма да има. Най-изявените български жени писателки – ще говорят за най-изявената жена писател. Това ще е първото демократично литературно събитие в София посветено на жените в литературата. Кристин Димитрова, Виргиния Захариева, Елена Алексиева и Теодора Димова ще представят себе си. Поводът е емблемата на феминизма Вирджиния Улф и книгите й „Вълните” и „Годините”. ЖЕНСКИ ГЛАСОВЕ, Четвъртък, 18.30, Софийска градска художествена галерия, заповядайте.
„Годините“ и „Вълните“ превеждани ли са на български до момента?
Това е новината. Не са! За първи път се издават от ИК Унискорп. Преводите са на звездата на превода от английски – Иглика Василева (превеждала е Пол Остър и Владимир Набоков. И Джеймс Джойс, което е подвиг!)
Има ли конкретна причина точно тези две заглавия да излязат сега? Случайност ли е, че в България изведнъж ни се чете Улф?
Има три причини. Първо, това е находчивостта на издателката Венка Рагина, която издава най-популярната жена писател в света (след може би Агата Кристи и Джоан Роулинг) – Вирджиния Улф. Втората причина е Иглика Василева. А третата – подемът на литературата и литературния живот. Просто на нормалните хора им писнаха опитите да ги правят на “реалити” майумуни и те отново имат нужда от книги и истина.
Какво е общото между тези две книги? Защо според теб те биха се харесали на български читатели?
Не знам дали биха се харесали на българските читатели. Нека си дадем сметка, че тук никога не е имало модернизъм в литературата. Но ако има четящи хора, които са любопитни към феминистката, към пишещия изрод, към знаменитата Вирджиния Улф – бих се радвал да ги видя на събитието.
Как избрахте българските писателки, които ще участват в представянето на книгите? Какво е общото между тяхната работа и текстовете на Улф?
И четирите имат романи. И четирите са авторитети в съвременната българска литература – и като обществени отзиви, награди, присъствие и пр., и като продажби.
Жените в литературата на Теодора Димова например са център, спомнете си Майките и Адриана. Елена Алексиева пък е момиче писател! Кристин Димитрова – поетеса, преподавател, общественик, силен автор. 9 зайци на Виргиня Захариева, която междувпрочем направи чудесен стриптийз на едно четене, е бестселър. Лично на мен са ми интересни и считам, че ще са интересни и на аудиторията. Ще ми е любопитно също така, какво ще каже за тях проф. Милена Кирова, ( която наскоро написа книгата Неслученият канон. Български писателки) и дали в момента женският канон се случва.
***
Благодарности на Даниел, че отдели време да ми разкаже за събитието. Ако някой от четящите тук има възможност да отиде на събитието, много моля да щракнете няколко снимки и да ми изпратите 4-5 изречения с впечатления как е минало. Много съжалявам, че не мога да присъствам лично.
Биляна Велкова: The Makeover Project
Като продължение на темата за това кой колко красив трябва и може да бъде, искам да представя Биляна Велкова.
Биляна е родена в България, но от години живее в Канада. В момента завършва магистърска програма по изящни изкуства в Саскатуун и нейни произведения (performance, видео, рисунки) са излагани в галерии в Канада, САЩ, България, Чехия, Германия и Франция. Страшно харесвам работата й: заради феминистките елементи в проектите й и заради готиното чувство за хумор, на което се базира.
Проектът, върху който искам да ви обърна внимание се нарича The Makeover Project и е серия от пет пърформанси, реализирани в мол във Ванкувър. В рамките на една седмица, Биляна посещава различни магазини за козметика (Yves Saint Laurent, Chanel, Sheisido, Dior) и моли консултантите да я гримират точно като моделката от рекламата на съответната марка. След като я гримират, Биляна отива във фото-студиото в мола, за да си направи снимка като във всяка една от сесиите се опитва максимално точно да имитира позата на модела от рекламната сесия.
Проектът е интересен коментар върху начинът, по който жените биват представяни в рекламите и невъзможността една нормална жена (дори, използвайки услугите на професионален гримьор), да отговори на стандартите за красота, с които бива сравнявана ежедневно.
Можете да научите още за работата на Биляна от сайта й, а във Flickr можете да разгледате пълната колекция фотографии от The Makeover Project.
Невъзможна красота
Предполагам, че повечето от вас вече са в течение със скандала с лявото бедро на Деми Мур, който тръгна от един материал в Boing Boing. Boing Boing са готини и периодично пишат за катастрофирали дигитални манипулации. Не само в модната индустрия, а по принцип. Прочетете материалите на техния сайт: супер интересни не само заради съдържанието на конкретния казус, а и заради брилянтно изложената юридическа позиция.
Сетих се за този казус, защото днес попаднах на интересна ретроспекция от редакторите на Newsweek, посветена на най-големите АirBrushing скандали от последните десет години. Материалът е под формата на преди- и след- галерия и включва реакции, както на самите актриси/модели/спортисти, така и коментари на редакторите на списанията, поръчали визуалните редакции.
Разгледах въпросната галерия едва ден след като видях наша българска класация на Десетте най-красиви пухкави дами в БГ ефира и се хванах за главата. Първоначалната ми реакция беше… Чак пък ПУХКАВИ?! Докато един приятел не се намеси: Чак пък ДАМИ?! Point taken.
Във всички тези случаи обаче ми става супер тъпо, защото всяка една от гореспоменатите жени е изключително красива и добре изглеждаща и то не по някакви особено екцентрични стандарти. И въпреки това, модната и медийната индустрия изпитват необходимост да правят всякакви малки, големи и още по-големи манипулации, за да ги направят да изглеждат „перфектно“.
От една страна, то е ясно, че така налаганите стандарти за красота са нереални. Щом Деми Мур не е достатъчно перфектна на външен вид, не знам коя от нас е. Същественото в случая е, че по този начин (и тук перефразирам Наоми Улф), модната и медийната индустрия ни казва: да, съвременните жени могат да бъдат майки, могат да работят каквото си поискат, да бъдат каквито пожелаят… САМО ПРИ ЕДНО УСЛОВИЕ: трябва да изглеждат перфектно и то перфектно по строго определен начин.
Последиците са известни до болка.
Openly Feminist 