Приятелки на килограм

С Деси сме приятелки покрай този блог. Не сме се виждали наживо. Днес в gtalk обсъждаме кой кога колко килограма е бил. Аз й разказвам как след една особено драматична раздяла бях останала 42 килограма, приятелите ми казваха, че се притесняват за мен, защото съм много слаба, а аз им казвах, ееее, благодаря. Като разглеждам снимки от този период, разбирам, че те не са ми правили комплимент. Тя ми казва:

Аз имах един случай, пълен абсурд. Значи, правя соленки. И по гмайл пиша на момчето в живота ми, че правя соленки. Момчето е в Испания в момента. И той ми пише обратно, супер, само че не бива да ги ядеш всичките. И моята първа асоциация е, ясно, момчето в живота ми казва, че трябва да отслабна, толкова е очевидно. Като го питах защо, той каза, за да ми пратиш по пощата. Питах го дали мога да ги изям всичките и да му направя нови като съм в Испания при него. Каза, че нямало проблеми, само да не забравя, че съм му обещала.

Историята ме накара да настръхна, защото познавам прекалено много момичета и жени, които всеки ден страдат заради външния си вид. Като се замисля, не познавам такава, която да няма някакви притеснения. А самите притеснения нямат нищо общо нито с възрастта нито с килограмите. Просто сме научени да сме недоволни от това как изглеждаме и повечето от нас, дори тези, които не го признават, биха искали да сме малко по-така… различно: по-слаби, по-високи, по-бели, по-черни, с по-гъсти коси, с по-прави коси, с по-малко косми, с повече цици и т.н. и т.н. Цял живот корегираме външния си вид и харчим цели състояние по случая. А ако някой ни притисне да ни пита защо го правим… ще се изненадаме от собствените си отговори.

Та, по тази причина, ние с Деси ви приканваме да се попитате… Защо полагате всички тези усилия да изглеждам другояче?!