Поетична дефиниция
16.05.2009
Често ме карат да дефинирам какво е феминизма за мен. Следващият път, когато ми зададат този въпрос, директно ще цитирам „Копнеж“ на Блага Димитрова:
Не закриляна да съм, а окрилена.
Не загърната, а с дух разгърнат цял.
Не зад нечий гръб, на завет приютена,
а до рамо срещу вятър завилнял.
Написала го е през 1958 г. А разни хора обясняват, че в България феминизъм не само нямало, но и никога нямало да име. Ха! Друг път.
***
Снимката, която виждате тук е от интервю с Блага Димитрова в Литературен Форум.
9 коментара
leave one →
Openly Feminist 
Имала съм някога в ранните 80-те удоволствието да ме подруса в скута си. Явно от там ми се е прилепило. :)
Царство й небесно!
Евала :)) стихчето е много яко.. и ми се връзва перфектно с моето разбиране за феминизъм, макар и да не претендирам да знам много теория по въпроса :) Но все си мисля, че смисълът на феминизма е да мотивира и окрилява жените, а не да се бори срещу дискриминацията им…
Ако всички феминистки бяха като Блага Димитрова, сигурно нямаше да мразя феминизма. Мдаа…
Niki, внимавай че току виж те подгонили и теб! Pазбира се, че феминизма се бори срещу дискриминацията и това е основната му цел.
offtopic: Niki, разгледах ти профила и видях, че си фен на Fakers…. Добър сезон направихте, но утре приключва :)
Аз не разбрах. Харесва ви дискриминацията? Кефи ви да ви мачкат?
Трудно е да бъде окрилен човек, ако в битието му съществува системна дискриминация. А ако човек е решил да мрази нещо, всякак ще си намери „причини“.
Ники, хареса ми блогът ти, особено резюмето на статията за решенията. Не бах попадала на нея.
Прекрасна жена… обожаваш всичко нейно, което съм чела. Нежна и силна едновременно.
Тайна
– Защо съм сама? – ме запитват понякога.
за това въпрос си имам в запас
усмивка, шега уклончива, но тайната
не съм поверила на никого аз.
Защо съм сама? Не отваряй сърцето ми.
Загадъчен образ закотвен е там.
Живея в раздяла, а среща е нямало.
Зова го, а скъпото име не знам.
Затуй може би тъй разпитвам унесено
за горски усои в барутния дим,
за тихи пароли, извикали слънцето,
за пътя на моя незнаен любим.
Затуй може би тъй привличат ме смелите
и все недостатъчно смели са те.
И таен глас чувам дори през целувките:
– Ти пак си сама! – И тъгата расте.
Към своята гибел той бързал дотолкова,
че срещата с мен не дочакал дори.
И нямам от него ни спомен, ни сънища,
ни поглед сред моята нощ да гори.
С кого заменила бих неуловимия?
Той слян е със тази безмълвна земя.
Едничкото негово гордо присъствие
Навярно в това е, че аз съм сама.
Niki, прав си, че феминизмът мотивира и дава крила, но ако не се бори срещу дискриминацията, тя (дискриминацията) ще дойде с големите ножици и ще клъцне крилата :) Нещата вървят ръка за ръка.
Е да.. няма как нещата да не са свързани.. аз просто споделям къде аз виждам повече смисъл, особено в днешно време…
това е малко подобно на въпроса дали като се бият футболните агитки, трябва да ги показваме по телевизия и вестници и след това да коментираме колко е лошо това.. или просто да не ги показваме въобще и да се фокусираме върху красотата на играта :) модерната позиция поне в спорта е втората.. ще видим дали е и правилната :)
ena, радвам се че блогът ми ти е харесал.. надявам се скоро пак да почна да списвам по-редовно ;)
А за phakers… ще си говорим пак през юни :)
Niki:
Хареса ми футболната аналогия. Тя е особено релевантна в дискусии, посветени на eating disorders, например. От една страна трябва да се говори, за да има информираност и да се предпазят някакви хора. От друга страна, ако се говори прекалено много… даваме идеи на тези, които са на ръба на анорексията (примерно)… как точно да я реализират.
Според мен в момента, в който има насищане от информация и вече няма какво ново да бъде казано по темата… няма смисъл да продължава да се говори. При положение, че в България депутати като Румен Овчаров са против приемането на Закона за защита срещу дискриминация, защото това би означавало да си признаем пред света, че в България дискриминираме…. мисля, че сме далеч от състояние на свръх-информация. И по тази причина трябва да се продължава да се говори за това какво е дискриминация и как да я разпознаваме, ако я видим.