Мъжът и жената… интимно
В най-новия брой на Canadian Journal of Human Sexuality е публикувано много интересно проучване за промяната в обществените нагласи относно мъжката и женската сексуалност.
Изследвани са представите на 104 канадски студенти относно 33 сексуални практики: мастурбация, хомосексуални фантазии, воайорство, покорен секс и т.н. Основният извод на учените е, че въпреки че от мъжете се изисква и очаква да имат силно изразен сексуален нагон, те имат много малко свобода в леглото. Обратното е валидно за жените.
Според проучването, обществените нагласи към:
- мъжете, които не се интересуват толкова много от секс
- мъжките хомосексуални фантазии
- мъжете, които обичат да бъдат доминирани от жените в леглото
са по-скоро негативни, докато същите тези практики се смятат за напълно нормални сред жените.
Не мога да намеря пълния текст на статията, така както е публикувана в академичния журнал и не знам дали очевидните проблеми, които виждам в нея са изследователски или по-скоро журналистически грешки. Притесняват ме най-вече три неща:
- Струва ми се малко смело да се говори за промени в обществените нагласи след проучване, проведено сред 104 човека.
- Всички участници в проучването са студенти, което повдига доста въпросителни относно сексуалния им опит и общовалидноста на техните представи.
- [*** Статията поставя знак за равенство между сексуална практика и сексуалност, което е изключително неправилно. Сексът е акт, практика. Сексуалноста е много по-широко понятие, което включва такива неща като идентичност, ориентация, себеусещане… Сексуалноста е свързана с физиологията, но не се изчерпва от нея. Проявява се по милиони различни начини, които в повечето случаи всъщност нямат нищо общо с правенето на секс. ***]
Така. Въпреки тези пропуски, на мен ми се струва, че темата е интересна за дискутиране. Моите лични наблюдения горе-долу съвпадат със заключенията на социолозите. Традиционните социални роли, които се отделят на мъжете оказват сериозен натиск върху това, какво се очаква от тях в леглото (или там където се случва магията). От друга страна, обаче, това, че за жените е прието да имат повече свобода да бъдат себе си по време на секс, съвсем не означава, че върху жените не се оказва сериозен натиск относно начините, по които демонстрират своята сексуалност навън в обществото. Изследването е интересно, защото показва как традиционните джендър роли водят до ограничения в най-различни аспекти на живота, както на мъжете, така и на жените.
Това обаче е голяма тема…, която ще подхвана в отделен постинг (специално за моя приятел Бойчев).
Айде, слушам ви.
P.S. *** Изследването НЕ поставя знак между секс и сексуалност. Статията разглежда обществените нагласи към това какво хората смятат за нормална и ненормална сексуалните практики за мъжете и съответно за жените. Третата ми критика по-скоро не важи, но я оставям, защото разграничението е важно.
Извинявам се, ако този постинг е малко объркан… не мога да намеря оригиналния текст на това изследване и различните „преразкази“, на които попадам не са напълно ясни.
Openly Feminist 
За мен интересното в тази тема е „мъжкият“ проблем – а именно:
мъжа е поставен в кутия по същият начин, както и жената. обаче жената, с помощта на книги като „The Feminine Mystique“ на Бети Фрийдман, както и 1970’s „Patriarchial Attitudes“ (Eva Figes), рапознава кутията, в която е поставена, като творба на мъжа. това е най-благодатното за феминизма – проследяването на женския проблем до външния му причинител – мъжа. благодатно, защото позволява на жените да видят много по-ясно проблемите, на които са жертва, и да им се противопоставят. мъжката култура е отговорна за тяхната кутия, и жените могат да променят това, наложено им от други.
мъжа е дизайнер на собствената си кутия, и когато, също като жената, усеща ограничеността си и контрола на съществуването му, той е в много по-различно положение, защото като дизайнер няма право да се оплаче – нали кутията е създадена по негов модел, прейзваща мъжкото, за да може да царува. как може царя да се осмели да протестира срещу собствения си замък? за един мъж идентифицирането и противопоставянето на „кутията“ не е политически протест, а пикльовско оплакване. липсата на външното влияние върху мъжа създава най-огромната илюзия, заради която не просто равенството м/у половете, но и самата свобода на мъжа да „бъде“, е невъзможна.
и тази илюзия се нарича „контрол“. за да се чувства контролиращ и доминиращ, мъжа трябва да предпочете да не разпознае влиянието на „мъжката култура“ върху свободата му. феминистКИте пък от своя страна също не виждат на мъжа като жертва, защото го възприемат като защитника и историческия създател на модела. за съжаление, мъжете страдат много заради този модел, но ако разпознаят това, губят контрол, сила, а нали според същия модел това е да си мъж… заплетено.
така – добрата новина е, че и ние си имаме книги, които да ни помогнат – Stiffed (S. Faludi).. но все още си нямаме изходна позиция или ритник-в-гъза историческа несправедливост, която да ни разбеснява (терористи, турци, евреи, политици). докато жените си имат нас, мъжете, като отговорни за проблемите им, то ние сами сме отговорни за дълбоката, тежка криза, в която е „мъжествеността“.
какво мислите?
мисля, че това с външния виновник е прекалено абстрактно.
жените са толкова отговорни и ключови за патриархата, колкото и мъжете. един властник не може да бъде такъв без абсолютно никаква обществена легитимация, нали?
разбира се, прав си, че патриархата не е проблем само на жените. той е точно толкова проблем и на мъжете. тук обаче мненията ни са различни – не мисля, че има винаги една ли не съзнателна конспирация и усилие от страна на мъжете да не разпознават ‘кутията’ си, само защото ги облагодетелства (привидно).
epistemic
ами и аз не съм на мнение, че има съзнателна конспирация. по-скоро споделям мнението, че има нещо като затворен кръг, или най-малкото заплетена система от неща по пътя на мъжа към разпознаването на ролята си и свободите си. но как да е, bottom line is – разпознаването на това (the box) е благодатно и даващо истински контрол, а не онзи контрол, който си мислиш че имаш докато си напълно контролиран
Според мен част от према е там, че докато патриархалният модел (ако приемем, че това е което затваря мъжете и жените в тези кутии) е работел идеално за мъжете в света, какъвто е бил допреди 50-ина години – свят, който е създаден за и около мъжа, както е постановен от патриархалния модел, и в който всичко останало стои по начин, удобен за и хранещ именно тази позиция на мъжа – той вече не работи толкова добре днес, когато жените вече са поискали да бъдат легитимни субекти, а не обекти, каквито досега са били. Тоест ако за силния, доминиращ и владеещ мъж не са съществували пречки да си реализира тези свои качества (жените имат строго определени роли, създадени, за да паснат на един такъв тип мъжественост; те ен могат да конкурират мъжа в проявите й – напр. не им е позволено да му бъдат конкуренция в професионалното израстване, в сексуалната инициатива и пр.), то днес той трябва да се справя със всякакви предизвикателства срещу традиционната мъжественост – конкурентноспособни и амбицирани жени например (жена да те бие в нещо? позор за традиционния мъж; нали жената му е мярката за собственото му превъзходство). Съжалявам, ако звуча объркано, тази тема е изключително интересна и аз не съм си изяснила собствената позиция по нея, затова може би не звучи много убедително или ясно.
^ „част от према“ да се чете „част от проблема“.
Искам също да добавя, че според мен от сексизма страдат и мъжете и то по подобен начин; и за мен това е точно толкова несправедливо и налагщо реформиране, колкото и при жените.
Yoana,
spodelqm mnenieto ti. koito si misli, che myjete edva li ne se radvat na seksizma i go izpolzvat, trqbva da otdeli poveche vreme za mislene. na nqkoi niva seksizma vse oshte pomaga na myjete kato cqlo, no e mnogo razlichno ot predi 40 godini. taka e i s rasizma, koito ne e po-malko v den dneshen otkolkoto prez 60’te
По повод на това как мъжете са ощетени от патриархалната система и как либералният феминизъм може да допринесе към ощетяването, си приказваме аз и kurvoizie в коментарите под „Мъжемразие.“
Всяка крайност ощетява и двете страни, но жените от пещерно време насам са свършили доста работа по облагородяването на мъжа и премахването на мачо-рамката от главата му и това е очаквано – с времето тя е ставала все по-ненужна. Винаги съм смятал че истинският контрол принадлежи изцяло на източниците на розов шум – те предизвикват мъжките действия и разчупват всички рамки, създавайки на свой ред нови. За жените става дума, класическите носители на ирационалното. Една усмивка в точния момент може да предизвика изораването и засяването на цялата семейна нива, а един полъх от парфюм да сътвори няколко литературни шедьовъра които да тласнат поколения мъже в жив интерес към другия пол. Огромна верижна реакция може да последва от нещо микроскопично малко, така нареченият ефект на пеперудата. За какъв контрол става дума тогава и кой е контролираният? Човекът се движи от чувствата си, не от мислите, а ние нямаме контрол над тях, само илюзията за него (особено мъжете). Така стоят нещата във вселената ни. Под уравновесената си въшност ние сме абсолютно извън контрол. Няма значение с каква рамка конкретно мъжът се вихри докато изпълнява женските желания, тя не е константа. Недоволни от нещо винаги ще има.
С развитието на технологиите настъпва раят за жените – очевидно е че те са силно привлечени към всяко нещо с изразен социален елемент. Световната мрежа изплита техният бъдещ кошер. Жените вече дори искат да работят много и наравно с мъжете, а защо не да изземат всички техни функции? Аз нямам нищо против – ще се отдам на размишления и подобряване на гена за доброто на голямото семейство. Ще си разменим ролите. Този социален модел вече е тестван при пчелите и дава добри резултати… А може би сте чели за разпадането на Y-хромозомата в еволюционен план? Мъжът, такъв какъвто го знаем, изчезва от сцената независимо от желанията ни. Случва се неизбежното. Иронично, това се случва точно когато започва да напуска патриархалната кутия.
mr. ice, unikalen komentar :DD ne spodelqm mnenieto ti i obqsnenieto na neshtata vyv Vselenata, no me kefi mnogo:)
i vse pak:
Vselenata e twyrde nepoznata za nas
Razmqna na rolite ne e cel na feminism-a
Efekta na peperudata ne e ogranichen polovo, nito vidovo
Jenite sa privlecheni kym vsqko neshto sys socialen element?? :):) Kakvo iskash da kajesh?
#izvinete za latinicata
Додо :) И аз често не споделям мнението си.
Размяната на ролите не е цел на феминизма, ако се съди от манифеста на Петя, но първо във всяка тетрадка с етикет феминизъм пише различни неща и второ това което си е поставил за цел той и това до което всъщност ще доведе са две различни неща, феминизмът не е single entity за да има ясно начертан път, по-скоро е аморфна смес от разнообразни вери и разбирания които бог знае до какво ще доведат в бъдеще…
Колкото до социалния елемент и жените – сетих се за едно интервю с шеф от Blizzard който твърди че жените са навлезли масово в принципно чисто мъжки домейн като компютърните игри. World of Warcraft е супер войнствена и дебилна като концепция, както и свръх-уродлива като визия, но въпреки това имал страшно много жени абонати. Причината – играта има силен социален елемент – свързва десетки хиляди хора в общ свят, с чатове и т.н неща които явно се нравят на нежната половина. Чувал съм за създадени семейства чрез играта. Жените обичат да бъдат свързвани в мрежи, забелязвам аз. Можем да споменем и скъпото дневниче доскоро кътано от хорски очи а сега превърнато в блог. Не че правя крайно разделение между половете, но във виртуалния свят, който изглежда е по-социален и правдоподобен от реалния, няма нужда от физическа сила, трябва да се говори повече, а е ясно на кой пол му се отдава повече това. В бъдеще и ние сигурно ще станем такива – като ни се разпадне отличителната хромозома хъ хъ.
Ама нещо май не пишем по темата :)
mr. ice,
po temata ili ne, mnogo dyrja da otbeleja, che razbiraneto „tova se otdava na ediniq pol, onova na drugiq“ e nepravilno i vyv vsqka tetradka s etiket feminism se nadqvam da go pishe tova: nikoi prirodno ne e daren s sklonnosti i talanti spored pola si. gender modelite ni poemat ot 1-q ni den, ili pyk dori ot momenta, v koito ultrazvukyt dade rezultati. i ottam pochva edno nasochvane i pouchavane, koeto reflektira v „jenite im se otdava tova, onova“ – ami ne, obshtestvoto opredelq kakvo e „myjkoto“ i „jenskoto“, bilo v emocionalen ili profesionalen i t.n. plan!
syglasen li si s tova?
feminisma e teoriq, koqto kolkoto i da e interpretirana, ne q promenq i ne q smesva s nishto. kakto kazah v edin drug komentar, moeto mnenie e che feminisma ako beshe na 1/10-ta tolkova izuchavan, kolkoto komentiran, shteshe da reshi izcqlo ot liceto si na amorfna smes ot kakvi li ne razbiraniq. koeto si e stranno – vseki komentira, ama ne znae kakvo tochno..
*tova mnenie, kakto i vsichki drugi, koito spodelqm, sa moi sobstveni i ne jelaq da angajiram po nikakyv nachin s nego drugite avtori ili da kazvam koe kakvo e
Тези неща сме ги обсъждали тук доста пъти, затова не ми се навлиза в подробности. Например в темата за аутизма стана ясно че отношението момчета/момичета с този социален дизордър е 4:1 (въпреки че имаше опити този резултат да бъде приписан на предразсъдъци). Очевидно има разлики в половете, което е нормално – различни хормони развиват мозъка различно. Но в тази тема не съм споменал никъде природни полове. Разликите може да се дължат на чисто джендър стереотипни рамки, това не променя казаното от мен. Много хора се идентифицират изцяло с въпросните рамки, движат се според законите им и сравнението между половете всъщност опира до сравнение на джендър моделите. Просто е по-удобно да кажеш че един продукт е ориентиран за жени вместо за женски ролеви рамки, но ако пък не го кажеш можеш да заблудиш феминистите че не правиш разлика между двете. Далеч съм от мисълта за обобщаване на база пол, просто не съм фен и на другата крайност – пълното унифициране на съзнанията.
И за да завършим несериозно – жените след равноправието се държат като изпуснати от клетка – от домакинско робство вкупом се юрнаха да управляват корпорации и държави. Би било хубаво да останат пазители на лудостта, така необходима за оцеляването ни като вид. Да се надяваме че ще я приложат в новото си амлоа, защото рационалните схеми рано или късно се изчерпват и зациклят. Периодични са, така да се каже. Също като икономическите кризи.
Ice,
Ако имаш време и ти се занимава, мисля, че трябва да напишеш един пост за проучванията на пола и мозъка. Според мен Петя няма да има нищо против да го публикува, а такъв пост би бил полезен за всички тук.
Хм, хрумна ми да го направя, но така официално предложено направо ме трогна. Аз, полезен на феминизма, звучи странно. Може би ще опитам, но не обещавам. Въпросът за пола и мозъка е от областта на медицината и трябва да поразгледам как вървят изследванията.
Засега ето едно линкче от модерния рисърч, който дори отива по-далеч от хормоналната теория за развитието, споменават се мъжки и женски неврони, отгледани без хормони. Как точно този хормонално-генетичен микс влияе върху съзнанието е сложен въпрос.
То освен, че е сложно, няма и много данни. А и тези, които имат, се разглеждат противоречиво. Иначе, че си е интересно, си е интересно.