Feminist Link-o-Rama

последната статия (why are women so critical) е меко казано детинска. особено тази част: “ We need to re-create the sense of female connection we once had during biblical days around the village well and in the Red Tent where women gathered, shared stories, supported each other, and passed on their female wisdom. I am not suggesting that things were great for women then, but I am saying that we have lost that essential sense of community that women had then.“ същност на женското комюнити? няма по-исторически нечувствителен аргумент от този за същността на нещо. а транс-исторически и транс-културни същности и дефиниции са просто несериозен опит за анализ.

не е ли прекалено романтично това „библейско“ минало дето всъщност е архетип на патриараха?? това някаква форма на феминистки фундаментализъм ли е? авторката си представя някаква „природна женска солидарност“ която е помрачена от „изкуствения“ патриархат… аз лично не виждам „позитивното“ биологично самоесенциализиране по-добро от обичайния патриархален сексизъм. напротив, подобни глупости представят някои феминистки в смешна светлина, защото те репродуцират същите биологизирани роли и солидарности срещу които се борят.

статията е прекалено психологическа, биологизирана и а-историческа. как може да припише мизогинията само на „завистта, която тъпканите жени изпитват, когато някоя от тях успее да пробие?“
за мен по-приемлив анализ трябва да включва икономически отношения, КЛАСОВО, етническо и друг тип разделение, не просто някакви психолочески състояния на завист. авторката е права за интернализирания патриархат и бих добавила обектификация (постоянното вманиачаване в телата ни и сравняване кой колко кила тежи и кви дрехи носи), но пропуска да отбележи, че в едно класово общество самопожеланията за „женска солидарност“ и тн. са невъзможни. как ще убеди някоя аристократка примерно да се загрижи за слугинята си с тази романтизирана и вдетинена реторика за пан-женска солидарност?? хаха, де да беше толкова просто!

Мдам, и на мен ми дойде в повечко призива за обединение. Трябва и да съм честна – в живота си съм срещала гадни жени, но чак пък толкова.

Да се изкажа за гей-гените. Току-що свърших една жестока книга – Blood Matters: From Inherited Illness to Designer Babies, How the World and I Found Ourselves in the Future of the Gene – която представлява изследване на начините, по които наличната генетична информация се използва от учени и не толкова учени хора, в ежедневието ми. Оказва се, че вече си съществуват места, в които от спермата на мъжа ти и собствената ти яйцеклетка могат да ти направят бебе, „изчистено“ от всякакви нежелателни гени, и хората активно ги ползват, за да са сигурни, че бебето им ще бъде еди какво си, не само здраво. Та ме е страх, че ако се локализира генетичното начало на хомосексуалността, скоро просто няма да се раждат хора с този гей-ген.

И за мама и татко в Ню Йорк Таймс – страшна статия, много ми хареса, защото показва, че лека-полека можем да зарежем схващането, че за децата се грижи само мама, защото татко не е компетентен за това, а парите ги печели само татко, щото мама не я бива за това.

Честно, не виждам кое спира един баща, който обича детето си и иска да го отглежда, да си остане вкъщи с него, от самото му раждане? (Проблемите около кърменето се решават, въпрос на организация).

@салатено чудовище:

Да… В едно общество, в което хомосексуализмът е приет, като в Древна Гърция, изглежда има повече „гей – гени“.

Един познат взе да развива идеята, как на жените генетично им било обусловено да се нуждаят от шоколад. Аз съм космат като маймуна, не мога да се оплача от липса на тестостерон. Но не съм израснал като типичен мъж, не съм се научил да се напивам достатъчно често и затова набивам повече шоколад от всички жени, които познавам. Как ще обясним това? Аз всъщност съм скрит хермафродит, явно.

Или гей. Щото гейството също е генетично. Ами тези, които са бисексуални, експериментирали са сексуално и с жени, и с мъже, и плуват ту към единия, ту към другия бряг? Ами те… те пък са генетично „би“.
Да. Работи безотказно.

Тия генетични обяснения от типа
„Защо е така?“
„Така е, защото е така“.
са универсални и работят за всичко. Ето, ще дам пример.

Спъваме се в камък и псуваме „Да му еба майката!“
Защо псуваме?
Защото генетично е обусловено да псуваме на майка при спъване в камък. Също както е генетично обусловено момчетата да си играят с оръжия.

Всъщност гейовете, бидейки дискриминирани, се нуждаят точно от лесно обяснение, което да им каже, че нещата не зависят от тях, че това не е техен съзнателен или НЕсъзнателен избор, предизвикан от събития, случили се в живота им, а нещо вродено в тях, като расата. Сьответно няма нужда да защитават предпочитанието си и да променят обществото, могат по-скоро да говорят за дискриминация срещу „расата“ си.

Но познавайки човешката история, позволеното и забраненото в различните общества, както и личните съкровени истории на толкова много хора, сменяли ориентацията си, аз просто няма как да купя такова евтино обяснение.

estranged и яна, според мен изобщо няма връзка между гените и поведението, но смекчих тона в предния постинг, за да не изглеждам прекалено много като социален фундаменталист:)

Ще отговарям малко по малко, защото нещо много сте се активизирали тия дни и не мога да насмогна да се включвам в разговорите. ;)

Относно статията за зависта и гаднярството между жените… не съм съгласна, че статията е детинска. Разбира се, че не смятам, че трябва всички да се втурнем към палатката и да си режем вените, за да станем сестри, НО основният аргумент на авторката е изкючително силен и добре обоснован.

Женомразието и патриархалността са влезли много дълбоко под кожата на жените и (радвам се, че вашият опит е по-различен), НО в резултат на това много жени са изключително ЖЕСТОКИ една към друга.

Всъщност, струва ми се, че различията, които имаме в случая са по-скоро методологически. ;))) Съгласна съм с Жана, че марксисткия анализ е изключително полезен: естествено, че жените не са хомогенна маса с еднакви нужди, цели и интереси и такива принадлежности като класа, етнос, материално положение, култура са от изключително важно значение за това как се държи една жена с останалите жени.

НО не мисля, че е полезно да противопоставяме половата принадлежност на класовата, етническата и т.н. принадлежност. Човешката идентичност трудно може да се фрагментира по такъв начин…

Това, че аз не се чувствам солидарна с жените на фермерите на село, не означава, че обществото, в което живеем не е повлияло по някакъв аналогичен начин нашето разбиране за това какво означава да си ДОБРА ЖЕНА в България, например. Като че ли авторката говори по-скоро за такъв тип experience…