Колко домашна работа създава един съпруг на жена си?
08.04.2008
Ново изследване на екип социолози от University of Michigan показва, че един съпруг вкъщи, създава средно по около 7 часа допълнителна работа на една жена. Съпруга вкъщи, спестява по около 1 час работа на един мъж. Когато семейството има деца, допълните часове, които жените прекарват във вършене на домашна работа са още повече.
По мои абсолютно субективни лични впечатления, допълнителните часове на жените в България са още повече. Особено при по-възрастните поколения. И не мога да разбера защо домашната работа и работата по отглеждане на децата все още продължава да се оценява толкова ниско…
***
П.С. Благодаря на zhecheva за линка. :)
29 коментара
leave one →
Openly Feminist 
Имам съпруг и две деца – момчета, и ако това изследване е вярно, то излиза, че аз на практика трябва да съм заета да домакинствам почти 24 часа в денонощието….. Интересно как ли ще ми остава време за ходене на работа и за мен самата……
Може и да е вярно, но тогава излиза че българката, а може би и другите жени по света са като Шива(с много ръце) и като Наполеон с дарба да вършат няколко работи едновременно. Не че мъжете са по-малко способни от жените. Аз лично смятам, че част от нещата ние жените сами ги предизвикваме…. Като видим как мъжът създава хаос в нашите подредени дела, сами му отнемаме правото да помага, само защото не искаме да се разваля нашия ред и правила… А това никак не е добре(за нас жените, де)… И тогава ние самите предопределяме изследвания като това да дават такива резултати.
Много удачен коментар. Баба ми, например, никога не е давала нито на дядо ми, нито на вуйчо ми да пипнат „женска“ работа. Не защото не й тежи, а защото „те не знаят как“, „те не могат“. Същото и с гледането на деца. Имам чувството, че в много семейства мъжът е избутван, щото „той не разбира“. И в крайна сметка мъжът оставя жената сама да се оправя и се опъва на дивана или работи до късни доби, щото „той от това разбира“.
Вероятно става дума за 7 часа седмично.
а в изследването не пише ли колко харчи една жена на мъжа си за дрехи и обувки?
От друга страна жената работи по-малко извън дома.
И това е в САЩ, където много от жените нямат изобщо работа извън домакинската.
Разбира се те винаги могат и да не вършат нищо в къщи. Но в едно съжителство се дава взаимно и ако жената не компенсира с домакинската работа, има шанса да… си остане сама.
А странно защо, това не се харесва именно на жените.
анонимен и yana:
според мен семейните задължения трябва да бъдат СЕМЕЙНИ. не мисля, че една жена е по-квалифицирана да чисти, готви и пере. както и един мъж не е задължително да е по-добър домашен майстор, да изкарва повече пари и т.н. вкъщи, например, готви мъжа ми, защото обича. а на мен най-редовно разни мъже ми казват „щом не му готвиш, той ще те остави, ще видиш“…коментар нямам.
мисля, че longanlon е прав за часовете.
bruce wayne:
струва ми се, че ти, както и много други мъже, с които съм говорила, НИКАК не ценят домакинската работа и определено я смятате за женско „забавление“.
ако изчислиш колко пари би изкарвала една жена-домакиня, ако вършеше същата тази работа, само че за някой друг като наемен работник, мисля, че тогава спокойно би могъл да видиш, че сама си е заработила дрехите и обувките.
kenanoff.com:
само че жените не получават финансово възнаграждение за домакинската работа, която вършат, въпреки че тя не е особено лесна и приятна. какво излиза…ценим само работата, която се заплаща. всичко друго е доброволно. и жените бачкат като ненормални вкъщи от любов към мръсните гащи. така си е. ;)
жените масово карат цяла втора смяна вкъщи, с тази разлика, че никой не го забелязва. а камо ли да оценява.
По същата причина, поради която трудът на учителите, лекарите и пожарникартите все още се оценява твърде ниско…и човешкия труд по принцип. Не е производителен и предлагането е калпаво. У нас мъжете традиционно изкарват повече от жените и това не е защото са по-умни или защото някой дискриминира жените, те просто работят повече (по-дълго време). Народопсихологията и обществените нагласи на българина са такива, че повечето жени избират уюта на дома и грижата за семейството пред съсипващото бачкане и парите. Нормално е мъжете, които ги издържат, да не въртят и целия хаусхолд около себе си, нали? То и няма кога. Знам, че това са стереотипи, срещу които феминизмът се бори и тука съм изцяло за – нямам нищо против жена ми да удря по едно рамо с изплащането на ипотеката, вноските по колата, потребителския кредит, сметките за апартамента и колата. Пък нека да не ми отваря никака домакинска работа, ниот пуък аз на нея. Точно защото този тип труд е най-евтин у нас, няма смисъл да се занимаваш с него. Една чистачка взима 20 лв. Кой няма 20 лв? Модерните, млади семейства, които познавам, са така: хранят с винаги навън. Или си поръчват по телефона, използват пластмасови прибори и всичко отива в коша. Веднъж в седмицата идва леличка и лъсва апартамента до блясък. Така те имат възможността да се съсредоточат върху по-важните неща, които им носят пари и не се занимават с глупости. Кой на кого колко време отнемал – това са глупости. Ако имаш мозък в главата, разбира се.
За всички, които твърдят че жените „работели“ по-малко, имам един пример – моите родители. През топлата половина от годината майка ми работи всеки ден поне по 12 часа и не се прибира преди 9 вечер, често и по-късно. Баща ми, който се прибира в 6, я чака да му сготви вечеря и дори й се обажда по телефона, докато тя е на работа, за да я пита „Какво ще ядем?“. И двамата са на мениджърски позиции и никой не печели по-зле от другия, като той е наемен работник, а тя има своя фирма. В събота и неделя той почива, гледа тв, играе бридж с приятели, а тя е на работа. Познайте кой пере и чисти въпреки това. За протокола – сама си купува дрехите и обувките, сама си изплаща колата.
Не знам за вас, но на мен не ми се струва, че това семейство е изключение. Като разбира се, майка ми е също толкова отговорна за ситуацията, колкото и баща ми. Вършейки всичко, тя просто не му позволява да порасне и да стане самостоятелно същество. Защото човек който не може да си изпере гащите не е баш самостоятелен, нали така? Но пък и той не протестира, гот си му е така, да цъка игри на компа, докато тя се труди.
Всъщност това, което съм наблюдавала от дете в семейството, вероятно е една от причините да бъда феминистка още оттогава. Помня как дядо ми и баща ми играеха карти, докато майка ми и баба ми готвеха, точно като в „любимата“ ми реклама на Галина Бланка, която пък показва че тази ситуация все още е актуална.
Да, и още нещо искам да кажа, по-специално за Тишо. Има неща, които не може да ти ги свърши леличката. Например, когато имаш деца, искаш за тях да се грижат родителите им. Храната отвън с пластмасовите прибори също е тъжна работа. Аз лично не виждам смисъл да бачкам нейде си за пари, за да плащам на някой чужд човек да ми гледа децата и да ми готви храната. Просто смятам, че това са супер важни дейности и трябва да ги споделям с партньора си, затова ми е партньор. Справяме се някак си, между другото.
По мой собствен избор, откакто съм майка, не съм ходила на работа нито ден. Това не значи, че нищо не съм работила и че нямам доходи. Не значи и че мъжът ми може да не върши нищо като се прибере.
Въпросът е, че с едно по-адекватно разпределение на домашните задължения те не е задължително да са бреме. Аз например знам и до днес че съм била бреме за майка си. Но не искам и моите деца да имат такова усещане за себе си. И истински ми е удовлетворяващо да се занимавам с тях, така че не броя часовете. Но очаквам и от партньора си същото, когато е у дома.
По мой собствен избор, откакто съм майка, не съм ходила на работа нито ден.
Ами точно за това говореше Тишо. Аз не познавам нито една жена, която ще позволи на мъжа/партньора си този избор. Познавам няколко, които твърдят, че биха го направили, но те още нямат деца. Мисля, че е ясно как ще си променят тюн-а като забременеят.
Тук е точно моя проблем. Не може да искаш пълно равноправие извън дома, а да не позволяваш на мъжа си да отпусне малко газта на работа, за да може и той да поживее малко като човек и баща.
Да, казах „да не позволяваш на мъжа си“.
Да не си мислите, че 99% от мъжете намират някаква радост или фулфилмънт в професиите и работата си. Разбирам, че за вас „правото“ да сте еди-каква си е въпрос на лична реализицая. Не и за нас. Не и по избор. Мъжете, особено тези които искат да намерят партньорки, и още по-особено тези, които успяват да намерят такива, и още-още повече тези, които испяват да не ги изгубят са заставени да работят в позиции, които са мръсни, вредни, животоопасни, с дълги работни часове, касаещи не(лице)приятни материи, самотни, с огромни умствени, психични и отговорностни натоварвания, и т.н.
Като чета тука понякога се чувствам като орача в онази приказка. Как беше? „Лесно ви е на вас мъжете. Ори, мели, яж.“
Колкото повече мисля за това, ставам толкова по-бесен. Един пример, който ме накара да се замисля наскоро:
Утрепах един елен с колата си преди месец-два (по чудо оживях без драскотина, бту) и използвах едно гости в Кентъки да си я оправя. В сервиза на един близък приятел имаше и един руснак, който работеше в боди шоп-а. Както и да е. По едно време гледам руснака (абе той е от „-станите“) псува като откачен. „Ко става бе?“. Вика „Нищо, блять.“
Нея вечер се събрахме да се напием и стана дума инцидента. Оказа се, че някой бил влязал в боди шоп-а и се оплакал че много воняло на ацетон. Сложил кърпичка на носа си и се изнесал бързо. Ето какво каза руснака:
„Тоя да не си мисли, че аз не си давам сметка как се отразяват тези химикали на здравето ми? Да не би да не знам, че заради тази работа ще пукна поне пет години преди да стигна пенсия? Ама какво да правя, мамка му? Още малко остана, ще изплатя къщата, на дъщеря ми и остават само две години да завърши висше, малкия догодина ще почне и той. Искам само да удържа още малко, да съм спокоен, че ще се справят и без мене.“
А бе, типичен гаден мързелив опресор. Нали?
Вие само си мислите, че знаете какво ни е на нас. Ега ти „жертвата“ да донесеш пантофите на Пешо, който цял ден е газил, БУКВАЛНО, в лайна. Ега ти „жертвата“ да гледаш децата, щото от гюрултията дето вдигат понякога те боли глава. Нищо, че мъжът ти се бъхта цял ден на някой строеж, където не само е възможно, а е факт че всеки Божи ден мъже загиват със глави сцепнати на две.
Ама на тези мъже главите ги болят само половин секунда, а на жените им вкъщи понякога часове. Така звучат логиката и доводите на повечето феминистки за мен, защото в тях липсва каквато и да е perspective, в агнглийския смисъл на думата.
Да не мислите, че мъжете работят такива работи за кеф? За лично изграждане или осъществяване?
Какви тъпунгери са тези „опресори“! Ритат камбанката 10-тина години преди тези, които репресират, като преживе им дават правото да разпореждат как да се харчат 80% от семейните доходи. Това власт ли е? Сила??? Какво значение има earning power, когато на практика spending power-а е начия друга?
Големи шегобийки в това клипче, няма въпрос. Като се омъжва, жената се връщала, един вид във феодалния строй, щото, разбираш ли, мъжът по този начин си осигурявал слугиня.
Ами и ние можем да „играем тази игра“. Само че бракът връща нас мъжете в робовладелческия строй. Щото по вашата логика мъжът става роб на жена си. Какво друго може да се нарече някой, който си троши здравето и се трепе за пари, които дори не успява да помирише.
Лично аз съм работил много хамалски (and I mean хамалски) работи в миналото. Сега имам една от най-уважаваните професии. И в двете сфери забелязвам едно и също: мъжете гравитират към трудните, мръсните и неприятни позиции. Не защото искат, а защото там се изкарват повече пари. Тези позиции не са високоплатени, защото мъжете ги доминират, а защото никое разумно човешко същество не би ги заело без подобаващо възнаграждение. Никой не спира жените! Те просто не искат. Не им се налага. Аз ви завиждам.
Затова статистиките в клипчето доказват толкова (отг: нищо), колкото и онези че за всеки долар, който получава един мъж, жената получавала само $0.76.
Познавах един дърт шоп, пак в Юга, който беше избягал през 60-те. Той имаше едно малко сервизче. В офиса, точно над бюрото, беше сложил един лозунг, печатан на онези старите дот мейтрикс принтери, върху страници, с огромни букви: PUTKOPOKLONNIK. С извинение :) Много обичаше да обяснява на всеки, който влезеше какво означава думата. Обикновено беше нужно само да я преведе буквално и на всички, особено мъжете, им ставаше ясно.
Де да знам, може и Луи XIV да се е кланял на слугините.
Това всичко беше за малко рerspective.
Ot Ena
(izvineniya za latinicata)
Martine, propuskash mnogoto jeni, koito rabotyat kato sanitarki, bolnogledachki i pr. v doseg sys zarazi i mrysotii vsyakakvi. Kakto i che tezi „jenksi profesii“ ne za zadyljitelno dobre plateni. Ama tezi jeni sigurno tova go praviat po svoi izbor, a ne zashtoto sa prinudeni da ocelyavat…
Познавам няколко, които твърдят, че биха го направили, но те още нямат деца. Мисля, че е ясно как ще си променят тюн-а като забременеят.
Брей. Пък аз познавам няколко, които с радост скоро се върнаха на работа и оставиха бебето на татко/бавачка. Ако не се лъжа и тук пишат такива жени.
А колко мъже биха искали да останат вкъщи с детето?
Въобше, от разказване на случки с приятели и познати доникъде няма да стигнем. Ти ми разказваш за руснака, аз ти разказвам за Сийка, която чисти тоалетни, та нейните 200 лева да се допълнят с 250 на мъжа й и понякога децата да ядат месо.
Martin,
Най-напред да ти кажа, че уважавам претенциите ти на беща, който иска да си остане вкъщи да си гледа децата. Честно казано мисля, че ако има повече такива мъже, това ще е супер полезно и за децата им, и за обществото като цяло.
Законът в България дава на мъжете такова право, но аз лично познавам само един, който се е възползвал от него.
И права е Яна, има супер много жени, които работят тежка, непрестижна и нископлатена работа, освен че носят на плещите цялата грижа за домакинството и децата.
В моя случай, когато първото дете беше на 1 година, трябваше да решим дали да се върна на работа. Тъй като със съпруга ми не искаме да правим компромиси с грижите за децата, трябваше един от двамата да остане да се грижи за сина ни. По онова време моята заплата беше точно двойно по-голяма от тази на мъжа ми, който е държавен служител, така че ако аз се бях върнала на работа, щеше да е по-изгодно за семейството. Въпреки това той не пожела да вземе втората година от полагащия ни се родителски отпуск, защото нямало да се възприеме добре на работното му място, щели да го сметнат за несериозен и кариерата му щяла да пострада. Не че не му вярвам, де.
Така че той си продължи да работи, а аз останах вкъщи, защото децата са ми приоритет пред работата.
Между другото, мъжът ми не работи с ацетон или нещо такова. Работи в офис от 9 до 5, като има по-напрегнати и по-лежерни дни, пътува по света. Съвсем не мисля, че прави някаква огромна жертва. И мисля, че отново не сме изключение.
Трябваше може би да изясня.
Мръсните и опасни професии плащат добре не заради това че са мръсни, а защото много малко хора са съгласни да ги работят. Т.е. заради предлагането и търсенето в трудовия пазар. Ако говориш за „прости“ болногледачки и санитарки без специализирано или каквото и да е образование, възнаграждението им трябва да се сравнява с това, което биха получили на позиции изискващи същите квалификации, а не със заплатите на докторите. Мъжете санитари в старческите домове тука при нас, например, изкарват същите пари като жените. Докато покажеш, че мъжете изкарваха повече, за същата работа, при същите квалификации, нямаш пойнт. Това че мъжете изкарват същите пари потвърждава, че цената на труда им е точно такава, каквато трябва да бъде.
Също така:
Не знам къде си, но тук една добра стриптизьорка може да си изкара 20-тина хиляди на месец. Остави настрана това, че мъжете сме свине. Това е on the demand side, както се вика и е сравнително константно. Причината да изкарват такива луди пари е при предлагането: има много малко квалифицирани (с големи, хуубави гъ.. очи) жени, които са съгласни да се събличат и да си врат таковатата в лицата на напълно непознати мъже. Психически, душевно, че и физически, това е една от най-гадните професии. Да не говорим за отражението в/у достойнството им и за пуританските ни социални норми. Много малко са навити да го правят. Паричното възнаграждение е съответно по-голямо от това на 99% от хората.
Сега, ако изведнъж моралните ценности се променят, и всички жени почнете да се разхождате по монокини и да се отърквате във всеки срещнат мъж, тогава стрип клубовете ще фалират. На мъжете пак ще ни се иска да го правите (и още как!), т.е. търсенето пак ще бъде тук, но при такова вездесъщо предлагане, цената на тази „услуга“ клони към нулата. Това е положението.
Ако искате да изкорените трафика на хора, може би това е решението. Като онези в Дания, не помня кой беше дал линка. Аз бих предложил и още нещо. Ако някой тюфлюк като мене си поиска от някоя над средното ниво, да му пусне поне малко. Само че тези които притежават активи за обективизация осъзнават колко са ценни те, и не си ги дават ей така. И Тишо, и алиен ви разправят, че много жени осъзнават че могат много по-лесно да постигнат много повече чрез прелестите си, и въпреки да ви се струва обидно, си е вярно.
Права си, че тези които са си изразходвали/са им изфирясали „активите“ са заставени да оцеляват – ами точно, защото нямат мъж, когото да натирят в тръстиката. Това, което казваш, е че НЯКОИ жени са заставени да направят това, което на практика ВСИЧКИ мъже са заставени да правят.
Дисклеймър: НИКОГА не съм бил клиент във стрип клуб. Считам го уронващо за моето достойнство.
Всичко наистина е въпрос на адекватно разпределяне на семейните задължения, както и на вътрешните потребности на членовете на този съюз. Тоест брака де :)
Другото, което мисля, че е редно – да се говори за това кой какво и как трябва да върши. Но не само тук, а и в самият дом. От там няма да има неудоволетворени. Няма да има я има и Шива…
yana,
Съгласен съм, че не бива да базираме размислите си на аnecdotal evidence. Моето аnecdotal evidence използвах само за окраска/пример. Пропуснах да кажа защо разправих цялата история, а това е, че 95% от смъртните случаи на работното място са мъже, и че мъжете са изложени на 3 пъти по-голям риск да пострадат в работна злополука.
От друга страна, статистическите данни не само не подкрепят,
твоето и на хомелет аnecdotal evidence, ами показват че е изключение.
homelette
Мисля, че ти и мъжа ти сте аномалия, в най-добрия смисъл на думата, въпреки че сред вашите среди може и да сте наистина полу-нормални :)
Мартине, дай да видя статистическите данни, които доказват, че жените не искат мъжете да гледат децата. Има ли и статистически данни, които доказват, че мъжете искат, ама не им дават?
Фемизмът е нистина голям купон:
http://feministing.com/archives/005127.html
–
Петя, в Британския съвет, в библиотеката има една много готина книжка, изследване именно върху темата, мисля някъде околко 70години е правено. То е за разпределянето на задълженията в дома в щатите (при жени,които не работят) и как това се управлява финасово. т.е. как се разпределя бюджета (те нямат доходи), как се обяснява и т.н. Готина, плътна и доста потресаваща. Не й помня името.
Яноле, месото е лукозен продукт и е нездравословно също така. Така че няма нужда да работи Сийчето :-)
Аз се намесвам отново с фундаментално различни от преобладаващите тук феминистки гледни точки. Нали съм си queer-че както стана ясно от дългия ми постинг в пред предишната тема :-)
По отношение на разпределението на домашна работа между семейни и/или не семейни двойки: 1) надушвам образцова ценностна система – маркови дрехи и обувки, нова кола и апартамент, мобифони фароаони. Демек стремене на цената на почти всичко към социален престиж чрез притежаването на материални блага, придобити от тлъста заплата от межиджърска/водеща позиция във фирмата. 2) образцов шаблон на водене на интимна връзка: семейна хетеросексуална двойка мъж и жена. Единствения проблем е как и дали да си разпределим домакинската работа равностойно, за да си заживеем още по-щастливо и уютно в новия апартамент с новата кола и марковите дрехи.
Простете ми полемиката, не съм достатачно толерантна все още, колкото пиша, че искам да бъда. Но работя, честно, много усилено в посоката! :-)
Та за описаните по-горе два варианта нега агрументирам мнението защо ги намирам за чужди и еднотипни. Поради следните причини 1) защото съм на мнение, че приоритетите в ценостната система, както на мъжете така и на жените, биха могли да бъдат други. Примерно живеене на принципа пикам ти и на новата кола, на преоскъпения апартамент и на целият псевдо социален престиж и дай да видим какво всъщност ни трябва на нас лично в действително и какво искаме. 2) проблема с кой какви задължения и как да ги върши в къщи е за мен проблем, който е свързан с фундаменталната липса на вариант за взимането и спазването на договаряне за доброволно поемане на отговорност и самоинциацитива на всяко едно ниво в обществото където трябва да се свърши някаква „мръсна работа.“
Демек (за да остана на домакинското ниво), ако аз в моето ежедневие примерно с моите съквартиранти, които са от различни полове или с интимен партньор, чийто пол е точно толкова важен, колкото и цвета на очите му/й не успея да се разбера относно кой и кога ще чисти и готви и не намеря споразомения отностно всички останали задължения по къщата/апартамента, то за мен и за тях е ясно, че не може да се изгради съжителство и затова трябва да се разделим с добри пожелания.
Не е никак сложно за мен. Съвсем елементарничко е. На базата на много дискусии и опити във моята къща се е стигнало до основно задължение и отговрност между всичките живеещи в неч. Като например задължение с голяма важност – всяка седмица през уйкенда се редуваме всички на ротационен принцип къщата да бъде изчистена. И тя е изчистена действително. Всеки по своч си начин, както мъжете така и жените! Относно пазаруването – всеки пазарува и се събират касовите бележки. На края на месеца се прави ексел табела кой колко е похарчил и кой на кой не/дължи пари.
Не задължение, а на базата на устно договаряне и прецизни разговори се е разработил концепта на: често готвене в къщи от хората, на които им доставя удоволствие да готвят принципно за всички останали, както и на миенето на чинии принципно от всички, но практично обаче от тези които им доставя удоволствие да мият чинии респективно имат най-голям проблем с това да не са измити съдовете. ;-)
Демек основен принцип при нас е, че не ти се налага от другите да правиш нещо, което ти е досадно или не ти доставя удоволствие, вместо това го прави някой друг, който няма проблем в това отношение, и първич свършва това което мен не ме кефи. Ти измии пода вместо мен, щото мен като малка все са ме карали да търкам пода в къщи и не ща повече, пък аз ще измия за теб прозорците или ще изчистя хладилника, щтото ми е много важно да е чист хладилника.
На работата ми също действат тези принципи на поемане на задължения чрез открито изказване на желанията на целия персонал дали иска или не/иска да върша нещо и намиране на човека, който иска. Работи страхотно. Както и при мнозинството от хора, който принадлежат към приятелския ми кръг, които водят не само домакинството, но и целия си „семеен живот“ по този концепт. Но при едно условие: да не си паразит и асоциално същество!
Следователно смятам, че по-внимателна комуникация един с друг и споделяне на
всеки един участник какво е важно за тях в домакинството/връзката (дали да ям вкусно, дали да е чисто и стерилно всичко, дали да е сготвено и т.н) и ВЗАИМНОТО взимане на решение КАК да се осъщестят тези желания/приоритети е работещият концепт за мен за съжителство с хора, няма значение дали са мъже, жени, майка, баща, баба или дядо и независимо на какво ниво – интимно, приятелско или работно! Физическото време по този начин се разпределя автоматично по равно между участниците както и се конпенсира с доброто настроение, защото всички спазват доброволно договорките!
Работна организация май е специалният термин за това в психологията, или Яна? :-)
Само трябва да почне да се практикува! Но само, който изпитва чувствителна нужда и смелост разбира се от промяна в образцови/традиционни модели на (полово/сексуално) поведение! ;-)
Силвия – анджък, ама дали жените/мъжете изпитват нужда от промяна? И колко ли мъже, които вършат домакинска работа, казват „Аз помагам“, демек „Това не е баш мое задължение, ама съм добричък и помагам“. И колко мъже получават хвалби до бога, щото чат-пат вършат някаква „женска работа“, докато същата тази работа, свършена от жена, е нищо особено?
Забелязвам тук мнение, че на гледането на детето вкъщи се гледа с не много високо мнение. Едва ли не – жената си седи у дома и си клати краката и затова може и 100% домакинската работа да върши и пак да не се оплаква, щото не е на пазара на труда да диша ацетон.
Истината е, че да гледаш бебе си е фул тайм работа (нощно кърмене, прохождащо дете, температура 39.5, anyone?) и независимо колко и за колко бачка мъжът, отказът да помага в домакинството е неоправдан.
Безумно е да се смята гледането на бебето за няква глезотия, за време за почивка на майката. Отговорността е голяма, напрежението също, а да не говорим за еднообразието. И най-важното – това е също толкова стойностен труд, колкото печеленето на голяма заплата. Ако разбира се не отричате, че възпитанието на детето е нещо важно.
Все пак раждането и отглеждането на дете е биологичната цел на съществуването ни, затова никой не би следвало да подценява това. А който го прави, явно не го е видял :)
А какво значи „образцов шаблон“? Готина дума, но изграждането, поддържането и бутането напред на едно домакинство няма как да се вмести в шаблон. Не от към краен резултат – коли, къщи, техника etc, а от към чисто ежедневните нужди и задължения.
В първото мнение на Анонимната ми хареса отношението й към мъжката и женската представа за домашен ред и работа.
Преди 15тина години с брат ми решихме че искаме да живеем самостоятелно и понеже имаше 2 апартамента които нашите даваха под наем се нанесохме там. Наложи се да започна от нулата и да си изграждам навици. Но и да се справям сам с домакинската работа. Смея да твърдя че не е нито толкова много, нито толкова тежка. Освен това кой днес мие чинии на ръка или пере като има миялни машини и перални. Така че това че домакинската работа е някакъв чутовен подвиг е само мит. Нито е трудоемка, нито отнема толкова много време. На мен си ми харесва начина по който се справям с нещата, а ако на някого не му харесва проблема си е негов. Например не съм можел да простирам „както трябва“ – който може по-добре да го направи. Освен това за около 150-200 лв. може да се наеме жена която да поддържа дома. Много от колегите ми и приятели го правят. Тя си преценява дали един или два пъти седмично ще идва стига работата да е свършена. Толкова „струва“ ужасно тежкият и досаден домакински труд.
Петя, искам да те поздравя за този блог. Чета го редовно и много ми помага да видя, че има нормални, интелигентни хора, които са отвъд чудовищните „традиции“.
Аз самата се разведох скоро, защото не ми хареса ролята на зле платена, лошо третирана слугиня. Поемайки по традиционния път – той работи, аз гледам детето стигнах дотам, докъдето и много жени. Овиквана, подценявана, унижавана. Не е лесно да си търсиш правата, когато имаш дете и нямаш работа. „Като не ти харесва, заминавай си при майка си“ е девизът. И не ми казвайте, че това е изключение. Тогава претърпях една тотална преоценка на ценностите си. И сега съветвам всяка жена първо да си създаде кариера, да събере малко пари и тогава да ражда, но да знае, че детето си е нейна грижа. Не знам колко от вас знаят за колосалните издръжки от по 50 лева, които заплащат разведените бащи. Максимумът е 80 и е безумно трудно да се получат.
А колкото до умората, докато си стоях в къщи и си „клатех караката“ съм имала моменти да виждам двойно от преумора. А когато после се върнах на работа, направо се родих. И пари изкарвах, и си почивах повече, Детето го гледаше майка ми.
Не знам дали е толкова жизненоважно мъжете да гледат децата и да мият чиниите, вместо жените си. Мисля, че трябва да го правят често, защото така могат да преценят за какво става дума и да проявяват разбиране и уважение към този вид труд.
Аз самата сменям гуми, оправям контакти, местя си мебелите и боядисвам сама. Не за да се правя на мъж, а защото мога и не ми тежи.
Случайна, много интересен пост. Истинска история. Сега ако разкажеш какво те привлече да се омъжиш за такъв човек мисля ще помогнеш много на феминистките в борбата им срещу агресора.
От Ена,
Случайна, чета отдавна блога ви. От него научих за блога на Петя. Вашият блог винаги ми се е струвал феминистки. Не че вие трябва да го определяте така.
Силвия,
Много ми харесва твоята позиция. Точно такова нещо имах предвид, като казах, че при адекватно разпределение на домашните задължения не е задължително те да са бреме.
Въпреки че съм представител на абсолютно мейнстрийм хетеросексуална, че и брачна, двойка, ние в нас правим нещо такова. Примерно аз готвя в 95% от случаите, защото обичам да го правя и имам големи претенции към храната. Мъжът ми пък мие чиниите, защото на него му е приятна тази работа и не може да търпи чинии в мивката, а и защото аз съм сготвила храната също така. С пералнята се занимавам повече аз, но ако той има нужда спешно да си изпере нещо, няма да дойде при мен, както баща ми при майка ми и да каже „Нямам ризи“ а ще се справи сам. Глади си ги сам, защото го умее добре и защото ако аз му гладя дрехите, няма да има койда глади моите ;-)
Логика, която потриса тотално родителите ни, особено неговите де. Докато сме и двамата у дома, грижите за децата са общи. То няма и как иначе де, с две хлапета с малка разлика. През останалото време той е на работа, а аз с децата. Мисля, че е доста справедливо.
Също така споделям вижданията на Силвия по точка 1) Все пак не на всички семейства приоритетите са едни и същи. Ние (аз поне) много държим на собствената си дефиниция за успех, свободата ми като жена се изразява именно в това да не живея според натрапена ми отвън дефиниция за успех. А моята определено не приоритизира ненужните материални придобивки с цел престиж. Затова и отглеждането на децата до момента в моето семейство е почти без пари и не е необходимо никой да се жертва,за да ги осигурява.
искам само да споделя една весела историйка, която е по темата…
миналата седмица трябваше да остана за няколко вечери при приятеля ми и забавното беше, че той ми се обади на обед същия ден, за да ми каже, че няма нищо за ядене у тях. и моята реакция беше – аха, е и? а той просто каза – искам само да ти кажа, за да знаеш, ако си планувала нещо за вечеря. :) аз се изсмях и приключи разговора. май беше схванал намека, защото беше изтичал до магазина по-късно. ;)