Като в приказките

Хубава приказка. Напомня ми на тази за жабепките бутчета.
http://eneya.wordpress.com/2007/03/22/fairytale/
Детските приказки е нещо, което от много малка не можех да понасям. За съжаление обаче още дълги години ще живеем с тези приказки, докато обществото не порастне. Което нямам никаква представа какво ще стане.
Знам, че много хора видоизменят приказките, които разказват. Но все още се печтат в този си вид, в който са ни ги чели/чели сме ги преди.
Доакто промяната не стане естествено, а не насила и съответно изсглеждащо абсурдно и предизвикваща смях, светът ще остане твърде агресивно феминистки и мъжкарски.

А като добавим и това, че наградите за всички принцове, които трепят дракони и пр., е да се оженят за принцесата… независимо какво мисли принцесата по въпроса и дори независмо какво мисли принцът по въпроса. Пасивен обект на желание, какво да правим… :)
Между другото, по мое мнение повечето ни детски приказки са хубави – интересни и забавни; просто трябва да имаме предвид някои неща.

Eneya:

Приказката за жабешките бутчета много ми хареса.

Според мен като консуматор в едно капиталистическо общество, всеки един от нас може да упражни правото си на избор и да откаже да купува книги/филми/т.н., които изразяват неуважение към хората. Било то към жените, мъжете и когото и било друг.

Това, което мен лично ме притеснява е, че много хора смятат феминизма за анти-мъжко движение…което всъщност не би могло да бъде по-далеч от истината.

Както Дорчето каза, че жените в приказките са пасивни и никой не ги пита какво искат или не искат…то това е ясно. Но рядко всъщност чуваме какво мисли и принцът по въпроса. Дорче, много се радвам да те видя и тук. ;)))

Mejdu drugoto otnosno „Chervenata chaptsitsa“ predi dve godini slushah edno Intervu po France culture s edna pshilojka, koiato beshe izdala kniga analizirashta prikaskata … Ne moga v momenta da si spomnia za imeto i.

No analisut beshe izvun otnoshenieta jena-muj (makar, che obrazite na vulka i lovetsa biaha analizirani sushto i ot sexsualna gledna tochka). Poslanieto kato cialo beshe, che chervenata shaptchitsa e edna jertva na maika si i baba si. I kak dushterite nosiat neizpulnenite missii na maikite i babbite si. I travamite, koito tezi jeni nanasiat na po-mladite jeni v semeistvoto.

bg variant „Vzemi si mama bogat muj s kushta s basein, za da moga, mama, da pluvam v nego“…neshto ei takova…

Ха! Много интересен анализ.

Има изключително много текстове писани за това как хората интернализират сексизма/расизма/хомофобията, на която са подложени. Мисля, че случая с майките и бабите е точно такъв. Това, че си жена, не означава не можеш да си сексист. Както и това, че си гей, не означава автоматично, че не си хомофоб.

Ще потърся повече и ще пиша специално. Ти ако намериш заглавието на книгата/името на авторката…да ни го изпратиш. :XX

хахахах, ей тва вече е туу мач:)милият шарл перо сигурно танцува валс в гроба си:) ам че горкият човечец си е написал какво е искал да каже след всяка приказа и то в поетична форма. егати извратеняка! :D

това с табелката ме накара да се смея с глас, благодаря ти! ;]

Zazie: Какво е написал в поетична форма?

Dians: Аз по принцип имам много такива истории…за партизански прояви на феминизъм. Ще разказвам още.

Мисля си за приказки от рода на „Магарешката кожа“, в която принцесата бяга от гадния си баща и таман почва да се оправя сама и пада в ръцете на принца. Благодарение на хубавите си дрехи. Как без тях. :)

еххх, в първите издания на приказките,след края на всяка приказка е имало кратко стихче, което обяснява каква е поуката от историята и какво е искал да каже авторът с тази приказка…. в някои български издания също ги има публикувани…. освен това в действителност червената шапчица свършва с изяждането на последната и няма никакъв ловец… може би феминистките са измислили образа на ловеца, за да си създадат материал за размисъл след години:))

Zazie, Това стихче е едно, но литературното произведение, в случая приказката, не се изчерпва със стихчето; ако беше така, то щеше да си бъде само то, а не с принадена приказка към него. А и нали знаеш, какво е искал да каже авторът никога не го питат него самия, той няма думата директно, а „питат“ неговото творение, което само си говори чрез модела на света който представя. Защото за всяка приказка стоят множество художествени избори (защо главната героиня да е момиченце, защо да има червена шапчица, защо да е вълк, и така нататък), а детето прочело приказката се впечатлява не толкова от стихчето накрая, а от картините и от разказа, нарисувани чрез разказа. То попива логиката, вградена в разказа и чрез нея приема справедливостта, въздадена в развръзката. И това става не съзнателно, а подсъзнателно, така че ако го попиташ откъде е взело тези житейски истини то няма да може да ти каже директно, но въпреки това те са най-силният метод за влияние на децата.

ПС. Изданието на Шарл Перо може да няма ловец, но в това на Братя Грим има, и изобщо тази приказка има много варианти от които са почерпили и ШП, и БГ… :) И които се разпространяват със също толкова право колкото и техните.

Ааххх, какво откритие само! Кеф!Абонирам се моментално.

Мисля, че изборът на приказки е много неподходящ.
– „Червената шапчица“ – къде видяхте жена вътре? Става дума за дете, което не слуша възрастните и поради това си пати. Строго погледнато, наистина „не следва инструкции“, но кое нормално дете винаги прави това, което му се казва?
– „Пепеляшка“ – пак не следвала указанията. Ами нормално е да загубиш представа за времето в нейното положение, какво толкова. Пасивна – а колко жени биха могли да са активни преди 100 години?
– „Спящата красавица“ – за нея бях забравил как точно си убожда пръста. Не можах да намеря текст на български, но ако вярваме на Wikipedia, не можем да я виним – вижда как някаква жена преде и иска да изпробва неизвестната й дейност. Никой не й е казвал, че не бива да преде – просто никога не са й обяснявали опасността. И въобще в тази приказка принцесата няма абсолютно никакво влияние върху случващото се с нея. Прокълната е не по своя вина, заспива не по свое желание, да не би да очакваме сама да се спаси накрая? Да се ощипе по-силно и да се събуди?

„Рано или късно някой МЪЖ ще й се притече на помощ“ – а кой да дойде на помощ? Дори и да оставим настрана невъзможността жените да вършат каквато и да е извъндомакинска дейност допреди 100 години, би ли била интересна приказка, ако някоя жена спаси Спящата красавица? Примерно Зина, Принцесата воин?

Единственото бихме могли да обвиним приказките като цяло, че на жените обикновено се дава един-единствен шанс – да чакат да се появи принц на бял кон. Ами това е положението, до не много отдавна е било така. Не можем да искаме нещо друго от приказки, придобили популярност през 18-и век, а измислени кой знае кога.

Но ми се струва доста наивно да придаваме на приказките прекалено голяма роля – „посланието на приказките към децата“, дрън-дрън. Основното и най-силното послание поне в тези примери е съвсем различно от „вижте колко некадърни са жените“ или „само жените могат да направят такива глупости“.

Принципно съм съгласен, че трябва да се внимава с избора на средства за забавление и възпитание. Обаче точно тези три приказки по никакъв начин не подкрепят тази теза.

Боян