Пичове и Бовоар

По случай 100-годишнината от рождението на Симон дьо Бовоар, горещо препоръчвам на всеки, който не е чел Вторият пол да го направят моментално веднагически.

Основната идея на книгата е, че в едно сексистко общество мъжкият пол се смята за Универсален, а женският пол за второстепенен (и съответно маловажен, по-малко правилен, по-малко ценен). В сексисткото общество стандарта, по който се създават правила на поведение, закони и обществени очаквания е мъжки. Да си нормален, означава да си мъж или да се държиш като мъж. По тази начин, жените са поставени пред идиотска ситуация, в която трябва да избират между това А) да бъдат женствени ЖЕНИ, т.е. недостойни да се развиват и да успяват наравно с мъжете или Б) да се преструват на безполови и да правят всичко възможно да се държат като мъже.

Годишнината настрана, сетих се за Бовоар по един далеч по-прозаичен повод. В леко-клюкарски (но разбира се добронамерен) разговор, посветен на наша обща позната, един приятел в изблик на дълбоко възхищение към въпросната жена каза Да, удоволствие е да се работи с нея. Абе, какво да ти кажа…тя е пич. Аз нищо не казах, просто си представих как Бовоар се обръща в гроба си.

Защото, очевидно, за някои хора в България най-големия комплимент за една жена е да й кажеш, че е мъж.