Openly Feminist

От Дневник научавам за огромно проучване сред учениците и студентите от Европоейския съюз, според което [б]ългарските и румънските ученици на 15-годишна възраст имат най-големи трудности при четене, разбиране и интерпретиране на текст сред връстниците им в държавите от ЕС.

Кофти.

Хубавата новина е, че България е на второ място по брой момичета в математически и технологични специалности/паралелки. У нас процента момичета в математическите и tech-специалностите е 41.2% от общия брой ученици, което е ДОСТА високо, сравнено с подобни показатели в глобален мащаб.

***

Не знам дали има смисъл да се гордеем от това, че има момичета в техническите училища, при положение, че образованието, което получават всички български ученици тъй или иначе е сред най-лошите в Европа. Някак странно позната ми се вижда тази картинка. На хартия всичко е наред. А на практика… по-добре не питай.

Докато наваксвам пропуснатото от блогосферата в последната седмица, попаднах на следната чуденка в блога на Иван Бедров:

Гледам изявите на Бойко Борисов и един въпрос изникна у мен: Когато утре стане министър-председател, кой ще му е виновен за всичко?

Смея се на глас и се чудя, в същия ред на мисли, колко ли ще ни осъкати евтиния политически популизъм, на който вече малко или повече всички сме жертви. Нямам нищо против някой да си прави евтинки кампанийки на гърба на простолюдието, това не е уникално български патент. Но дълбоко ме тревожи факта, че простоватото тълкувание на нещата започва масово да се възприема за единствен метод на анализ, а всякакви опити за по-задълбочена дискусия се усмива като показно интелектуалстване.

–

Езика, на който общуваме не е просто думи. Думите, които използваме отразяват културата и нагласите на съответното общество. Те не просто назовават. Думите разделят, рушат, нараняват. И призивът да се използват едни думи, а не други и въобще като цяло да сме внимателни относно начина, по който се изразяваме не е крайна политическа коректност. Това е уважение към достойнството на останалите.

Нормалното не е такова от само себе си. Нормалното се създава. И се променя.

Социалната и политическата роля на отделни хора, както и на групи от индивиди е обусловена от историческия контекст и от желанието на всички нас да участваме в нейното дефиниране.

Традициите и ценностите са флудни. Преминават от една форма в друга и обратно. Модифицират се, развиват се. Някои от тях напълно изчезват, за да направят място на други.

–

Обаче в България не е модерно да се говори за тези неща. Модерно е да си анти-интелектуалец. Да си силен. Да имаш власт. Да бъдеш влиятелен. Хората да искат да пият бира с теб. Да ти се възхищават колко си отворен. Модерно да е се присмиваш на „наивните“ опити на някой да разсъждава по теми, които надхвърлят собствения му интерес. Ако не разбираш аргументи, просто ги отхвърляш и обвиняваш автора им, че търси под вола теле. И така.

От всичките неща, които можехме да възприемем от американските ни съюзници… избираме да възприемем анти-интелектуалстването. А! И лошите reality формати по телевизията.

Но те май са признак на един и същи феномен.

Докато наваксвам пропуснатото от блогосферата в последната седмица, попаднах на следната чуденка в блога на Иван Бедров:

Гледам изявите на Бойко Борисов и един въпрос изникна у мен: Когато утре стане министър-председател, кой ще му е виновен за всичко?

Смея се на глас и се чудя, в същия ред на мисли, колко ли ще ни осъкати евтиния политически популизъм, на който вече малко или повече всички сме жертви. Нямам нищо против някой да си прави евтинки кампанийки на гърба на простолюдието, това не е уникално български патент. Но дълбоко ме тревожи факта, че простоватото тълкувание на нещата започва масово да се възприема за единствен метод на анализ, а всякакви опити за по-задълбочена дискусия се усмива като показно интелектуалстване.

–

Езика, на който общуваме не е просто думи. Думите, които използваме отразяват културата и нагласите на съответното общество. Те не просто назовават. Думите разделят, рушат, нараняват. И призивът да се използват едни думи, а не други и въобще като цяло да сме внимателни относно начина, по който се изразяваме не е крайна политическа коректност. Това е уважение към достойнството на останалите.

Нормалното не е такова от само себе си. Нормалното се създава. И се променя.

Социалната и политическата роля на отделни хора, както и на групи от индивиди е обусловена от историческия контекст и от желанието на всички нас да участваме в нейното дефиниране.

Традициите и ценностите са флудни. Преминават от една форма в друга и обратно. Модифицират се, развиват се. Някои от тях напълно изчезват, за да направят място на други.

–

Обаче в България не е модерно да се говори за тези неща. Модерно е да си анти-интелектуалец. Да си силен. Да имаш власт. Да бъдеш влиятелен. Хората да искат да пият бира с теб. Да ти се възхищават колко си отворен. Модерно да е се присмиваш на „наивните“ опити на някой да разсъждава по теми, които надхвърлят собствения му интерес. Ако не разбираш аргументи, просто ги отхвърляш и обвиняваш автора им, че търси под вола теле. И така.

От всичките неща, които можехме да възприемем от американските ни съюзници… избираме да възприемем анти-интелектуалстването. А! И лошите reality формати по телевизията.

Но те май са признак на един и същи феномен.

Във вторник вечерта в 21.30, ще участвам в предаването АЛАРМА по програма Христо Ботев на БНР. С Ася Чанева ще коментираме събитията преди, около и по време на гей прайд парада. Освен очевидните неща, на мен много ми се иска да поговорим за ролята на медиите в случая.

В България хората не са свикнали да говорят за ЛГБТ проблеми. Така е, факт. Без значение дали сме ПРО или АНТИ, ние за такива неща не си говорим. Не сме информирани, не сме научени, не знаем как.

Кампанията на Расате и Ко, артикулира една проста, но разбираема АНТИ-ЛГБТ позиция. Много хора не я приеха, но не я и отхвърлиха, защото в общественото пространство не й се противопостави аналогично проста и разбираема ПРО-ЛГБТ позиция. Всички бяхме толкова ангажирани с опитите си да надвикаме Расате и да го накараме да ни излуша, че не успяхме да кажем в две изречения, на прост български език какви са тия хора и за какво се борят.

Не знам къде изчезнаха политолозите, медийните експерти, представителите на парламентарно представените формации, представителите на НПО-та, гей-селебритата и въобще съзнателните български граждани, че почти нищо не казаха по темата. Аз имам две предположения. Едното е, че са се били скрили някъде доста далече и не са искали да вземат отношение по темата, защото не са знаели какво аджеба да кажат. А другото е, че журналистите не са си направили труда да ги потърсят за мнение и са предпочели да минат тънко, правейки си репортажите по прес-съобщенията от БТА. Предполагам… и в двете има някаква доза истина.

Че трябва да се говори много и още, и още за правата и проблемите на ЛГБТ общноста е ясно. Преди да започнем да говорим по същество, обаче, трябва да си изчистим термините и да поставим някаква рамка на разговора. А това нещо няма кой да го направи за нас, освен медиите.

Пък ние, с блоговете, ще помагаме кой с каквото може. То се е видяло. ;)

Във вторник вечерта в 21.30, ще участвам в предаването АЛАРМА по програма Христо Ботев на БНР. С Ася Чанева ще коментираме събитията преди, около и по време на гей прайд парада. Освен очевидните неща, на мен много ми се иска да поговорим за ролята на медиите в случая.

В България хората не са свикнали да говорят за ЛГБТ проблеми. Така е, факт. Без значение дали сме ПРО или АНТИ, ние за такива неща не си говорим. Не сме информирани, не сме научени, не знаем как.

Кампанията на Расате и Ко, артикулира една проста, но разбираема АНТИ-ЛГБТ позиция. Много хора не я приеха, но не я и отхвърлиха, защото в общественото пространство не й се противопостави аналогично проста и разбираема ПРО-ЛГБТ позиция. Всички бяхме толкова ангажирани с опитите си да надвикаме Расате и да го накараме да ни излуша, че не успяхме да кажем в две изречения, на прост български език какви са тия хора и за какво се борят.

Не знам къде изчезнаха политолозите, медийните експерти, представителите на парламентарно представените формации, представителите на НПО-та, гей-селебритата и въобще съзнателните български граждани, че почти нищо не казаха по темата. Аз имам две предположения. Едното е, че са се били скрили някъде доста далече и не са искали да вземат отношение по темата, защото не са знаели какво аджеба да кажат. А другото е, че журналистите не са си направили труда да ги потърсят за мнение и са предпочели да минат тънко, правейки си репортажите по прес-съобщенията от БТА. Предполагам… и в двете има някаква доза истина.

Че трябва да се говори много и още, и още за правата и проблемите на ЛГБТ общноста е ясно. Преди да започнем да говорим по същество, обаче, трябва да си изчистим термините и да поставим някаква рамка на разговора. А това нещо няма кой да го направи за нас, освен медиите.

Пък ние, с блоговете, ще помагаме кой с каквото може. То се е видяло. ;)