Егаси и журналистите
Тази вечер ще бъда при Иван Бедров в Булевард България (в последната част на предаването от 20.30), за да говорим за президентските избори в Щатите. Ще има още един участник, но за съжаление не знам кой е той.
Разговорът (поне за мен) идва доста навреме, след като тази сутрин Epistemic Murk ми обърна внимание върху следния материал във в-к Дневник, който обсъжда стила на Мишел Обама:
Любопитно е обаче, че към нея се отправят повече критики, отколкото одобрение. Специалистите сочат, че тя се облича по-скоро твърде семпло, да не кажем скучно и е крайно време да прояви малко повече колорит и характер.
[…]
Но Мишел Обама трябва да спре да демонстрира стил на скъпо платен корпоративен адвокат и да потърси нещо лично, следващо например сдържаната елегантност на Кондолиза Райс, съветват специалистите.
[…]
Гардеробът й не бива да изглежда толкова консервативен и „безопасен“. Обувките трябва да са малко по-ниски, а е добре да се поразмишлява и върху слабостта й към перлите – вече разбрахме, че се опитва да имитира Джаки Кенеди, но хайде сега да ни покажете повече личност в бижутата, продължават експертите.
Абе, хора, сериозно ли?! Говорим за жена, която е адвокат с диплома от Харвард, шеф бизнес-развитие на една от най-големите болници в Щатите. Жена, която е умна, силна, жена с визия и ясна социална и политическа позиция! Вместо да говорим за работата, която върши като една от основните фигури в кампанията на Обама, ние обсъждаме слабоста й към перлите?!
Ще ме извинявате, ама това не е никаква журналистика. Срамота!
Егаси и журналистите
Тази вечер ще бъда при Иван Бедров в Булевард България (в последната част на предаването от 20.30), за да говорим за президентските избори в Щатите. Ще има още един участник, но за съжаление не знам кой е той.
Разговорът (поне за мен) идва доста навреме, след като тази сутрин Epistemic Murk ми обърна внимание върху следния материал във в-к Дневник, който обсъжда стила на Мишел Обама:
Любопитно е обаче, че към нея се отправят повече критики, отколкото одобрение. Специалистите сочат, че тя се облича по-скоро твърде семпло, да не кажем скучно и е крайно време да прояви малко повече колорит и характер.
[…]
Но Мишел Обама трябва да спре да демонстрира стил на скъпо платен корпоративен адвокат и да потърси нещо лично, следващо например сдържаната елегантност на Кондолиза Райс, съветват специалистите.
[…]
Гардеробът й не бива да изглежда толкова консервативен и „безопасен“. Обувките трябва да са малко по-ниски, а е добре да се поразмишлява и върху слабостта й към перлите – вече разбрахме, че се опитва да имитира Джаки Кенеди, но хайде сега да ни покажете повече личност в бижутата, продължават експертите.
Абе, хора, сериозно ли?! Говорим за жена, която е адвокат с диплома от Харвард, шеф бизнес-развитие на една от най-големите болници в Щатите. Жена, която е умна, силна, жена с визия и ясна социална и политическа позиция! Вместо да говорим за работата, която върши като една от основните фигури в кампанията на Обама, ние обсъждаме слабоста й към перлите?!
Ще ме извинявате, ама това не е никаква журналистика. Срамота!
Скорост на летене
Интересен текст на Таня Обущарова в последния брой на КАПИТАЛ за професионалното развитие на мъжете и жените. Направи ми впечатление цитирания коментар на Доротея Асиг, консултант от Мюнхен, според която все още сме твърде далеч от еманципацията, а жените с успешна кариера в бизнеса просто са успели да се нагодят към съществуващата система.
Обществото ни е достигнало до момент на развитие, в който не е задължително да имаш пенис, за да си мъж. Но, за да бъдеш успешен, ТРЯБВА да си мъж.
***
Още постинги по темата:
Скорост на летене
Интересен текст на Таня Обущарова в последния брой на КАПИТАЛ за професионалното развитие на мъжете и жените. Направи ми впечатление цитирания коментар на Доротея Асиг, консултант от Мюнхен, според която все още сме твърде далеч от еманципацията, а жените с успешна кариера в бизнеса просто са успели да се нагодят към съществуващата система.
Обществото ни е достигнало до момент на развитие, в който не е задължително да имаш пенис, за да си мъж. Но, за да бъдеш успешен, ТРЯБВА да си мъж.
***
Още постинги по темата:
Къде са жените блогъри?
Тъкмо четях коментари и впечатления от BlogHer, когато Еленко ми изпрати тази много интересна статия посветен на конференцията. Един от основните въпроси, които задава авторката е защо женските блогове като цяло са по-невидими от мъжките блогове и дали стъкления таван съществува дори в блогосферата. Въпросът е логичен в конктекста на BlogHer: конференцията се прави всяка година от 2005-та насам с цел популяризиране на женските блогове.
Според проучвания на Pew Research Center, броят на жените и мъжете в САЩ, които използват интернет е приблизително един и същ. Цифрите за блогърите са аналогични: 14% от всички мъже и 11% от всички жени, които използват интернет имат блогове. С други думи, като абсолютни стойности нещата са съпоставими.
По-интересно се получава, когато започнем да разглеждаме известните, влиятелните блогове. Правят се множество класации на какви ли не принципи и почти всеки път процента на жените-блогъри включени в тях е МНОГО нисък. В класацията на най-известните личности в интернет, съставена от Techcult, броя на жените е 11. В аналогичен списък, този път от Forbes, от 25 възможни позиции, само 3 са отделени за жени. Разгледах и българската класация TopBlog, където в Топ 100 има около 17 блога, писани от жени.
Не съм срещала задълбочени изследвания за различията между това да бъдеш мъж и жена блогър…, но от много впечатления на жени-блогъри, които съм чела, както и някои мои лични наблюдения, ми се струва, че положението в блогосферата не е много по-различно от по-традиционното медийно пространство, където повечето експерти, поканени да коментират някакъв казус са мъже и повечето говорители (на организации, каузи, политически формации) са мъже.
Причините за това положение в голяма степен се крият в самите жени. Жените много по-рядко се самоидентифицират като експерти по дадена тема, дори когато категорично разполагат със знанията и опита да бъдат такива. Този принцип важи с пълна сила и извън блогосферата, разбира се. Жените повече се притесняват да се позовават на собствения си авторитет. А дори когато са експерти в дадена област или имат много интересни неща за казване, те много по-рядко отделят време да промотират блоговете, работата си и себе си.
Когато някаква жена все пак предпочете да пише в ролята си на експерт по някаква тема, текстовете й пък често биват приемани по много по-различен начин от този, по който се коментират аналогични текстове, писани от мъже. Много жени, които пишат политически блогове споделят, че блоговете им въобще не биват включвани в блогроловете на техните колеги политически блогъри, много по-малко линкват към тексответе им, а огромна част от коментарите, които получават са свързани с външния им вид.
Та извода е малко… двупосочен. От една страна са ни захлупили със стъклен похлупах и всеки път като си отворим устата ни питат…абе, мило момиченце, ти деца нямаш ли… по магазините не ходиш ли?… От друга страна, и ние седим и се назландисваме и чакаме някой да ни забележи.
Ако отправя призив към медиите да се огледат малко по-сериозно около себе си и да забележат, че в България има много умни образовани жени, чийто ресурс и експертиза тотално се пренебрегва… не знам дали някой ще ме чуе. Но поне мога да се обърна към жените, които четат този блог и да им кажа да се отнасят с уважение към себе си и работота си, да защитават мнението и позициите си, и да не се притесняват да се промотират.
Не знам защо нас не ни учат на такива работи… все ни казват да сме добри и скромни… и да не се конфронтираме с никого. А то така, някак, не може да живее.
***
Още по темата:
Openly Feminist 