Към съдържанието

Хайде да помогнете

01.09.2008
Мислех си тия дни кои са най-известните български жени и защо са известни. И защо са известни: защото са успели или защото са се провалили? И в какво се изразява успеха им…

Имам някакъв мой си списък в главата ми, но много се надявах вие да можете да ми помогнете. Много ще се зарадвам, ако отговорите на следните въпроси:

1. Кои са най-известните български жени?
2. Защо са известни?
3. Ако смятате тези жени за успели, в какво според вас се изразява успеха им?
4. Кои по-малко известни жени смятате за успели и защо?

Отговорете или под формата на коментар или ми изпратете вашите отговори  на openlyfeminist@gmail.com. Мисля, че ще бъде много интересно.

Предварително благодаря!

Истинска история

31.08.2008

За Сара Пейлин ще кажа само едно: нейната кандидатура говори много лошо за Републиканците.

Представете си какво се случва на жените сред техните редици, ако С.П. е най-добрата жена, която успяха да намерят. Коментаторите обясняват, че явно са били търсили ЖЕНА, за да привлекат разочарованите поддръжници на Хилари. Пък, понеже, нали знаете, всяка една жена може да подмени и заличи спомена, за която и да било друга… та тази логика работи добре.

В тази връзка, ще споделя една смешка от по-рано днес. Журналисти питали съпругата на МакКейн как би коментирала липсата на опит във външно-политическите работи при Пейлин и милата Синди казала, че все пак Аляска била близо до Русия, така че не е баш като да нямала опит.

Истинска история.

Истинска история

31.08.2008

За Сара Пейлин ще кажа само едно: нейната кандидатура говори много лошо за Републиканците.

Представете си какво се случва на жените сред техните редици, ако С.П. е най-добрата жена, която успяха да намерят. Коментаторите обясняват, че явно са били търсили ЖЕНА, за да привлекат разочарованите поддръжници на Хилари. Пък, понеже, нали знаете, всяка една жена може да подмени и заличи спомена, за която и да било друга… та тази логика работи добре.

В тази връзка, ще споделя една смешка от по-рано днес. Журналисти питали съпругата на МакКейн как би коментирала липсата на опит във външно-политическите работи при Пейлин и милата Синди казала, че все пак Аляска била близо до Русия, така че не е баш като да нямала опит.

Истинска история.

Обама. Мишел Обама.

28.08.2008
Много ми хареса речта на Мишел Обама във вторник, но ми стана някак криво, колко много я бяха „омекотили“: по-тиха, по-умерена, по-бавна, по-семейно-ориентирана. Даже й бяха сложили розово червило. 
Защото нещо май е трудно да приемем, че една жена може да има силно изявено чувство за индивидуалност. Че се гордее и със собствените си постижения. Че не се притеснява да заеме непопулярна позиция, която след това внимателно да обоснове. Дори в Америка, когато една жена прояви малко повече характер или не си държи устата затворена, веднага бива заклеймявана като кучка. Особено, ако има някаква друга жена наоколо, какъвто беше случаят с Мишел и Хилъри Клинтън. Веднага тръгват слуховете, че двете не се разбират. Че едната не понася другата, че се мразят.  Нещо ме кара да си мисля, че точно тези две жени нямат време за подобно дребномислие. 
В хода на кампанията, рейтингът на Мишел се покачва. Промените в поведението й, макар и леки, са осезателни. Явно е много по-лесно да бъдеш харесвана жена (потенциална първа дама), когато си майка, трепереща над децата си, мила и любезна с всички (дори с тези, които не са се държали съвсем почтено с теб и близките ти). Съжалявам за всичките предстоящи промени, през които сигурно ще се наложи да премине, за да помогне в кампанията. 
Съжалявам не за друго, а защото въпреки че имиджът на „перфекта майка и съпруга“ се оказва жизненоважен за успеха на жените в политическите кампании, истинските домакини, които са вкъщи при децата си са може би сред най-ниско оценените граждани на обществото. Трудът им не се заплаща, което би било ОК, ако работата им се оценяваше. Но, уви, това не е така. 
Имам чувството, че Мишел Обама ще бъде поредната жена, която ще се наложи да пожертва своята кариера в името на кариерата на съпруга си. И за това определено не е виновен самия Барак Обама. 

Обама. Мишел Обама.

28.08.2008
Много ми хареса речта на Мишел Обама във вторник, но ми стана някак криво, колко много я бяха „омекотили“: по-тиха, по-умерена, по-бавна, по-семейно-ориентирана. Даже й бяха сложили розово червило. 
Защото нещо май е трудно да приемем, че една жена може да има силно изявено чувство за индивидуалност. Че се гордее и със собствените си постижения. Че не се притеснява да заеме непопулярна позиция, която след това внимателно да обоснове. Дори в Америка, когато една жена прояви малко повече характер или не си държи устата затворена, веднага бива заклеймявана като кучка. Особено, ако има някаква друга жена наоколо, какъвто беше случаят с Мишел и Хилъри Клинтън. Веднага тръгват слуховете, че двете не се разбират. Че едната не понася другата, че се мразят.  Нещо ме кара да си мисля, че точно тези две жени нямат време за подобно дребномислие. 
В хода на кампанията, рейтингът на Мишел се покачва. Промените в поведението й, макар и леки, са осезателни. Явно е много по-лесно да бъдеш харесвана жена (потенциална първа дама), когато си майка, трепереща над децата си, мила и любезна с всички (дори с тези, които не са се държали съвсем почтено с теб и близките ти). Съжалявам за всичките предстоящи промени, през които сигурно ще се наложи да премине, за да помогне в кампанията. 
Съжалявам не за друго, а защото въпреки че имиджът на „перфекта майка и съпруга“ се оказва жизненоважен за успеха на жените в политическите кампании, истинските домакини, които са вкъщи при децата си са може би сред най-ниско оценените граждани на обществото. Трудът им не се заплаща, което би било ОК, ако работата им се оценяваше. Но, уви, това не е така. 
Имам чувството, че Мишел Обама ще бъде поредната жена, която ще се наложи да пожертва своята кариера в името на кариерата на съпруга си. И за това определено не е виновен самия Барак Обама.