Openly Feminist

Зачетох се в дискусията на народните представители по въпроса за правото на фактическо съжителство на еднополови двойки (публикувана при Сталик) и ми направи впечатление, че причината, поради която депутатите са против, е най-вече това, че подобни промени биха противоречали на хубавата българска дефиницията на „семейство“, а именно: мъж и жена, които правят деца. Което си е така, така си е.

Та в този ред на мисли ми се иска да препоръчам, понеже нали така и така са тръгнали да правят промени в текста на СК да въведат следните изменения в закона:

• При попълване на заявление за желание за сключване на граждански брак, хората да посочват дали имат намерение да правят деца. Ако нямат намерение да правят деца, да им бъде отказвано правото на сключване на брак.

• Да въведат минимална бройка деца, които да бъдат задължение на всяко едно семейство.

• Ако едно семейство не може да има деца, въпреки предварително заявеното им желание, да им бъде насрочена мярка „Принудителен развод“.

• Да бъдат забранени всички форми на контрацепция, за да се максимизира броя бременности в България.

• Да се измисли някакъв подходящ начин за наказание на всички онези мъже и жени, които не могат или не искат да имат деца. Нещо по-сериозно, защото става въпрос за сериозно престъпление.

Майтапа си е майтап. Само дето като чета тази „дискусия“, все повече се убеждавам, че депутатите ни са пълни неграмотници, а държавата ни някак си крета не благодарение на тях, а ВЪПРЕКИ тях. И не мисля, че само хора, които са ЗА правото на еднополови двойки на фактическо съжителство, ще прочетат тези разговори и ще си кажат… е не може да бъде?! Разговорите са толкова елементарни. Всеки човек с нормална обща култура би се включил с доста по-софистицирани аргументи.

Някой знае ли дали един народ може да се откаже от управниците си? Да им каже… срам ме е от вас, не искам да имам нищо общо с вас. От днес нататък просто искам да забравя, че някога сме имали нещо общо… Ха, сетих се. Може. Казва му се „избори“.

Според Барбара Лий, основател и президент на Barbara Lee Family Foundation, цитирана от Мари Коко за Washington Post:

• Гласоподавателите изискват жените-кандидати за политически постове на всякакви нива да имат много повече опит от мъжете-кандидати.

• За да може една жена да бъде избрана за конкретна политическа позиция, то тя трябва да бъде не само компетентна, но да се харесва на гласоподавателите. Трябва да бъде likable.

• За мъжете кандидати е достатъчно да минат един от двата теста: или да са компетентни, или да са likable.

Според Лий, в съвременния свят е невъзможно да съществува „женската версия на Арнолд Шварценегер“. При никакви обстоятелства, жена с толкова малко опит, би могла била избрана на толкова висока политическа позиция. Огледайте се около себе си и ще се убедите, че жените около вас, които заемат сравнително високопоставени (корпоративни, обществени, политически) позиции, са значително по-опитни отколкото изисква самата позиция.

Сара Пейлин не се брои. Това да станеш за посмешище пред цял свят не е особено високо политическо постижение.

Някои от нас са започнали да се превръщат в мъжете, за които бихме искали да се омъжим. Глория Стайнем

Някои от нас са започнали да се превръщат в мъжете, за които бихме искали да се омъжим. Глория Стайнем

През май писах текст за списание ЕДНО, коментиращ същите тези промени в Семейния Кодекс, които обсъждаме и тия дни. Тогава писах:

Въпреки модернизацията на Семейния кодекс, гей двойките в България все още нямат какъвто и да било правен статут. Те са non-казус. Несъществуващи хора, които очевидно трябва да понасят последствията на някакъв погрешен избор, който са направили. Защото да си гей в България, все още се смята за lifestyle избор, а не за вродена нужда или идентичност. Да си гей в България, означава да си изключение от хетеронормативното правило. По презумция всички сме хетеросексуални. Въпрос към жена: Имаш ли приятел? Въпрос към мъж: Кога ще се жениш? Други възможности няма, както в съзнанието на средно-статистическия българин, така и в лицето на закона. Да, може би промените в Семейния кодекс отразяват нагласите на обществото, но нали пък точно такъв тип правни промени би трябвало да служат за катализатор на някакъв обществен дебат?! Явно в България това все още не може да се случи, защото всички сме хетеро. ВСИЧКО е хетеро.

Закондателната, образователната, здравната система…Домашното ни възпитание…Социалните ни отношения…Работната ни обстановка…Всички те са хетеросексуални и изискват и очакват от нас да бъдем хетеросексуални. Обясняват ни как да се държим, как да обичаме, как да работим, как да гледаме децата си, как да разделяме имуществото си, когато вече не искаме да живеем заедно.

Половин година по-късно дебатът лека полека се случва. Само дето рамката, в която се води разговорът все още е хетеронормативна. Хетеросексуалното състояние се смята за естествено, нормално и желателно. А хомосексуалноста и всичко произтичащо (ще цитирам Герджиков) е някаква екзотика, която в най-добрия случай е нещо, което толерираме.