Openly Feminist

Горещо ви препоръчвам новия филм на Гас ван Сант Милк.

Милк е биографичен филм за живота на Харви Милк, първият американски гей активист, който заема обществено значима политическа длъжност в Калифорния (през 1977). Милк е първият общински съветник (city supervisor) в Калифорния, който не само че не крие, че е гей, но и приема борбата за защита на правата на гей общноста за своя основна кауза. Умира през 1979 в кабинета на кмета на Сан Франциско, Москоне, където двамата са убити от Дан Уайт.

Шон Пен в ролята на Милк е феноменален, естествено. Сценарият е много добър, кинематографията също. Това, което ще ви впечатли обаче е потресаващата човешка история. Въпросите, които аз продължавам да си задавам много след като гледах филма:

Какво означава да си гей в хетеросексуално общество или въобще, член на малцинствена група, в общество, което не вижда смисъл да защитава всичките си граждани?
Дали е възможно да очакваме разбиране и приемане на гей хората от хетеро-мнозинството, ако те самите продължават да стоят на тъмно в килера?
Кога приемаме историческите обстоятелства и кога решаваме, че е необходимо да ги променим?
Какво превръща един обикновен гражданин в активист за човешки права?
Може ли един активист да бъде политик без да компроментира каузата, която защитава?

Ще се изненадате колко много от диалозите във филма звучат адекватно в контекста на българската действителност. За съжаление обаче при нас, макар и 30 години по-късно, професията активист все още е несъществуващо понятие. А защитниците на човешки и граждански права отделят повече енергия опитвайки се да легитимират правото си на глас, отколкото в преследване на адекватни каузи.

Гледайте филма, ще ви препрати в интересни времена и ще ви вдъхнови за работа. Където и да сте.

От материал в news.bg, обясняващ схема за търговия с български бебета в Гърция, разбирам, че цената на едно момченце е между 15 и 18 хиляди евро. Цената на момиченцата варира между 13 и 16.

Сега разбирам защо като се роди момченце роднини и съседи поздравяват младите родители: Еее, браво, браво. Друго си е… МОМЧЕ!

Барф.

От материал в news.bg, обясняващ схема за търговия с български бебета в Гърция, разбирам, че цената на едно момченце е между 15 и 18 хиляди евро. Цената на момиченцата варира между 13 и 16.

Сега разбирам защо като се роди момченце роднини и съседи поздравяват младите родители: Еее, браво, браво. Друго си е… МОМЧЕ!

Барф.

Или… какви са моите новогодишни желания за българката през 2009-та.

1. Помощ в домашните задължения.

В България повечето домашни задължения са приоритет на жените: чистене, гладене, пране, готвене. Хората около теб рядко забелязват, че ги вършиш, а в същото време не могат да се сетят да те заместят. И преди да скочите да ми обяснявате как мъжете също вършат работа в дома… имайте предвид, че „женските“ задължения са задачи, които се извършват всеки ден, задължително. Повечето от „мъжките“ задачи са такива, които обикновено могат да бъдат отложени. Ако мъжете се влючат в домашните задължения, опциите са кажи-речи две. Опция 1, всички трябва да са безкрайно благодарни за оказаната „помощ“. Опция 2, мъжът бива обявяван за мъж под чехъл. И ходи после обяснявай, че нямаш сестра. Домашните задължения на жените им отнемат средно по около 3 часа на ден.

2. Моите деца, нашите деца.

В България майките са основен възпитател на децата. От тях се очаква да искат да имат деца и да са експерти по детеотглеждане. От бащите се очаква да печелят пари. Колкото повече пари, толкова по-добре. Когато станат баби, от българките се очаква да гледат децата на децата си. Сякаш нямат свой живот и нямат право да разполагат с времето си. В България живеят много жени, които не искат да има деца. И това е напълно ОК. Всички майки имат нужда партньорите им да участват в отглеждането на децата на равни начала. Това е най-добрия вариант за всички. Възрастните жени не са дете- или болногледачи.

3. Равно заплащане за еднаква свършена работа.

В България, женският лев струва 80 стотинки. За една и съща свършена работа, българката получава значително по-ниска заплата от нейните колеги. Българките, които избират да имат деца търпят още повече финансови загуби, защото системно биват дискриминирани на работното място: биват уволнявани, биват понижавани в резултат на бременноста си. Много млади жени не биват назначени на работа заради факта, че са в „детеродна“ възраст.

4. Контрацептивна и репродуктивна култура.

България е една от държавите с един от най-висок брой аборти на глава от населението в Европа. Това просто НЕ БИВА да се случва при високото ниво на медицината и, по специално, контрацептивните опции в момента. В България липсва всякакво сексуално и репродуктивно образование. А младите жени поставят здравето си под абсолютно ненужен риск поради невежество и липса на информация.

5. Трябва да спрем насилието срещу жените.

Всяка четвърта жена в света в някакъв момент от живота си става жертва на домашно насилие: изнасилване, побой и т.н. В повечето случаи тя познава насилника си: роднина, приятел, бившо или настоящо гадже. В България повечето жени не съобщават в полицията, когато са станали жертва на насилие. Когато те бие мъжа ти, това е твой личен проблем. Мълчиш и се оправяш както можеш. В момента на територията на София и Варна съществуват неправителствени организации, които предлагат подслон и терапия за жени жертви на насилие. Някой може ли да ги назове? My point exactly.

6. Промяна на медийния образ на жените

Ако човек просто пада от небето и се озовава в съвременна България, чете вестници и гледа телевизия… ще си помисли, че жените са празноглави домакини, които се интересуват от „домашен уют“, деца и външния си вид. Медийният образ на жените в България е изключително ограничен. Повтарят се и се затвърждават едни и същи стереотипи, а онези жени, които по един или друг начин излизат от нормата или остават невидими, или биват публично наказани за избора си.

7. Самоосъзнаване

Най-вече, жените имат нужда да се осъзнаят, че голяма част от трудностите, с които живеят не са личен проблем, с който трябва да се справят. Много жени просто не осъзнават, че много от нещата, с които се примиряват всеки ден са чиста проба дискриминация и сексизъм. Които в много случаи дори биха могли да бъдат наказани от закона. Както обичат да казват психо-терапевтите, първата стъпка от решаването на проблема е осъзнаването, че имаш проблем.

Добавете вашите желания в коментарите.

Или… какви са моите новогодишни желания за българката през 2009-та.

1. Помощ в домашните задължения.

В България повечето домашни задължения са приоритет на жените: чистене, гладене, пране, готвене. Хората около теб рядко забелязват, че ги вършиш, а в същото време не могат да се сетят да те заместят. И преди да скочите да ми обяснявате как мъжете също вършат работа в дома… имайте предвид, че „женските“ задължения са задачи, които се извършват всеки ден, задължително. Повечето от „мъжките“ задачи са такива, които обикновено могат да бъдат отложени. Ако мъжете се влючат в домашните задължения, опциите са кажи-речи две. Опция 1, всички трябва да са безкрайно благодарни за оказаната „помощ“. Опция 2, мъжът бива обявяван за мъж под чехъл. И ходи после обяснявай, че нямаш сестра. Домашните задължения на жените им отнемат средно по около 3 часа на ден.

2. Моите деца, нашите деца.

В България майките са основен възпитател на децата. От тях се очаква да искат да имат деца и да са експерти по детеотглеждане. От бащите се очаква да печелят пари. Колкото повече пари, толкова по-добре. Когато станат баби, от българките се очаква да гледат децата на децата си. Сякаш нямат свой живот и нямат право да разполагат с времето си. В България живеят много жени, които не искат да има деца. И това е напълно ОК. Всички майки имат нужда партньорите им да участват в отглеждането на децата на равни начала. Това е най-добрия вариант за всички. Възрастните жени не са дете- или болногледачи.

3. Равно заплащане за еднаква свършена работа.

В България, женският лев струва 80 стотинки. За една и съща свършена работа, българката получава значително по-ниска заплата от нейните колеги. Българките, които избират да имат деца търпят още повече финансови загуби, защото системно биват дискриминирани на работното място: биват уволнявани, биват понижавани в резултат на бременноста си. Много млади жени не биват назначени на работа заради факта, че са в „детеродна“ възраст.

4. Контрацептивна и репродуктивна култура.

България е една от държавите с един от най-висок брой аборти на глава от населението в Европа. Това просто НЕ БИВА да се случва при високото ниво на медицината и, по специално, контрацептивните опции в момента. В България липсва всякакво сексуално и репродуктивно образование. А младите жени поставят здравето си под абсолютно ненужен риск поради невежество и липса на информация.

5. Трябва да спрем насилието срещу жените.

Всяка четвърта жена в света в някакъв момент от живота си става жертва на домашно насилие: изнасилване, побой и т.н. В повечето случаи тя познава насилника си: роднина, приятел, бившо или настоящо гадже. В България повечето жени не съобщават в полицията, когато са станали жертва на насилие. Когато те бие мъжа ти, това е твой личен проблем. Мълчиш и се оправяш както можеш. В момента на територията на София и Варна съществуват неправителствени организации, които предлагат подслон и терапия за жени жертви на насилие. Някой може ли да ги назове? My point exactly.

6. Промяна на медийния образ на жените

Ако човек просто пада от небето и се озовава в съвременна България, чете вестници и гледа телевизия… ще си помисли, че жените са празноглави домакини, които се интересуват от „домашен уют“, деца и външния си вид. Медийният образ на жените в България е изключително ограничен. Повтарят се и се затвърждават едни и същи стереотипи, а онези жени, които по един или друг начин излизат от нормата или остават невидими, или биват публично наказани за избора си.

7. Самоосъзнаване

Най-вече, жените имат нужда да се осъзнаят, че голяма част от трудностите, с които живеят не са личен проблем, с който трябва да се справят. Много жени просто не осъзнават, че много от нещата, с които се примиряват всеки ден са чиста проба дискриминация и сексизъм. Които в много случаи дори биха могли да бъдат наказани от закона. Както обичат да казват психо-терапевтите, първата стъпка от решаването на проблема е осъзнаването, че имаш проблем.

Добавете вашите желания в коментарите.