Нито повече, нито по-малко от илюзия
Инстинктивно усещам, че встъпването в длъжност на Барак Обама е събитие, което ще промени живота на много от нас. Циникът в мен търси примери, аргументи, доказателства. Искам да си кажа, айде, айде, стига толкова. Политиката е мръсна работа и най-добрите намерения обикновено отиват по дяволите, когато се сблъскат с корпоративни интереси.
После си казвам… точно днес няма нужда от цинизъм. Наистина нямам доказателства, че президентството на Барак Обама ще бъде много по-различно от това на Буш. Имам подозрения, но няма доказателства. На помощ ми идва Жижек.
В историята на човечеството има моменти, които ни напомнят, че от време навреме хората правят добри избори, вземат правилни решения, пристъпват в правилната посока. Въпреки грешките, които правим; въпреки необоснованите войни, които започваме; въпреки корупцията и престъпноста… от време навреме просто успяваме да си съберем акъла и правим нещата както трябва.
Изборът на Барак Обама е точно такъв момент.
Да, наистина, НАДЕЖДАТА, върху която бе изградена предизборната кампания на 44-ия Президент не е нищо повече от илюзия. Но това няма значение. Важно е, че хората са обнадеждени и вдъхновени да работят, да са отговорни, да инвестират личното си време в каузи, които са по-големи от тях самите. Може би изборът на първия афро-американец за Президент не поставя край на расизма в Америка. Но показва, че хората ВЯРВАТ, че е възможно да живят в свят без расизъм.
Ако някой е наивен, наивни са циниците, които не могат да разберат колко могъщи могат да бъдат илюзиите.
The Missing Piece
Включвам се в кампанията в подкрепа на SOS Детски Селища по покана на Антония. Правя го без абсолютно никакви притеснения, дори напротив. Програмата се грижи за деца без родители в условия, които наподобяват условията в един спокоен дом. Децата, израстнали в тези селища имат любовта, грижите и подкрепата, които заслужават.
Приказката, която искам да им разкажа се казва The Missing Piece Meets the Big O и написана от един от любимите ми поети, Шел Силвърстийн:
It was missing a piece.
And it was not happy.
So it set off in search
of its missing piece.
And as it rolled
it sang this song –
Oh I’m lookin’ for my missin’ piece
I’m lookin’ for my missin’ piece
Hi-dee-ho, here I go,
Lookin’ for my missin’ piece.
Децата без родители често се чувстват като Липсващи Парчета. А истината е, че можем да помогнем да не бъде така. Ние с Кайл ще бъдем семейни спонсори.
The Missing Piece
Включвам се в кампанията в подкрепа на SOS Детски Селища по покана на Антония. Правя го без абсолютно никакви притеснения, дори напротив. Програмата се грижи за деца без родители в условия, които наподобяват условията в един спокоен дом. Децата, израстнали в тези селища имат любовта, грижите и подкрепата, които заслужават.
Приказката, която искам да им разкажа се казва The Missing Piece Meets the Big O и написана от един от любимите ми поети, Шел Силвърстийн:
It was missing a piece.
And it was not happy.
So it set off in search
of its missing piece.
And as it rolled
it sang this song –
Oh I’m lookin’ for my missin’ piece
I’m lookin’ for my missin’ piece
Hi-dee-ho, here I go,
Lookin’ for my missin’ piece.
Децата без родители често се чувстват като Липсващи Парчета. А истината е, че можем да помогнем да не бъде така. Ние с Кайл ще бъдем семейни спонсори.
Естествено, искам.
Естествено, подкрепям протестите срещу правителството.
Естествено, искам Станишев и Ко. да подадат оставка, да спасим Рила, да увеличим държавната помощ за ин витро лечение, да субсидираме млекопроизводителите.
Естествено, искам хората, позволили си да хвърлят пиратки срещу полицаите да бъдат идентифицирани и наказани подобаващо.
Естествено, искам някой най-накрая ебаси да затвори Расате. Цяла България знае, че е опасен и има няма през месец пак с него се занимаваме.
Най-много искам в България да има реални опозициони сили.
Да има организиран и систематичен контрол над Правителството и Парламента от коалиция от граждани и граждански организации. През цялото време. Не само от дъжд на вятър, когато дори овче-търпеливите граждани на републиката не могат да търпят вече: от студ, от глад, когато лично са засегнати, естествено.
Искам да знам, че като изпратя писмо до Народен Представител от моя избирателен район, ще получа (макар и формален) отговор.
Искам да се научим, че едно птиче пролет не прави и че това, че три дена подред студентите няма да ходят на лекции (все едно имат нужда от извинение), няма да промени факта, че ни липсва гражданско самосъзнание.
Не искам да съм песимист, но ми се струва, че и това чудо (протеста) ще бъде за един ден.
Всичко правим набързо и за да отбием номера. И за да замажем положението (пред чужденците).
Не ни трябва друго правителство. Трябва ни друг манталитет.
И хора, които могат да мислят мащабно и дългосрочно. Кои са те? Някой знае ли?
Естествено, искам.
Естествено, подкрепям протестите срещу правителството.
Естествено, искам Станишев и Ко. да подадат оставка, да спасим Рила, да увеличим държавната помощ за ин витро лечение, да субсидираме млекопроизводителите.
Естествено, искам хората, позволили си да хвърлят пиратки срещу полицаите да бъдат идентифицирани и наказани подобаващо.
Естествено, искам някой най-накрая ебаси да затвори Расате. Цяла България знае, че е опасен и има няма през месец пак с него се занимаваме.
Най-много искам в България да има реални опозициони сили.
Да има организиран и систематичен контрол над Правителството и Парламента от коалиция от граждани и граждански организации. През цялото време. Не само от дъжд на вятър, когато дори овче-търпеливите граждани на републиката не могат да търпят вече: от студ, от глад, когато лично са засегнати, естествено.
Искам да знам, че като изпратя писмо до Народен Представител от моя избирателен район, ще получа (макар и формален) отговор.
Искам да се научим, че едно птиче пролет не прави и че това, че три дена подред студентите няма да ходят на лекции (все едно имат нужда от извинение), няма да промени факта, че ни липсва гражданско самосъзнание.
Не искам да съм песимист, но ми се струва, че и това чудо (протеста) ще бъде за един ден.
Всичко правим набързо и за да отбием номера. И за да замажем положението (пред чужденците).
Не ни трябва друго правителство. Трябва ни друг манталитет.
И хора, които могат да мислят мащабно и дългосрочно. Кои са те? Някой знае ли?
Openly Feminist 