Openly Feminist

Резултати от четвъртата вълна на „Европейско изследване на ценностите“, проведено от Българска социологическа асоциация и обобщени от Ирина Ценкова в днешния брой на в-к Капитал:

• 87% от запитаните са на мнение, че когато не достигат работни места, мъжете трябва да имат предимство пред жените.
• Идеята за сама жена, решила да роди без намерения за обвързване, звучи зле според всеки трети.
• Обществото е почти категорично – за да се реализира, жената трябва да стане майка.
• Почти половината от българите категорично не могат да простят влечението към собствения пол.
• Половината от сънародниците ни никога не биха участвали в законна демонстрация, още по-малко в окупация на сгради и фабрики, неофициални стачки, бойкоти и дори не биха подписали петиция в подкрепа на косвена или пряко засягаща ги кауза

Благодаря на анонимния читател, който ми изпрати линка към материала.

Днес имам рожден ден. Денят е прекрасен не за друго, а защото се чувам с много приятели, роднини и познати. Обаждат се, за да ме поздравят и използваме момента да си поговорим кой какво къде прави, как е и всякакви други приятни неща. Няколко човека ми казаха, айде, честито, няма да те питам на колко години ставаш. Питай, бе, защо да не питаш. Ставам на 28.

Знам, че нито един от тези хора не мисли, че съм престаряла. Просто така се казва… не е учтиво да питаш една жена за годините й. Заучената фраза обаче отразява факта, че ние жените биваме оценявани най-вече на база външния ни вид и в момента, в който телата ни започнат да мърдат от „стандартните“ идеи за красота, положението става сериозно. Линийки, бръчки, уголемен задник и коремче, недай си боже отпуснати цици, автоматично се превръщат във врагове, с които трябва да се борим. А всичкия ни опит, житейска мъдрост и характер минават на заден план. Те просто не носят толкова стойност, колкото „преди.“ Какво от това, че си умна, като задника ти е сто декара. Фигуративно казано, разбира се. В действителност стандартите са доста по-жестоки.

Не виждам нищо лошо в това човек съзнателно да се грижи и да „подобрява“ тялото си, да се интересува от външния си вид (собствения и на околните), да се опитва да бъде по-добра своя версия. Русо казвa, че това, което различава хората от зверовете е именно човешкото умение и стремеж да се променяме с времето… според условията, в които живеем и начина на живот, който сме избрали. Но жените сме принудени да водим ежедневни войни със собствените си тела (скубем ги, мажем ги, мразим ги, моделираме ги), които отнемат толкова много енергия, която би могла да бъде насочена в далеч по-положителни посоки.

Айде стига толкова. Кайл ме учи да пия шотове и трябва да се упражнявам.

Днес имам рожден ден. Денят е прекрасен не за друго, а защото се чувам с много приятели, роднини и познати. Обаждат се, за да ме поздравят и използваме момента да си поговорим кой какво къде прави, как е и всякакви други приятни неща. Няколко човека ми казаха, айде, честито, няма да те питам на колко години ставаш. Питай, бе, защо да не питаш. Ставам на 28.

Знам, че нито един от тези хора не мисли, че съм престаряла. Просто така се казва… не е учтиво да питаш една жена за годините й. Заучената фраза обаче отразява факта, че ние жените биваме оценявани най-вече на база външния ни вид и в момента, в който телата ни започнат да мърдат от „стандартните“ идеи за красота, положението става сериозно. Линийки, бръчки, уголемен задник и коремче, недай си боже отпуснати цици, автоматично се превръщат във врагове, с които трябва да се борим. А всичкия ни опит, житейска мъдрост и характер минават на заден план. Те просто не носят толкова стойност, колкото „преди.“ Какво от това, че си умна, като задника ти е сто декара. Фигуративно казано, разбира се. В действителност стандартите са доста по-жестоки.

Не виждам нищо лошо в това човек съзнателно да се грижи и да „подобрява“ тялото си, да се интересува от външния си вид (собствения и на околните), да се опитва да бъде по-добра своя версия. Русо казвa, че това, което различава хората от зверовете е именно човешкото умение и стремеж да се променяме с времето… според условията, в които живеем и начина на живот, който сме избрали. Но жените сме принудени да водим ежедневни войни със собствените си тела (скубем ги, мажем ги, мразим ги, моделираме ги), които отнемат толкова много енергия, която би могла да бъде насочена в далеч по-положителни посоки.

Айде стига толкова. Кайл ме учи да пия шотове и трябва да се упражнявам.

Мирослав Стоев в Дневник пише за Даника Патрик, първата жена, печелила серията Indy Car. За онези от вас, които не са чували за нея, Даника е нещо като Ана Курникова сред автомобилните състезатели. Има много добри постижения в спорта, но е по-известна с външния си вид и удоволствието, с което си общува с медиите. Разбирай: корици на Sports Illustrated, FHM, участия в седмицата на модата, такива работи.

Тия дни се обсъжда възможноста Даника да започне да се състезава във Формула 1 и на където и да се обърне човек, няма как да се размине с коментари по темата. Цитирам Стоев:

Патрик умело успява да използва пола си като предимство в привличането на спонсори и медийно внимание. От друга страна, остава научно доказаната истина, че психическите и физически различия между двата пола не позволяват на жените да се състезават на едно ниво с мъжете. Винаги ще има хора, които мислят, че дамите не са родени за автомобилен спорт. Но може да се обзаложите, че въпреки тези цинизми Патрик е точно това, от което Формула 1 има нужда.

Значи, Патрик е първата жена, която евентуално ще се състезава във Ф1 от 1992-а насам и Стоев е абсолютно прав, че по време на криза и при пълен отлив на рекламодатели, организаторите на състезанието могат само да се радват на огромния медиен интерес, който генерира Даника. Но, да ме прощавате, твърдението, че има някакви „научно доказани“ психически и физическите различия между мъжете и жените, които обяснявали как жените са под нивото на мъжете, е пълен абсурд.

Автомобилните състезания са доста популярен спорт сред мъжете и много малка част от тях (мъжете) успяват да покрият изискванията за участие по високите нива на спорта. Никой обаче не се съмнява в техните „психически и физически“ способности да се състезават. Даника Патрик е добра състезателка, състезава се наравно с мъже-състезатели. Печели понякога, губи понякога… Фактът, че се обсъжда участието й във Ф1 ми се струва достатъчно доказателство, че очевидно не е от посредствените в спорта. Ама не. Нали е жена, ще вземе да се отклони психически. Може и да се разреве даже и тогава вече не знам какво ще правим.

А пък заглавието на статията в Дневник… Жената, която може да украси Формула 1… Не че нещо, ама Даника не е там „за красота“. Тя е там, за да се състезава.

Мирослав Стоев в Дневник пише за Даника Патрик, първата жена, печелила серията Indy Car. За онези от вас, които не са чували за нея, Даника е нещо като Ана Курникова сред автомобилните състезатели. Има много добри постижения в спорта, но е по-известна с външния си вид и удоволствието, с което си общува с медиите. Разбирай: корици на Sports Illustrated, FHM, участия в седмицата на модата, такива работи.

Тия дни се обсъжда възможноста Даника да започне да се състезава във Формула 1 и на където и да се обърне човек, няма как да се размине с коментари по темата. Цитирам Стоев:

Патрик умело успява да използва пола си като предимство в привличането на спонсори и медийно внимание. От друга страна, остава научно доказаната истина, че психическите и физически различия между двата пола не позволяват на жените да се състезават на едно ниво с мъжете. Винаги ще има хора, които мислят, че дамите не са родени за автомобилен спорт. Но може да се обзаложите, че въпреки тези цинизми Патрик е точно това, от което Формула 1 има нужда.

Значи, Патрик е първата жена, която евентуално ще се състезава във Ф1 от 1992-а насам и Стоев е абсолютно прав, че по време на криза и при пълен отлив на рекламодатели, организаторите на състезанието могат само да се радват на огромния медиен интерес, който генерира Даника. Но, да ме прощавате, твърдението, че има някакви „научно доказани“ психически и физическите различия между мъжете и жените, които обяснявали как жените са под нивото на мъжете, е пълен абсурд.

Автомобилните състезания са доста популярен спорт сред мъжете и много малка част от тях (мъжете) успяват да покрият изискванията за участие по високите нива на спорта. Никой обаче не се съмнява в техните „психически и физически“ способности да се състезават. Даника Патрик е добра състезателка, състезава се наравно с мъже-състезатели. Печели понякога, губи понякога… Фактът, че се обсъжда участието й във Ф1 ми се струва достатъчно доказателство, че очевидно не е от посредствените в спорта. Ама не. Нали е жена, ще вземе да се отклони психически. Може и да се разреве даже и тогава вече не знам какво ще правим.

А пък заглавието на статията в Дневник… Жената, която може да украси Формула 1… Не че нещо, ама Даника не е там „за красота“. Тя е там, за да се състезава.