Openly Feminist

Като някоя жена започне да се издига в кариерата си, винаги ще се намери кой да отбележи, че професионалните й успехи се дължат на това, че е спала с който трябва.

Какво казва Глория Стайнем по въпроса? Ако наистина жените можеха просто да спят с някой, за да стигнат до върха, щеше да има много повече жени по върховете. Стайнем добавя, че няма против една жена да използва сексапил, за да постига професионални успехи, в случаите, в които иначе би умряла от глад. И също така, ако наистина повишението й зависи от това дали ще спи с някой… съвета й е първо да изчака да я повишат и тогава да спи, с когото трябва.

Това последното е майтап, разбира се. Прочетете цялото интервю на Софи Шеварнадзе за Russia Today тук.

Като някоя жена започне да се издига в кариерата си, винаги ще се намери кой да отбележи, че професионалните й успехи се дължат на това, че е спала с който трябва.

Какво казва Глория Стайнем по въпроса? Ако наистина жените можеха просто да спят с някой, за да стигнат до върха, щеше да има много повече жени по върховете. Стайнем добавя, че няма против една жена да използва сексапил, за да постига професионални успехи, в случаите, в които иначе би умряла от глад. И също така, ако наистина повишението й зависи от това дали ще спи с някой… съвета й е първо да изчака да я повишат и тогава да спи, с когото трябва.

Това последното е майтап, разбира се. Прочетете цялото интервю на Софи Шеварнадзе за Russia Today тук.

Райко Байчев е написал интересен текст за сп. ЕДНО – Харесвайте дебелите жени:

Жените страдат, когато са дебели. После страдат, докато са на диета и отслабват. Наистина отслабват и имат две-три седмици на щастие. Но после страдат, като напълнеят пак. А страданието втория път е по-силно, защото са имали две-три седмици на щастие.
…
А и нещата стоят малко странно: яж белтъчини и ще се прецакаш. Недей да ги ядеш и пак ще се прецакаш. Пий кафе и ще се прецакаш. Но пък виж – ако съвсем не пиеш кафе, ще се попрецакаш пак. Убеден съм, че ако се съберат всички съвети на едно място, ще се превърнат в учебник по противоречия.

Байчев тегли чертата и призовава да обичаме дебелите жени:

Харесвайте дебели жени! Ако не дебели – поне дебелички. Ако не дебелички – поне пълнички. Казвайте им така: „Скъпа моя, обожавам твоя целулит!“ И така: „Какви прекрасни стрии!“ И също така: „Паласките ти са жестоки“!

Принципно съм съгласна с Байчев… Стандартите за красота, с които се съобразяват повечето жени са жестоки и нереалистични. А съветите, с които ни обстрелват от всички посоки са толкова противоречиви, че ако човек наистина се опитва да ги следва по-скоро би се побъркал. Всеки трябва да се чувства спокоен и уверен в себе си, такъв какъвто е. Или поне да не подчинява идеите си за промяна на повърхности послания от още по-повърхностни източници.

Призивът да обичаме дебелите жени обаче слабо се различава от критикуваната практика да поощряваме жените да са вечно слаби. Той отразява същата тази култура, в която стойноста на една жена се изчислява на базата на това колко мъжко внимание привлича тя. Авторът великодушно призовава за любов на общо основание, въпреки „паласките“ и „големия тезгях“, но дефакто казва, че една жена може да се чувства добре едва когато е „пожелана“ от някой мъж. Спокойно, мили дебели жени, и за вас има надежда. Ще се намери кой и вас да ви „спаси“.

Еми, мерси, ама нямам нужда от подобно спасение.

Райко Байчев е написал интересен текст за сп. ЕДНО – Харесвайте дебелите жени:

Жените страдат, когато са дебели. После страдат, докато са на диета и отслабват. Наистина отслабват и имат две-три седмици на щастие. Но после страдат, като напълнеят пак. А страданието втория път е по-силно, защото са имали две-три седмици на щастие.
…
А и нещата стоят малко странно: яж белтъчини и ще се прецакаш. Недей да ги ядеш и пак ще се прецакаш. Пий кафе и ще се прецакаш. Но пък виж – ако съвсем не пиеш кафе, ще се попрецакаш пак. Убеден съм, че ако се съберат всички съвети на едно място, ще се превърнат в учебник по противоречия.

Байчев тегли чертата и призовава да обичаме дебелите жени:

Харесвайте дебели жени! Ако не дебели – поне дебелички. Ако не дебелички – поне пълнички. Казвайте им така: „Скъпа моя, обожавам твоя целулит!“ И така: „Какви прекрасни стрии!“ И също така: „Паласките ти са жестоки“!

Принципно съм съгласна с Байчев… Стандартите за красота, с които се съобразяват повечето жени са жестоки и нереалистични. А съветите, с които ни обстрелват от всички посоки са толкова противоречиви, че ако човек наистина се опитва да ги следва по-скоро би се побъркал. Всеки трябва да се чувства спокоен и уверен в себе си, такъв какъвто е. Или поне да не подчинява идеите си за промяна на повърхности послания от още по-повърхностни източници.

Призивът да обичаме дебелите жени обаче слабо се различава от критикуваната практика да поощряваме жените да са вечно слаби. Той отразява същата тази култура, в която стойноста на една жена се изчислява на базата на това колко мъжко внимание привлича тя. Авторът великодушно призовава за любов на общо основание, въпреки „паласките“ и „големия тезгях“, но дефакто казва, че една жена може да се чувства добре едва когато е „пожелана“ от някой мъж. Спокойно, мили дебели жени, и за вас има надежда. Ще се намери кой и вас да ви „спаси“.

Еми, мерси, ама нямам нужда от подобно спасение.

Вчера гледах стари епизоди на America’s Next Top Model. За онези от вас, които не са чували за сериала, става въпрос за reality show, в което 12 момичета се състезават за титлата Следващият Топ Модел на Америка. Създадел и продуцент е Тайра Бенкс, която е първата афро-американка на кориците на Sports Illustrated и каталога на Victoria’s Secret, известен модел от края на 90-те.

ANTM е изключително интересен сериал, особено ако се гледа от изследователска гледна точка. Вчера например гледах поредния скандал между девойките. Едната казва на втора, Еди-коя-си въобще не заслужава да бъде тук. Тя е прекалено ниска и не излиза добре на снимка. Тази втората отива и казва на „ниската“. Ниската се връща при първата и я пита ти наистина ли си казала, че не заслужавам да бъда тук. И от там нататък се разразява такава словестна свада, каквато не можете и да си представите.

Е, това е да си младо момиче в днешно време. Първо, възпитават те, че най-висшата добродетел за една жена е да бъде красива. И то не просто да изглежда добре, а да изглежда по такъв начин, че мъжете да не могат да и устоят. После ти казват, че всъщност тази работа с красотата не е никак лесна за постигане. Трябва да работиш върху външния си вид и да се поддържаш: фризьор, грим, диети, кремчета, обезкосмяване, солидни инвестиции в гардероб, сутиени със подплънки, анти-целулитни чорапогащници, 15-сантиметрови токове, перхидрол, щипки, пинсети, четки и боички.

Ако си мислиш, че си постигнал някакъв резултат… помисли си отново. От всякакви списания, реклами, филми разни перфектни жени ти обясняват как те се борят с някакви проблеми, които ти дори не си бил забелязал. Има една сцена от Сексът и града, в която мацките седят в хола на Кери, ядат китайско и споделят коя какво не харесва в себе си. Кери казва носа ми, Шарлот казва бедрата ми, Миранда казва брадичката ми. Саманта си мълчи и когато най-накрая казва аз пък се харесвам такава каквато съм, онези трите започват да й се смеят. Понеже явно тя се самозалъгва. Просто колкото и добре да изглеждаш, винаги има още по-как…

И после, защо жените отделят толкова време за грижи за външния си вид. И защо са толкова агресивни една към друга… Еми, защото след години манипулации, ставаме несигурни в себе си, особено във външния си вид. И тази несигурност, колкото и да се крие, не може да не се прояви някакси. Пред мъжете по един начин: кажи ми, че съм хубава, купи ми нещо скъпо, нали заслужавам. И пред жените: агресивно, като към съперници, с които се състезаваме за мъжко внимание. Дори не това на някакъв конкретен мъж, а по принцип.