Openly Feminist

Една от най-честите реакции, които срещам откакто пиша този блог е, че въпросите, които обсъждаме тук са много сериозни и интересни, но отблъскват хората, защото проповядват омраза към мъжете. Не съм адресирала тези обвинения до момента, защото са абсолютно неоснователни. Съвсем доскоро си мислех, че не е възможно един интелигентен човек да прочете текст за домашното насилие срещу жените и в него да разчете „мъжете на сапун“. Коментари тук и в други блогове ме опровергават и за това реших, ей така за всеки случай, да го кажа в прав текст: ФЕМИНИСТКИТЕ НЕ МРАЗЯТ МЪЖЕТЕ.

Феминизмът е реакция срещу половата дискриминация, сексизма, мизогенията и патриархалните отношения. Сексизмът не е човек. Сексизмът е акт, действие, разбиране, нагласа. Патриархалните отношения не са мъж или жена, те са механизъм, логика, начин на мислене. Малко като в Библията… Бог не мрази грешника, Бог мрази греха. В този смисъл, обвиненията в мъжемразие са малко неоснователни, защото сексизмът не е единствено мъжки приоритет.

Както многократно е ставало на въпрос тук, много жени са носители на патриархални ценности и идеали. Това, че съм жена не ме прави по-малко податлива на сексизъм и това, че съм феминистка, не означава, че съм дълбоко наранена или разочарована от мъжете в живота си. Напротив, баща ми, дядовците ми, съпругът ми са хора, които уважавам дълбоко и които са прекрасен пример за това, как дори в едно традиционно общество като българското, мъжете и жените могат да живеят и да общуват като партньори. Всъщност точно те са причината да вярвам, че нещата, за които пиша тук не са врели-некипели наивни идеали, а нещо съвсем реалистично и лесно постижимо.

Смея да твърдя, че текстовете в тези блог рядко критикуват действията на конкретен човек: мъж или жена. Подходът като цяло е по-скоро структурен:

• Обсъждаме сексиските послания на рекламите (а не конкретния екип, който ги е създал, например)

• Организацията на работното място, която ограничава възможностите на жените за професионално развитие (а не шефа не еди-коя-си фирма)

• Стандартите за красота, които карат милиони жени по света да си докарват булимия, анорексия и всякакви леки и тежки форми на хранителни разстройства (а не мъжът, който е казал на жена си, че е дебела)

Т.е. дори когато обсъждаме конкретни примери на сексизъм или дискриминация, обикновено се съсредоточаваме върху действието; върху условията, които са го направили възможно; върху обществените нагласи, които го толерират.

Разбира се, това не винаги е възможно. Понякога извършителят не може да бъде отделен от действието си и когато това действие е сексистко или дискриминационно по някакъв друг начин, то трябва да бъде изобличено, за да не се повтаря и да не носи още негативи след себе си.

Пак повтарям: ФЕМИНИСТКИТЕ НЕ МРАЗЯТ МЪЖЕТЕ. Феминистките мразят сексизма. Не се борят за женско господство, матриархат или надмощие. Просто искат всички хора да имат равни възможности и шансове за лично и професионално развитие. Това е.

Текст на Боряна Росса:

Това е ден, в който се отбелязва борбата на жените за равни права, както и постигнатите победи.

В почти всички капиталистически страни този ден не се отбелязва, а камо ли празнува. Причината е проста – той винаги се е асоциирал с комунистическите идеи, защото предложение за неговото създаване е представено на Интернационална конференция на работещите жени, 1911 от Клара Цедкин, която предлага това да е 11 Март. Свързва се още с Русия, защото там за пръв път 8 ми март (отбелязващ демонстрацията на жените за мир и хляб) е обявен за официален държавен празник на солидарност между работещите жени по целия свят 1917 .
http://www.internationalwomensday.com/about.asp

Неправилна и исторически неграмотна е позицията на много от жените в пост-социалистическите страни, които казват, че няма причина за празник. Ето защо:

1.Причина за празник има. Празнуваме това, че от края на 19 век все повече страни дават право на жените да гласуват. Нима да не празнуваме това? Нима трябва да плачем? Преди всичко в социалистическите страни се разработват държавни програми за избавяне на жената от домашното робство (строеж на детски градини и столови), създаване на безплатно здравеопазване и университетско образование и поощряване на ограмотяването на жените от всякакъв произход, създаване на възможности за медицинска помощ при раждане и аборт, като по този начин се съкращава серизно смъртността както на бременни на майки и на деца. Провежда се ограмотяване на жените в тази област. Механизира се домашния, селския и производствения труд, като по този начин се облекчава труда на жените – те са дарени с ТРАКТОР (виж тук). Съветска Русия първа героизира труда на жените както във фабриката и на полето, така и майчинството и превръща тази героизация в държавна политика.* Развива политика за подпомагане на работещите и учещи майки.

2.Денят на майката, който празнуват в САЩ няма много общо със солидарността на всички жени по света в борбата им за равноправие. Денят на майката е потвърждаващ ТРАДИЦИОННАТА роля на жената да бъде само майка.

3.Това, че политическата причина за празник минава на заден план като много от празнуващите не знаят защо го правят е отделен въпрос. Това е проблем на всеки празник и религиозен и светски. Питайте хората защо минават под масата и се чукат с яйца на Великден и най-вече какво точно означава този празник – сигурна съм, че ще изтърсят някоя голяма глупост.

4.Защо да не кажем, че например няма смисъл да се празнуват дните на независимост? Не виждам защо борбата за независимост на раса, народ, етническа група е по-състоятелна от борбата за независимост и равноправие на жените. Ако сравним празнуването на националната независимост например с деня на жените и кажем, че първото трябва да се празнува а второто не – тогава отричаме усилията и успехите на всички жени, които са живели преди нас, в борбата им за равноправие. Това, че победата не е пълна, и че има много неща, които трябва да се правят е вярно, и нека говорим за това, но нека не забравяме, че преди нас е имало други. Понятието „пълна победа“ е също доста проблематично, но това можем да обсъдим друг път.

5. Не разбирам, какво означава да не празнуваме този празник, а само да го „отбелязваме“ . Как? Обменяме няколко мрачни емайла с приятелки, които и без това са феминистки и няма нужда да бъдат агитирани? Тогава „спасяваме“ всички останали, които не се интересуват от равноправие между половете от противното задължение поне в един ден от годината да отбележат, че такова нещо съществува има история и има проблеми, които трябва да се решават.
Пак искам да подчертая, че ако не обелязваме този ден с празник, а само с мрачни физиономии или плач, или ако направим този ден да бъде „само за жените“, а мъжете да не ни се пречкат с някакви цветя и поздравления – ние отнемаме възможността за солидарност на мъжете със жените. Естествено цветята, празникът или поздравленията не трябва да са празни – те трябва да означават нещо и за мъже и за жени и за всички останали, и те трябва да прерастват в отношение, към тези въпроси през цялата година. Дали това ще стане или до голяма степен зависи от всички – но нека да не седим начумерени в къщи и да изхвърляме цветята и парфюмите в боклука – нека да говорим защо са те. Празникът може да бъде и демонстрация http://www.pinkbloque.org/newps.html
– а тук вижте как говорят жените от началото на века: http://www.marxists.org/archive/kollonta/1920/womens-day.htm

6.Празнуването е най-лесният начин за напомняне на значението на празника. От както съм в САЩ реших да организирам празненства на 8-ми март, защото почти никой от моите колеги, особено мъже не е даже и чувал за този ден. Съответно цялата история на феминизма за повечето от тях завършва с някакви демонстрации на жени които развявали сутиени през 60те и „победили.“ На събития свързани със феминистки теми идват само жени, мъжете идват ако са принудени да посетят такива неща, заради университетски задължения. Много рядко някои от тях действително се интересуват. Тази сегрегация се преодолява само с празник и то с политически ангажиран празник. С проповядване не става. Затова 2007 направихме колективна изложба на жени, мъже и трансджендер от нашия департамент, които засягат проблемите на пола с изкуството си. Беше истински празник! Изкуството има силата да представя трудни за дискутиране въпроси по интересен начин, чувството за хумор естествено е също много важно – това според мен е единственият начин да се говори за колаборация между половете, а не за сегрегация или утвърждаване на традиционни роли. Смехът и веселието са също оръжие! Тази година Дара Грийвалд организира прожекция на документални филми за историята на женските движения в САЩ. Независимо, че е политически много ангажиран човек, преди аз да заговоря за 8-ми март, тя не беше много наясно за какво става дума. Тази година тя сама организира събитие, което събира хора с различен пол.

7.След като ги поздравих , няколко жени от по-старите поколения днес ми казаха: „Радвам се, че все пак някой помни…!“

Затова празнувайте осми март! Ако толкова пък ви дразнят парфюмите , направете планина от сутиени, залейте ги с парфюм и ги подпалете! Организирайте бой с цветя! На толкова омразните сапуни напишете имена на велики жени като Александра Колонтай, Роза Люксембург, Клара Цедкин, Ема Голдман, Симон ДеБовар, Юлия Кръстева, Румяна войвода, Валери Соланас, Беназир Бхуто и ги подарете обратно! Печелете сърца, не ги убивайте!

Широко разпространеното клише, че „комунистите“ били лишили жените от женственост и насила ги били превърнали в „кранистки, трактористки, миячки на кораби, миньорки и тъкачки многомашиннички“ е просто глупаво. Жените винаги са работели в селското стопанство, били са тъкачки и са работели в много трудни условия във фабриките, освен това са гледали и деца, но никой не е наричал това „героизъм“. Преди статута на работничката да бъде издигнат до геройски, тя винаги е била най-ниско платения и смятан за непълноценен работник, защото е физически по-слаба (поне такъв е стереотипа), защото може да забременее, детето може да й пречи и въобще създава само проблеми. Не е вярно, че комунистите са натикали всички високообразовани жени в корабостроителни фабрики и са ги направили заварчици. Точно обратното – ако имаш добро образование, ти трябва да го използваш. Има две изключения – едното е репресии към жени с буржоазен произход, които репресии обаче се случват в определен период от време и нямат масов характер. За сравнение много по-масов характер получи превръщането на високообразовани хора в продавачи на чорапи в началото на 90-те с „идването“ на капитализма. Тази невъзможност за реализация на интелектуален потенциал продължава и до ден днешен, особено в БГ. Аз смятам, че това е репресия. И то масова. Например почти цялото поколение от силно изявени студенти в художествената академия, завършили в края на деветдесетте не живеят(ем) в БГ или не работят по специалността си. Програмисти емигрират всеки ден.
Второто изключение по време на социализма, при което високо образовани жени са ставали работичнки е доброволна смяна на интелектуална професия с физическа (Блага Димитрова „Пътуване към себе си“) по идеологически причини, като преодоляване на полови или класови различия и понятие за саможертва.

Текст на Боряна Росса:

Това е ден, в който се отбелязва борбата на жените за равни права, както и постигнатите победи.

В почти всички капиталистически страни този ден не се отбелязва, а камо ли празнува. Причината е проста – той винаги се е асоциирал с комунистическите идеи, защото предложение за неговото създаване е представено на Интернационална конференция на работещите жени, 1911 от Клара Цедкин, която предлага това да е 11 Март. Свързва се още с Русия, защото там за пръв път 8 ми март (отбелязващ демонстрацията на жените за мир и хляб) е обявен за официален държавен празник на солидарност между работещите жени по целия свят 1917 .
http://www.internationalwomensday.com/about.asp

Неправилна и исторически неграмотна е позицията на много от жените в пост-социалистическите страни, които казват, че няма причина за празник. Ето защо:

1.Причина за празник има. Празнуваме това, че от края на 19 век все повече страни дават право на жените да гласуват. Нима да не празнуваме това? Нима трябва да плачем? Преди всичко в социалистическите страни се разработват държавни програми за избавяне на жената от домашното робство (строеж на детски градини и столови), създаване на безплатно здравеопазване и университетско образование и поощряване на ограмотяването на жените от всякакъв произход, създаване на възможности за медицинска помощ при раждане и аборт, като по този начин се съкращава серизно смъртността както на бременни на майки и на деца. Провежда се ограмотяване на жените в тази област. Механизира се домашния, селския и производствения труд, като по този начин се облекчава труда на жените – те са дарени с ТРАКТОР (виж тук). Съветска Русия първа героизира труда на жените както във фабриката и на полето, така и майчинството и превръща тази героизация в държавна политика.* Развива политика за подпомагане на работещите и учещи майки.

2.Денят на майката, който празнуват в САЩ няма много общо със солидарността на всички жени по света в борбата им за равноправие. Денят на майката е потвърждаващ ТРАДИЦИОННАТА роля на жената да бъде само майка.

3.Това, че политическата причина за празник минава на заден план като много от празнуващите не знаят защо го правят е отделен въпрос. Това е проблем на всеки празник и религиозен и светски. Питайте хората защо минават под масата и се чукат с яйца на Великден и най-вече какво точно означава този празник – сигурна съм, че ще изтърсят някоя голяма глупост.

4.Защо да не кажем, че например няма смисъл да се празнуват дните на независимост? Не виждам защо борбата за независимост на раса, народ, етническа група е по-състоятелна от борбата за независимост и равноправие на жените. Ако сравним празнуването на националната независимост например с деня на жените и кажем, че първото трябва да се празнува а второто не – тогава отричаме усилията и успехите на всички жени, които са живели преди нас, в борбата им за равноправие. Това, че победата не е пълна, и че има много неща, които трябва да се правят е вярно, и нека говорим за това, но нека не забравяме, че преди нас е имало други. Понятието „пълна победа“ е също доста проблематично, но това можем да обсъдим друг път.

5. Не разбирам, какво означава да не празнуваме този празник, а само да го „отбелязваме“ . Как? Обменяме няколко мрачни емайла с приятелки, които и без това са феминистки и няма нужда да бъдат агитирани? Тогава „спасяваме“ всички останали, които не се интересуват от равноправие между половете от противното задължение поне в един ден от годината да отбележат, че такова нещо съществува има история и има проблеми, които трябва да се решават.
Пак искам да подчертая, че ако не обелязваме този ден с празник, а само с мрачни физиономии или плач, или ако направим този ден да бъде „само за жените“, а мъжете да не ни се пречкат с някакви цветя и поздравления – ние отнемаме възможността за солидарност на мъжете със жените. Естествено цветята, празникът или поздравленията не трябва да са празни – те трябва да означават нещо и за мъже и за жени и за всички останали, и те трябва да прерастват в отношение, към тези въпроси през цялата година. Дали това ще стане или до голяма степен зависи от всички – но нека да не седим начумерени в къщи и да изхвърляме цветята и парфюмите в боклука – нека да говорим защо са те. Празникът може да бъде и демонстрация http://www.pinkbloque.org/newps.html
– а тук вижте как говорят жените от началото на века: http://www.marxists.org/archive/kollonta/1920/womens-day.htm

6.Празнуването е най-лесният начин за напомняне на значението на празника. От както съм в САЩ реших да организирам празненства на 8-ми март, защото почти никой от моите колеги, особено мъже не е даже и чувал за този ден. Съответно цялата история на феминизма за повечето от тях завършва с някакви демонстрации на жени които развявали сутиени през 60те и „победили.“ На събития свързани със феминистки теми идват само жени, мъжете идват ако са принудени да посетят такива неща, заради университетски задължения. Много рядко някои от тях действително се интересуват. Тази сегрегация се преодолява само с празник и то с политически ангажиран празник. С проповядване не става. Затова 2007 направихме колективна изложба на жени, мъже и трансджендер от нашия департамент, които засягат проблемите на пола с изкуството си. Беше истински празник! Изкуството има силата да представя трудни за дискутиране въпроси по интересен начин, чувството за хумор естествено е също много важно – това според мен е единственият начин да се говори за колаборация между половете, а не за сегрегация или утвърждаване на традиционни роли. Смехът и веселието са също оръжие! Тази година Дара Грийвалд организира прожекция на документални филми за историята на женските движения в САЩ. Независимо, че е политически много ангажиран човек, преди аз да заговоря за 8-ми март, тя не беше много наясно за какво става дума. Тази година тя сама организира събитие, което събира хора с различен пол.

7.След като ги поздравих , няколко жени от по-старите поколения днес ми казаха: „Радвам се, че все пак някой помни…!“

Затова празнувайте осми март! Ако толкова пък ви дразнят парфюмите , направете планина от сутиени, залейте ги с парфюм и ги подпалете! Организирайте бой с цветя! На толкова омразните сапуни напишете имена на велики жени като Александра Колонтай, Роза Люксембург, Клара Цедкин, Ема Голдман, Симон ДеБовар, Юлия Кръстева, Румяна войвода, Валери Соланас, Беназир Бхуто и ги подарете обратно! Печелете сърца, не ги убивайте!

Широко разпространеното клише, че „комунистите“ били лишили жените от женственост и насила ги били превърнали в „кранистки, трактористки, миячки на кораби, миньорки и тъкачки многомашиннички“ е просто глупаво. Жените винаги са работели в селското стопанство, били са тъкачки и са работели в много трудни условия във фабриките, освен това са гледали и деца, но никой не е наричал това „героизъм“. Преди статута на работничката да бъде издигнат до геройски, тя винаги е била най-ниско платения и смятан за непълноценен работник, защото е физически по-слаба (поне такъв е стереотипа), защото може да забременее, детето може да й пречи и въобще създава само проблеми. Не е вярно, че комунистите са натикали всички високообразовани жени в корабостроителни фабрики и са ги направили заварчици. Точно обратното – ако имаш добро образование, ти трябва да го използваш. Има две изключения – едното е репресии към жени с буржоазен произход, които репресии обаче се случват в определен период от време и нямат масов характер. За сравнение много по-масов характер получи превръщането на високообразовани хора в продавачи на чорапи в началото на 90-те с „идването“ на капитализма. Тази невъзможност за реализация на интелектуален потенциал продължава и до ден днешен, особено в БГ. Аз смятам, че това е репресия. И то масова. Например почти цялото поколение от силно изявени студенти в художествената академия, завършили в края на деветдесетте не живеят(ем) в БГ или не работят по специалността си. Програмисти емигрират всеки ден.
Второто изключение по време на социализма, при което високо образовани жени са ставали работичнки е доброволна смяна на интелектуална професия с физическа (Блага Димитрова „Пътуване към себе си“) по идеологически причини, като преодоляване на полови или класови различия и понятие за саможертва.

Преди няколко дни Василена Доткова написа следния коментар на стената на групата „Не празнувам 8-ми март!“ във Facebook:

Осми март е ден за замисляне за проблемите на жените и положението им по света. Празнуването му с цветя, ядене-пиене и подаряване на парфюми е точно обратното на този замисъл. То си е нещо като ритуално затвърждаване на позицията на жените такава, каквато е в момента. Най-бедните хора в света са жени, икономическата криза произвежда повече безработни жени отколкото мъже, в бедните страни по-малко момичета се пращат да учат, повече ще бъдат тласнати към проституция. Всяка 4-та е жертва на насилие в семейството. Огромен брой жени са обект на трафик, жени работят най-нископлатената, тежка и непрестижна работа, жените работят много повече в дома и грижите за децата, сексуалната им обективизация в медиите е повсеместна и т.н. Но на нас ни подаряват едно цвете и ние казваме: „Няма проблем, супер сме си е така.“

Не бих могла да го кажа по-добре. Не празнувам, защото не мисля, че има повод за празник.

Преди няколко дни Василена Доткова написа следния коментар на стената на групата „Не празнувам 8-ми март!“ във Facebook:

Осми март е ден за замисляне за проблемите на жените и положението им по света. Празнуването му с цветя, ядене-пиене и подаряване на парфюми е точно обратното на този замисъл. То си е нещо като ритуално затвърждаване на позицията на жените такава, каквато е в момента. Най-бедните хора в света са жени, икономическата криза произвежда повече безработни жени отколкото мъже, в бедните страни по-малко момичета се пращат да учат, повече ще бъдат тласнати към проституция. Всяка 4-та е жертва на насилие в семейството. Огромен брой жени са обект на трафик, жени работят най-нископлатената, тежка и непрестижна работа, жените работят много повече в дома и грижите за децата, сексуалната им обективизация в медиите е повсеместна и т.н. Но на нас ни подаряват едно цвете и ние казваме: „Няма проблем, супер сме си е така.“

Не бих могла да го кажа по-добре. Не празнувам, защото не мисля, че има повод за празник.