Към съдържанието

Дончев, continued.

13.03.2009

Докато чакаме Комисията по гражданското общество и медии да публикува стенограмата от заседанието, в което Владимир Дончев изрази притеснението си от гей-лобитата… искам само да изясня, че тук не става въпрос за вече приет и функциониращ закон. От материалите в Стандарт и Новинар това не се разбира.

Дискусията в Комисията е по повод законопроект за лобистката дейност, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова. Коментарите на Дончев са във връзка с чл. 4 от законопроекта, където се разглеждат положенията, при които се забранява осъществяването на лобистка дейност. Т.1 от въпросния чл. 4 в момента гласи „Забранява се лобистката дейност, насочена срещу суверинитета, териториалната цялост на страната, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда или към нарушаване на правата и свободите на гражданите„. Според Дончев е необходимо към този списък от забранени дейности да се добавят и такива, които застрашават „обществения морал“. Предложението му е добавено към текста на проектозакона, но предстои да се обсъжда и на следващото заседание на Комисията следващата седмица. Т.е.:

  1. Съвсем не е сигурно, че този текст ще мине на гласуване в Парламента.
  2. Даже, да бъдем съвсем честни, по-скоро ще бъде премахнат още по време на разискванията вътре в Комисията, защото е а) прекалено отворен за интерпретация, б) в разрез с български и в) в разрез с европейски нормативни документи.

Това, което трябва да ни притеснява (поне за момента) е, че българските депутати не се притесняват открито да говорят по начин, който насажда вражда към групи от хора, които тъй или иначе са подложени на ежедневна дискриминация. Днес Дончев се е изказал срещу гей общноста, утре на същия принцип ще забрани дейноста на жени с къси поли, защото и те нарушават обществения морал сигурно. После ще забрани дейноста и на хора, които в някакъв момент са били забелязани на публични места в нетрезво състояние. Проблемът с дискриминацията е, че нарушаването на правата на един човек, създава прецедент и потенциална възможност да се нарушат правата на много други хора, по най-различни други причини.

Дори да нямате отношение към проблемите на гей общноста в България, хомофобията на депутатите и наглоста, с която нарушават основни принципи на равноправието и човешките права са и ВАШ проблем. Защото не се знае утре пък вие в какво „опасно“ и „неморално“ лоби ще попаднете.

Дончев, continued.

13.03.2009

Докато чакаме Комисията по гражданското общество и медии да публикува стенограмата от заседанието, в което Владимир Дончев изрази притеснението си от гей-лобитата… искам само да изясня, че тук не става въпрос за вече приет и функциониращ закон. От материалите в Стандарт и Новинар това не се разбира.

Дискусията в Комисията е по повод законопроект за лобистката дейност, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова. Коментарите на Дончев са във връзка с чл. 4 от законопроекта, където се разглеждат положенията, при които се забранява осъществяването на лобистка дейност. Т.1 от въпросния чл. 4 в момента гласи „Забранява се лобистката дейност, насочена срещу суверинитета, териториалната цялост на страната, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда или към нарушаване на правата и свободите на гражданите„. Според Дончев е необходимо към този списък от забранени дейности да се добавят и такива, които застрашават „обществения морал“. Предложението му е добавено към текста на проектозакона, но предстои да се обсъжда и на следващото заседание на Комисията следващата седмица. Т.е.:

  1. Съвсем не е сигурно, че този текст ще мине на гласуване в Парламента.
  2. Даже, да бъдем съвсем честни, по-скоро ще бъде премахнат още по време на разискванията вътре в Комисията, защото е а) прекалено отворен за интерпретация, б) в разрез с български и в) в разрез с европейски нормативни документи.

Това, което трябва да ни притеснява (поне за момента) е, че българските депутати не се притесняват открито да говорят по начин, който насажда вражда към групи от хора, които тъй или иначе са подложени на ежедневна дискриминация. Днес Дончев се е изказал срещу гей общноста, утре на същия принцип ще забрани дейноста на жени с къси поли, защото и те нарушават обществения морал сигурно. После ще забрани дейноста и на хора, които в някакъв момент са били забелязани на публични места в нетрезво състояние. Проблемът с дискриминацията е, че нарушаването на правата на един човек, създава прецедент и потенциална възможност да се нарушат правата на много други хора, по най-различни други причини.

Дори да нямате отношение към проблемите на гей общноста в България, хомофобията на депутатите и наглоста, с която нарушават основни принципи на равноправието и човешките права са и ВАШ проблем. Защото не се знае утре пък вие в какво „опасно“ и „неморално“ лоби ще попаднете.

Хомофобия в българския парламент. Отново.

12.03.2009

За онези от вас, които още не са разбрали новината… В момента българският парламент обсъжда проектозакон за лобистката дейност. В среща на Комисията за Гражданско Общество и Медии вчера е било обсъждано предложение на депутата от БНД Владимир Дончев за добавка на текст, който да забранява лобистката дейност в случаите, в които съответната кауза нарушава „обществения морал“. Според г-н Дончев „в противен случай представители на гей организации ще получат правна възможност да се регистрират и публично да лобират за узаконяване на еднополовите връзки.“

Стенограмата от заседанието на комисията все още не е публикувана на сайта на парламента. Информацията във вестник Дневник е най-пълна (за момента). Освен тук, за update-и по темата можете да следите:

Надявам се пресата и електронните медии да реагират подобаващо. Както се надявам и всички вие да изкажете гражданската си позиция по случая. Предложението на Дончев е неандерталско, дискриминационно и подтиква към омраза. Това е видно от далеч. Освен хомофобско, то обаче е и лицемерно. В държава, в която политиците закусват, обядват и вечерят с мутро-барони, Президента трепе застрашени животински видове, депутатските купони са възстановки на сцени от Содом и Гомор, а на Нова Година Националния Химн бива предшестван от кръшни чалга-ритми…. да се спира политически активизъм, защото нарушава обществения морал е меко казано двулично.

Хомофобия в българския парламент. Отново.

12.03.2009

За онези от вас, които още не са разбрали новината… В момента българският парламент обсъжда проектозакон за лобистката дейност. В среща на Комисията за Гражданско Общество и Медии вчера е било обсъждано предложение на депутата от БНД Владимир Дончев за добавка на текст, който да забранява лобистката дейност в случаите, в които съответната кауза нарушава „обществения морал“. Според г-н Дончев „в противен случай представители на гей организации ще получат правна възможност да се регистрират и публично да лобират за узаконяване на еднополовите връзки.“

Стенограмата от заседанието на комисията все още не е публикувана на сайта на парламента. Информацията във вестник Дневник е най-пълна (за момента). Освен тук, за update-и по темата можете да следите:

Надявам се пресата и електронните медии да реагират подобаващо. Както се надявам и всички вие да изкажете гражданската си позиция по случая. Предложението на Дончев е неандерталско, дискриминационно и подтиква към омраза. Това е видно от далеч. Освен хомофобско, то обаче е и лицемерно. В държава, в която политиците закусват, обядват и вечерят с мутро-барони, Президента трепе застрашени животински видове, депутатските купони са възстановки на сцени от Содом и Гомор, а на Нова Година Националния Химн бива предшестван от кръшни чалга-ритми…. да се спира политически активизъм, защото нарушава обществения морал е меко казано двулично.

Мъжемразие

11.03.2009

Една от най-честите реакции, които срещам откакто пиша този блог е, че въпросите, които обсъждаме тук са много сериозни и интересни, но отблъскват хората, защото проповядват омраза към мъжете. Не съм адресирала тези обвинения до момента, защото са абсолютно неоснователни. Съвсем доскоро си мислех, че не е възможно един интелигентен човек да прочете текст за домашното насилие срещу жените и в него да разчете „мъжете на сапун“. Коментари тук и в други блогове ме опровергават и за това реших, ей така за всеки случай, да го кажа в прав текст: ФЕМИНИСТКИТЕ НЕ МРАЗЯТ МЪЖЕТЕ.

Феминизмът е реакция срещу половата дискриминация, сексизма, мизогенията и патриархалните отношения. Сексизмът не е човек. Сексизмът е акт, действие, разбиране, нагласа. Патриархалните отношения не са мъж или жена, те са механизъм, логика, начин на мислене. Малко като в Библията… Бог не мрази грешника, Бог мрази греха. В този смисъл, обвиненията в мъжемразие са малко неоснователни, защото сексизмът не е единствено мъжки приоритет.

Както многократно е ставало на въпрос тук, много жени са носители на патриархални ценности и идеали. Това, че съм жена не ме прави по-малко податлива на сексизъм и това, че съм феминистка, не означава, че съм дълбоко наранена или разочарована от мъжете в живота си. Напротив, баща ми, дядовците ми, съпругът ми са хора, които уважавам дълбоко и които са прекрасен пример за това, как дори в едно традиционно общество като българското, мъжете и жените могат да живеят и да общуват като партньори. Всъщност точно те са причината да вярвам, че нещата, за които пиша тук не са врели-некипели наивни идеали, а нещо съвсем реалистично и лесно постижимо.

Смея да твърдя, че текстовете в тези блог рядко критикуват действията на конкретен човек: мъж или жена. Подходът като цяло е по-скоро структурен:

  • Обсъждаме сексиските послания на рекламите (а не конкретния екип, който ги е създал, например)
  • Организацията на работното място, която ограничава възможностите на жените за професионално развитие (а не шефа не еди-коя-си фирма)
  • Стандартите за красота, които карат милиони жени по света да си докарват булимия, анорексия и всякакви леки и тежки форми на хранителни разстройства (а не мъжът, който е казал на жена си, че е дебела)

Т.е. дори когато обсъждаме конкретни примери на сексизъм или дискриминация, обикновено се съсредоточаваме върху действието; върху условията, които са го направили възможно; върху обществените нагласи, които го толерират.

Разбира се, това не винаги е възможно. Понякога извършителят не може да бъде отделен от действието си и когато това действие е сексистко или дискриминационно по някакъв друг начин, то трябва да бъде изобличено, за да не се повтаря и да не носи още негативи след себе си.

Пак повтарям: ФЕМИНИСТКИТЕ НЕ МРАЗЯТ МЪЖЕТЕ. Феминистките мразят сексизма. Не се борят за женско господство, матриархат или надмощие. Просто искат всички хора да имат равни възможности и шансове за лично и професионално развитие. Това е.