Openly Feminist

Повод за този постинг е последната медийна изява на Боян Расате в НОВА Телевизия и ужасяващо просташкото отношение демонстрирано от водещата Лора Крумова към ЛГБТ проблематиката. Българският Активистки Алианс изпрати писмо до медиите, ръководството на Нова телевизия и собствениците на телевизията, MTG. Пълният текст на писмото можете да прочетете при Мъдрите Момичета.

Това което се питам аз в случая е защо българските медии продължават да легитимират Боян Расате за коментатор по ЛГБТ проблеми. Особено след миналогодишните изцепления покрай Гей Прайд Парада…, че и в ареста беше човека. Да каниш Боян Расате да коментира ЛГБТ проблематика е като да сипеш една бира на Хитлер, за да го предразположиш да ти разкаже какво мисли за евреите. Колеги журналисти, айде, малко така по-сериозно?!

Сред българите цари пълна дезинформация спрямо това какво е сексуална практика, какво е сексуална ориентация, какво е да си гей или как изглежда живота на един нехетеросексуален човек в България. На запад, тези разговори са водени през 70-те и 80-те години на миналия век, при нас по очевидни причини не са се случили. Ще говорим сега, то се вижда. Но като ще се говори, добре е все пак да се иска мнението на хора, които все пак са информирани. Нека който има интерес да говори с правозащитници (Джемини, БХК), с ЛГБТ активисти (Мъдрите момичета, Сталик), със сексолози или въобще хора, които са показали някакво разбиране по проблемите (слагам себе си в това число, Бай Далай, Илия Марков, Лонганлон и др. блогъри). То не е чак толкова сложно, всъщност. Нужно е маааалко повече мисъл и отвореност към света.

Силно се надявам този път да не си губим времето в обсъждане на мнения, които откровено не се нуждаят от коментар. По-правилно е, както казваше бившата ми шефка, всички да се върнем обратно в първи клас и да си преговорим основните понятия. Като си припомним що е то човешко достойнство, лична неприкосновеност, толерантност и многообразие… току виж сме заслужили да вдигнем малко нивото на разговора и да говорим за по-сложни неща като плурализъм, демокрация и защита от дискриминация.

Повод за този постинг е последната медийна изява на Боян Расате в НОВА Телевизия и ужасяващо просташкото отношение демонстрирано от водещата Лора Крумова към ЛГБТ проблематиката. Българският Активистки Алианс изпрати писмо до медиите, ръководството на Нова телевизия и собствениците на телевизията, MTG. Пълният текст на писмото можете да прочетете при Мъдрите Момичета.

Това което се питам аз в случая е защо българските медии продължават да легитимират Боян Расате за коментатор по ЛГБТ проблеми. Особено след миналогодишните изцепления покрай Гей Прайд Парада…, че и в ареста беше човека. Да каниш Боян Расате да коментира ЛГБТ проблематика е като да сипеш една бира на Хитлер, за да го предразположиш да ти разкаже какво мисли за евреите. Колеги журналисти, айде, малко така по-сериозно?!

Сред българите цари пълна дезинформация спрямо това какво е сексуална практика, какво е сексуална ориентация, какво е да си гей или как изглежда живота на един нехетеросексуален човек в България. На запад, тези разговори са водени през 70-те и 80-те години на миналия век, при нас по очевидни причини не са се случили. Ще говорим сега, то се вижда. Но като ще се говори, добре е все пак да се иска мнението на хора, които все пак са информирани. Нека който има интерес да говори с правозащитници (Джемини, БХК), с ЛГБТ активисти (Мъдрите момичета, Сталик), със сексолози или въобще хора, които са показали някакво разбиране по проблемите (слагам себе си в това число, Бай Далай, Илия Марков, Лонганлон и др. блогъри). То не е чак толкова сложно, всъщност. Нужно е маааалко повече мисъл и отвореност към света.

Силно се надявам този път да не си губим времето в обсъждане на мнения, които откровено не се нуждаят от коментар. По-правилно е, както казваше бившата ми шефка, всички да се върнем обратно в първи клас и да си преговорим основните понятия. Като си припомним що е то човешко достойнство, лична неприкосновеност, толерантност и многообразие… току виж сме заслужили да вдигнем малко нивото на разговора и да говорим за по-сложни неща като плурализъм, демокрация и защита от дискриминация.

Прочетох в Дневник, че Саркози „си е харесал секси тв звезда за министър„:

Според лондонския в.“Дейли Телеграф“ Кели ще замени министъра на правосъдието Рашида Дати, която бе символ на шеметния възход във властта на представители на малцинствата, а неотдавна стана самотна майка (и упорито отказва да посочи кой е бащата на детето).

Вестникът твърди, че Кели ще заеме поста министър за отвъдморските територии – доста важна в момента позиция, защото много от предимно островните територии страдат особено силно от глобалната криза и в някои от тях дори избухнаха безредици.

Госпожица Кели е популярна със снимките си по бикини. Неотдавна тя написа книга за футболиста от „Арсенал“ и френския национален отбор Уилям Галас. Преди това Кели стана автор на книга за френския премиер Франсоа Фийон.

Бързи мисли относно материала:

1. Какво е връзката между семейното положение на Рашида Дати и потенциалния избор на Кристин Кели за министър на отвъдморските територии?!
2. Това, че Дати отказва да обяви името на бащата на детето й, означава ли, че тя е самотна?!
3. Благодаря, че журналистите са ми обърнали внимание върху снимките по бикини. Щях да бъда още по-благодарна, ако бяха обърнали внимание и на следните дребни подробности:

• Кели е журналист с повече от 15-годишна практика.
• Наложила се е като журналист, въпреки че е емигрантка.
• Работила е за престижни медии във Франция и Лондон.
• Предстедател на френския журналистически клуб.
• Автор на 3 книги. Получава награда за политическата биография на Фийон.
• Носител на награди за работата си като журналист, автор и лидер.

Не знам дали Кристин Кели е подходяща за позицията министър за отвъдморските територии. Не съм сигурна дали въобще ме интересува. Това, което ми прави изключително неприятно впечатление е начинът, по който този материал абсолютно неоснователно омаловажава постиженията на една очевидно кадърна жена. Видяхме я „по телевизора“… та дайте да обсъдим на две на три дали е хубава и дали са й истински циците. Пък защо е там и колко й е акъла… това вече са подробности.

Прочетох в Дневник, че Саркози „си е харесал секси тв звезда за министър„:

Според лондонския в.“Дейли Телеграф“ Кели ще замени министъра на правосъдието Рашида Дати, която бе символ на шеметния възход във властта на представители на малцинствата, а неотдавна стана самотна майка (и упорито отказва да посочи кой е бащата на детето).

Вестникът твърди, че Кели ще заеме поста министър за отвъдморските територии – доста важна в момента позиция, защото много от предимно островните територии страдат особено силно от глобалната криза и в някои от тях дори избухнаха безредици.

Госпожица Кели е популярна със снимките си по бикини. Неотдавна тя написа книга за футболиста от „Арсенал“ и френския национален отбор Уилям Галас. Преди това Кели стана автор на книга за френския премиер Франсоа Фийон.

Бързи мисли относно материала:

1. Какво е връзката между семейното положение на Рашида Дати и потенциалния избор на Кристин Кели за министър на отвъдморските територии?!
2. Това, че Дати отказва да обяви името на бащата на детето й, означава ли, че тя е самотна?!
3. Благодаря, че журналистите са ми обърнали внимание върху снимките по бикини. Щях да бъда още по-благодарна, ако бяха обърнали внимание и на следните дребни подробности:

• Кели е журналист с повече от 15-годишна практика.
• Наложила се е като журналист, въпреки че е емигрантка.
• Работила е за престижни медии във Франция и Лондон.
• Предстедател на френския журналистически клуб.
• Автор на 3 книги. Получава награда за политическата биография на Фийон.
• Носител на награди за работата си като журналист, автор и лидер.

Не знам дали Кристин Кели е подходяща за позицията министър за отвъдморските територии. Не съм сигурна дали въобще ме интересува. Това, което ми прави изключително неприятно впечатление е начинът, по който този материал абсолютно неоснователно омаловажава постиженията на една очевидно кадърна жена. Видяхме я „по телевизора“… та дайте да обсъдим на две на три дали е хубава и дали са й истински циците. Пък защо е там и колко й е акъла… това вече са подробности.

Дълго време не писах за скандала около Риана и Крис Браун. Не исках да участвам в медийната сергия, която се развихри по случая. Днес обаче попаднах на статия, която излага доста по-деликатен анализ на случилото. Точно както е необходимо.

И така… Крис и Риана. Целият свят има мнение по въпроса… особено след като стана ясно, че Риана е решила да се върне при Браун и да не повдига обвинения към насилника си. Хората са възмутени, защото тя е модел на подражание за много млади момичета и като такава би трябвало да се замисли върху това как нейното примирение с насилието се отразява върху тяхната психика. Ако в началото за нея се говореше като за жертва, в момента за нея се говори като за предател. Как може?! Какво си мисли?! Как така?! И освен всичката лична драма, през която неминуемо преминава, момичето трябва да живее и с публичното презрение и критика. Очевидно Риана не е била добър модел за подражание. Сега пък не е „добра“ жертва.

Както пише авторът на статията, медиите или не могат или отказват да разгледат случилото се в дълбочина. До вчера Риана беше Доброто Момиче на американския шоу бизнес: никакви наркотици, никакви психо-драми или странни бременности, секси, но не вулгарна, нищо общо с Линдзи Лохен или Бритни Спиърс. Медиите очакваха от нея тя да стъпи върху новия си пиедестал на Мис Жертва. Щом отказва да говори публично за насилието в живота си, обаче, значи е Глупава. И като такава, не заслужава съжаление, заслужава да понесе и метафоричните ритници на разочарованите фенове. Хората много обичат да видят как една хубава жена, как едно добро момиче пада стремглаво надолу и с настървение следят провала й.

Защо Риана избира да се върне при мъжа, който я прибива от бой е сложен въпрос. Причини има много, тук вече сме имали дълги разговори за това защо, жените жертви на насилие много често остават при насилниците. Това, което е по-притеснително от нейния избор е начина, по който медиите реагират на случилото се. Посланието, което достига до всички нас, особено онези, които са били или са жертви на домашно насилие е, че жертвите на насилие заслужават съчувствие и загриженост само при определени условия: ако избягат от насилника си, ако говорят открито за случилото им се, ако подведат насилника си под наказателна отговорност.

Иначе… немилост.