Openly Feminist

Гласуваният на второ четене проект за промени в Семейния Кодекс не предвижда въвеждането на „фактическо съжителство“ като алтернативна конфигурация на семеен живот. Няма значение дали си гей или хетеро. Както казва Любен Корнезов от БСП „И сега двойките могат да живеят без брак, никой не им пречи.“ Капиш?

Мислeх си, че подобно парламентарно решение много би ме разгневило, но всъщност първото нещо, което си помислих, след като разбрах новината, беше: Пак ще си говорим. Това решение е толкова ретроградно и толкова асинхронично на естествения социален прогрес, че от хиляди километри е очевидно, че е въпрос на време да бъде отменено. Различни форми на фактическото съжителство са приети в толкова много държави по света, от толкова много години. Ясно е, че и при нас ще се случи.

Това, което не е ясно е защо не се случва сега. И защо всякакви положителни промени в България трябва да се случват с много зор, дълго закъснение и под чуждестранен натиск.

Гласуваният на второ четене проект за промени в Семейния Кодекс не предвижда въвеждането на „фактическо съжителство“ като алтернативна конфигурация на семеен живот. Няма значение дали си гей или хетеро. Както казва Любен Корнезов от БСП „И сега двойките могат да живеят без брак, никой не им пречи.“ Капиш?

Мислeх си, че подобно парламентарно решение много би ме разгневило, но всъщност първото нещо, което си помислих, след като разбрах новината, беше: Пак ще си говорим. Това решение е толкова ретроградно и толкова асинхронично на естествения социален прогрес, че от хиляди километри е очевидно, че е въпрос на време да бъде отменено. Различни форми на фактическото съжителство са приети в толкова много държави по света, от толкова много години. Ясно е, че и при нас ще се случи.

Това, което не е ясно е защо не се случва сега. И защо всякакви положителни промени в България трябва да се случват с много зор, дълго закъснение и под чуждестранен натиск.

Зачетох се в разни женски списания тия дни и ако те могат да се приемат за някакъв прозорец към българската действителност… се чувствам изключително притеснена. Не искам да ги подценявам като несериозни и повърхностни, защото дори аз да ги намирам за такива, много жени ги четат и черпят идеи за живота от историите, които се разказват с тях. По тях си сверяват часовника, оценяват себе си, модифицират плановете си. Не знам от къде авторите и редакторите черпят вдъхновение за текстовете, които публикуват, но много от тях звучат като написани през 50-те години на миналия век. Ако трябва да им вярвам, например, ще трябва да се примиря с идеята, че романтичните отношения между хората биват два вида:

Вариант 1: „Силен мъж“ командва парада. Жената около него е нежна, мила, добра и грижлива.
Вариант 2: „Тя носи панталоните“, а мъжа й следователно е „под чехъл“ и ако не е баш-мухльо, пак е нещо подобно. В този случай дамата се терзае от факта, че не е обгрижвана достатъчно.

И двете схеми изискват неравностойно разпределение на властовите отношения между двамата във връзката. Няма баланс, няма равнопоставеност между равностойни индивиди, които живеят хармонично и като партньори. Има шефове и подчинени, основни и допълващи елементи, такива, които командват и такива, които се опитват да получат своето с въртене на опашка и манипулация. Това е много тъжен и самотен начин на съществуване.

Не знам каква е причината за това. Може би журналистите са длъжни просто да отразяват действителността, такава каквато е. Но на мен ми се струва, че те все пак са отговорни по някакъв начин да предлагат и алтернативни модели на живот. Кажете вие, според вас защо е така?

Зачетох се в разни женски списания тия дни и ако те могат да се приемат за някакъв прозорец към българската действителност… се чувствам изключително притеснена. Не искам да ги подценявам като несериозни и повърхностни, защото дори аз да ги намирам за такива, много жени ги четат и черпят идеи за живота от историите, които се разказват с тях. По тях си сверяват часовника, оценяват себе си, модифицират плановете си. Не знам от къде авторите и редакторите черпят вдъхновение за текстовете, които публикуват, но много от тях звучат като написани през 50-те години на миналия век. Ако трябва да им вярвам, например, ще трябва да се примиря с идеята, че романтичните отношения между хората биват два вида:

Вариант 1: „Силен мъж“ командва парада. Жената около него е нежна, мила, добра и грижлива.
Вариант 2: „Тя носи панталоните“, а мъжа й следователно е „под чехъл“ и ако не е баш-мухльо, пак е нещо подобно. В този случай дамата се терзае от факта, че не е обгрижвана достатъчно.

И двете схеми изискват неравностойно разпределение на властовите отношения между двамата във връзката. Няма баланс, няма равнопоставеност между равностойни индивиди, които живеят хармонично и като партньори. Има шефове и подчинени, основни и допълващи елементи, такива, които командват и такива, които се опитват да получат своето с въртене на опашка и манипулация. Това е много тъжен и самотен начин на съществуване.

Не знам каква е причината за това. Може би журналистите са длъжни просто да отразяват действителността, такава каквато е. Но на мен ми се струва, че те все пак са отговорни по някакъв начин да предлагат и алтернативни модели на живот. Кажете вие, според вас защо е така?