Openly Feminist

Ели Иванова-Понти е написала страхотен текст, с който обяснява какво е то политическа коректност, защо думите не са „просто думи“ и защо използването на политически некоректни епитети е много повече от „лошо възпитание“:

Политическата коректност се отнася до употребата на дискриминиращи етикети за групи хора. Както писах в предишния пост за дискриминацията и малцинствата, етикетите не са просто назоваващи термини. Те са инструмент за групиране и създаване на стереотипи, водещи до маргинализиране. Не трябва да смесваме една обидна дума с един такъв етикет. Да наречеш паркиралия на тротоара тарикат “идиот” не е дискриминация. Но да наречеш детето с аутизъм по същия начин вече е.

Прочетете пълния текст ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!

***
P.S. Заглавието на този постинг е взаимствано от заглавието на книгата Words That Wound, която поне според мен е един от най-добрите основопологащи текстове, посветени на политическата коректност и враждебната реч.

Ели Иванова-Понти е написала страхотен текст, с който обяснява какво е то политическа коректност, защо думите не са „просто думи“ и защо използването на политически некоректни епитети е много повече от „лошо възпитание“:

Политическата коректност се отнася до употребата на дискриминиращи етикети за групи хора. Както писах в предишния пост за дискриминацията и малцинствата, етикетите не са просто назоваващи термини. Те са инструмент за групиране и създаване на стереотипи, водещи до маргинализиране. Не трябва да смесваме една обидна дума с един такъв етикет. Да наречеш паркиралия на тротоара тарикат “идиот” не е дискриминация. Но да наречеш детето с аутизъм по същия начин вече е.

Прочетете пълния текст ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!

***
P.S. Заглавието на този постинг е взаимствано от заглавието на книгата Words That Wound, която поне според мен е един от най-добрите основопологащи текстове, посветени на политическата коректност и враждебната реч.

Получих мейл от Мартин, любимият ми икономист-подстрекател, който беше попаднал на интервю с унгарската манекенка Мариан Фогарази във 7 дни спорт. Ако се чудите защо такова интервю намира място в страниците на спортен вестник, веднага обяснявам. Мариан се спряга за гадже на Дейвид Бекъм. Той отрича, но това вече е съвсем друга тема, за друг тип блог. Вижте обаче първия въпрос в интервюто:

Репортер: Скакво точно се занимавате в живота?
М. Фогарази: Започнах да работя като модел на 12-13 години. Като малка исках да управлявам влакове, да стана космонавтка. После открих, че съм хубава. Винаги съм мечтала да дойда в Италия – заради слънцето, храната, хубавите мъже…

Четейки това интервю, Мартин се сеща за нещо, което един млад мъж бил написал във форум за адвокати в Канада:

Тя си мислеше, че е най-добре за нея да остане с най-силния мъж, който намери, без значение как се държи с нея защото той ще може да плаща храната и дрехите й и ще се разправя с други мъже, които са груби с нея. Много спорихме за това. После тя каза, че би се обзаложила, че на мен цял живот родители, учители и приятели са ми казвали колко съм умен. После добави, Да, само че някои от нас чуват единствено ‘Ти си толкова хубава’

Изстинах. Никой никога не беше казвал на това момиче, че е умна, че е способна, че е силна – просто, защото е „толкова хубава“.

Мисля, че и друг път сме подхващали темата за „хубавите жени“, но мисля, че тези два цитата са особено интересни и дават повод за разговор. Ясно е, че много жени страдат от дихотомията хубава-vs-умна. От която и страна на vs-то да се намираш, все си някак неудобно пристегната. Ако си хубава, по подразбиране нямаш ум за 5 стотинки. Ако си умна, самостоятелна, силна… това някак намалява потенциала ти за сексапил. Може би си привлекателна, но не си „HOT“. Мъжете (особено напоследък) също са подложени на натиск да изглеждат особено добре, но красивите мъже определено не могат да се оплачат, че хората не ги приемат насериозно, просто защото са хубави. При мъжете външният вид по-скоро подсилва подразбиращия се интелектуален капацитет, докато при жените, изключва наличието на такъв.

Благодарности на Мартин (който току-виж се окаже феминист под прикритие) за интересната тема. А от вас чакам още коментари. Ако имате да споделите лични истории… още по-добре.

Получих мейл от Мартин, любимият ми икономист-подстрекател, който беше попаднал на интервю с унгарската манекенка Мариан Фогарази във 7 дни спорт. Ако се чудите защо такова интервю намира място в страниците на спортен вестник, веднага обяснявам. Мариан се спряга за гадже на Дейвид Бекъм. Той отрича, но това вече е съвсем друга тема, за друг тип блог. Вижте обаче първия въпрос в интервюто:

Репортер: Скакво точно се занимавате в живота?
М. Фогарази: Започнах да работя като модел на 12-13 години. Като малка исках да управлявам влакове, да стана космонавтка. После открих, че съм хубава. Винаги съм мечтала да дойда в Италия – заради слънцето, храната, хубавите мъже…

Четейки това интервю, Мартин се сеща за нещо, което един млад мъж бил написал във форум за адвокати в Канада:

Тя си мислеше, че е най-добре за нея да остане с най-силния мъж, който намери, без значение как се държи с нея защото той ще може да плаща храната и дрехите й и ще се разправя с други мъже, които са груби с нея. Много спорихме за това. После тя каза, че би се обзаложила, че на мен цял живот родители, учители и приятели са ми казвали колко съм умен. После добави, Да, само че някои от нас чуват единствено ‘Ти си толкова хубава’

Изстинах. Никой никога не беше казвал на това момиче, че е умна, че е способна, че е силна – просто, защото е „толкова хубава“.

Мисля, че и друг път сме подхващали темата за „хубавите жени“, но мисля, че тези два цитата са особено интересни и дават повод за разговор. Ясно е, че много жени страдат от дихотомията хубава-vs-умна. От която и страна на vs-то да се намираш, все си някак неудобно пристегната. Ако си хубава, по подразбиране нямаш ум за 5 стотинки. Ако си умна, самостоятелна, силна… това някак намалява потенциала ти за сексапил. Може би си привлекателна, но не си „HOT“. Мъжете (особено напоследък) също са подложени на натиск да изглеждат особено добре, но красивите мъже определено не могат да се оплачат, че хората не ги приемат насериозно, просто защото са хубави. При мъжете външният вид по-скоро подсилва подразбиращия се интелектуален капацитет, докато при жените, изключва наличието на такъв.

Благодарности на Мартин (който току-виж се окаже феминист под прикритие) за интересната тема. А от вас чакам още коментари. Ако имате да споделите лични истории… още по-добре.

Гласуваният на второ четене проект за промени в Семейния Кодекс не предвижда въвеждането на „фактическо съжителство“ като алтернативна конфигурация на семеен живот. Няма значение дали си гей или хетеро. Както казва Любен Корнезов от БСП „И сега двойките могат да живеят без брак, никой не им пречи.“ Капиш?

Мислeх си, че подобно парламентарно решение много би ме разгневило, но всъщност първото нещо, което си помислих, след като разбрах новината, беше: Пак ще си говорим. Това решение е толкова ретроградно и толкова асинхронично на естествения социален прогрес, че от хиляди километри е очевидно, че е въпрос на време да бъде отменено. Различни форми на фактическото съжителство са приети в толкова много държави по света, от толкова много години. Ясно е, че и при нас ще се случи.

Това, което не е ясно е защо не се случва сега. И защо всякакви положителни промени в България трябва да се случват с много зор, дълго закъснение и под чуждестранен натиск.