Openly Feminist

Предлагам ви транскрибиран разговор по БНР между Ангел Джамбазки (АД), Аксиния Генчева (АГ), Станимир Панайотов (СП) и водещата на предаването Хоризонт до обед, Ирина Недева (ИН). Предаването е от 22 юни.

Темата е Rainbow Friendship шествието. Анге Джамбазки е поканен в качеството си на Общински съветник (от групата на ГЕРБ, иначе член на ВМРО) и председател на комисията по ред и сигурност в Столична Община. Аксиния Генчева и Станимир Панайотов са представители на Български Активистки Алианс и са сред организаторите на събитието тази година.

Моля:

ИН – Здравейте, господин Джамбазки.

AД – Здравейте.

ИН – Вие си позволихте да изкажете своето становище, негативното си отношение към хомосексуалния парад, който ще се проведе на 27-и юни; има ли вероятност общината да преразгледа разрешението за провеждането на този парад?

АД – Много би ми се искало да го преразгледа, но това е задължение и работа на администрацията, така че аз не мога да кажа дали ще го преразгледа, или не. Но, надявам се да го преразгледа.

ИН – Вие се надявате общината да го преразгледа? Вие сте председател на комисията по обществен ред и сигурост…

АД – Това е така.

ИН – Tова означава ли, че предприемате стъпки, с които искате да постигнете преразглеждане на това решение? Написал ли сте писмо до администрацията…

АД – Направих каквото ми е по силите, да.

ИН – Какво е то?

АД – Направих каквото ми е по силите, в духа на правомощията, които имам като общински съветник и председател на тази комисия, да разговарям с хората в администрацията, които взимат тези решения.

ИН – Искам да ви попитам вашата позиция съгласувана ли е с политическата партия ГЕРБ, от която се водите официално общински съветник, и с ВМРО, другата политическа формация, на която принадлежите? Тоест това становище ли е на ГЕРБ?

АД – За становището на ГЕРБ трябва да питате неговия председател г-н Цветанов. Но това е становището на ВМРО.

СП – Господин Джамбазки, Станимир Панайотов…

АД – Само секунда, само секунда…

СП – Окей.

АД – Становището на ВМРО е, че такъв парад е излишен, освен че създава затруднения за администрацията и за града, което е едната гледна точка, но да речем, че много хора биха искали да изразят някакво мнение и позиция и с това затрудняват останалите – да речем, че това не е най-важното. Личното ми мнение и становището на ВМРО е, че такъв парад е абсолютно излишен и вреден за българското общество. И каквото беше по силите ми направих, за да убедя колегите ми от политическата група на ГЕРБ в общинския съвет…

ИН – А учудва ли ви това, че освен вас, никой не прави политически изказвания на тази тема? Нито един от политиците в България?

АД – Ами това си е тяхна работа. В смисъл явно избягват във време на избори да си създават врагове. Но аз мисля, че това са теми, по които не трябва да се избягва разговора. И позициите трябва да бъдат ясни. В края на краищата тези неща са въпрос на политика в най-чистия й вид. Или подкрепяш нещо. или не го подкрепяш. В случая ние от ВМРО не подкрепяме провеждането на подобен парад.

ИН – Господин Джамбазки, въпрос от Станимир Панайотов.

СП – Господин Джамбазки, аз останах с впечатление, че от една страна вие извършвате чисто административните си функции, в позицията, на която служите, от друга страна вие правите някаква форма на политическа сугестия към ГЕРБ като ваш партньор. На мен това ми се струва малко меко казано нередно, при положение, че нямате координирана обща политика и становище въобще по въпросите за гей и лесбийски права в България.

АД – Само ще ви поправя, че аз административни правомощия нямам. Общинския съветник има представителни задължения и права и неговата работа е да формира политики, политически позиции и политически мнения. Ако бях служител на администрацията, нещата щяха да бъдат различни, но аз не съм.

АГ – Извинявайте, аз искам да ви попитам – в какъв смисъл различни? Тъй като вие сте председател на комисията? В какъв смисъл шяха да бъдат различни?

АД – Когато работиш в една администрация, имаш служебни правоотношения. Когато кмета или съответния началник взима решение, администрацията трябва да го изпълнява…

ИН – Само за миг, защото времето ни е ограничено. Г-н Джамбазки, ако правилно го разбирам, ако той беше администратор в случая, щеше да забрани парада. Нали така, г-н Джамбазки?

АД – Ако имах възможност, щях да го забраня, да.

ИН – Така. За това въпросът и към вас, и към обществото е следният… Нека да кажа, че направихме опит да се свържем със столичния общински съвет и с неговия председател Андрей Иванов, който е също от най-голямата партия в общинския съвет. Като до този момент ние нямахме и нямаме потвърждение за това, че можем да получим едно становище по отношение на това, дали действително общината й се иска да забрани този парад, дали ще уважи тази позиция, изказана от председателя на комисията по обществен ред и сигурност. Но въпросът ми към вас, г-н Джамбазки, е следният – ако националисти и гевни хора атакуват гей-прайда, вие ще се радвате ли, щом сте против провеждането му?

АД – Не е въпрос на радост. Общественият ред трябва да бъде спазван, така че… Такива неща трябва да бъдат парирани от органите на МВР и да се спазва закона.

ИН – А не смятате ли, че с подобни изказвания подклаждате подобен тип…

АД – Не, не смятам.

ИН – …прояви на враждебни чувства към упражняването на човешки права?

АД – Не. Не смятам

АГ – Tогава защо смятате, че прайда ще подклади позитивни настроения към хомосексуалността, ако вашите изказвания няма…

AД – Защото прайда, тук бих предпочел да намерите някаква българска дума, е демонстрация на нещо, което за мен не е добре да бъде демонстрирано по улиците. За мен демонстрацията на…

СП – Имам чувството, че 10 минути говорим за вашата хетеросексуалност, г-н Джамбазки…

ИН – Нека да не започваме за хетеросексуалност и хомосексуалност – кое е по-добре и кое е по-лошо, защото това въобще не е темата на този разговор.

АД – Не е темата, разбира се.

ИН – Г-н Джамбазки, само в Саудитска Арабия и в ислямския свят са трудни или са забранени гей-парадите. В Западна Европа са разрешени.

АД – По същия начин ексхибиционистите могат да решат да направят свой парад. Нали така.

СП – Не мога да реагирам.

AД – Вие ще бъдете ли за или против това да се разхождат само по шлифери и да ги развяват от време на време.

АГ – Да, но проблемът е, че видимо националистките и фашистките организации се ползват с протекции от страна на общината, разбирате ли?

АД – Не.

– (AГ и АД говорят един през друг)

АГ – Не смесвайте вашите правомощия, дадени ви по закон, с личното ви мнение.

АД – Да ми обяснявате, че общината толерира националистически или фашистки организации е абсолютно нелепо и невярно.

ИН – Не обясняваме, а питаме.

АД – Не, не е така.

ИН – Питаме, дали след вашата позиция няма да се окаже, че се толерират националистически прояви. срещу упражняването на правата на сексуално различните

AД – Не, няма да се окаже. Ми те ексхибиционистите сексуално различни ли са?

ИН – Приключваме този разговор с една яснота – г-н Джамбазки ако имаше административна сила, гей-парад нямаше да има в България, както няма и в Саудитска Арабия.

Ирина Недева много хубаво го е обобщила. Аз само се чудя… как се постъпва в такъв случай, в който избран политик явно пропагандира хомофобия и омраза? В други държави, ясно, той ще бъде помолен да си подаде оставката преди още да е приключил с интервюто. В България… не знам. Вярно, че е общински съветник, няма кой знае каква власт (както Доган обясни)… ама да вземе някой да го посъветва, все пак. Не може така.

Или да организираме и група по шлифери в събота?!

***
P.S. Интервюто бе транскрибирано от Яна Бюрер Тавание от Български Активистки Алианс.

В контекста на събитията в Иран и нашите собствени вълнения около Rainbow Friendship шествието в събота, се сетих за Уилям Фокнър. Онези от вас, които познават творчеството и живота му знаят, че човекът не си е падал по публични изяви. Когато го питат защо, той отговаря „Аз съм просто един фермер, който обича да разказва истории“.

През 1950-та, Фокнър получава Нобелова Награда за литература и изнася кратка, но съдържателна реч в Стокхолм, в която казва:

Човекът е безсмъртен, не защото е единственото живо същество с неизчерпаем глас, а защото има душа; има дух, който е способен на съпричастност, и жертвeност, и издръжливост.

Както се случи и миналата година, гей прайд шествието и тази година показа наяве много грозна част от българското съзнание: омраза, липса на разбиране, агресия. Но въпреки това, пъти по-силната организация на събитието тази година, подкрепата на ЗЕЛЕНИТЕ и Българска Социалистическа Младеж, международният отзвук и десетките позитивни текстове в блоговете, ме карат наистина да вярвам, че все пак не всички са просмукани от хомофобия и нетолерантност (както си мислех миналата година).

Много хора в България са готови да погледнат и по-далеч от върховете на собствените си носове и са способни да бъдат съпричастни към чужди каузи, от които не биват лично облагодетелствани. Много хора в България са способни да жертват личния си комфорт и спокойствие, за да подкрепят непознати, които в случая имат нужда от подкрепа. Много хора в България имат енергията и желанието да издържат на ужастния обществен натиск, на който са подложени.

Ако сте в София в събота, участвайте в Rainbow Friendship шествието. Просто ей така, от нормална човешка солидарност.

В контекста на събитията в Иран и нашите собствени вълнения около Rainbow Friendship шествието в събота, се сетих за Уилям Фокнър. Онези от вас, които познават творчеството и живота му знаят, че човекът не си е падал по публични изяви. Когато го питат защо, той отговаря „Аз съм просто един фермер, който обича да разказва истории“.

През 1950-та, Фокнър получава Нобелова Награда за литература и изнася кратка, но съдържателна реч в Стокхолм, в която казва:

Човекът е безсмъртен, не защото е единственото живо същество с неизчерпаем глас, а защото има душа; има дух, който е способен на съпричастност, и жертвeност, и издръжливост.

Както се случи и миналата година, гей прайд шествието и тази година показа наяве много грозна част от българското съзнание: омраза, липса на разбиране, агресия. Но въпреки това, пъти по-силната организация на събитието тази година, подкрепата на ЗЕЛЕНИТЕ и Българска Социалистическа Младеж, международният отзвук и десетките позитивни текстове в блоговете, ме карат наистина да вярвам, че все пак не всички са просмукани от хомофобия и нетолерантност (както си мислех миналата година).

Много хора в България са готови да погледнат и по-далеч от върховете на собствените си носове и са способни да бъдат съпричастни към чужди каузи, от които не биват лично облагодетелствани. Много хора в България са способни да жертват личния си комфорт и спокойствие, за да подкрепят непознати, които в случая имат нужда от подкрепа. Много хора в България имат енергията и желанието да издържат на ужастния обществен натиск, на който са подложени.

Ако сте в София в събота, участвайте в Rainbow Friendship шествието. Просто ей така, от нормална човешка солидарност.

На хората, които продължават да настояват, че нямат нищо против гейовете, стига да не се натрапват, искам да кажа две приказки: Позицията ви практически не е възможна.

Не е възможна, защото сексуалната ориентация на един човек не е нещо, което може да се крие. Тя не е просто сбор от позволени физически актове (секс: отпред, отзад, къде?!). Въпреки че физическия контакт и сексуалния акт са основен аспект от нея, човешката сексуалност има и емоционални, интелектуални и социални измерения. Тя определя начина, по който човек контактува с хората около него, външния му вид, поведението, фантазиите му, социалния му живот. За да разбереш, че едно момче е хетеро, не е нужно да видиш с очите си как той се чука с приятелката си. Достатъчно е да го чуеш да говори за нея и то в контекст, който няма нищо общо с физическия акт „секс“.

Хората изживяват своята сексуална ориентация лепейки плакати на голи мацки по стените на детската си стая, заглеждайки се по красиви непознати по улиците, докосвайки небрежно обекта на своя интерес, четейки еротична поезия, купувайки си списания, в които ни учат как да бъдем по-привлекателни за любимия човек, носейки високи токчета и къси полички и, да, правейки секс: орален; анален; стандартен; скучен; секс, след който и съседите си казват “ееееех, дай да запалим по цигара.”

В едно хетеронормативно общество като българското, където всички по презумция си падаме по хора от срещуположния пол, е обяснимо хората да не обръщат внимание на непрестанните “признаци” на хетеросексуалност, но това не означава, че те не са навсякъде около нас. Лято е, млади влюбени двойки се натискат по пейките в парка, романтични хора се разхождат хванати за ръка, добре облечен господин поръчва питие и смело флиртува с девойката зад бара, нощните заведения кипят от живот и хората разменят ли телефонни номера, разменят. Не само че всичко това се случва, то е прието и по тази причина никой не го забелязва.

Според средностатистическият български гражданин, обаче, понеже да „парадираш със своята сексуална ориентация“ е „неприлично“, подобни „опасни демонстрации“ не бива да бъдат позволявани на ЛГБТ хората. Само че, когато осъзнаеш, че сексуалната ориентация на един човек не се изчерпва само с физическия акт “секс”, тогава става ясно, защо позицията “нямам против, но да не го правят пред очите ми” на практика е абсолютно безсмислена. Защото да изискваш от един човек да прикрива своята сексуална ориентация е равносилно на това да го накараш да се скрие някъде далеч от всички и, на практика, да спре да живее.

На хората, които продължават да настояват, че нямат нищо против гейовете, стига да не се натрапват, искам да кажа две приказки: Позицията ви практически не е възможна.

Не е възможна, защото сексуалната ориентация на един човек не е нещо, което може да се крие. Тя не е просто сбор от позволени физически актове (секс: отпред, отзад, къде?!). Въпреки че физическия контакт и сексуалния акт са основен аспект от нея, човешката сексуалност има и емоционални, интелектуални и социални измерения. Тя определя начина, по който човек контактува с хората около него, външния му вид, поведението, фантазиите му, социалния му живот. За да разбереш, че едно момче е хетеро, не е нужно да видиш с очите си как той се чука с приятелката си. Достатъчно е да го чуеш да говори за нея и то в контекст, който няма нищо общо с физическия акт „секс“.

Хората изживяват своята сексуална ориентация лепейки плакати на голи мацки по стените на детската си стая, заглеждайки се по красиви непознати по улиците, докосвайки небрежно обекта на своя интерес, четейки еротична поезия, купувайки си списания, в които ни учат как да бъдем по-привлекателни за любимия човек, носейки високи токчета и къси полички и, да, правейки секс: орален; анален; стандартен; скучен; секс, след който и съседите си казват “ееееех, дай да запалим по цигара.”

В едно хетеронормативно общество като българското, където всички по презумция си падаме по хора от срещуположния пол, е обяснимо хората да не обръщат внимание на непрестанните “признаци” на хетеросексуалност, но това не означава, че те не са навсякъде около нас. Лято е, млади влюбени двойки се натискат по пейките в парка, романтични хора се разхождат хванати за ръка, добре облечен господин поръчва питие и смело флиртува с девойката зад бара, нощните заведения кипят от живот и хората разменят ли телефонни номера, разменят. Не само че всичко това се случва, то е прието и по тази причина никой не го забелязва.

Според средностатистическият български гражданин, обаче, понеже да „парадираш със своята сексуална ориентация“ е „неприлично“, подобни „опасни демонстрации“ не бива да бъдат позволявани на ЛГБТ хората. Само че, когато осъзнаеш, че сексуалната ориентация на един човек не се изчерпва само с физическия акт “секс”, тогава става ясно, защо позицията “нямам против, но да не го правят пред очите ми” на практика е абсолютно безсмислена. Защото да изискваш от един човек да прикрива своята сексуална ориентация е равносилно на това да го накараш да се скрие някъде далеч от всички и, на практика, да спре да живее.