Приятелки на килограм
С Деси сме приятелки покрай този блог. Не сме се виждали наживо. Днес в gtalk обсъждаме кой кога колко килограма е бил. Аз й разказвам как след една особено драматична раздяла бях останала 42 килограма, приятелите ми казваха, че се притесняват за мен, защото съм много слаба, а аз им казвах, ееее, благодаря. Като разглеждам снимки от този период, разбирам, че те не са ми правили комплимент. Тя ми казва:
Аз имах един случай, пълен абсурд. Значи, правя соленки. И по гмайл пиша на момчето в живота ми, че правя соленки. Момчето е в Испания в момента. И той ми пише обратно, супер, само че не бива да ги ядеш всичките. И моята първа асоциация е, ясно, момчето в живота ми казва, че трябва да отслабна, толкова е очевидно. Като го питах защо, той каза, за да ми пратиш по пощата. Питах го дали мога да ги изям всичките и да му направя нови като съм в Испания при него. Каза, че нямало проблеми, само да не забравя, че съм му обещала.
Историята ме накара да настръхна, защото познавам прекалено много момичета и жени, които всеки ден страдат заради външния си вид. Като се замисля, не познавам такава, която да няма някакви притеснения. А самите притеснения нямат нищо общо нито с възрастта нито с килограмите. Просто сме научени да сме недоволни от това как изглеждаме и повечето от нас, дори тези, които не го признават, биха искали да сме малко по-така… различно: по-слаби, по-високи, по-бели, по-черни, с по-гъсти коси, с по-прави коси, с по-малко косми, с повече цици и т.н. и т.н. Цял живот корегираме външния си вид и харчим цели състояние по случая. А ако някой ни притисне да ни пита защо го правим… ще се изненадаме от собствените си отговори.
Та, по тази причина, ние с Деси ви приканваме да се попитате… Защо полагате всички тези усилия да изглеждам другояче?!
Краят на мачизма
Ако краят на мачизма, все още не е факт, то поне със сигурност вече се вижда. Това твърди Рейхан Салам в един провокиращ размисъл текст във Foreign Policy. Салам описва мачистката култура на доминираният от мъже финансов сектор и как точно тази мачистка култура е създала условията за глобалната криза, в която се намираме.
От един мачо се изисква да е агресивен, да поема големи рискове, да бъде уверен, дори когато няма причини за това. Във финансовия свят, това води до прекалено високо-рискови инвестиции, real estate балон и подобни хубавини, които сърбаме всички ние в момента. Салам цитира изследване на Барбър и Одийн, в което икономистите показват, че „of all the factors that might correlate with overconfident investment in financial markets—age, marital status, and the like—the most obvious culprit was having a Y chromosome.“
Салам сочи избора на Йоханна Сигурдардотир за министър председател на Исландия, избора на Даля Грибаускайте за президент на Литва и фактът, че повечето уволнени работници в резултат на кризата са мъже, като доказателство за променящата обществена позиция относно кой и как управлява нас и парите ни. Описаните събития, настоява Салам, не означават, че наблюдаваме края на капитализма или края на финансовия сектор. Наблюдаваме края на мачо културата и очакваме последиците от този край. Имаме избор или да се адаптираме и да прегърнем идеята за егалитарен свят или да се противопоставим.
Прочетете пълният текст на статията, в преразказа си пропускам интересни детайли.
Краят на мачизма
Ако краят на мачизма, все още не е факт, то поне със сигурност вече се вижда. Това твърди Рейхан Салам в един провокиращ размисъл текст във Foreign Policy. Салам описва мачистката култура на доминираният от мъже финансов сектор и как точно тази мачистка култура е създала условията за глобалната криза, в която се намираме.
От един мачо се изисква да е агресивен, да поема големи рискове, да бъде уверен, дори когато няма причини за това. Във финансовия свят, това води до прекалено високо-рискови инвестиции, real estate балон и подобни хубавини, които сърбаме всички ние в момента. Салам цитира изследване на Барбър и Одийн, в което икономистите показват, че „of all the factors that might correlate with overconfident investment in financial markets—age, marital status, and the like—the most obvious culprit was having a Y chromosome.“
Салам сочи избора на Йоханна Сигурдардотир за министър председател на Исландия, избора на Даля Грибаускайте за президент на Литва и фактът, че повечето уволнени работници в резултат на кризата са мъже, като доказателство за променящата обществена позиция относно кой и как управлява нас и парите ни. Описаните събития, настоява Салам, не означават, че наблюдаваме края на капитализма или края на финансовия сектор. Наблюдаваме края на мачо културата и очакваме последиците от този край. Имаме избор или да се адаптираме и да прегърнем идеята за егалитарен свят или да се противопоставим.
Прочетете пълният текст на статията, в преразказа си пропускам интересни детайли.
Социален коментар
Вчерашният ми постинг ме въвлече в спорове (off и online) за това как би трябвало медиите да отразяват събития от типа на гей прайд шествието вчера. Мислех да оставя темата просто да отмине. Да, обаче, днес видях страхотен коментар на Франк Рич на страниците на New York Times, по случай 40 години от Stonewall и политическата битка за равни права в Щатите и си казах… евалата.
Докато българските традиционни медии се задоволяват (в най-добрия случай) с псевдо-обективни „новини“, които отразяват събитията след като са се случили… Колегите им в по-добрите световни медии не разчитат единствено на репортажи. Те знаят, че хората научават новините много по-бързо отколкото те успяват да ги отразят. В ерата на sms-ите, twitter и facebooк, NYT допълва репортажите си с анализи, коментари, блогове и дигитален материал. Това е уникално съдържание, което няма как да намеря другаде и затова съм hardcore фен на вестника.
За себе си не съм намерила български източник, който коментира социални проблеми с аналогична дълбочина. Ако вие знаете за съществуването на добро издание, което предлага сериозни социални анализи… моля да споделите.
Социален коментар
Вчерашният ми постинг ме въвлече в спорове (off и online) за това как би трябвало медиите да отразяват събития от типа на гей прайд шествието вчера. Мислех да оставя темата просто да отмине. Да, обаче, днес видях страхотен коментар на Франк Рич на страниците на New York Times, по случай 40 години от Stonewall и политическата битка за равни права в Щатите и си казах… евалата.
Докато българските традиционни медии се задоволяват (в най-добрия случай) с псевдо-обективни „новини“, които отразяват събитията след като са се случили… Колегите им в по-добрите световни медии не разчитат единствено на репортажи. Те знаят, че хората научават новините много по-бързо отколкото те успяват да ги отразят. В ерата на sms-ите, twitter и facebooк, NYT допълва репортажите си с анализи, коментари, блогове и дигитален материал. Това е уникално съдържание, което няма как да намеря другаде и затова съм hardcore фен на вестника.
За себе си не съм намерила български източник, който коментира социални проблеми с аналогична дълбочина. Ако вие знаете за съществуването на добро издание, което предлага сериозни социални анализи… моля да споделите.
Openly Feminist 