Openly Feminist

Напече ме жегата и се сетих, че преди известно време Нервната Акула ми каза, че участвала в дълъг разговор, посветен на женските и мъжките сандали. Ако си спомням правилно, събеседникът на Магда беше настоявал (доста разгорещено), че не е справедливо през лятото мъжете да не могат да ходят по сандали на работа, когато в същото време сандалите за жените са напълно ОК дори на работното място. Това дискриминация ли е? попита ме Магда.

Бързият отговор: да, дискриминация е, но не е несправедливост.

Сега по-подробно.

Да дискриминираш означава да отбелязваш разликата между А и Б, да разграничаваш. По тази причина още на ниво дефиниции става ясно, че съществуват различни видове дискриминация и не всички те са равностойни. Когато четеш менюто в един ресторант и се опитваш да избереш какво да поръчаш се налага да дискриминираш измежду различните храни, включени в менюто. Този тип дискриминация е различен от дискриминацията в сексистки, хомофобски, расистки ситуации. И в двата случая става дума за дискриминация, но само във втория за несправедливост. Дискриминацията се превръща в проблем едва тогава, когато използваме способността си да дискриминираме неправилно. Т.е. когато си позволим такива фундаметално нелогични идеологии като расизма, сексизма и хомофобията, да формират и влияят на решенията, които вземаме.

Обратно към сандалите. Правилният въпрос в случая всъщност не е “това дискриминация ли е?” (очевидно Е: жени със сандали може, мъже със сандали не). Важният въпрос е “това сексизъм ли е?”. Т.е. това случай на неоправдана, несправедлива дискриминация на база пол ли е? За да можеш да кажеш, че “забраната” срещу мъжките сандали е сексистка (така както, например, е сексистко да плащаш по-ниска стартова заплата на жените), трябва всъщност да твърдиш, че 1) на мъжете не им се позволява да носят сандали в офиса, защото някой смята мъжете по принцип за по-нисши (по-маловажни, по-глупави, по-ненадеждни и т.н.) от жените и 2) в резултат на тази забрана мъжката свобода е ограничена.

Не мисля, че “правилото срещу мъжките сандали” е такъв случай. То не е продиктувано от идеята, че мъжете не трябва да носят сандали, защото са по-нисши от жените в някакво отношение и затова го заслужават (какъвто е примера с по-ниските стартови заплати при младите жените: младите жени не са толкова надеждни служители колкото мъжете, за това им плащаме по-зле). Също така невъзможността на мъжете да носят сандали, определено не ограничава шансовете на мъжете за успех и кариерно развитие. По-скоро,тук става въпрос за дрес код. Жените имат право да носят сандали в бизнес обстановка, защото сандалите са приети за достатъчно професионална част от дамското бизнес облекло. Мъжете нямат право да носят сандали в бизнес обстановка, защото сандалите не са приети за достатъчно професионална част от мъжкото бизнес облекло. Което, ако поразтегнем този аргумент още малко, всъщност означава, че не приемаме мъжките сандали в бизнес средата, защото това би било “непрофесионално” от страна на мъжа, а сандалите са приемливи за жените, защото те тъй или иначе не са истински професионалисти.

;)

Напече ме жегата и се сетих, че преди известно време Нервната Акула ми каза, че участвала в дълъг разговор, посветен на женските и мъжките сандали. Ако си спомням правилно, събеседникът на Магда беше настоявал (доста разгорещено), че не е справедливо през лятото мъжете да не могат да ходят по сандали на работа, когато в същото време сандалите за жените са напълно ОК дори на работното място. Това дискриминация ли е? попита ме Магда.

Бързият отговор: да, дискриминация е, но не е несправедливост.

Сега по-подробно.

Да дискриминираш означава да отбелязваш разликата между А и Б, да разграничаваш. По тази причина още на ниво дефиниции става ясно, че съществуват различни видове дискриминация и не всички те са равностойни. Когато четеш менюто в един ресторант и се опитваш да избереш какво да поръчаш се налага да дискриминираш измежду различните храни, включени в менюто. Този тип дискриминация е различен от дискриминацията в сексистки, хомофобски, расистки ситуации. И в двата случая става дума за дискриминация, но само във втория за несправедливост. Дискриминацията се превръща в проблем едва тогава, когато използваме способността си да дискриминираме неправилно. Т.е. когато си позволим такива фундаметално нелогични идеологии като расизма, сексизма и хомофобията, да формират и влияят на решенията, които вземаме.

Обратно към сандалите. Правилният въпрос в случая всъщност не е “това дискриминация ли е?” (очевидно Е: жени със сандали може, мъже със сандали не). Важният въпрос е “това сексизъм ли е?”. Т.е. това случай на неоправдана, несправедлива дискриминация на база пол ли е? За да можеш да кажеш, че “забраната” срещу мъжките сандали е сексистка (така както, например, е сексистко да плащаш по-ниска стартова заплата на жените), трябва всъщност да твърдиш, че 1) на мъжете не им се позволява да носят сандали в офиса, защото някой смята мъжете по принцип за по-нисши (по-маловажни, по-глупави, по-ненадеждни и т.н.) от жените и 2) в резултат на тази забрана мъжката свобода е ограничена.

Не мисля, че “правилото срещу мъжките сандали” е такъв случай. То не е продиктувано от идеята, че мъжете не трябва да носят сандали, защото са по-нисши от жените в някакво отношение и затова го заслужават (какъвто е примера с по-ниските стартови заплати при младите жените: младите жени не са толкова надеждни служители колкото мъжете, за това им плащаме по-зле). Също така невъзможността на мъжете да носят сандали, определено не ограничава шансовете на мъжете за успех и кариерно развитие. По-скоро,тук става въпрос за дрес код. Жените имат право да носят сандали в бизнес обстановка, защото сандалите са приети за достатъчно професионална част от дамското бизнес облекло. Мъжете нямат право да носят сандали в бизнес обстановка, защото сандалите не са приети за достатъчно професионална част от мъжкото бизнес облекло. Което, ако поразтегнем този аргумент още малко, всъщност означава, че не приемаме мъжките сандали в бизнес средата, защото това би било “непрофесионално” от страна на мъжа, а сандалите са приемливи за жените, защото те тъй или иначе не са истински професионалисти.

;)

Бу има много хубав текст, посветен на митовете за майчинството. В контекста на този блог, мит 3, 4 и 5 са особено релевантни:

• Мит 3: Майчинството с малко бебе е най-щастливият период от живота ви.

• Мит 4: Ако ви липсва предишния ви живот, нещо в майчинските ви чувства куца.

• Мит 5: Да си майка е всичко, от което имаш нужда, за да се чувстваш пълноценна.

Препоръчвам ви да обърнете внимание и на коментарите, дискусията е супер-интересна.

Бу има много хубав текст, посветен на митовете за майчинството. В контекста на този блог, мит 3, 4 и 5 са особено релевантни:

• Мит 3: Майчинството с малко бебе е най-щастливият период от живота ви.

• Мит 4: Ако ви липсва предишния ви живот, нещо в майчинските ви чувства куца.

• Мит 5: Да си майка е всичко, от което имаш нужда, за да се чувстваш пълноценна.

Препоръчвам ви да обърнете внимание и на коментарите, дискусията е супер-интересна.