Openly Feminist

В десния sidebar сложих анкета за любимите ви теми в Openly Feminist. Интересувам се, защото от известно време наблюдавам разминавания между най-коментираните и най-четените постинги и се опитвам да разбера кои са по-интересните теми в този блог според вас. Също така, бих искала да чуя някакъв feedback от онези от вас, които четат, но рядко оставят коментари.

Предварително благодаря на онези от вас, които ще участват в анкетата и на всички, които четат и коментират. Всеки ден този блог вдига интелектуалния ми адреналин… надявам се, че това е ефектът, който има и върху вас. Без значения от коя страна на дебата се намирате по принцип.

хохо,
Петя

В разговорите около Семеня, стана въпрос за жените в шаха. Крум (здрасти!) спомена едно много интересно проучване, за което той ми каза още преди няколко месеца, но аз все не се сещам да го спомена и тук. Значи, за шаха по принцип се знае, че е преобладаващо мъжка дисциплина. Жените, които се състезават професионално са под 5% от всички състезатели. Процентът сред гросмайсторите е още по-нисък. Повечето хора смятат, че цифрите са такива или а) защото жените не могат да играят добре шах или б) защото жените не се интересуват от шах толкова колкото мъжете.

Миналата година група социални психолози групират 42 двойки състезатели по шах. Във всяка една двойка, двамата състезатели са от едно и също ниво. Всяка двойка е мъж-жена. Играя две партия шах в интернет. Резултатите:

– Когато жените не знаят пола на съперника си, те се представят толкова добре колкото мъжете.
– Когато администраторът на теста каже на една жена, че съперника й е мъж, тя играе 50% по-зле без значение дали в действителност съперника е мъж или жена.
– Когато администраторът на теста каже на една жена, че съперника й е жена, тя игра точно толкова добре колкото мъжете (без значение какъв всъщност е пола на съперника).

Изводът на психолозите е, че основната причина за по-слабото представяне на жените в шаха за джендър стереотипите. Второто, по-общо заключение на авторите е, че увереността и самочувствието влияят на представянето. В случая, поставени срещу мъже, жените имат по-ниско самочувствие (в резултат на социално възпитание) и по тази причина се справят по-слабо. Статията е публикувана в European Journal of Social Psychology. Всички материали минават през blind peer review преди да бъдат публикувани.

Мислите ли, че резултатите от това проучване биха могли да бъдат генерализирани за по-широк кръг от сфери?

Опитвам се малко по малко да наваксам пропуснатото от блоговете докато си пренасях багажа насам натам и попаднах на поредния страхотен текст на Ели Иванова-Понти за поразиите от традиционната мъжественост. Ето съвсем кратък цитат:

Хората по-лесно дават милостиня на просеща жена или дете, отколкото на мъж, който би могъл да има също толкова сериозни проблеми като и жената, както и също толкова или по-голяма невъзможност да си намери работа. И като говорим за възможност за работа, помислете си за професиите, в които мъжете са дискриминирани и разубеждавани да упражняват. Едно момче никога не би могло да си намери лятна работа да се грижи за малки деца, а уменията на едно момиче в това отношение не биха поставяни под съмнение.

Майките учат децата си да не се доверяват на мъже, ако се загубят, а да искат помощ от някоя майка с дете.

Един приятел ми каза, че забелязва как жените на улицата го гледат подозрително като потенциален сериен изнасилвач, когато се прибира късно вкъщи. Но ми каза с неутрален тон, че смята това 3a нормално.

Горещо препоръчвам целият текст! Също така се чудя дали Велян, който преди няколко дни призоваваше жените да бъдат жени и мъжете да бъдат мъже, би се съгласил да участва в кратък обмен на мейли с Ели, който аз искам да модерирам. Струва ми се, че би се получил интересен разговор.

Помогнете с малко peer pressure, да ги убедя да се навият.

Един от първите ми спомени след като ми „дойде“ са инструкциите на мама как да увивам дамските си превръзки в тоалетна хартия, за да не ги види тати в тоалетната. Бях в 6-ти клас. Не ме болеше, но ми беше мокро, гадно и параноично. Умирах от страх, че някой ще чуе как нещо скърца между краката ми: дамска превръзка, без крилца, с две тъъънички лентички лепило, които посмъртно няма как да я задържат баш там където трябва да бъде. Не казах на никого. Беше ме срам.

В гимназията спрях да се притеснявам толкова, но с приятелките ми продължихме да говорим за месечния си цикъл с кодови думи: „гостите от Червен Бряг пристигнаха“, „Червеногвардейците ме атакуват“, „закъсах“, „днес съм Червената Шапчица“. Без много много да обсъждаме, някак знаехме, че това са женски разговори за на ушенце. Момчетата около нас никога не трябваше да ни чуят докато си говорим за тези неща, за да не се погнусят и отвратят от нас. Ааа… да. И не трябваше да си бръсна краката, докато съм в цикъл. Това не помня кой ми го каза, но… ЕГАСИ и стреса, честно ви казвам.

Разказвам тези лични неща, защото чух за нов документален филм Луната в теб, посветен на отношението на Западния свят към менструацията. Някои от въпросите, които си задава авторката на филма: Защо женската менструация се смята за неприятна тема за разговор? Защо все още съществуват тъпи суеверия, свързани с месечния цикъл? Защо мъжете се изчервяват, когато стане дума за менструация? Филмът разглежда менструацията като физиологичен и културен феномен. Целта на филма е да даде възможност на различни жени да говорят по темата с техните думи, да опишат това, което наистина усещат без да се срамуват.

Гледайте трейлъра на филма и, ако искате, споделете вашите истории в коментарите под този постинг. Убедена съм, че имате какво да разкажете.

Разни интересни неща за четене:

• Южна Африка внася оплакване до Председателя на Комисията по човешките права на ООН, във връзка с унизителното отношение към лекоатлетката Кастер Семеня. В писмото се казва, че разследването грубо нарушава правата и личната неприкосновеност“ на Семеня.

• Светият Синод не одобрява концерта на Мадона, но за сметка на това не се свени да пропагандира нетолерантност. Има ли нужда да си примопняме колко адекватно реагира българската църква по принцип?

• Министерството на културата ще изработи до месец правила за безопасност при посещенията на културно-исторически забележителности. Тази статия не е тематично свързана с въпросите, които по принцип обсъждаме в този блог, но конкретната акция ми направи изключително добро впечатление. Радвам се, когато политици и държавни администратори си разбират от работата и се опитват да вкарат малко ред в нашата не-съвсем-добре-организирана държава.

• Франция вече не си пада по монокини: Материалът описва тенденцията все по-малко и малко жени във Франция да се появяват на плажа по монокини. През 60-те, правото на „по-без-горнище“ се свързва с правото на жените сами да определят какво да правят с телата си. Цитирани експерти обясняват, че много жени в момента отказват да се появят на плажа по монокините, защото „монокините“ вече не са толкова символ на свободата и равноправието, а по-скоро на свръх-сексуализацията на женското тяло и пропагандирането на мита за „перфектното тяло“ като идеал, към който жените трябва да се стремят.

• БСП-ари приканват Сергей Станишев да „бъде мъж“ и да влезе в битката за кмет на София. Понеже, в България, най-голямото постижение на един човек (мъж или жена) е да се държи като мъж. Мнях.

Ако попаднете на интересни материали (статии, фотографии, интервюта, анализи) на джендър тематика, изпращайте на openlyfeminist@gmail.com.