Openly Feminist

Преди няколко дни FrogNews публикува текст на доц. Георги Лозанов под заглавието „Рекламата – динена кора за феминизма„. Материалът е провокиран от феминистката (?!) реакция срещу няколко реклами: тази на Загорка (Какво му трябва на човек – нова кола, мила жена и една добра бира) и „динената“ реклама на мастика Пещера.

От една страна той обяснява, че в случая със Загорка обидно послание няма, защото „‘какво му трябва на човек’ е разговорен израз, дълбоко вкоренен в масовото съзнание. Изричаш го по навик.“ Според доцентът, в този слоган не са вложени „задни мисли“. „Задните мисли изглеждаха специално вложени от ищците за целите на иска.“

В случая с дините, доц. Лозанов обяснява как в действителност рекламата е обективизираща. Тя уравнява жената с тялото й и разглежда въпросното тяло като обект на сексуално желание. „Това я поставя в подчинена позиция спрямо мъжа и я приравнява към вещите, доставящи удоволствие.“ Само че, продължава Лозанов, тази реклама изрично се идентифицира с чалга-културата, в която „превръщането на тялото във вещ, която активно участва в размяната на материални блага, не само че не е оскърбително за жената, а е мерило за нейния успех.“ Тази реклама, за доц. Лозанов, е „безвкусна“.

В заключение, господин Лозанов обобщава:

Не казвам, че човешките права не трябва да бъдат спазвани от рекламата. Напротив! Но няма как да ги спазваш в една сфера, докато в другите просто не се интересуваш от тях. Така, че ако феминистките искат гласът им да чуе гласът в българското общество, трябва да започнат оттам, където най-силно боли. Например, от върха на държавата.

Моята реакция, в няколко точки:

1. Стори ми се доста странно, че човек, който професионално анализира езикът, образите и медиите отхвърля символиката и подтекстът във изрази, „вкоренени в масовото съзнание“. Езикът, сам по себе си, не е неутрален, той е конструран от нас, хората. Езикът, който използваме всеки ден отразява светоусещането ни, културата ни, нагласите и предразсъдъците ни. Идиомите, които използваме в ежедневието си не са лишени от подтекст. Те работят именно, заради някакъв скрит подтекст, който всички разбираме. Като бях малка, баба ми най-редовно ме заплашваше, че ако пея на масата, ще се оженя за циганин. Популярна фраза, станала естествена част от лексикона на българите, би казал Лозанов. Да, така е. НО тази същата фраза отразява и дълбокия расизъм, в който сме обгърнати. Същата логика може спокойно да се приложи и в случая със Загорка, както много точно е описал доцентът: „пет жени тогава се засегнаха, че били изключени от понятието за човек“. И с право. Защото в българското „масовото съзнание“, неутралната, стандартната форма на съществувание все още е мъжката. Не на хартия, разбира се. По закон всички сме равни. Но това, което се случва на мъжете продължава да бъде нормата,нормалното състояние на нещата. А жените продължават да бъдат третирани като някакъв частен случай. Женският опит е отклонение от правилото и съответно трябва да се нагажда според вече установените мъжки правила.

2. Коментарът относно случаят с дините е още по-странен, защото чалга-културатата не се развива в инкубатор и нейното влияние достига живота не само на чалга-феновете. Тази реклама е проблематична не само, защото е безвкусна. Страшното в нея е, че тя отразява идеята, че най-важната функция на една жена е да играе по гайдата на мъжете около нея. Не само НЕЙНИТЕ мъже, не мъжете, които ТЯ ИЗБИРА, а някакви си мъже, ВСИЧКИ мъже по принцип. Тя е тяхна и съответно трябва да оценява себе си в зависимост от това как ТЕ я оценяват. Спонтанната плажна ерекция, види се, е най-високата оценка, която може да получи една жена.

3. Заключението на статията е… аххх… първо невярно и второ… арррггххх. Първо, защото рекламата далеч не е единствената сфера, от която се интересуват „феминистките“. Може би въпросните дела са единствения директен контакт на доц. Лозанов с феминизма, но това съвсем не означава, че феминистките се занимават само с „безвкусни реклами“. Смея да твърдя, че в този случай проблемът не е във феминистките.

И второ, защото ми е дошло до гуша разни хора (нейсе, огромното болшинство от тях мъже) да ми говорят наставнически и да ми обясняват от какво трябва да се интересувам и кои проблеми в действително са важни, да взема да се концетрирам върху тях. Не очаквам господин Лозанов да разбере тази ми реакция, защото предполагам на него рядко му подсвиркват по улицата и няма нужда да се чуди тези льольовци сега шегуват ли се или наистина някой от тях ще дойде „да ме скъса“. Или пък някой да му каже „айде, моето момиченце, свърши еди-каква-си работа за мен“. Също така не вярвам, когато попадне в конфронтация някой да го потупва нежно по рамото и да му казва „не така със лошо, толкова си по-хубава като се усмихнеш“. Предполагам, че когато той се разгневи, яростта му се приема (понякога с нескрит възторг), защото истинските мъже повишават глас. Но когато жени, като мен, си позволят да го направят, обикновено биват обявявани за кучки, които не си знаят мястото и са си повярвали.

Съгласна съм с доц. Лозанов, че делата срещу рекламните кампании може би не са най-ефективния начин на реакция срещу „трайни нагласи, напълно приемливи извън рекламата.“ НО, тези дела имат символична стойност, защото провокират размисъл и дебат относно мястото на мъжете и жените в обществото ни, социалното разделение между половете, приемливите модели за поведение на един мъж и един жена, и т.н. и т.н. Доц. Лозанов, като експерт по темите с „образите“ би трябвало да го знае.

Онзи ден бях на парти по случай Halloween и се запознах с един младеж, който се беше маскирал като „Подарък от Господ за всички жени“. Майтап, разбира се. Точно както трябва.

Междувременно, докато аз се шматкам насам натам и тотално игнорирам блога си, в пощата ми пристигнаха по няколко копия от ето тези текстове:

1) Цвета Стоева разказва пред Капитал Лайт как, всъщност:

Истинският мъж няма да изпълни твоите желания. Дори точно обратното. Заради него ще отидеш на планина, дори да мразиш снега. Ще караш сърф, дори да не можеш. Ще пиеш уиски на големи глътки, макар че предпочиташ ром, и ще преглъщаш натрапчивия малц с усмивка. Той ще те накара да си ревнива, ако не си. Да прегледаш пощата му, въпреки че никога не би го направила преди него. Да се мразиш. Да следиш камбаните в гласа му и по тях да отгатваш цветовете на настроенията му.

Т.е. истинският мъж е егоцентричен гъз и слаб комуникатор?!

2) Издателство анализира изкуството да бъдеш жена:

Опишете ни моментите, когато сте доказали пред себе си, че сте истинска жена – силна, емоционална, разбираща, обичаща, нежна, красива, достойна!“

Т.е. Когато съм слаба, хладнокръвна, объркана, мразеща, груба, не-красива (според кого?!) и мааалко унижена… тогава каква съм? Не-жена? Или жена, ама не истинска? И какво трябва да направя, за да съм истинска? Ако не съм емоционална, нежна и разбираща по рождение… мога ли да се науча?! Колко ще ми струва? Питам, защото съм на 28, а от Тишо научавам, че:

3) Жените са супер, докато станат на 25. После се превръщат в материалистки, но простете ни, ние милите не сме виновни.

Не ме разбирайте погрешно, мъжете също са материалисти. Когато става дума за женска плът. Но жените се интересуват само, единствено и предимно от паричното измерение на материята. Жените са толкова елементарни в преследването на преходната материална сигурност, колкото елементарни са мъжете в преследването на преходната им красота.

За да ви спестя малко време, ще обобщя в ключови думи: мъже, лов, пещерни хора, жени-майки, инстинкти, месечен цикъл, жените обичат каренца, мъжете обичат електрически инструменти (какво са обичали докато са живяли в пещерите?!), мъжете не знаят как да контролират ерекцията си, жените не обичат секса, обичат да се гушкат и да говорят глупости. Жените обичат и плюшени играчки и червени рози. Мммммм. Много обичамммм.

***

Ако прочетеното до тук събужда киселините в стомаха ви, прочетете 4) текста на Васил Георгиев За мъжете и хората: супер готин, въпреки тъпото заглавие. Според В.Г.

[C]ъвременният мъж трябва да притежава три напълно задължителни качества, които определят неговата свобода и възможност за развитие: той трябва да държи и отстоява своята индивидуалност, да се хигиенизира редовно и да не бъде шовинист.

Не знам дали В.Г. е истински мъж, но аз такива като него много ги харесвам. Ха!

Прочетете коментара в Подсъзнателното на Бай Далай по случая, в който двама полицаи брутално изнасилиха момиче във Варна.

„Те сами са заснели и документирали извършените си действия. Трябва да бъдат уволнени само заради това, че идиотски са документирали престъплението си“, бе категоричен Георгиев.

Значи проблема не е изнасилването, а че са го заснели непрофесионално? Може би трябва да се отредят пари от бюджета за професионални оператори, така и така искат да слагат CCTV навсякъде. Или че са го направили по време на работно време, иначе няма проблеми?!?!

***

По думите му 16-годишното момичето е освидетелствано и е напълно нормално, няма психически отклонения.

Очевидно е, че полицията веднага иска да прикрие случая (и успя за няколко месеца, все пак изнасилването е от лятото) и дори се опитват веднага да изкарат момичето луда.

Тук освен очевидния опит да се покрият, откриваме и още едно ниво на манипулация: внушението е, че на жените, които се оплакват, че някой ги е изнасилил не може да се вярва нали, затва трябва екип от психолози и други експерти да се произнесе преди да им вземем оплакването насериозно. Обаче, дори когато вземем оплакването насериозно, присъдата е само условна и изнасилвачите ги освобождават от ареста.

Освен казаното от Епистемик, искам да добавя, че този инцидент е симптоматичен за това колко силно се толерира сексуалното насилие срещу жените в България, но и по принцип. Брутално е, че точно полицаи за изнасилили това момиче. Приоритет на полицаите би трябвало да бъде предотвратяването на престъпления, не извършването им. Но това е като да сипеш допълнително сол в огромна кървяща рана. Защото тъй или иначе всяка 5-та жена ще бъде жертва на сексуален тормоз през живота си, а много жени ще бъдат жертва на сексуално насилие повече от веднъж. За сравнение, статистиката за сексуално насилие върху мъже е 1 на всеки 33-ма.

Знам от хора, работещи в правозащитни организации, че българките масово не се обаждат на полицията, ако бъдат изнасилени. Ако се обадят, от тях се изисква да докажат, че са били изнасилени. Питат ги как са били облечени, колко са били пили, дали са се държали предизвикателно, в колко часа са се прибирили вкъщи, в кой бар са били преди това… нали, за да е ясно да не би да са си го търсили. Сякаш има жени, които си го просят ей така от мазохизъм или не-знам-точно-от-какво?! Отговорността пада не върху извършителите, а върху жертвата. Би трябвало да е точно обратно.

Да не говорим, че дори една жена все пак да реши да „бъде разумна“ и да се „пази от изнасилване“… да си стои повече вкъщи, да не пие алкохол извън дома си, да се прибира по светло, да не носи предизвикателни дрехи и т.н… тя пак няма как да се предпази, защото статистиките сочат, че 2/3 от всички жени, станали жертви на изнасилване познават насилника си. Той е приятел, партньор, роднина, близък познат. Ако решим да се справяме с изнасилването, изисквайки от жените да бъдат предпазливи, то това означава да изискваме от жените да станат затворници в собствения си живот.

***
Присъединявам се към масовите призиви за справедливост в конкретното престъпление, но в същото време настоявам да не го разглеждаме като изолиран пример за лудост, защото случаят не е такъв.

Списание Аз жената ми зададе няколко въпроса за феминизма, проблемите на жените в България и блоговете:

Имате задълбочен поглед по темата – кои са основните проблеми на българските жени днес?

Това е от онези въпроси, чийто отговор зависи от това кого питате. Но, все пак, на мен ми се струва, че основните проблеми са три. Първо, дискриминацията на работното място и по-конкретно, неравностойното заплащане. Жените в България получават по-ниско заплащане от колегите си, биват промотирани много по-бавно от колегите си мъже и много рядко имат достъп до най-високите позиции в организациите където работят. Вторият проблем е “втората смяна”, която повечето българки карат вкъщи: готвене, чистене, пране, грижа за децата. Това са все задължения, които в България все още се смятат за “женски занимания”, отнемат много време, носят малко удовлетворение и са ниско престижни в очите на обществото. И не на последно място, упоритите стереотипи за това как трябва да изглежда, мисли, съществува една жена, за да бъде благоприятно приета от обществото. И трите проблема могат да бъдат разрешени с малко повече информираност и малко повече воля да защитим собствените си интереси.

Благодаря за интересните въпроси. Можете да прочете пълния текст на интервюто тук.

Без майтап: заглавие на аналитичен материал във най-четения всекидневник в България, в-к Труд: Мъжката политика на Борисов омагьоса Париж. Следва такъв ласкателен текст, чак се замислих дали не чета някакъв български вариант на брилянтно-сатиричния американски вестник The Onion. Валерия Велева пише:

Навсякъде по време на парижките срещи на Борисов решаването на държавните въпроси минаваше през откровения личен контакт, общото му минало с първите мъже на Франция, доброто им взаимно приятелство в истински мъжки разговор. Свойското потупване по раменете винаги бе съпроводено с конкретни цифри, с конкретни милиони, от които България се нуждае.

И още:

Желанието му е в тази европейска прегръдка България все някакси да изплува от блатото на своята изостаналост. И да покаже освен мъжко поведение в разговорите и мъжка политика в решаване на проблемите на държавата.

Отказвам да коментирам очевидните въпроси, които статията провокира относно етиката на авторката. Няма нужда да разглеждам даначната декларация на Валерия Велева, за да разбера кой плаща и кой поръчва музиката във в-к Труд.

Обидно и нецивилизовано е обаче някой да се опитва да обяснява, че добрата политика е онази политика, която се ражда в резултат на истински мъжки разговори сред мъже. Или пък, че България има нужда от мъжко поведение и мъжка политика, за да „изплува от блатото на своята изостаналост.“

Защото описаното от Велева не е политика. Това, за което говори Велева е мачизъм: идеята, че мъжете са най-силните, най-умните, най-можещите, най-достойни за уважение, най-заслужаващи власт и надмощие. А мачизмът като идеал и ценност е опасен, защото носи със себе си агресия, авторитарност и потисничество. Вие сами се сещате какви могат да бъдат последствията, когато такъв тип ценности и поведение се институционализират в позиция, в която тъй или иначе е съсредоточено огромно количество власт.

Нямам нищо против, че някакъв вестник толкова открито подкрепя една или друга политическа фигура. Даже, честно казано, предпочитам този вариант, защото знам през каква призма да интерпретирам написаното във въпросния вестник. Имам против, обаче, някой да ми продава някаква си политика, каквто и да е тя, като „ДОБРА, защото е МЪЖКА“. Особено, когато фактите са други.

Държавите, които са се отърсили от идеята, че мъжете знаят най-добре и са постигнали високи нива на полова равнопоставеност, включително и в политиката, са държавите с най-добри икономически показатели и най-висок стандарт на живот. Множество изследвания също така показват, че най-бързия начин една държава да се пребори с корупцията е да увеличи процента на жените на високи политически постове и държавно-административни позиции. Ако не ми вярвайте, питайте Google.

***
Снимката е от блога на Тодор Павлов.