Openly Feminist

Предишният текст предизвика следния коментар:

Практиката показва, че към българските шефки няма такива допълнителни очаквания, а работата с тях прераства в тих ужас, когато са неразположени или оставени без редовен секс.

Не искам да насочвам всички погледи към Свилен, защото съм убедена, че той не е искал да обиди когото и да било. Просто темата за жените, ПМС-а и колко сме ужасяващи по време на месечния ни цикъл по очевидни причини живо ме интересува. Та реших просто да използвам случая и да кажа няколко неща ей така набързо. Значи:

Първо, ПМС не е нещо, което се случва на всички жени. До всяка, която я боли има още 5, които нямат никакви оплаквания. Така че, чисто статистически погледнато, ужасяващите симптоми, които сте (ако сте) наблюдавали са строго индивидуални и са свързани не толкова с общата женска физиология, а по-скоро с характера, начина на хранене и т.н. на конкретната жена.

Второ, тези, които не се чувстват добре по време на цикъл, се държат по-различно от обикновено, защото физическата болка им идва в повече. Няма нужда да обяснявам кое и колко ги боли. БОЛИ. Всички медицински изследвания показват, обаче, че няма никаква разлика в хормоналните нива на жени, които се оплакват от ПМС и такива, които нямат симптоми. С други думи, ПМС е физическо неразположение и да казваш, че да работиш с жена в ПМС е „тих ужас“ е като да кажеш, че не можеш да понасяш шефа си, защото е изпаднал в бъбречна криза. Някак не върви. ;)

Трето, повечето в случаите, когато аз самата съм била обвинявана в ПМС е било когато с по-рязък тон съм казвала на някого, че а) не си върши работата както трябва и б) че съм загубила търпение към неговите/нейните глупости. Съвпадение? Не мисля.

И последно, но не на последно място…стана ми толкова тъпо от този коментар, защото общо взето излиза…абе…една жена няма как да е права. Ако е добра, мила и чувствителна…всеки я тъпче като изтривалка. Ако е силна, категорична и не се страхува да казва какво мисли…е обвинена в ПМС и други подобни смъртни грехове. Е няма угодия.

***

За по-сериозно обяснение на това какво е ПМС и какво го причинява, можете да погледнете ето тук.

Предишният текст предизвика следния коментар:

Практиката показва, че към българските шефки няма такива допълнителни очаквания, а работата с тях прераства в тих ужас, когато са неразположени или оставени без редовен секс.

Не искам да насочвам всички погледи към Свилен, защото съм убедена, че той не е искал да обиди когото и да било. Просто темата за жените, ПМС-а и колко сме ужасяващи по време на месечния ни цикъл по очевидни причини живо ме интересува. Та реших просто да използвам случая и да кажа няколко неща ей така набързо. Значи:

Първо, ПМС не е нещо, което се случва на всички жени. До всяка, която я боли има още 5, които нямат никакви оплаквания. Така че, чисто статистически погледнато, ужасяващите симптоми, които сте (ако сте) наблюдавали са строго индивидуални и са свързани не толкова с общата женска физиология, а по-скоро с характера, начина на хранене и т.н. на конкретната жена.

Второ, тези, които не се чувстват добре по време на цикъл, се държат по-различно от обикновено, защото физическата болка им идва в повече. Няма нужда да обяснявам кое и колко ги боли. БОЛИ. Всички медицински изследвания показват, обаче, че няма никаква разлика в хормоналните нива на жени, които се оплакват от ПМС и такива, които нямат симптоми. С други думи, ПМС е физическо неразположение и да казваш, че да работиш с жена в ПМС е „тих ужас“ е като да кажеш, че не можеш да понасяш шефа си, защото е изпаднал в бъбречна криза. Някак не върви. ;)

Трето, повечето в случаите, когато аз самата съм била обвинявана в ПМС е било когато с по-рязък тон съм казвала на някого, че а) не си върши работата както трябва и б) че съм загубила търпение към неговите/нейните глупости. Съвпадение? Не мисля.

И последно, но не на последно място…стана ми толкова тъпо от този коментар, защото общо взето излиза…абе…една жена няма как да е права. Ако е добра, мила и чувствителна…всеки я тъпче като изтривалка. Ако е силна, категорична и не се страхува да казва какво мисли…е обвинена в ПМС и други подобни смъртни грехове. Е няма угодия.

***

За по-сериозно обяснение на това какво е ПМС и какво го причинява, можете да погледнете ето тук.

Ново изследване от д-р Кристен Байрон в Syracuse University показва, че от жените-шефове се очаква много повече от това да бъдат добри мениджъри.

Според Байрон, служителите очакват от жените да бъдат по-скоро нещо като „майки на офиса”. От тях се очаква да усещат какво е емоциално състояние на служители във всеки един момент и да демонстрират съчувствие, съпричастност и емоционална подкрепа към проблемите на подчинените си. Ако не го правят, служителите им смятат,че не са добри мениджъри.

В същото време, никой не очаква мъжете-шефове да бъдат съпричастни към емоциите на служителите. От тях се очаква да са аналитични, логични и убедителни. Дори когато служителите отговарят, че техния шеф-мъж не умее да забелязва такива неща като емоции и т.н., те не го оценяват като некомпетентен. Това е тъпо, защото данните от изследването показват, че мъжете-шефове също биха могли да спечелят, ако са по-съпричастни към емоциалните проблеми на служителите си. Един добър мениждър разбира фрустрациите на служителите си и увладявайки ги повишава мотивацията на служителите и спомага за успешната работа на екипа.

Според д-р Байрон, двойният стандарт в офисната динамика е директен резултат от стереотипните представи за ролите на мъжете и жените в обществото.

Сега да ви попитам…вашият опит съвпада ли с описаното?

***
via msnbc

Ново изследване от д-р Кристен Байрон в Syracuse University показва, че от жените-шефове се очаква много повече от това да бъдат добри мениджъри.

Според Байрон, служителите очакват от жените да бъдат по-скоро нещо като „майки на офиса”. От тях се очаква да усещат какво е емоциално състояние на служители във всеки един момент и да демонстрират съчувствие, съпричастност и емоционална подкрепа към проблемите на подчинените си. Ако не го правят, служителите им смятат,че не са добри мениджъри.

В същото време, никой не очаква мъжете-шефове да бъдат съпричастни към емоциите на служителите. От тях се очаква да са аналитични, логични и убедителни. Дори когато служителите отговарят, че техния шеф-мъж не умее да забелязва такива неща като емоции и т.н., те не го оценяват като некомпетентен. Това е тъпо, защото данните от изследването показват, че мъжете-шефове също биха могли да спечелят, ако са по-съпричастни към емоциалните проблеми на служителите си. Един добър мениждър разбира фрустрациите на служителите си и увладявайки ги повишава мотивацията на служителите и спомага за успешната работа на екипа.

Според д-р Байрон, двойният стандарт в офисната динамика е директен резултат от стереотипните представи за ролите на мъжете и жените в обществото.

Сега да ви попитам…вашият опит съвпада ли с описаното?

***
via msnbc

Ако вярваш на Пепеляшка, Спящата красавица и Червената шапчица, например, трябва да си сигурен в три неща:

1. Една добра жена е красива, пасивна и общо взето не може да следва инструкции.
2. По причините споменати в т.1, тя често се забърква в големи поразии, от които не може да се измъкне сама. Примерно, проспива 100 години от живота си.
3. Но това е ОК, защото рано или късно някой МЪЖ ще й се притече на помощ и ще я избави от беда.

Малкото силни, независими ЖЕНСКИ герои в приказките са:

1. Феи
2. Вещици
3. Мащехи

Т.е. нереалистични модели за подражание. Замисляли ли сте се какво е посланието на приказките към малките момиченца и момченца, които ги четат?!

***

Междувременно: В някакъв магазин за играчки се разхождат една жена, нейна приятелка и двете им дъщери. По едно време застават пред огромен розов замък. На балкона на замъка е поставена малка руса кукла-Пепеляшка. Пред самия замък, принц на бял кон, гледа към девойката. Едната от жените бързо вади визитна картичка от джоба си, хваща химикалката и пише с големи черни букви: ПУСНИ МЕ ДА ИЗЛЯЗА! ЗАКЪСНЯВАМ ЗА РАБОТА!!! След което слага табелата близо до главата на красавицата и продължава да се разхожда. via cupwsisters

Успешна седмица на всички!