Openly Feminist

В осмо-мартенския си брой, Капитал Light отделя много внимание на жените и женските въпроси. В рубриката FLIGHT-FALL феминизмът е позициониран долу в ниското…”защото на всички ни е писнало от него”. Не знам това дали принципно е възможно, тъй като в България феминизма определено не е често-срещано политическо кредо…и чак пък да им е писнало…не виждам как.

Но това както и да е, запознаваме се и с 23 неща, които промениха живота на българката през последните двайсет години. Силикон, прашки, такива работи. И понеже става въпрос за числа…ето и тук няколко:

25: процентът български жени, които са жертви на домашно насилие
30: процентът работещи жени в България, които успяват да се забавляват и да си доставят удоволствие
9: процентната разлика между средната работна заплата на мъжете и жените в България
1/3: от българите познават жертва на тормоз в къщи
43: процента от малтретираните в къщи са жени
44: процента от българските жени смятат, че са имали проблеми на работното място, защото са бременни

Може би тези цифри не са особено изчерпателни. Но въпреки това се чудя, дали всички, на които им е писнало от феминизъм са запознати с тях.

Данни: Netinfo, World Labor Organization, Български център за джендър изследвания

В осмо-мартенския си брой, Капитал Light отделя много внимание на жените и женските въпроси. В рубриката FLIGHT-FALL феминизмът е позициониран долу в ниското…”защото на всички ни е писнало от него”. Не знам това дали принципно е възможно, тъй като в България феминизма определено не е често-срещано политическо кредо…и чак пък да им е писнало…не виждам как.

Но това както и да е, запознаваме се и с 23 неща, които промениха живота на българката през последните двайсет години. Силикон, прашки, такива работи. И понеже става въпрос за числа…ето и тук няколко:

25: процентът български жени, които са жертви на домашно насилие
30: процентът работещи жени в България, които успяват да се забавляват и да си доставят удоволствие
9: процентната разлика между средната работна заплата на мъжете и жените в България
1/3: от българите познават жертва на тормоз в къщи
43: процента от малтретираните в къщи са жени
44: процента от българските жени смятат, че са имали проблеми на работното място, защото са бременни

Може би тези цифри не са особено изчерпателни. Но въпреки това се чудя, дали всички, на които им е писнало от феминизъм са запознати с тях.

Данни: Netinfo, World Labor Organization, Български център за джендър изследвания

През 1999, Уилям Полак публикува книгата си Истински момчета, в която защитава тезата, че съвременните западни общества възпитават момчетата в четири неща:

1. Никога да не показват слабост. Мъжете трябва да бъдат стоици, трябва да бъдат стабилни.
2. Никакви глезотии. Не бива да показват чувства, привързаност, топлота или съчувствие. Ако ще показваш някаква емоция, показвай гняв.
3. Мъжете трябва да бъдат твърди, мачо, да поемат рискове.
4. Мъжете трябва да са ВАЖНИ. Да имат висок статус. Да доминират. Да имат власт. В света има печеливши и губещи. Мъжете не трябва да губят.

Сами по себе си тези неща са интересни, защото са повлияли възпитанието на всеки един от нас. И въпреки че самите правила имат разни регионални и т.н. видоизменения, всички „знаем“, че един „истински“ мъж трябва да отговаря на всяко едно от горните „изисквания“.

По-интересното е това, че в едно патриархално общество (като, ахъъмм, българското), гореспоменатите изисквания залягат в основата на разбиранията и нагласите ни за това какво означава справедливост, щастие, успех, любов, семейство, приятелство, закон.

Каква е дефиницията на успеха в България?
Как изглежда едно щастливо българско семейство?
Какво е лицето на закона?

През 1999, Уилям Полак публикува книгата си Истински момчета, в която защитава тезата, че съвременните западни общества възпитават момчетата в четири неща:

1. Никога да не показват слабост. Мъжете трябва да бъдат стоици, трябва да бъдат стабилни.
2. Никакви глезотии. Не бива да показват чувства, привързаност, топлота или съчувствие. Ако ще показваш някаква емоция, показвай гняв.
3. Мъжете трябва да бъдат твърди, мачо, да поемат рискове.
4. Мъжете трябва да са ВАЖНИ. Да имат висок статус. Да доминират. Да имат власт. В света има печеливши и губещи. Мъжете не трябва да губят.

Сами по себе си тези неща са интересни, защото са повлияли възпитанието на всеки един от нас. И въпреки че самите правила имат разни регионални и т.н. видоизменения, всички „знаем“, че един „истински“ мъж трябва да отговаря на всяко едно от горните „изисквания“.

По-интересното е това, че в едно патриархално общество (като, ахъъмм, българското), гореспоменатите изисквания залягат в основата на разбиранията и нагласите ни за това какво означава справедливост, щастие, успех, любов, семейство, приятелство, закон.

Каква е дефиницията на успеха в България?
Как изглежда едно щастливо българско семейство?
Какво е лицето на закона?

Сестра ми, Ина, е от типа жени, които убедено вярват, че всички хора по света трябва да имат равни права и възможности и въпреки това не смята себе си за феминистка.

Преди няколко дни, газовият котел в апартамента й дава фира. Тя вдига телефона, разбира се с техника и в уговорения ден и час, някакъв мъж пристига да поправя повредения котел. Сестра ми и съквартиранта й го оставят да си върши работата.

По някое време Ина забелязва, че човекът вече не работи, но нещо се мотка около котела. Тя отива при него и го пита:

Ина: Какво става? Всичко наред ли е?
Техник: Да, да. Всичко е наред. Аз съм готов, само чакам съквартиранта ти да свърши с телефонния си разговор, за да мога да му обясня как работи всичко.
Ина: (след некратка пауза) Амиииии…може да обясниш на мен?!…

Техникът нямо протестира няколко секунди, но виждайки, че сестра ми няма никакво намерение да се откаже, започва да й обяснява:

Техник: Ето това тук показва налягането на котела, това тук ще ви извести, ако случайно има някакъв пробив на газ…
Ина: Така, добре. Хайде сега ми покажи термостата, за да знам как да контролирам температурата на радиатора в различните стаи.

В този момент техникът отваря ЕЕЕЕЕЕЕЙЙЙЙЙ такива очи, тотално губи ума и дума и не може да спре да зяпа сестра ми.

Ина: Разказвай, разказвай. Баща ми има фирма, която се занимава с проектиране и инсталиране на газови инсталации. Ние сме израстнали с разговори за чугунени котли, радиаторни термостати и газови мрежи.

И той започва да разказва. Какво да прави?!

***

Разказвам тази история, за всички онези жени, които някак вътрешно в корема си усещат, че живеем в свят, изпълнен със сексизъм и дискриминация, но въпреки това все още предпочитат да не се наричат феминистки.

Няма значение как се наричаме. Важно е просто да не позволяваме някой да се държи към нас така все едно сме тъпи, слаби и безпомощни, когато ние самите знаем, че не сме такива.

Разказвам тази история, за всички жени като Ина: феминистки под прикритие.