Openly Feminist

Не я мразете, защото е успяла.

Снощи започнах да чета Lean In на Шерил Сендбърг на Kindle и забелязах, че въпреки че книгата бе публикувана едва преди три дена, вече има цели параграфи, които са highlight-нати повече от 300 пъти. Ясно е, че книгата е промотирана с голямата ПР машина, но според мен не това е причината толкова много хора да са се разприказвали за нея. Няколко приятелки ми се обадиха специално да ме питат дали чета и следя интервютата (следя). А шефката ми, която е VP-Marketing & Communications бе толкова впечатлена от прочетеното… и понеже знае какви са моите убеждения (феминистки)… обсъждахме доста обстойно и в детайли. Толкова дейтайлно, всъщност, че чак се наложи да затворим вратата… Положението е малко… забранено за момчета.

В резюме, за онези от вас, които нямат представа за какво говоря: Шерил Сендбърг е COO на Facebook. Преди няколко години тя изнесе лекция TED Women: Why We have Too Few Women Leaders. Новопубликуваната й книга е разгърнат прочит на същата тема: къде са жените лидери? защо никой не харесва успешните жени? как да постигнем баланс между професионалните успехи и личното удовлетворение? Ако не сте слушали лекцията на TED Women, непременно погледнете. Също така горещо препоръчвам интервюто със Сендбърг (и съпруга й) по 60 Minutes от тази седмица.

На мен лично книгата (или по-точно това, което съм прочела до момента) много ми харесва. Най-вече ми харесва това, че дава доста оптимистични и практични препоръки, които всеки един човек може да приложи на работното си място без значение дали работи в корпоративна или някаква друга среда. Аз лично нямам професионалните амбиции на авторката, но виждам себе си в много от ситуациите, които описва. Една от зачекнатите теми, които към момента ми прави най-силно впечатление е за начините, по които описваме и оценяваме едно и също поведение в зависимост дали говорим за мъж или жена на работното място. Конкретният пример, който дава Сендбърг е за това как много малки момиченца (и по-късно жени) биват обявавани за командвачки. Това носи доста негативи за жените, а когато момчета (и мъже) се държат по аналогичен начин, това поведение са аплодира. Аз лично определено съм страдала от тази си черта и едва след толкова години ми стигнаха силите да си простя и да осъзная, че това да имаш мнение и глас не е повод за срам… Не знам дали ви е интересно да поговорим по тази тема, на мен ми е любима.

Знам че в България в момента други неща ни вълнуват… но според мен е важно и ми хрумна да отворя разговор тук: на български, пречупено през призмата на българските условия. Ясно е, че винаги и навсякъде съществуват институционални и структурни пречки, които правят живота на жените на работното място труден (и понякога доста противен)… Но кои са личните решения, които ни пречат да постигнем професионалния успех, който заслужаваме?

P.S. I missed you. :)