Невидимо действие, очакван резултат

Те хубаво ще се замислят, но дали ще си отговорят? Кой може да отговори на този въпрос? А решението доколкото виждам засега може да е единствено социален инженеринг, какъвто представляват и квотите.

Направиха ми впечатление някои наблюдения на Красимира Джисова. Тя казва: „Сексистката риторика все пак не е само риторика на сексистите, а и на онези жени, които приемат пола си за социална услуга“ и още „Е, как мъжете да забележат и оценят това, което жените отказват да забележат и оценят, докато удовлетворяват ролята, избрана им от доминиращия пол“. Като изключим нейните интерпретации на въпросните явления – социална услуга и доминиращ пол – поведението на голяма част от жените е очевидно за всеки.

Но как да си обясним това, чрез, да речем Жижек? Контурите на възможното отдавна са начертани от движенията на феминистите и вярващите в божествената сила на дискурса, но продължават да бъдат слабо запълнени от материята. Статистически погледнато възможното се оказа малко вероятно. Жените масово предпочитат отредената им „социална“ роля, дори оставени на свобода се събират в огромни купове и се израждат в колективен разум (от сорта на бг мама), който обаче не само че не събира сила да се пребори със стереотипите, но и ги затвърждава усилено. Някой веднага ще отвърне че жените се намират под непрекъснат, невидим натиск от обществените нагласи, един вид женски паноптикон, в чийто център се намират пещерните първоапостоли (по презумпция мъже) и който държи поведението на нещастните създания в желаните рамки, като тези рамки всъщност са нищо повече от още едни контури в пространството с идейната тежест на поп парче, но по някаква странна прищявка на съдбата физически изразени… Така, част от жените успяват с лекота да избегнат тази тегоба и да живеят различно. Но в същото време успяват и да са все така безсилни пред действията на останалите жени.

резултатът не ме учудва и отново потвърждава тезата ми, че в България има изначално неразбиране на същността на квотите, породено от липса на информираност, страх и стереотипното разбиране, че ние сме си наред. Все пак, квотите не са цел, а средство за постигане на равнопоставеност. Има много положителни примери за тяхното приложение и колкото по-рано се приложат, толкова по-добре, защото това така или иначе ще се случи. Като начало самият ЕС е дава на корпоративните компании последен шанс преди да ги наложи – това ще се случи март 2012.