Skip to content

Какво значи да си татко

23.11.2009

Марин Бодаков е написал страхотна рецензия на книгата Какво значи да си татко от Филип Лерман.

Тази книга всъщност поставя непренебрежим културен проблем в българската обществена среда: защо ценностите на половата равнопоставеност, утвърждавани на хребета на 1989 г., днес отстъпват пред ново втърдяване на мъжките и женските самоличности и разрастването на пропастта между тях; защо у нас все по-често сред образованите млади хора се появяват фигури на stay-at-homedad и househusband (как да преведем двата термина на български?); дали алчните “мъжки” ценности на „справедливостта“ не провокираха световната криза и не се ли завръщаме всички, поне по-чувствителните от нас мъже и жени, към “женските” ценности на грижата за детето и дома?.. При това, пришпорени от мутризацията на обществото вече и на правителствено равнище.

„Какво значи да си татко“ е абсолютно освобождаваща книга за всички български мъже, които изпитват неясна тревога, задето не се държат по социално предписания начин, особено насред водевилната полицейщина в България.

Книгата е на ИК „Кибеа“, преводът на Ирина Манушева.

24 коментара leave one →
  1. Denia permalink
    23.11.2009 10:49

    Колко красиво казано – ангажираното бащинство носи освобождение. Или да цитирам Василена: "когато прегърнеш плачещото си бебе, плачещото бебе вътре в теб също се чувства прегърнато…”

  2. Ena permalink
    24.11.2009 10:01

    Много е хубаво, че такава книга излиза в България. Може би все някога и български татко ще напише нещо сходно с "Близо до бебето" на Василена – за по-нетрадиционния опит на мъжете като full-time parent в България.

  3. бодливата крава permalink
    24.11.2009 16:39

    Сори, ама Марин Бодаков не е ли гей и не подлежи ли на редакция това, което е написал?Аз не съм хомофоб, но просто предпочитам нещата да се казват направо.

  4. Ina permalink
    24.11.2009 16:57

    @ бодлива крава – какво значение има дори и да е гей? какво трябва да се редактира?

  5. бодливата крава permalink
    24.11.2009 18:17

    ми има значение. аз съм израснала в хетеросексуално семейство, но се питам – и хич не съм убедена в това – верно ли може да израсне нормален човек в хомосексуално семейство? просто опознавателен въпрос, ако някой ми каже, че съм хомофоб, веднага ще го отстрелям с факта, че най-добрата ми приятелка е лесбийка. обожавам я, чисто асексуално, защото аз съм стрейт. но понеже знам колко травми нанася хетеросексуалното семейство върху хората, се чудя дали е приемливо да натрапваме на децата хомосексуални семейства? питане, нали виждаш. не е нищо категорично или дефинитивно.

  6. бодливата крава permalink
    24.11.2009 18:22

    единственият ми допир схомскесуалните семейства е Bird Cage, така че…

  7. Denia permalink
    25.11.2009 02:13

    Добре познатотото клише Some of my best friends are…

  8. Yoana permalink
    25.11.2009 04:56

    Човек може да бъде хомофоб и пак да има приятели хомосексуални. Това не те имунизира. И не разбирам аргумента ти. Щом хетеросексуалното семейство нанася травми, значи може би не е приемливо да "натрапваме" (кой и къде натрапва, всъщност?) хомосексуални семейства на децата? Не виждам логиката.

  9. xunap permalink
    25.11.2009 05:59

    Бодливке, мисля че се отклоняваш от темата. Аргументите срещу тезата на някой изключват факти извън тезата. Идеята на поста е да се оспори стереотипа, че майката гледа децата, докато мъжа ходи на работа и освен от носенето на заплатата в къщи не се интересува от нищо друго. В този вариант децата са едни малки човечета, които се мотаят в къщи около теб след като си се прибрал от бачкане. Моят баща беше някакъв такъв тип, например поменше някои от приятелите ми по физиономия. И веднъж среща трима от тях на главната улица и се обръща към всеки с "Кирчо". Почти нищо не знаеше за мен, понякога си мисля че ще се затрудни да каже в кой клас съм и с колко тройки съм имал последния срок. За майка ми пък най-важните неща пък се изчерпваха с това да сме нахранени, облечени и чисти и да имаме висок успех в училище. И нищо повече. В резултат на което сега отчуждени един от друг и няма за какво да си говорим, когато сме заедно. Затова и по Коледа не се събирам с тях. Различни светове без допирни точки. Винаги съм се надявал да не стана родител като тях.

  10. Viktoria permalink
    25.11.2009 08:07

    бодливата крава, твоята "най-добра приятелка", лесбийката знае ли, че ти отричаш правото и на майчинство и следователно на същите права на които ти се радваш? Да живее приятелството, и "най-добрите приятели"!След като един мъж покаже не мачистко мислене и поведение, вместо да се зарадваме на това, веднага се набеждава за гей и по този начин се омаловажава всичко което е казал. А какво дори да е гей наистина? Или един гей не е мъж, нито баща и не му е валидно мнението? ббрррр….

  11. Zornitsa permalink
    25.11.2009 08:23

    Интересно накъде се насочва подобна тема във феминистки блог. Мен по-скоро ме впечатлява защо всички коментари за рецензията и тук, и въобще са на жени. Майките в Бг охотно говорят за майчинството, а бащите сякаш намират за своя роля да мълчат – като че ли това не е техен опит, не е тяхна работа, не е мъжко. Много жалко, най-вече за децата. Впрочем, не е гей. И е баща.

  12. echo permalink
    25.11.2009 11:14

    Марин Бодаков живее в хетеросексуално семейство и е баща. Не че това има отношение към рецензията му, можеше и да е гей, можеше и да не е родител, можеше и да е циганин, и евреин, и много други неща, но това нямаше да промени факта, че вие, бодлива крава всъчност все пак сте хомофоб – дори да не мислите за себе си като за такъв. Има хомосексуални двойки с деца, опитайте се да общувате с такива, за да имате отношение към точно тази тема, ако толкова ви вълнува. Хомосексуалното семейство е толкова натрапено, колкото и хетеросексуалното. Никой не си избира родителите. Това наистина измества темата, но не съвсем – в някой гей-семейства има баща – даже двама и вярвате или не, техните гей-идентичности не ги лишават от "мъжките им самоличности".

  13. troll permalink
    25.11.2009 13:38

    @echoshut up f4ggot

    @xunapАко се чудиш "why"… oh fuck you lil shit, eat your french fries!

    Louis C.K. е моят role model за баща! Perfect :)И между другото специален поздрав за Петя и ко.

  14. Мила permalink
    25.11.2009 13:51

    Не разбирам какъв е този стремеж да се изкарват всички хомофоби. Жената зададе много смислен въпрос, на който аз мога да й отговоря конкретно, без да я обвинявам във всички земни грехове, задето си го е помислила и е го е казала на глас.Оставям теориите на страна, ще дам примери.Да, едно дете от хомосексуално семейство спокойно може да стане хетеросексуален човек. Познавам косвено едно гей семейство, осиновило осем деца, много от които вече са пораснали и са се оженили и имат деца на свой ред. Хетеросексуални са.Действието се развива в Холандия.По принцип човек е склонен да смята, че личния пример на родителя е цялата информция, на базата на която детето се учи, но не е така. На пръв поглед е чудно как едно момиче може да се научи да бъде майка, ако никога не е имала майка и как едно момче може да се научи да бъде баща, ако никога не е имал баща. Но може.Моя близка приятелка е израснала без никакви жени около себе си, отгледана е от баща си и дядо си. Тя е най-женственото същество, което съм виждала и изключително добра майка.По темата на книгата – проблемът с бащите в България е много сериозен. Много бащи не умеят да общуват с децата си, срамуват се да бутат количка… темата е много обширна.Не ми се иска да казвам каквото наистина ми дойде първо на ум, защото съм безкрайно уморена от заяждания, но се надявам в крайна сметка родителството да излезе от рейтинговата си криза. Макар да съм краен песимист по тази тема.

  15. echo permalink
    25.11.2009 14:00

    Въпросът, който "жената" зададе е "Сори, ама Марин Бодаков не е ли гей и не подлежи ли на редакция това, което е написал?" Този въпрос, ще прощавате, не е смислен.

  16. Мила permalink
    25.11.2009 16:14

    Не, въпросът беше "верно ли може да израсне нормален човек в хомосексуално семейство?". Сигурна съм, че много хора си го задават.

  17. Eva permalink
    25.11.2009 19:10

    А дори и да беше гей авторът, това пречи ли му по някакъв начин да има мнение за книгата?! А пречи ли му да има мнение по въпроса какво смята за нормално семейство? Дори и да беше гей и да възнамеряваше никога да не гледа деца, не е ли бил дете и той някога, няма ли формирано мнение и идеи относно родителите и техните роли в едно семейство? Чудя се на посоката на разговора в коментарите, при положение, че книгата показва гледната точка на хетеросексуален мъж. Между другото, май само един мъжки коментар се появява тук (xunap), и това заслужава повече внимание отколкото дискусията за някаква си хипотетична сексуална ориентация.

  18. Zornitsa permalink
    26.11.2009 00:10

    Бих отбелязала също, че моделът, според който бащата е длъжен да изкарва максимално много пари и е естествено да преотстъпи на жена си привилегията и грижата за отглеждането на детето, е масов сравнително отскоро. Сред мъжете от поколението на баща ми беше нещо нормално да се занимават много активно с децата си, да говорят за тях, да ги учат на разни неща. Мога да кажа, че връзката с децата е също толкова психологически важна за мъжа, както и за детето. Не се е случвало някой да се съмнява в мъжествеността на баща ми, задето гордо е разказвал на какво сме играли или как тригодишното му дете го е напишкало, докато го е носил на конче. Очевидно парадигмата се променя и то регресивно. Намирам, че е част от ретроактивното връщане към патриархалните ценности с много по-твърди роли от тези, с които сме израстнали. Влизали ли сте в "Марсел"? А правила ли ви е впечатление ярката, недвусмислена сегрегация на играчките по пол? Вляво всичко е натрапчиво розово, вдясно – войнишки зелено. Дори монополи има за момиченца и момченца – момиченцата трябва да купуват фризьорски салони, момченцата – банки. Какво ще бъде следващото поколение бащи?

  19. echo permalink
    26.11.2009 01:01

    Знаете ли, Мила, проблемът е в категориите, с които се борави. Въпросът ще отгледа ли гей-човек или гей-семейство "нормално" дете (~ може ли гей-родител да бъде нормален родител) съдържа в себе си въпроса за "нормалното" и по презумпция неглижира една сексуална идентичност и я прави ненормална. Но да оставим това, Зорница задава много по-смислени и важни за хетеро семействата въпроси.

  20. Martin permalink
    26.11.2009 12:15

    Помня с много от връстниците ми (и в България, и тук) сме говорили за това, как няма да бъдем същите темерути като бащите ни, как няма да бъдем като сина в песента (Cat's in the Cradle на Harry Chapin – с толкова много кавър версии почнем от Johnny Cash до DMC и Ugly Kid Joe), който "[had] grown up just like me". Еми, пораснахме и резултатите са смесени, но със съжаление констатирам че повечето не успяхме (или няма да успеем) да особено различни, въпреки желанието си. With all due respect, мисля че повечето от вас не могат да го разберат, както и ние майчинството, да речем. Но с възрастта започнахме и да разбираме бащите си. Тяхното поколение, а и тези на техните бащи и дядовци, показваха и доказваха любовта към децата си по съвсем различен начин. Това, че не беше показен и сладникав не означава, че обичта им беше по-слаба.Мисля, че е много важно да го осъзнаем и оценим.Преди няколко години Tim Russert (от Meet the Press) написа една книга за баща си, "Big Russ & Me", а след това и втора с избрани откъси от десетките хиляди истории изпратени от читатели за техните собствени бащи. Един от интересните откъси от втората му книга касае промяната в баща му след излизането на първата:I always go to [my father's home] for Thanksgiving, and in 2004, a few months after the book came out, we were loading up the car to drive to the airport when Big Russ came over to me to say goodbye. For as long as I can remember, Dad and I had always parted with a handshake and a half hug. But this time he gave me a huge bear hug and he said softly, "I love you" – something I had never heard him say before. I was fifty four years old, and all I could think was, Boy, I wish I had written this book thirty years earlier.Много сходна тематика има Reba McEntire's "The Greatest Man I never Knew". Ако се абстрахирате от предразсъдъците си към "Red America":http://www.youtube.com/watch?v=NTBHgtkitnM

  21. Андрей Куртенков permalink
    27.11.2009 04:59

    Martin каза: "…мисля че повечето от вас не могат да го разберат…"Говориш глупости, Мартине!Тези тук разбират бащинството по-добре от теб!Както и по-добре от Брус Уилис знаят как трябва да бъде спасяван света от астероди, комети, терористи и мутанти.Те разбират по-добре от теб всичко, а ти, ако искаш да знаеш, си един потенциален изнасилвач – и точка.(Чакай да пратя малкия до магазина за още една бутилка и ще продължа.)Такааа. До къде бяхме стигнали? До всенародната радост, че вдигането на акциза на пърцуцата се отменя. А, не, обърках се. Така, оправих се. Значи – отнасяй се с малко повече почит и уважение към принадлежащите към ОНОУИСПФ (Обществото на Непозналите Още Удоволствието от Истинския Секс Префърфуцени Феминистки). Аз лично смятам, че като първа стъпка, на тях би следвало да се даде право да одобряват ползването на бащинство (добре че аз вече го ползвах – че иначе със сигурност нямаше да им получа одобрението!). Впрочем, по случайност точно преди месец в нашия регионален вестник ми излезна едно материалче за бащинството – написано е, разбира се, на нормален език и затова няма да е интересно на принадлежащите към ОНОУИСПФ – щом нищо не казващата рецензия, на която е посветена темата, била "страхотна".А педалите са симпатяги, обичам ги!

  22. Yoana permalink
    27.11.2009 10:15

    Martin, този пасаж наистина е просветителен, в известен смисъл. Колкото до това дали жените наистина разбират бащинството – все пак книгата, за която е този пост, е написана и рецензирана от мъже, така че проблемът с непълното разбиране не би трябвало да стои при нея.

  23. Zornitsa permalink
    27.11.2009 11:20

    Това, съжалявам, е много ниска топка. Първо в темата няма никакви нападки срещу мъжете, напротив, има повече признание, отколкото сами си дават.И второ, дори някой да те нападаше теб лично, ни виждам с какво би се защитил, наричайки го недоебан. Бих могла да завърша язвително, пожелавайки ви успех с регионалния вестник, но няма да го направя.

  24. Ena permalink
    28.11.2009 12:14

    Ето обобщението от проучванията за развитието на деца на хомосексуални родители, публикувано на страницата на американската асоциация по психология (http://www.apa.org/pi/lgbc/publications/lgpchildren.html):"Резултатите от проведените до този момент проучвания сочат, че децата на хомосексуални родители изграждат положителни взаимоотношения с родителите си и удовлетворителни взаимоотношения с възрастни и от двата пола. Обрисуваната от проучванията ситуация на децата на майки-лесбийки показва социално-интегрирани деца, поддържащи отношения с връстници, бащи, баби и дядовци и приятели на майките и от двата пола, хетеросексуални и хомосексуални. Проучванията не подкрепят опасенията, че децата на лесбийки и гейове са жертви на блудство, че връстниците им ги отхвърлят или че децата биват изолирани в лесбийски или гей общности.Целият доклад за еднополовите родители можете да прочетете на http://www.apa.org/pi/parent.html.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: