Skip to content

Как майките предприемачи управляват бизнеса си и в същото време отглеждат децата си

19.11.2009

Предполагам, че повечето от вас са чували за Startup Conference. Конференцията се провежда за втора година и цели да „да пробужда предприемачески Дух и да покаже на хората как да стартират и развият собствен бизнес.“

Тази година в програмата на конференцията е включен много интересен панел със заглавие: Майки-предприемачи – как управляват своя бизнес и в същото време отглеждат деца си. Ще говорят Жюстин Томс, Експерт онлайн маркетинг и онлайн медии; Марина Стефанова, Съосновател и Управител, Консултантска къща “Стратегии” и Деница Богоева, Основател и Директор на DTex Style.

Не ми харесва заглавието на панела по две причини.

Първо, не разбирам защо осъвместяването на родителството и бизнеса да е въпрос, с който да трябва да се занимават само майките-предприемачи? Ако един мъж се опитва да стартира бизнес, това означава ли, че той временно трябва да бъде освободен от функциите си на родител?! Кой гледа децата на мъжете-предприемачи?! Ако бях ангажирана в организирането на такава конференция, по-скоро бих се постарала да направя панел, в който РОДИТЕЛИ обсъждат осъвместяването на родителството с бизнеса.

И второ, заглавието не ми харесва, защото отразява един много често срещан предразсъдък, че ако една жена е предприемач И майка, то тя не е съвсем баш ИСТИНСКИ предприемач, защото докато прави бизнес си мисли за децата вкъщи и това сигурно се отразява на работата й. Това е голям проблем, защото този тип социален натиск е причината много жени да не следват професионалните си амбиции и да се принуждават да избират между семейството и кариерата си. Опитайте да намерите интервюта с мъже-предприемачи, в които интервюиращия пита въпросния мъж дали има деца и как балансира тяхното отглеждане с работата си. Като намерите, изпратете насам, защото все още ми предстои да видя такова нещо.

Въпреки това, панелът ще бъде много интересен по няколко причини:

1. Участничките ще споделят много интересен бизнес опит. Не познавам работата на Марина Стефанова и Деница Богоева, но Жюстин Томс е един от пионерите в българското уеб пространство и тя сама би могла да разказва с часове.

2. Радвам се, че панелът ще покаже женски опит, който излиза от рамките на приетото в българското общество, в коeто жената е лоялен служител, дисциплиниран и организиран изпълнител, но рядко шеф или топ-мениджър. В България все още е „странно“, „необичайно“ една жена да развива собствен бизнес. Броят на жените сред работодателите е 27%, сред самонаетите едва 35%. Колкото повече хвърляме светлина върху работата и успехите на жени, громящи стереотипите, толкова повече младите момичета и жени ще виждат, че има място за идеите им.

3. Може би така формулираното заглавие ще предизвика и дискусия точно по въпросите, които повдигам в този пост: как една жена-предприемач да се справи със стереотипите, които я обстрелват ежедневно?

Събитието:
Аулата на Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ)
Събота, 21 ноември
14:50-15:50

Ако сте там, задайте моля третия ми въпрос и ми кажете как са отговорили участничките! А междувременно искам да ви попитам: какви въпроси бихте задали на участничките в панела? Споделете в коментарите, а аз ще се погрижа да достигнат до тях. После ще видим.

14 Коментари leave one →
  1. Wynche permalink
    20.11.2009 02:42

    На един-единствен въпрос бих се радвала да получа отговор, и той вече е зададен: Моля те, кажи ми как го правиш!Аз не съм предприемач, но имам динамична и отговорна работа, често с удължено работно време, и в която при това (за разлика от самонаетия човек или предприемача) не зависи от мен да взема решението да се "самоотлъча" от някакво задължение. Търся начини за съвместяване на родителството с работата, търся модели на поведение, които да са по-приемливи от този, който самата аз прилагам, защото той не е достатъчно добър и живея с виновното осъзнаване, че ощетявам детето си.Балансът между професионалния живот и майчинството за мен е част от по-общия въпрос за баланса между личността ми (моя характер, нужди, интереси, здраве, емоционалност) и ролята ми на майка (характера, нуждите, интересите, здравето, емоционалността на детето ми). В това раздвояване има постоянно напрежение и постоянна необходимост да се правят избори. Аз съм майка от сравнително скоро (2г и половина) и все още възприемам ролята като нова за мен. Твърде лесно е да реша, че след като толкова много жени възприемат майчинството като своя върховна реализация и го преживяват хармонично и естествено, а при мен не е точно така, значи проблемът е в мен и нещо на мен ми е сбъркано – или съм твърде голям егоист, какъвто повечето хора не са, или по някакъв начин не съм "истинска" жена. Ще се опитам да отида на панела, ако успея да се организирам.

  2. Mika permalink
    20.11.2009 04:37

    Аз бих ги попитала не как го правят, а как се чувстват. Наистина ли са убедени, че са постигнали това равновесие между професионалени, лични и родителски отговорности. И чувстват ли да ги изпълва удовлетвореност.Наистина ли заспиват с чиста съвест вечерно време?И когато правят компромиси то за сметка на кого са те най-често – децата, семейството или работата?

  3. Yoana permalink
    20.11.2009 11:11

    Аз бих ги попитала каква е ролята на бащата в цялата работа и защо според тях този въпрос някакси все остава встрани, когато се говори за майчинство и кариера.

  4. greg permalink
    20.11.2009 12:07

    Според мен темата е зададена правилно, защото у нас практиката масово е такава – майките гледат децата. А какво лошо има в това? То си е природно дадено – мъжете не могат да кърмят ;-)

  5. Viktoria permalink
    20.11.2009 12:31

    Кърменето трае няколко месеца, много тъпо извинение! Към Мика, защо мислиш, че тези майки не трябва да заспиват с чиста съвест??? Защо мислиш, че някой е пренебрегнат изобщо? Защо не се предположи, че задълженията се делят със спътника в живота и двамата заедно намират начин да се гледа детето добре, без да се ощетява кариерата на никого. Аиде стига вменявахте чувство за вина и стереотипи ако обичате!

  6. Мила permalink
    20.11.2009 17:23

    Кърменето не продължава няколко месеца.Имам предвид, че не е предвидено да продължава толкова и че "кърмаческата" фаза в развитието на детето е доста по-дълга. А кой колко иска да кърми и дали въобще ще го прави, си е негова работа.Но що се отнася до децата, те преминават през различни фази, в които имат нужда от разични неща, различни типове отношения и т.н. И първата връзка, която те преживяват и която за тях се превръща в база, на която изграждат социалните си умения и междуличностни отношения, е връзката с майката. В първите месеци от живота си, бебето изобщо не осъзнава, че вече е физически различен от майката индивид, осъзнава го по-късно. Бащата може да има същите юридически права на родител, но ролята му за бебето на този етап от живота му, по нищо не е аналогична. Колкото и да е политически некоректно.Виктория, децата изискват време. През първите години от живота си, изискват 24 часа да си ангажиран с тях. Кариерата също изисква време. Хората освен това имат нужда от личен живот, от среща с приятели, от хобита, от разтоварване. И от сън. Няма как да се съвмести всичко това, ако някой не е ощетен. Или родителите ще имат по-малко свободно време, или по-малко сън, или ще остават на работа по-кратко време (отколкото биха останали, ако нямаха деца), или детето ще го гледа някой друг. Или всичко това едновременно.Днешният живот е много динамичен и понякога си мислим, че можем да живеем по няколко живота едновременно… само че денонощието все още има само 24 часа.gimli

  7. Ena permalink
    20.11.2009 18:03

    Съгласна съм с Виктория. В крайна сметка не всички жени имат кърма след раждането и в тези случаи кърменето изобщо не е въпрос на избор.В литературата по психология, която аз съм чела (без да твърдя, че е изчерпателна), се казва, че детето има нужда от постоянната грижа на един и същ възрастен човек през първите девет месеца от живота си, за да няма по-късно неврози и характеропатии. Макар от деветнадесети век насам в западния свят да се налага презумпцията, че този човек е жената, родила детето, за доброто му развитие няма значение дали ще е майката, бащата, бабата, дойката и т.н., стига да е човек, който е искрено привързан и грижовен към детето. След това, дори този човек да не е нон-стоп с детето, това не е фатално.Една от най-интересните книги, които съм чела по тези въпроси и която ми препоръча моя позната, която е детски пихолог, е Тout est language от Франсоаз Долто. Франсоаз Долто, както и едно американско изследване, което съм чела, но за съжаление в момента не мога да намеря заглавието, твърди, че децата на майките, които тръгват на работа, след като детето стигне определена възраст, са по-интелигентни. Не само, защото имат нагледен пример как се балансира семейство и кариера, но и защото контактите с повече хора извън семейството (учителки, деца в детската градина и пр.) ги научават да преговарят, да устояват позициите си и пр.

  8. Estranged permalink
    20.11.2009 20:34

    Има един вид маймунки, при които бащата се грижи за малкото и го дава на майката само когато трябва да бъде кърмено, след което го взима обратно при себе си.Няма такова нещо като природно предписание кой пол с какво трябва да се занимава.

  9. Mika permalink
    21.11.2009 01:24

    Viktoria, дадох си сметка, че въпросите ми звучат леко агресивно. Изобщо не изключвам възможността бащата да поема част или изцяло грижата. Наистина би ми било интересно дали случаят е такъв.А относно компромисите и балансите – аз не мисля, две дини по една мишница могат да се носят сполучливо. Сигурна съм, че винаги има един ощетен – или кариерата, или детето, или партньора… Според мен правилният баланс е да се редуват. Проблемите идват когато пренебрегнатият е винаги един и същи… За това и зададох въпроса си – С кое от трите неща една съвременна българска жена с толкова успешна кариера прави най-често компромиси?

  10. Viktoria permalink
    21.11.2009 08:25

    Аз не претендирам да знам всичко за гледане на деца, нито да имам личен опит. Но имам наблюдения и познавам майки които работят и се грижат за децата си. Мнението ми е, че детето може да се гледа по много начини и не винаги наи-заробващия майката е най-добър за детето. Не говоря за първите два месеца от живота, никой не оспорва, че детето има голяма нужда от майката тогава точно. Има майки които наемат друг човек за да се грижи за детето им докато работят, те работят за да плащат на този човек на който това му е работата и това е грижа за детето. Когато детето е на възраст за детска градина заминава на детска градина, за която пак майката работи за да я плаща. Защо това да се счита за лоша грижа и да се очаква, че детето е пренебрегнато? Проблема е , че майките с малки деца дори да имат кои да се грижи за децата докато работят, в повечето случаи и особено в България, след работа всичко ги чака тях. Тогава не майката трябва да чувства вина , а да се запита дали партньора и дели домашните задължения с нея…Защото ако когато някой мъж премести нещо в къщи се счита за „помощ” на жената, то всичко което прави една жена в къщи се счита за задължение…За това е тежко съчетаването на кариера и деца, не защото е невъзможно… А иначе, има и друг вариант за гледане на децата работейки. Вече има много фирми които имат детско отделение в офиси, фабрики и т.н. като по тоя начин майките И (!) бащите могат да си водят децата с тях на работата и да ги наблюдават работейки. Аз лично когато стана майка, ще правя точно това. Дано това се разпространи повече

  11. Мила permalink
    21.11.2009 16:24

    Мъжете кариеристи могат да си позволят да имат деца, защото някой друг им ги гледа. Това си е вид компромис с родителството, от където и да го погледнеш. По същия начин, по който компромис с кариерата е, колегата да ти свърши работата в офиса. Крайният резултат е еднакъв – децата в крайна сметка са отгледани, а в другия пример – работата е свършена. Виктория, ти наистина ли питаш защо липсата на контакт между майката и детето се счита за пренебрегване на въпросното дете? Визията ти за това какво представлява майчинството (майката работи, за да може да плаща на детегледачката, която е професионалист и едва ли не много по-добре разбира от гледане на деца), ме кара да те запитам кое те мотивира да искаш дете? Честно.

  12. Ena permalink
    21.11.2009 17:45

    Po tazi logika, kakvo motivira myjete da imat deca, ako vmesto da prekysnat rabota, gi ostavyat na maikite-detegledachki?

  13. Viktoria permalink
    22.11.2009 01:19

    Мила, мотивират ме много неща. Но и много други ме мотивират да не превръща,м детето ми(когато го имаме) в зависим тиранин, коъто не оценява нуждата да се работи. Да, сериозно питам какъв е проблема да се прекъсне връзката, "свещенната" връзка майка-дете, за няколко часа за да може майката да изкара пари с които да купи памперси, храна и други работи нужни за оцеляването на детето, като същевременно не си занемарява работа и по тоя начин да обрече детето на глад за в бъдеще…Ili predlagaш да се облегнем изцяло и аз и детето на ръцете на другия родител и да се надяваме, да е добър/а с нас? Аз искам да науча детето ни на независимост и труд, това ме мотивира!

  14. elle permalink
    22.11.2009 02:49

    Аз имам поглед над ситуацията "работеща майка с деца" не само в България, но и в САЩ. В САЩ гледах и кърмих дъщеря ми една година, и я събирах с една група деца (с майките им) по два-три пъти в седмицата, в градската библиотека, където имаше безплатна програма за деца: песни, танци, общуване с една пенсионирана служителка-възпитателка и с другите майки и бебетата им. Някои майки работеха, други – не. Понякога идваха бащи с бебетата си. Един баща беше изцяло отговорен за грижата за двете си деца на 2 и 4 години, и не работеше извън дома. Приятелствата ни се пренесоха извън библиотеката и скоро се "замествахме" в гледането на чужди деца: майка водеше детето си у нас, когато ми се налагаше да отида на зъболекар; аз стоях у тях, когато тя искаше да излезе на ресторант с мъжа си. Вариантите за взаимопомощ бяха безкрайни, както и нещата, които научавахме една от друга за това как да бъдем по-добри родители. Работещите майки имаха бавачки, които обикновено бяха с децата и бебетата по цял ден. Други деца и бебета бяха на градина още от тримесечна възраст. Единтсвеното, което мога да кажа в обобщение на наблюденията ми е, че няма правилен или грешен начин. Колко дълго се кърми, колко време се прекарва на 4 очи със собственото дете… това не е чааак толкова важно. По-важно е детето да се чувства обичано и да бъде стимулирано да опознава света и хората около себе си. А това е по-възможно при общуване с възрастни, които са сравнително отпочинали, спокойни, и позитивно настроени, и самите те се чувстват интелектуално и емоционално стимулрани. Понякога това се случва по-често, когато тези възрастни имат начин на живто, който не се изчерпва с това, че се грижат за дете. Майките, които понякога виждам в БГ, стоят вкъщи по една година и повече, защото имат дълго платено майчинство. Често ги виждам в следните ситации: детето само се катери по пързалка или люлее, докато майката седи и пуши над кафе наблизо. Друг вариант е, майката седи над кафе и пуши, докато детето все пак ходи на градина. Резултатът е, че детето, макар и основно обгрижвано от майка си, получава много по-малко внимание, разговор, и знания, отколкото едно дете, гледано от не-роднини и обградено от други деца и непознати. Без да имам за цел да генерализирам, мога да заявя, че днес, на 3 и половина, дъщеря ми говори много по-добре (на два езика) отколкото всички свои връстници в градината в България. Никога не е имала проблеми със социализацията с други деца, а търси компанията им. От две години аз работя в БГ на пълно работно време, а мъжа ми живее в САЩ. Правилата в грижата за дете са само две: обичайте детето/показвайте му го, и му говорете/четете колко можете повече. Останалото – кой прави това основно, и какво прави във времето, когато не е с детето – е различно за всеки и няма чак такова голямо значение. Освен това всички знаем, че човек е 50% nature и 50% nurture . Ако още не съм ви убедила, някой път мога да разкажа за приятеля ми-необвързан гей , който има вече две прекрасни деца с обвързана лесбийка, с която се редуват в грижите за децата, работейки и имащи напълно отделни социални животи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: