Светлана Куюмджиева за влиянието на чалгата и артистите, които се опитват да я интерпретират
Разговорите за женските образи в българските реклами обикновено рано или късно ни отвеждат до дискусии около чалга-културата. На мен чалгата ми е супер-интересно първо, защото е масова и второ, защото дава много поводи за анализ на джендър ролите и междуполовите отношения в България. Обърнах се към Светлана Куюмджиева (изкуствовед, куратор, автор и въобще цялостно готин човек) с молба за малко помощ. Зададох й няколко въпроси за чалгата, нейното влияние и хората, които се опитват да я интерпретират. Получи се много интересен разговор, от който се надявам да запомните поне няколко имена. Приятно четене!
OF: Кои според теб са основните естетични атрибути на чалга културата? Какво отличава чалгата визуално от други суб-култури в България?
СК: Първо трябва да започна с уговорката, че не се чувствам специалист по чалга. Темата ме интересува, защото в самото явление „чалга” рефлектират много особености на манталитета и стереотипите на обществото ни. Но и аз като мнозина съм просто свидетел на това явление, не негов задълбочен изследовател.
Много е трудно да се изброят естетичните атрибути на чалгата, защото тя се оказа доста адаптивна и се променя като хамелеон през годините. Докато в началото на 90-те като чалга атрибути лесно можеха да бъдат класифицирани китайските анцузи, старите москвичи, пластмасовите ключодържатели с Лепа Брена, и всички възможни прояви на битовия селски кич, днес чалгата има вече доста по-различен скъп и луксозен имидж. Този лукс обикновено е силно преекспониран и ярък, но понякога чалгата се прикрива доста умело зад привидна претенция за стил и изисканост. Тъй като за последните десетилетия чалгата се издигна много нависоко в социалната йерархия, на нея съвсем закономерно й се налага да се променя, за да отговори на утвърдените модели и на изискванията на новия й статус. В това отношение вече е доста противоречиво да определяме чалгата като суб-култура, защото тя някак се сля с новия ни елит и се промени до неузнаваемост.
Все пак може би наистина непреходни атрибути на чалгата ще си останат кичът в неговите богати разновидности, едрите женски гърди и най-примитивните знаци за икономически просперитет.
OF: Влиянието на чалгата върху масовата култура в България е очевидна. Усещаш ли някакво влияние на чалгата и в сферата на изкуството?
СК: Най-лесно ми е да кажа, че чалгата е повлияла на вкуса. Но всъщност си давам сметка, че чалгата ползва доста умело някои традиционно заложени консервативни стереотипи и шаблони във вкуса. Например чалга публиката обича да гледа класически реалистични произведения и автори и изисква от изкуството някакъв тип примитивно изразяване на „красивото”. Тя не иска да се мори да мисли върху изкуството, а просто да радва окото си. Този рефлекс към изкуството тук е народняшки, наследствен, древен. Чалгата не променя нищо в това, тя само го подхранва. Тя има нужното мнозинство, за да окаже съпротива на всеки опит за промяна на този стереотип или да го осмее и отрече. Това е породено може би от факта, че въпреки привидния разгул и показност, в същността си чалгата е дълбоко патриархално консервативна, както и самото ни общество. В това отношение чалгата би могла да се ползва и като опасен политически инструмент, произлязъл от самия електорат.
С други думи по отношение на изкуството влиянието на чалгата е като да имаш стара и блокирала спирачка, която не ти позволява да мръднеш напред.
OF: Кои съвременни български артисти (художници, скулптури, пърформънс артисти) според теб правят умен и задълбочен анализ на чалгата през изкуството, което създават? Какъв е техния фокус? Някой от тях коментира ли половите стереотипи, които поне според мен са много характерни за чалгата?
CK: Докато работихме по проекта „Изкушението Чалга” с колегата ми Весела Ножарова осъзнахме, че всъщност в България няма много художници, които се занимават в изкуството си с чалга, за разлика от Сърбия например. Тук като че ли опозицията между чалга и култура се изразява не в критика, а в тотално загърбване на проблема.
Другото, което осъзнахме е, че чалгата е твърде всеобхватно явление и в него може да се впише много широк спектър от работи и проблеми.
Първият автор, който асоциирахме директно с тази тема, беше Алла Георгиева. Много показателно, че всъщност основна тема в изкуството на Алла не е чалгата, а полът и по-точно присъствието и ролята на жената в съвременното общество. Разбира се, че при това положение тя няма как да подмине чалгата. Тя работи по серията „БГ – сувенири” от 2006. Ползва един женски образ, върху който наслагва по най-буквален начин смесицата между фолклор и порно, с която се характеризира чалга културата.
Но в същата изложба Алла доста успешно вклини в чалга темата и мутренските прояви с работата си „БГ-пейзажи” – една простреляна пътна табела, върху която беше репродуциран типичния за страната ни пейзаж с пуст междуселски път, места, на които обикновено се случват стрелбите.
Пак по повод тази изложба открихме, че Аделина Попнеделева наблюдава и ползва от доста време чалгата като тема в своето изкуство. Тя също е част от групата жени-художници, които още през 90-те се съсредоточиха в джендер. Те именно притежават това ниво на чувствителност, което да ги отведе при чалгата и да ги накара да вземат отношение. Самата статистика, че в една изложба за чалгата участват толкова много жени и че те репродуцират всички възможни деформации върху женското тяло и образ, проповядвани от чалгата е достатъчно красноречив факт според мен. Модифицираните чалга-барбита на Светозара Александрова от същата изложба са най-подходящият пример за това.
Ако става дума за „полови стереотипи” Карсимир Добрев се включи много успешно в изложбата със своята визуална интерпретация на кючека и с фалическите атрибути, които го съпровождат.
По принцип повечето автори, с които работихме тогава, не могат да бъдат трайно обвързани с чалгата като тема, но специално за тази изложба може да се каже, че бяха много изкушени и ентусиазирани и като резултат от това се получиха някои много добри проекти. Още по-интересно, че всеки намери собствен индивидуален фокус, къде по-критичен, къде ироничен.
Даниела Костова намери своята културологична перспектива и изложи гледната точка отвън, от чужбина към проблема, също като Константин Божанов и Ергин Чавушоглу.
Авторите от по-младото поколение като Викенти Комитски, Орлин Неделчев, Боряна Венциславова пък се включиха с много точен и умен анализ на чалга настоящето от гледна точка на техните все още живи спомени за соц миналото.
А Богданов и Мисриков пресъздадоха най-буквално това минало като ползваха точно онези старите чалга атрибути – зелен москвич, кученце с клатеща се главичка и прото-чалга, която ехти от раздрънкания касетофон на колата. Хората страшно се забавляваха с тази работа.
Опитът с този проект беше много полезен и за нас като куратори, и за художниците, защото доказа, че все пак, ако им се даде подходящ повод, те могат много красноречиво и изобретателно да заявят своята позиция спрямо актуални проблеми.
Openly Feminist 
http://www.youtube.com/watch?v=S2MXMTaStMk
Срещнах това танцуващо момче случйно, и когато реших да го проверя в гугъл преди да му дам телефона си, намерих този негов клип. Останах втрещена първоначално, защото не разбирах защо този клип съществува и какво означава. Момчето е бълагрин, роден в Германия и израснал на о-в Барбадос и Бразилия. Видно е, че от малък е научен да танцува кючек. Видно е, че се гордее с това. Той се идентифицира с умението си да си върти задника подобно ориенталска танцыорка. Той смята това за талант, за специално поведение, което го отличава от другите и би му дало популярност. Очевидно, популярност е била отбелязана, сыдейки по коментарите под клипа. Аз мисля, че кючека и предизвикателните танци с акцент върху сексуалността ни открай време е била част от битието на българина. Дотам, че българи навсякъде по света, откриват себе си в ориенталщината ни, рано или късно. Пример досега ми бяха приятели-мъже и жени- емигранти, които, водени от носталгията си по България, започват да слушат чалга в чужбина, дори преди това да не са я понасяли. Чалга клиповете, които пускаше на купони, направиха един мой съученик много популярен в Харвард. Сега новият ми познат доказва, че дори без да съзнаваш какво означава чалгата като социален феномен, нещо те тегли към нея…
Elle,
Кючекът има съвсем различни конотации отвъд океана. В САЩ например го смятат за много екзотичен танц и курсовете по кючек са пълни. Може би именно защото момчето не е пораснало в България, не е запознато със съществуващото в България възприятие за кючека като нещо ниско-културно и кичовско. А иначе–вярно е. В Чикаго, където живея, българите редовно се събират носталгично да случат чалга. В кафене "Сердика" дори могат да се видят персонажи тип мутра от деветдесетте, макар че в България имиджът на мутрата еволюира оттогава.
Хареса ми интервюто със Светлана Куюмджиева. Наистина, често чалгата до такава степен се смята за пълна противоположност на всичко що е естетика, култура и изкуство, че много хора с претенции за изискан вкус я подминават напълно.
Само не съм сигурна в определението "жени-художници." Защо не "художнички"? В българския език тази дума няма отрицателния нюанс, който в английския имат думи като "poetess."
Аз пък от доста време се опитвам да разбера какво се разбира под "чалга" защото го виждам като термин с най-разнообразно съдържание. Уж било определен (ритъм) музика, или пък танц, или пък музикален жанр… до определена телевизия, визуални послания, начин на живот, манталитет, ценности, субкултура или просто всичко, което може да се замести с термина "кич". Общо взето се е превърнал в едно удобно сламено плашило на елитарното интелектуалничене. Щото кичът е точно такава концепция.
Пък аз нямам нищо против кича като такъв. И докато все чета как чалгата била културният бич на българската среда, който ще унищожи всичко интелектуално, истинско и артистично, и който извира от всеки отворен прозорец през лятото, аз пък като съм в България изключително рядко ми се случва да чуя чалга. Хем е плашило, хем на практика спокойно може да се избегне от тези, които не си падат по нея. Слушала съм някоя и друга песен на Азис и не разбирам какво е чалговото в него. Аз самата не бих слушала този стил, но той никак не ми пречи.
Нека спрем да се вайкаме от чалгата, моля… Ако има гадни елементи – реклами с цици и подобни – нека ги назовем с истинските им имена и същност, а да не ги причисляваме в категорията на чалгата, за по удобно, именно защото това е тяхно замаскиране и пречи на изобличаването им.
Защото това, което сега се нарича чалга, винаги го е имало.
Тъпи текстове на песни – естрадата е била пълна с такива.
Гърдести певици, облечени с тесни златисти панталони от ламе – също естрадата.
Унизителни женски роли – били са вградени и визуализирани в толкова други социални проявления.
Това е проблем, но като го наричаме всичко това "чалга" и го слагаме в общ кюп, по този начин караме хората да махват с ръка и да казват "остави тази реклама, тя си е просто чалга, въпрос на вкус и манталитет" вместо да разберем корените и влиянието й в обществото.
Харесвам кючек. Танцувала съм кючек. Дори на сцена :) Чалгата не бих слушала of my own volition, но кючек да. Макар че съм отраснала в България и много добре знам, че той там се смята за кич. Всъщност той ми е станал симпатичен именно с факта, че се е смятал и сега се смята за низвергнат танц на некултурни, мръсни и прости хора (=цигани), а въпреки това винаги изплува в най-развихрения момент по сватби и веселби на "бели, културни и чисти" българи. Като всеки фолклор, от него може много неща да се научат и в същото време да е креативен и да изразява нови неща. Отгоре на това пали кръвта ми! :P
Преди демокрацията чалгата си е била подтисната форма на културна изява. Преследвана и по национален, и по естетски, и по морален параграф. Нямам намерение да го низвергвам по тези причини, освен ако не ми кажете каква е дефиницията на чалгата наистина и как рекламата на дини и мастика е неотделима същност на чалгата.
Мисля, че проектът на художниците да интерпретират чалгата е страхотен и бих искала да го видя…
Според мен, има много общо между рекламите с цици и чалгата. И двете отразяват и поощряват традиционно разбиране за ролите на мъжете и жените.
Явлението мутри и мутреси има огромен принос към възприемането на чалгата като ниско-културна. Вярно, че оттогава чалгата се видоизмени много и на мен лично не ми пречи, когато някой си я слуша, както и всяка друга музика, без силата на звука да притеснява околните.
Специален поздрав за epimistic murk, Светлана Куюмджиева (надявам се не сбърках) и Петя.
http://www.youtube.com/watch?v=lstDdzedgcE
Скъпи дами, ако считате нещо за пошло и кичозно, за неправилно и несправедливо, за селско и спирачка на "творческия процес", то не означава, че това нещо трябва да се забрани или да се промени. Напротив, то трябва да бъде такова каквото е и каквото хората, които го слушат, гледат, изживяват, желаят искат да бъде. Да не забравяме и друго, както каза анонимната от Ноември 08, 2009 2:18 PM в темата "Доц. Георги Лозанов за дините и феминистките" всеки прави своя избор и всеки избор е правилния относно субекта на избора, дори когато този избор го води към самоунищожение. Петя, без да съм изкуствовед или културулог и без да мога да дам компетентно мнение дали чалгата е добро или лошо, мога да заявя съвсем отговорно, че чалгата, рекламите, които са следствие на тази чалга и изобщо цялата култура, която чалгата налага са приемливи, справедливи и допустими, когато обществото (да се разбира 50%+1) ги одобрява. Всеки един опит да се ограничи, да се изчисти или цензурира това, което обществото смята за приемливо е недемократичен, опасен и нелеп.
И още нещо, ако изборът на другите по някакъв начин влияе върху вашия избор (независимо дали положително или отрицателно) то пробелма не е в избора на другите, грешката е във вашия телевизор. С други думи, не можеш да имаш претенции как другите ще те възприемат, наричат или уважават. Можеш да имаш претенции единствено и само към начина, по който ти самият се възприемаш и уважаваш.
Трол, сериозно, 51%? Ако е по-малко, губи и да се ликвидира?
Ами то и по времето на соца изборите се печелеха с 99.99%.
Първо не е 51%, а е 50% + 1 глас. И разбира се, че се ликвидира. При положение, че 50% + 1 от нашето общество гласува да няма изнасилвания, нормално е явлението изнасилване да бъде репресирано, нали? Или ти предлагаш нещо друго? Например 70% са против изнасилванията, а останалите 30%, които са за, да си се изнасилват помежду си, м?
По времето на социализма имало ли е избори? Ама сериозно питам, щото това, което са наричали избори май не е било точно избори.
Разбира се, че реалният избор на обществото може да бъде подменен и фалшифициран, но това не означава, че не трябва да се провеждат избори. Просто обществото не трябва да допуска фалшификации и подмяна.
Примерът с изборите през соца го дадох специално за да ти покажа, че измерването на "гласовете" е един твърде относителен процес, който зависи от контекста, обхватността на групата, кой поръчва музиката и доста други детайли. Да, разбира се че е имало избори тогава. По всички формални параграфи това са си били избори, така както има избори и сега, когато гласува една малка част от населението. Така както има свободни избори и примерно в Италия, където системата е устроена така, че да са възможни и напълно легални всякакви манипулации. "Просто обществото не трябва да допуска фалшификации" нищо не означава.
И освен това се надявах да ти направи впечатление, че в тази статия се говори за чалга, тоест за вкус и е доста налудничаво да предлагаш за такова нещо да се прилага системата с гласуване. Не, никой тук не си поставя за цел да ликвидира със закон явлението. Ти обаче явно си представяш, че за всеки стил трябва да бъде приложено гласуване 50% +1 и който събере по-малко е нормално да се ликвидира.
Примерът, който даваш е много илюстративен за гореказаното. Има си в България закон против изнасилването, но в същото време има и условия, които позволяват изнасилванията да си се случват. И никакви 50%+1 няма да променят това.
troll каза: "Всеки един опит да се ограничи, да се изчисти или цензурира това, което обществото смята за приемливо е недемократичен, опасен и нелеп."
Изобщо не съм съгласна. Големите социални промени, които в момента взимаме за даденост, като общото право на глас без ценз, отменянето на сегрегацията и пр. са направени против волята на съответното общество. Не виждам защо одобрението на обществото е абсолютна и непогрешима легитимация на на практика всичко. Не виждам къде е логиката.
Освен това, никой тук не се опитва да ограничи, изчисти или цензурира чалгата – нито в поста, нито в коментарите, нито в проекта, за който се отнася поста – целта е единствено да се рзгледа, да се анализира, да се разсъждава върху импликациите, последствиятам смислите и пр. на чалгата. В това няма нищо лошо – или недемократично.
Целта на трола е да изкривява всичко казано тук, за да представя феминизмите в лоша светлина. За него няма никакво значение, че мнозинството тук сме съгласни, че всеки има право да слуша, каквото си иска, стига да не притеснява околните. Важното за него е да манипулира.
@razmisli, Yoana u Ena
Имаме следния казус: България се състои от 7 човека: razmisli, Yoana, Ena, troll, troll2, troll3, troll4.
razmisli, Yoana u Ena не искат да се излъчват реклами с полуголи жени, но 4-мата трола искат, понеже им харесва да гледат полуголи жени? Какво правим?
Очаквам наистина зрели и конструктивни коментари, а не като тези на Ena.
Troll,
Нямам нищо против голите реклами да се излъчват. Просто си сменям канала или изключвам телевизора, ако се излъчва нещо. което не ми харесва. Имам нещо против да изкривяваш мненията ми. Твоето е най-подлата форма на цензура.
Чао.
Разбира се, че чалгата е проблем, защото вече не е суб-жанр в БГ музика, а преобладава, и то като неузнаваема метаморфоза както на танца (кючек?), така и на музиката (сръбска поп?). Да, би могла да бъде избегната, ако си над 20 и помниш/познаваш алтернативна реалност на тази по магистралата да подминаваш билбордове с лицето на чалга певица и тъмен триъгълник между краката й, който, докато на теб ти настръхват от ужас и любопитство всички косми по тялото, приближава и осъзнаваш е… дупка в диня на нивото на женски чатал. Това за мен олицетворява днешната чалга естетика: фалшивосъблазняване, масово примиряване да се участва в една гола лъжа, обещаваща ВСЯКАКВИ плътски удоволствия.
Силиконова или не, но гола женска плът акомпанира всяко меню в Хепи, и бълва от поне три канала на български, които аз хващам с простата си кабелна. Музиката на фона и, храната на фона и, мастиката на фона и – нямат значение за пасивния потербител.
Кючекът е танц, себеизява; ако от него е произлязла днешната чалга лавина, то тя няма нищо общо с изкуството да изявиш себе си чрез движение на фона на музика и ритъм. Това е проблемът, който аз имам с чалгата: нейното послание е противоположно на заложеното в това, което тя претендира да бъде, музика. То е да унифицираме ценностите си, физиологията си, и притежанията си, като зариваме личността си под камари тигрови постелки, скъпи автомобили, и фалшиви устни. Докато ние можем да избегнем досега си с нея, много от децата в БГ я приемат за част от реалността.. в която всеки тийнейджър иска да участва активно.
Ами аз много ясно в предния си пост заявих, че никой тук не е искал да цензурира рекламите (а ако някой е поискал такова нещо, моля те посочи го и ще се поправя). Защо ти продължаваш да настояваш на обратното, това изобщо не ми е ясно. Единствената ни цел е да обсъждаме тези реклами и да дискутираме значенията им, влиянието им, причините за съществуването им и т.н. Ако и срещу това възразяваш, просто не чети и готово, всички са доволни. Така че, да, никак не ми е ясно защо в товя пост се оказва, че аз искам да не се излъчват.
От друга страна е мн забавно как ние представляваме само себе си, но ти се броиш за 4ма човека :D
Elle,
Съгласна съм, че билбордовете като средство за популяризиране на определена естетика са различни от телевизията: набиват ти се в очите и ако не ти харесват, не можеш да превключиш канала.
И да, действително чалгата влияе на тинейджърските поведения, но не знам колко е трайно или формиращо влиянието й. И аз на 13 четях Барбара Картланд и въздишах с розовите й героини, но още тогава знаех, че принцът на белия кон е фикция и реалните момчета ми бяха по-интересни. Та, пак да кажа: трудно ми е да съдя за дълготрайния ефект на чалгата.
Ами всъщност реалността е съвсем ама съвсем друга. В реалността Yoana (образите са фикция и нямат нищо общо с реални лица и събития) завежда дело, в което искат да се спрат тези реклами. От своя страна Еna от блога си агитира, че такива дела трябва да се водят и са част от начините, чрез които феминизма може да отстоява интересите.
Айде пак ме обвинявайте, че съм манипулатор, че в действителност видители вие не искате да се забраняват рекламите и чалгата, но сте ЗА да се водят дела срещу тях, в които дела тези реклами да бъдат сваляни от екран. Това се нарича лицемерие, уважаеми феминистки. Разбира се, че имате право да завеждате дела, разбира се че имате право да имате мнеие и да изразявате отношение по даден процес или явление, но нямате право да сваляте от ефир или да цензурирате реклами, които не са ви по вкуса. Защото целта на тези дела е именно таква.
Troll,
Аз нямам блог.
И не подкрепям дела срещу никакви реклами. Хайде намери ми реални доказателства за противното.
Не слушам чалга, приятелите ми не слушат чалга, колегите ми не слушат чалга, доста от чалгата ми е трудно да я понасям чисто като музика, но никога не съм подкрепял мракобесни идеи тя да бъде забранявана, ограничавани или "облагородявана". Защото съм по принцип против цензурата.
Заради това съм против това да бъдат ограничавани "сексистките" реклами, включително по билбордове, порнофилмите и ако и до там се е стигнало – проституцията.
ПКИИС
razmisli,
чалгата не се изразява единствено с ориенталски ритми и танци. самата музика добавя съвсем малко значение към това понятие. истината е, че дори циганската музика правена от талантливи музиканти започва да звучи като джаз. негърският стил също е бил заклеймяван като некултурен при появата си. факт е, че горан брегович и иво папазов-ибряма правят чудеса от балканския фолклор.
друг аспект, дрехите. споменаваш естрадата. коя естрада? френската? мисля че говориш за българската, която беше нищо повече от изпрана чалга, като за вкуса на преродения социалист. в соц-естрадата не само жените имаха официално естрадно облекло. за мъжете беше задължително да са облечени като латиноамерикански сватбари. права си че естрадата не се различава от чалгата, защото реално е същото явление, само леко замаскирано.
и въобще не става дума само за кич, това е твърде безобидно понятие. освен ако бясното каране на червено, което се проповядва в една класическа балада, не се брои за кич. става дума за разруха, за хаос, за диви първобитни страсти узурпиращи всички етажи на обществото и разяждащи реда. чалгата дори дръзва да посегне на римското право, като заменя основни човешки ценности, каймакът на цивилизацията, с идеали на варварското мислене. за съжаление не мога да цитирам точен текст, но с това впечатление съм останал. основното послание е, че селската хитрост е над всеки закон, което е вярно, но не е много възпитателно.
и какво друго са рекламите с цици ако не чалга? какво е истинското им име? освен ако не говорим за порно-реклама циците не могат да участват в какъвто и да било клип без някакъв контекст. без чалга-тотема забит в центъра на средното бг-съзнание рекламите с дините щяха да минат за чиста простотия, но в светлината му те са единствено съвършен образец на поведението на всяка нормална жена. какво е чалга питаш ти. това е елементарност, която тъмната сила на масите е издигнала в култ. ама нашенската е най-добра, от мен да знаеш. развитите държави трябва да се молят да не започнем да изнасяме този културен модел. никой не е застрахован от деградация.
Mr. Ice, мерси ти че си ми отделил дълъг отговор, но действително не си казал какво е чалга.
Ако тя се дефинира като "разруха, хаос, диви първобитни страсти узурпиращи всички етажи на обществото и разяждащи реда" тогава не би трябвало да я наричаме чалга, а e нещо друго.
И пак, като видиш дадено явление, как го слагаш в категорията "чалга". Излиза, че реклама на водка флирт не е чалга, защото не внася хаос, а потвърждава един спокойно съществуващ си и тачен от мнозина ред…
Ама мр. Ице, ти пак нещо не си разбрал, тя чалгата отдавна е излязла извън границите на БГ и е завладяла света. На вашето внимание скъпи феминисти, малко интънейшънъл чалга. Приятно гледане!
http://www.youtube.com/watch?v=IjmkuIqvl8w
http://www.youtube.com/watch?v=Z9k7ysCWiZI
http://www.youtube.com/watch?v=2S2VUCdbhg0
http://www.youtube.com/watch?v=JfeOkTf_U8M
http://www.youtube.com/watch?v=BHcL40ALOJ8
http://www.youtube.com/watch?v=xXQQaHvMybE
http://www.youtube.com/watch?v=yx5ZKZY8jX0
Забележете, че чалгата я има дори и в любимите ви скандинавски страни!
Примерите, които е дал тролът и от които аз не бих определила нито един като чалга, подвърждават колко е важно чалгата да се дефинира точно, както каза Размисли. Защото иначе понятието чалга не върши много работа. За мен чалгата е свързана с предпочитането на балкански и близко-източни музикални влияния; с естетика, която се стреми да съвпадне с културните стереотипи на целевата си публика, а не да ги предизвика (това впрочем е феноменологичното определение за кич). От тази гледна точка чалгата не е нито нещо лошо, нито нещо добро.
Възприятието на чалгата като нещо ниско-културно идва от определени практики, свързани с нея. Моите примери за такива практики са все от началото на деветдесетте. Мъже с анцузи минават с джип по оживен столичен булевард и хвърлят пиратка на автобусна спирка, пълна хора. От джипа дъни въпросната музика.
Мъж в анцуг, със златен ланец на врата и златни пръстени на ръцете, придружен от платинено-руса жена, пазарува в магазин за хранителни стоки. След като плаща, мъжът връчва на жената пълните торби и взима от щанда временно оставения там транзистор, от който дъни въпросната музика.
Два джипа, паркирани на средата на платното на Цариградско шосе, блокират движението. Шофьорите, в анцузи и със златни ланци, си говорят, облегнати на джиповете, от които дъни въпросната музика. Останалите шофьори чакат търпеливо, а полицаите смирено молят мъжете в анцузи да освободят платното. Мъжете в анцузи казват на полицаите да почакат.
Такива случаи, многобройни по онова време, трайно свързаха чалгата с незачитането на предпочитанията на околните и агресивното налагане на собствените критерии за музика и поведение.
Да, това не са единствените практики, свързани с чалгата, но за мен не е учудващо, че те все още предопределят отношението на много хора.
Ena, според изкуствоведа Светлана Куюмджиева, обективизацията на женското тяло е един от основните атрибути на чалгата, примерите които съм дал са примери за обективизация на женското тяло, също като рекламите, заради които водим този диалог. 2+2 =?
http://www.youtube.com/watch?v=x76EpIUPLpI
Svetlana Kuyumdvieva ne se angajira s nikoe ot opredeleniyata na chalgata, koito citira, a vmesto tova izbroyava nai-ustoichivite i spored neya atributi: kich, edri gyrdi, pokaznost.
Трол, ако обективизацията е ЕДИН от основните атрибути на чалгата, това очевидно означава, че обективизацията сама по себе си не е равна на чалга. Така че твоето 2 + 2 не е на място тук.
Написаното в коментарите (напр. от Ena, Ноември 10, 2009 10:17 PM) според мен е на доста по-високо ниво от казаното от Светлана Куюмджиева в основния материал. Специално върху тези нейни думи: "в началото на 90-те като чалга атрибути лесно можеха да бъдат класифицирани китайските анцузи, старите москвичи, пластмасовите ключодържатели с Лепа Брена, и всички възможни прояви на битовия селски кич" си бъхтя главата вече два дена и все не мога да си ги изясня. Дайте наред:
1. "китайските анцузи" (или "ханцузи", както казваме на село) – добре де, голи ли да ходим? – това е дреха, хем евтина, хем практична – на село с нея можеш да влезеш, и при кмета, и в кръчмата. Да не говорим, че авторката бая се е пообъркала със спомените (а ако няма спомени за това време – моля да не си измисля!) – в началото на 90-те анцузите на пазара бяха най-вече турско производство, имаше и от арабските страни доста – а китайските дойдоха по-късно;
2. "старите москвичи" – че старите москвичи били чалга, без съмнение е откритие, което следва да остане в историята. Ако Куюмджиева не знае – няма ли кой да й обясни, че по живково време нямаше свободен пазар на леки коли като сега и за кола обикновените семейства чакаха десетки години. Ако тя произхожда от партийно-профсъюзната номенклатура отпреди десети и е имала привилегии, които ние, обикновените хора нямахме – да не разпростира опита на върхушката върху нас. Купил си си Московец преди десети с много зор – е, какво – като е минал десети – и трябва да го продадеш веднага, така ли? – защото бил чалга – откъде-накъде старият Москвич ще е чалга, моля, обяснете ми?!
3. "Пластмасовите ключодържатели с Лепа Брена" – е, добре де – нали трябва да си държа ключовете на нещо? – да речем, че в селската ни лавка имаме следния избор ключодържатели: с Лепа Брена, със Силвестър Сталоун, с Мечо Пух и със сърчице – по чисто практически съображения (за да не си изпогубя ключовете), трябва да си избера някой от тях – що пък да не е този с Лепа Брена?! – откъде-накъде, това, че не искам да си изпогубя ключовете е чалга? – значи, обичайно занятие на интелектуалците по градовете е да вървят и да си хвърлят ключовете по улиците, така ли? – това ли е най-новият признак на висока духовност?
4. "битовия селски кич" – думичката, която тук не ми е ясна, разбира се, е "селски" – склонен съм да се съглася, че "битовия кич" е чалга – но защо пък само селския?! – с какво градският битов кич е по-високоиздигнат и по-влисокодуховен от селския, та селският ще е чалга, а градският – не? (Ако искате градски кич в най-завършен вид – погледнете г-н Премьера – харесва ли ви картинката?)
размисли,
ами да, права си, че чалга не е достатъчно точен и изчерпателен термин. трябва да се измисли нова дума, но не знам дали е възможно предвид това че хаосът няма име, няма идентичност, няма почти нищо рационално в него… Чалга по принцип трябва да означава смес от класически местни неравноделни тактове, които вероятно отразяват душевния балкано-ориенталски ритъм неспособен да съгради конструкция с повече от един етаж и модерни поп-елементи служещи за лустро от която комбинация се ражда неповторимо извращение. това е опит да вкараш дивата природа с ирационалните и форми в правите линии на града. просто я преобличаш и хоп, готово. да, ама не. линиите на града престават да бъдат прави, всичко се изкривява… вярно, че и водка флирт внася хаос, но тя (рекламата) внася чисто химичен хаос в мъжкия мозък, който сам по себе си няма сила да събори установения ред, понеже става дума замо са секс. чалга-хаосът обаче има тази сила. ако едно голо тяло се асоциира с него оттам автоматично се задейства цяла верига от народни канони. секс ок, но сексът е пари, щото жените са курви, а пари откъде? от измама разбира се, трябва да прецакаш ближния, за да си добре ти, кой е луд да работи, нека работят европейците, ние само ще изхарчим техните данъци и т.н. и т.н. чалгата не е фикция, тя вече е социална конструкция. както шведите си имат човешко общество, така ние си имаме чалга такова.
Ена явно отдавна не е в България след като си спомня чалгата с протоформата и. според нея стилът, който я е изгонил от страната е просто музика и "се стреми да съвпадне с културните стереотипи на целевата си публика, а не да ги предизвика". така е, но съвпадайки с тях той също така ги подхранва (резонансът увеличава амплитудата). и когато добре нахранени те порастат до небесата и си сформират свое си небесно царство следват две хиляди години мрак. това щеше да е факт, ако не граничехме с цивилизацията, която с много зор и немалко въпроси към себе си продължава да ни удържа в рамките на разумното поведение. Днес атрибутите на чалгата не са анцузите и веригите от злато (макар черните джипове да продължават да се множат). Това показва единствено, че чалгата еволюира, но еволюира само опаковката и. нейният дух е също толкова примитивен, колкото е бил когато се е зародил от първичната супа.
чисто философски, връзката между музиката и математиката е очевидна. с наш'та музика не виждам каква математика може да се роди. под математика да се разбира умствен ред, а оттам и социален. неравноделният такт е колкото зарибителен за масите, толкова и деградивен. също като наркотик.
…
троле, един стар виц. попитали евреин колко прави 2+2, а той отвърнал: купувам или продавам? твоите коментари са точно в този стил, ама малко си се заблудил, тук не си на борсата.
Моето мнение доста съвпада с това на Размисли. Чалгата в България не е от вчера, а по мое мнение тя върви ръка за ръка с комунистическото управление. Вярно е, че преди '89 уж беше подтиснат този стил, само че аз много добре си спомням как голяма част от панелните обитатели се събираха пред гаражите си на ракийка и си пускаха сръбски турбо фолк и Хисарския поп. Да не говорим пък за естрадата – ами че тя си е майка на чалгата откъдето и да го погледнеш. Даже снощи по новините на не помня кой канал показаха Венета Рангелова – за тези, които не я помнят – една от естрадните звезди от близкото минало. Ако водещите не бяха споменали коя е тя, щях да си помисля, че е чалга певица – имаше същия тип визия. Ако пък изровите стари снимки на Глория и Сашка, ще видите, че почти по нищо не се различават като визия от естрадните изпълнители от онова време.
Защо си мисля, че комунистическия строй и тази музика вървят ръка за ръка? Ами забележете развитието – стилът се заражда точно по онова време. След '89 започва да се промъква лека-полека навсякъде, докато се стигна до бума на това явление през средата на '90-те – точно когато Жан Виденов ни управляваше. Тогава станаха хитове разни неща от рода на "Радка-Пиратка" и "Тигре, тигре", тогава наизлязоха мутрите (също комунистическо явление), тогава се нароиха желаещите да станат певици девойки. Звукозаписният титан "Пайнер Мюзик" се намира не къде да е, а в Димитровград – място строено от комунисти, за комунисти.
Ако си спомняте в един момент към края на '90-те сякаш чалгата поутихна малко, взеха да стават популярни и разни други стилове, например хип-хопа. Но това не продължи много дълго, и ако обърнете внимание, по времето на Станишев медиите отново си бяха пълни с чалга новини и събития.
Защо е толкова популярен този стил? Ами защото чалгата не е причина, а следствие. Тя използва модели, които ще се харесат на таргет групата. Защо таргет групата не си стои в ъгълчето, където да си слуша каквото си иска, а налага вкуса си на всички останали, мисля няма смисъл да си обясняваме – по време на соца за върховен човек се смяташе не някой друг, а труженика. Не човека с образование, не този, които носи култура и развитие със себе си, а труженика. Когато обърнеш ценностната система и вместо труженика да се опитва да се развива и стреми към по-добър живот и повече развитие, ти го слагаш на удобно пиедесталче, тогава няма как да не се стигне до сегашната ситуация.
Известно време бях щастлива притежателка на чадър с репродукция на "Звездното небе" на Ван Гог. От тези, които ги продават в музеите. По принцип мразя дъжд, но докато имах този чадър дъждът ми харесваше. Защото онова небе беше над мен :)
Имам и шал с "Целувката" на Климт. Подходяща за шал, според мен, защото се увива около врата толкова копринено като целувка :)
Кич ли е това? Може би. Съвпада с очакванията на публиката (мен) без да ги предизвиква. :) Ако ли речем, че не е кич, тогава кога магнитчетата за хладилник с автопортрет на Фрида Кало престават да са изтънчено намигване на познавачи и ценители, които ги идентифицират като такива, и кога стават кич? Защо ако имам картички с такива автопортрети и ги изпращам на приятели за "благодаря" това не е кич, а магнитчетата и ключодържателите с Фрида са? Както и да е, мисля, че се отклоних от темата – въпросът е, че и изкуството може само да отговаря на съществуващи очаквания, а ширпотребата може да ги предизвиква. Лепа Брена във вид на лепенка на тоалетната чиния – това не е ли предизвикателство? И щом чалгата е евоюлирала, дали това е станало защото очакванията на публиката са се променяли (как и защо самички са се променяли?) или защото тя самата е движена от творчески търсения, начин да кажеш нещо ново и малко по-различно и провокативно, за да спечелиш вниманието на публиката? Мисля, че няма ясна граница.
Мр. Айс, да! Чалгата е социална конструкция или по-скоро разбиране за света, изразено чрез някаква музика, така както естрадата (в БГ, разбира се, нали говорим за местно явление) е изразявала тогавашното светоусещане (социалистическо, разбира се) и както френският шансон е изразявал френското. Но ако го наречем с този термин вече можем да направим нещо за негативните последици. Можем да обясняваме, че чалгата си е чалга и нямаме нищо против нея, но обекнивизацията на жените не е ОК. А тя е станала разпространена в България в последните години не заради чалгата (която е само нейн израз), а заради други процеси в обществото и се проявява и извън телевизия Пайнър. Нека не наричаме дадено явление с името на едно частно негово проявление (както казва и Ева), просто защото не е ефективно и няма смисъл. не ни помага да разберем проблема. Само разделя хората в различни лагери по вкус и по този признак те никога няма да се разберат.
ПС. "хаос в мъжкия мозък, който сам по себе си няма сила да събори установения ред, понеже става дума замо са секс" – да, сексът е проява на някакъв социален ред! :) Кой кого, как и кога винаги зависи от социални обстоятелства :) Както виждаме и от този пример, сексът (=чалгата) е само проявление на нещо друго, по-голямо. И докато за секса не можем да се бъркаме на никого, виж за социалния ред можем :)
Размисли,
Според феноменологичното определение, кичът е изображение, музика, и т.н. които сами се схващат и се представя като изкуство, популярно или "високо," но не предизвиква стереотипите на целевата си публика, която също ги регистрира посланието "това е изкуство." Така че шалът, картичките, чадърът на климт и т.н. биха могли да са кич. Дали са кич или не зависи от твоите намерения, като потребител, и от реакциите на целевата ти публика, ако си определила такава. Човек, който дори не би обърнал внимание на изображението върху шала, магнитчето, чадъра и т.н. тези неща, не би ги регистрирал като кич.
Нямам представа защо точно се промени чалгата, но бих търсила първо пазарно обяснение. Може би, когато стана ясно, че е трайно явление и с нея се заеха продуценти, телевизии и т.н. са се опитали да я поизлъскат, за да привлекат по-широка от пурвоначалната й публика. Само хипотеза.
Айс не съм в чужбина толкова отдавна, а често съм си в България. Не знаех, че се правят разлики между чалга и прото-чалга. Става интересно. Току виж сме изработили концепция за чалгата.
Ехее, имаме си истинска Ева – антикомунист. Неслучайно се е появило съчетанието християндемократични ценности. Видно е че вървят ръка за ръка, както Ева и ябълката на познанието. Първият човек отхвърлил тежката сянка на Старозаветния всъщност не е Исус, а тя. Хехе. Винаги съм се чудел защо Ева би искала да се образова с ябълки след като е в Рая. Сигурно този рай е бил подобен на нашенския тук преди 89-та.
Да се върнем на чалгата и още по-любимата на всички тук тема за обективизацията. Не е много информативно да представиш чалгата като частно следствие на обективизацията. Все едно да кажеш че атомната бомба над Хирошима е частно следствие на ядрената енергетика. Думата частно някак прехвърля тежестта на вината върху общото от което е произлязла чалгата. Пък и тя не е отроче единствено на обективизацията. Различни неведоми сили са дали своето в генома на този демон. Ако хвърлим едно око на клиповете на трола, всички те кандидати за заклемяйване поради представянето на жената като стока, и държавите от които идват, и след това сравним стандарта на живот в тези държави с този на чалга-държавите дали няма ясно да забележим в кое проявление на грубата сила се крие по-голямото зло? Не виждам как можеш да обясниш че чалгата е ок, но емоциите които тя поражда не са. От наблюдения съм установил че такива половинчати работи не вършат работа. Също като при комунистите които станаха демократи, все нещо не им е наред с демокрацията, все нещо им липсва, все някой не им угажда, все клонят към лесния начин, все нагаждат социалните и капитални мрежи към роднинско ниво. Някой тук може ли да си представи смислен текст с поп-фолк мотиви? Едва ли. Е, не можем да я забраним и явно ще си останем бананова държава.
И остави тоя кич, Размисли. В него можеш да намериш някакъв чар, но той е част от еволюиращата опаковка която споменах. Тя вече не включва абсурдите от началото на 90те. Няма анцузи, лепабрена-ключодържатели и москвичи. Няма я даже и радка-пиратка. Остана обаче духът. "Щом яде се и се пие то се знае че сме ние" е съвсем модерна класика и къде точно е кича в нея? По дефиницията на Ена това не е кич, първо защото задейства класическите стереотипи на балканлията и второ никой не го възприема за изкуство. И няма значение каква е локалната причина за промяна на чалгата. Тя, както и светът се изменя непрекъснато, но (май потретвам вече) не изцяло, променя се само въшния и вид. И тогава става най-страшно. Появява се костюмираната чалга. Тя легитимира всички тъмни балкански субекти като елит. Не знам дали сте забелязали но в България за вип общество минават предимно мутирали "бизнесмени" и фолк-звезди. Вярно, класическото определение за чалга не включва тези нови висини. Как да наречем тогава това ново явление? Фолклорна демокрация? Мутро-ренесанс? Либерален селянизъм?
За секса и социалния му ред трябва отделна тема :)
Mr. Ice,
Твоето разбиране за чалгата е по "Бунтът на масите" от Хосе Ортега и Гасет. Ретроградните маси се отъждествяват с чалга културата в бунта си срещу тези, които носят искрата на просвешението :).
Дали тази хипотеза е валидна или не би могло да се установи с пространно антропологично изследване. Трябва някой да седне да си поговори с различните любители на чалгата (тези с висше и тези с по-ниско от висше образование, любителите с различни доходи и т.н.) и да ги попита каква чалга им харесва, в какви случаи я слушат, изобщо как чалгата присъства в ежедневието им.
Чалгата НЕ Е суб-култура, а анти – култура. Културата предполага някакви ценности,а чалгата разрушава ценностите.
Ех, днес човек не може да каже нищо оригинално в областта на социологията. Все ще се намери прецизно око, като това на Ена, да го припознае в някоя школа :) Ами Ортега също е от южна страна, не е изненада че е съжителствал с един много по-бълбукащ и стихиен в сравнение със северните му аналози моб.Мисля си, че в България никакво изследване няма да помогне да научим нещо за вътрешния свят на българина. Социологическите агенции у нас вече са наясно с феномена. Например нито една от тях не можа да познае разгромната победа на "Генерала" на последните избори, дори не бяха близо до получените резултати, а съвсем не всички са храненици на Партията. Единственото обяснение е, че българинът лъже сондиращите. И съм сигурен че почти всички висшисти които залитат по чалгата ще отрекат публично този факт. Какво изследване може да се получи тогава. Пък и в държава в която всеки втори е с висше образование, не виждам каква информация ще ни донесе връзката му с чалгата. Изобщо мъглата е плътна…
Интересно е това с лъгането на българина. Някъде бях чела, че детекторът на лъжата не действал много добре при източноевропейци, може и да гледаме на лъжата по друг начин. Не съм проверила това твърдение, обаче, така че не гарантирам достоверността му.