Skip to content

Така—зле; иначе—пак зле

28.09.2009

В последните няколко дни чета много за това по какъв начин хората възприемат жените на работното място и по-специално, жените мениджъри. С няколко думи: доста по-различно от мъжете. Ще споделя някои неща, които ми направиха особено впечатление, но с уговорката, че този постинг е много схематичен, нямам време за повече:

  • Ако една жена мениджър се държи „типично женски“ на работното място— опитва се да създаде добри работни връзки с колегите си и се интересува дали хората около нея са добре— тя бива възприемана като некомпетентна, слаба, неефективна.
  • Ако една жена мениджър се държи „типично мъжки“ на работното място— държи се самоуверено, строго, фокусира се върху ЗАДАЧИТЕ, а не върху хората, които ги изпълняват, демонстрира професионални амбиции— тя бива възприемана за прекалено строга, „кучка“, агресивна, неприятна.
  • В различните държави по света, хората имат различни представи за това какви са необходимите качества за един лидер. В Щатите, например, хората очакват лидерите им да ги вдъхновяват. В Швеция очакват лидерите да делегират задачи. Във всички култури хората смятат, че на жените им липсват въпросните лидерски качества. Т.е. в Щатите хората намират жените мениджъри за не особено вдъхновяващи, а в Швеция смятат, че жените не делегират особено добре.
  • За мъжете е полезно да изразяват открито ярост и гняв на работното място, защото колегите им обикновено възприемат това като демонстрация на сила и авторитет.
  • Когато жена се разгневи и развика на работното си място, колегите й губят уважение към нея. Смятат, че жената е прекалено емоционална и не може да се контролира.

Или, с други думи казано: общият знаменател между хората, които биват оценявани като добри бизнес лидери е, че са мъже. За жените-мениджъри… мили жени, не знам какво да ви кажа. Ако се държите мило, кофти. Ако се държите строго, пак кофти. Към днешна дата изборът, който стои пред нас е същият, който е стоял и пред майките ни: или да сме добри, да ни харесват, но да не ни уважават. Или да ни уважават, но да не ни харесват. За сега друг вариант май няма и явно, все още, проблемът си е лично наш.

Сериозно, обаче, най-очевидният извод, който може да си направи човек като се сблъска с тези факти е, че проблемът явно не е индивидуален. Т.е. не е в конкретните жени, а в начините, по които те биват възприемани, анализирани и оценявани. Проблемът е доста по-мащабен и засяга дълбоко залегнали представи за това как изглежда и как се държи един бизнес лидер.

При това положение, според вас:

  • Какво трябва да прави една жена, за да се чувства добре на работното си място, да може да се развива, да реализира амбициите си?
  • Какво трябва да правим всички ние, мъже и жени, за да сме уверени, че не допринасяме за негативно стереотипизиране като описаното по-горе?
  • Какво трябва да направи една корпорация, за да осигури нормални условия на работа на служителките си?

Ако ви се чете още по темата, разгледайте сайта на Catalyst: един от най-престижните институти, занимаващи се с изследвания на жените и работното място.

28 Коментари leave one →
  1. mumintrol permalink
    29.09.2009 01:13

    Защо не го кажем така:

    Ако мениджър се държи "типично женски" на работното място бива възприеман/а като "кифла"/"мухльо".

    Ако мениджър се държи "типично мъжки" на работното място бива възприеман/а като "кучка"/"копелдак".

    Насвякъде по света в лидера се търсят качества, които рядко са силни у жените. Лидерството се удава по-добре на мъжете, а силните страни на жените са постоянство, усърдие, старателност и тн. Това са по-скоро вредни качества за лидера.

    Умереното изразяване на ярост и гняв на работното място е важен начин за разтоварване.

    Когато някой разгневи и развика на работното си място, колегите му губят уважение. Смятат, че човекът е прекалено емоционален и не може да се контролира.

    • 05.02.2010 13:00

      Твърдението, че „Лидерството се отдава по-добре на мъжете“ е пример за стериотипна представа, за представата как „трябва“ да бъде, а не как е. Моля те, кажи ми КОИ ТОЧНО качества, които притежава лидерът – мъж, НЕ МОЖЕ да ПРИТЕЖАВА лидерът-жена? ЯВНО ПРОСТО ЛИДЕРЪТ–ЖЕНА изпитва трудности да притежава някои качества, ОБИКНОВЕНО. НО КОЙ ТИ КАЗА, ЧЕ ЛИДЕРЪТ Е ОБИКНОВЕН ЧОВЕК? И кой казва, че постоянство, усърдие, старателност са женски качества? Аз например – не ги притежавам. ПО-МАЛКО ЖЕНА ЛИ СЪМ, СПОРЕД ТЕБ???

      И моля те, докато ми пишеш отговора си, мисли си за Ангела Меркел, която е начело на най-населената държава в Европа с най-говорения европейски език на континента… Да, тя Е ПРИМЕР ЗА ЛИДЕР и вдъхновител също и на нашия министър-председател, който явно според същата тази стериотияна представа за теб би трябвало да олицетворява СТЕРИОТИПЪТ ЗА ЛИДЕР. Е, тогава ще ти е интересно да знаеш, че той дори НЕ СМЕЕ да се мери с нея, защото БЕЗ НЕЯ навярно НИКОГА НЯМАШЕ ДА УСПЕЕ ДА СПЕЧЕЛИ ОДОБРЕНИЕ В ЕВРОПА…

      Можеш да си мислиш и за Маргарет Тачер, Индира Ганди, кралиците Елизабет, Мария-Терезия, Виктория (50 години на трона и дала име на „викторианската ЕПОХА“) и още много много други… Изобщо ЛИДЕРСТВОТО ОТ ЗОРАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО СЪВСЕМ НЕ Е ЗОНА САМО ЗА МЪЖЕ… Сети се и за КЛЕОПАТРА…

      Очевидно обаче мисълта „това е за мъже, това за жени“ надали е била водеща за всички тези личности. За разлика от много съвременни мениджъри, попаднали на поста си съвсем случайно и които НИКОГА НЕ СА ОТВАРЯЛИ УЧЕБНИКА ПО ИСТОРИЯ…

      Ще чакам един логичен отговор, макар че знам, че такъв не можеш да ми дадеш :(

      Да знаеш, че ме обиди, когато написа КАКВИ СА ТИПИЧНИТЕ КАЧЕСТВА, които ЖЕНАТА трябва да притежава… Според теб аз, а и много жени, които не притежаваме тези качества НЕ СМЕ ДОСТАТЪЧНО ЖЕНИ ЛИ? Обиди ме и ми дължиш обяснение… :(

  2. petya permalink
    29.09.2009 01:19

    Не можем да го кажем така, защото изследванията показват друго. Показват, че едно и също поведение се интерпретира по различен начин в зависимост от това дали дадения човек е мъж или жена.

  3. Anonymous permalink
    29.09.2009 02:18

    Жените понякога са кучки, понякога не, но феминистките винаги са кучки.

  4. Anonymous permalink
    29.09.2009 02:27

    Нищо по-нормално от това. За жена е ок да се разплаче, че си е счупила нокътя, докато за мъж ще е ъмм… странно. Преувеличавам, разбира се, но ако се замислиш ще се сетиш за още куп ситуации в които мъжкото и женското поведение е съвършено нормално да се оценява по различен начин.
    Мисля, че има достатъчно жени на мениджърски позиции които се справят добре, че и държави управляват даже. Айде погледнете позитивните примери вместо само да се чудите за какво да хленичите.

  5. Ralitsa permalink
    29.09.2009 03:06

    Според мен жената трябва да съчетава "типично женското" и "типично мъжкото" поведения, когато е на работното си място. Тоест поведенеието се определя от ситуацията, в която попадне.
    Ако една жена успее да лавира, то определено няма да има проблем в един мъжки колектив.Мисля, че всичко в умерено количество би се оценило положително.

    Другото е въпрос на мъжко его и така силното желание винаги да превъзхождат. Цялото това разделение на половете си е заложено генетично.

    За да успее жената определено не трябва да прави тези неща:
    -да показва слабостите си на работното място
    -да драматизира за някои неща
    -да не игнорира мъжкото мнение (ако работи в колектив)

    Хубав пост :)

  6. asktisho permalink
    29.09.2009 03:30

    Петя, замисли се, ако и мъжете мрънкаха толкова много за проблемите на работното си място, работни места просто нямаше да има. Имам богат опит в работата с жени. Били са над, под и до мен в йерархията. Жените винаги се ползват с уважение от целия колектив, когато професионализмът им заема по-висок ранг от пола и емоционалното състояние в служебната характеристика. Победителите, лидерите, професионалистите, тях всеки ги уважава, независимо от пола им. Мрънкачите, вечно недоволните и психически лабилните никой не ги харесва, пак ако ще и да са МЪЖЕ, блях, каква страшна думичка казах…Не мисля, че женските проблеми заслужават специално отношение, допълнително внимание или поощрение в офиса, само защото са женски. Професионализмът, духът на победителя, таланта на лидера, това са безполови качества.

  7. Anonymous permalink
    29.09.2009 04:55

    Аз пък съм го виждала това. Привиквали са ме на разговори за порицание, когато съм била директна и казвам в очите какво не е наред и какво трябва да се свърши. Много от колегите ми жени също. Сред колегите ми мъже е имало такива, които са си позволявали да псуват служители и дори една забележка не им се прави. Това в международна компания, да не каже някой, че само у нас става така. Това не е никак малък проблем – хем трябва да решаваш проблеми, хем си кучка, ако го правиш както трябва, хем не бива да си кучка, пък ако си мъж – може.
    Професионализмът и духът на победителя наистина са безполови качества, и има хора и от двата пола, които ги имат. Проблемът идва когато попаднеш сред хора, които уж твърдят това, ама не го мислят наистина.
    И хайде да не коментираме само колко мрънкали жените на работа. Работила съм на много места, и у нас, и в чужбина. Мрънкащи хора при добре организирана работа и среда са рядкост.

  8. Anonymous permalink
    29.09.2009 05:05

    Мрънкащи хора в добре организирана работна среда са рядкост
    ––––––––––––––

    Добре организирана работна среда е рядкост, а мрънкането често зависи от характера.

    –––––-ПКИИИС

  9. YoJeBin permalink
    29.09.2009 06:58

    Това, което asktisho казва по-нагоре, звучи много хубаво. Проблемът обаче наистина е, че когато нещата опрат до реални и конкретни ситуации, твърдението, че "професионализмът е безполов" често се оказва идеалистична абстракция, която не работи добре. Не защото е твърдението е неправилно, а защото човешките взаимоотношения се ръководят от прекалено много фактори, за голяма част от които субектите в тези взаимоотношения дори не си дават сметка. Ето затова са необходими подобен род изследвания, които Петя ни посочва.

    Ясно е, че лидерски талант, професионализъм и т.н. в чист и абсолютен, идеален вид не съществуват – първо, защото все пак хората са хора, а не машини, и второ, защото те (изброените качества) не съществуват сами за себе си, а винаги съществуват в очите на някой, който от своята си гледна точка ги оценява (или недооценява) като такива. Когато възникне проблемна ситуация в(в случая), работна среда (а такава винаги възниква, именно защото не сме машини, а не защото сме жени или мъже), веднага, първосигнално, може би, в оборот влизат какви ли не дорефлексивни предразсъдъци, които безкритично биват използвани като обяснителни механизми, вкл. и тези за уж типично женското и мъжкото поведение, "Вие, жените/респ. мъжете" и т.н. Ако не си го признаваме, значи не сме готови да се изправим срещу тях. Разбира се, такива типизации могат да бъдат всякакви, ние непрекъснато поставяме в някакви категории другия, които опосредстват нашето разбиране и общуване с него, не е задължително да са полови категории, просто в случая си говорим за такива. Та категориите всъщност са неизбежни, въпросът е с тях да се борави критично (и самокритично) с ясното съзнание за ограниченията, които те ни поставят – това е начинът те да не действат като предразсъдъци, когато се опре до конкретни ситуации.

    Така че не разбирам защо феминизмите (да, няма такова нещо като "феминизмЪТ", има различни видове феминизми)и техните прояви трябва да се възприемат като мрънкане (при това "женско") – тяхното предизвикателство към мисленето в рамки е един от пътищата към това професионализмът наистина да стане безполов.

    Иначе наскоро си мислех (извън темата тук), че веротяно всеки "мрънкащ" феминизъм си мечате (или би трябвало да си мечтае) за свят, в който собственото му съществуване няма да има своите основания и смисъл, защото това вече ще е светът без предикатите "мъжки/женски". Та е хубаво човек да се сеща и за това, всеки път, когато понечи да каже "А пък вие, феминистките …"

  10. Каталина permalink
    29.09.2009 07:44

    Петя, аз се извинявам за оффтопика, който ще направя сега, но: http://e-vestnik.bg/7218 Какво е мнението ти за това? Досега само Илия Марков е реагирал на тези, кхъ, безумни изказвания. Вярно, че нищо прекалено не е на хубаво, ама… о.О

  11. Anonymous permalink
    29.09.2009 08:11

    Каталина, прочети си дискусиите от последните дни – почти само с това се занимаваме.

    –––––––

    ПКИИИС

  12. Алиса permalink
    29.09.2009 08:32

    Работила съм на различни места, но по някаква случайност навярно по-често преките ми началници са били жени. Искам да споделя едно свое наблюдение – по-лесно се работи, когато шеф ти е т. нар. "кучка". Тогава нещата са ясни: гледаш си работата. Каква е тя и как точно да си я гледаш също е ясно. Тия, дето уж се опитвали да сближават колектива само пречат на работата. Обикновено ефекта от подобни усилия е размиване на границите между професионални отношения, неясноти относно конкретните задачи на всеки и оттам резултата – несвършена работа, сръдни от сорта "това защо аз да го правя", "онова нали беше за едикой си". Нататък е ясно – всичко с краката нагоре. Принципът на такъв тип отношения е хубав, но много труден за изпълнение. Това е висшият пилотаж на управлението и само хора не просто с образование, а с талант могат да го постигнат. Тъй че, дами, не се бойте, бъдете "кучки"! На работа сме, за да работим, а не да си чоплим маникюра. Колкото до шефовете мъже, които си изпускали нервите и това минавало без последствия – е не е така! Никой, ама никой не уважава особа, която изпада в ярост, крещи и се тръшка. Просто подобен тип ще се радва на привидно уважение в свое присъствие и многобройни коментари, шеги и всякакъв вид служебен фолклор, когато го няма. Говоря от опит, защото съм виждала такова явление. Лично измислях някои от смешките, които ни веселяха след работа.

  13. Anonymous permalink
    29.09.2009 08:48

    Алиса, разбира се че не остава без последствия – подчинените започват да не понасят този човек. Но, повярвай ми, когато шефовете над него си го харесват, подчинените никой не ги пита. Те си се шегуват след работа и тихичко мразят на самата работа. В един момент си тръгват, но така или иначе на тяхно място идват други.

  14. Алиса permalink
    29.09.2009 09:44

    Зависи за каква работа говорим. Зависи дали над този шеф има някой друг. В моя случай става дума за собственика. Получи се ситуация от типа "кат ми пейш Пенке ле, кой ли та слуша". В негово присъствие се правеше каквото иска, а когато го няма – каквото на нас ни се иска. Не го правехме нарочно, просто стана от само себе си. Вид защитна реакция навярно. Естествено някои от нас напуснаха – все пак кой стои цял живот на едно място, но има и такива, които още са там. Въпреки, че параноята на този пич се развива. Последно чух, че е сложил камери навсякъде, ама буквално навсякъде, вероятно за да се предпази от опасността да бъде излъган или окраден, която е неговия вечен страх.

  15. troll permalink
    29.09.2009 12:19

    Анонимния от Септември 29, 2009 4:48 PM, имай в предвид че никой мениджър на средно ниво, чийто колектив не го уважава и напуска (поддържа се текучество) не може да бъде харесан от висшите мениджъри. Още повече, че много ме съмнява такъв мениджър да постига целите, които му бъдат поставяни. И си мисля, че за частна фирма подобно поведение, няма как да бъде толерирано, може би твоите наблюдения са от държавни фирми или малки фирмички, където шурея на братчеда на баджанака коли и беси, но дори и там целта е печалба, така че…

    Съгласен съм с Алиса и всъщност тя много добре е успяла да усети различните подходи в мениджмънта, които се прилагат. Тези, които разчитат по-скоро на бихейвиористките подходи се провялт много по-често, отколкото тези практикуващи ситуационен или проектен мениджмънт. Просто е доказано, че когато организацията е изградена добре и шимпанзета да сложиш да изпълняват задачите ще ги изпълнят, стига да им се каже как да ги изпълнят.

    Та в този ред на мисли мъжете са доста по-добри мениджъри от жените (да знам, че изказването ми е сексистко, но пък е и вярно), просто защото мъжете са по-добри стратези и са по-добри в организирането. Сега естествено очаквам да чуя "ама аз познавам жени, които са прекрасни стратези и организатори"… ами изключенията само потвърждават правилото :)

  16. Anonymous permalink
    29.09.2009 12:34

    Повярвай ми, в много големите фирми има хиляди начини некадърен мениджър да се хареса на шефовете си. Има хиляди начини да си измиеш ръцете с някой друг. И да, всичките ми кадърни шефове са били жени, с едно изключение. Слез на земята.

  17. troll permalink
    29.09.2009 13:01

    Какво разбираш под кадърен шеф? Аз разбирам този шеф, който като му кажеш искам Х резултати, ти донася Х+1++ резултати, а не У или Z. Това е кадърен шеф (говорим за мениджъри средно управленско ниво, а не висши мениджъри, нали?)

    Кадърен шеф е този, който изпълнява задачите и постига целите, а не този който се държи добре с персонала. Разбира се да се държиш добре с персонала помага, но ако можеш да постигнеш резултатите без да се грижиш за персонала… ами еби му мамата на персонала.

    И да разбира се, че има хиляди начини да се харесаш на висшите мениджъри, но ако си некъдърен и не си изпълняваш задълженията, кой ще те държи на работа? Пак казвам такива схеми могат да се наблюдават в държавни предприятия или в малки фирмички, но във фирми, които наистина преследват печалба няма как да се получи. Просто системата изхвърля вредните за нея елемнти.

  18. Алиса permalink
    29.09.2009 13:08

    Може би в големите български фирми, доколкото има такова понятие некадърните мениджъри се държат по местата си някакави нашенски похвати. Не така стоят нещата в наистина големи фирми. Там личността рядко има значение, важни са качествата, които показва. Нито полът, нито личния чар или забавното разказване на вицове ще спасят един служител, в чийто отдел редовно се допускат грешки. Може би все пак има известно "побългаряване" и в тези фирми, когато решат да открият филиал у нас. Това обаче бързо се усеща – по промяната в обслужването и качеството на предлагания продукт лесно се разбира кога си е тръгнал германеца (холандец, датчанин, финландец, патагонец…) и е оставил управлението във "вещи" български ръце. А иначе, съгласна съм с трола, че обикновено мъжете са по-добрите мениджъри, но само и единствено – ако сравняваме при равни условия.

  19. Anonymous permalink
    29.09.2009 13:55

    @Трол: под кадърен шеф разбирам шеф, който си постига задачите. Ето тук подхождаш по абсолютно предвидим начин. Очакваш, че ще се кефя на шефове, които се държат мило с персонала си, а 5 пари няма да дават за резултати. Ами не – не ми пука дали шефът ми разказва вицове или се хили на моите. Интересува ме да дойде на работа, да си организира задачите, да разпределя приоритети и да постига резултати, без да се занимава с идиотщини.
    И да – точно това имам предвид, когато казвам, че кадърните ми шефове винаги са били жени, с едно изключение.

    Работата ми е включвала малки бизнеси в България, средни бизнеси в България и големи бизнеси в България. Включвала е и малки бизнеси извън България, както и много големи също извън нея. Наблюденията ми не са от вчера. Пак ви казвам, че в много големите фирми (далеч не само българските) има много повече политика, отколкото изглежда отвън, и както в политиката има проспериращи политици, които не са кадърни, така и в този тип фирми има хора, които ако отговаряха за собствен бизнес, нямаше да оцелеят и един ден. Не са само мъже, или само жени. Просто този тип структури го позволяват. Не казвам, че всички там са такива – но ИМА такива личности.

    Лично мое мнение е, че най-лесно се вижда кой може или не при фирми, които са някъде по средата – нито семейни, нито големи корпорации. Там има по-ясна структура, по-ясни задачи и по-лесно се вижда кой постига резултати и кой не.

    За разлика от други изразени мнения, аз не смятам, че мъжете са по-добри мениджъри, само защото са мъже. Не смятам и че всички жени са по-добри мениджъри, само защото са жени. В моя опит видях достатъчно, за да не си вадя прибързани заключения.

    Това, за което Петя пише, е важно, защото наистина ИМА разлика в отношението към двата пола. Може да не е навсякъде, може да не я виждате, защото сте свикнали с това, но може и да си зададете въпроси на себе си и да погледнете нещата и от друг ъгъл.

  20. petya permalink
    30.09.2009 00:49

    1. НЕ е вярно, че мъжете са по-добри мениджъри. Вярно е, че мъжете биват възприемани като по-добри мениджъри, което всъщност е и повода за този постинг. Не твърдя, че жените са ПО-добри (въпреки че напоследък излизат доста сериозни проучвания точно в тази посока), а че биват мерени със съвсем различен аршин. Дейности, решения, поведение, което се възприема като положително при мъжете, бива оценявано негативно при жените. Това е класическа дефиниция на сексизъм.

    2. Тази реалност се отразява отрицателно на всички нас. Защото а) има много мъже, които не искат да се държат като чорбаджии на работното си място, а са поставени под натиск да се държат точно по този начин и б) Когато една жена не бива оценявана подобаващо на работното й място, последствията се понасят и от семейството й.

  21. Апостол Апостолов permalink
    30.09.2009 01:57

    Към днешна дата България е единствената страна с апартейд. Дискриминирани се следните групи:
    1. Циганите
    2. Хомосексуалистите
    3. Жените

  22. troll permalink
    30.09.2009 02:48

    Петя, защо не е вярно, че мъжете са по-добри мениджъри? Бих бил благодарен ако поне този път се обосновеш. Пусни някоя статия с тия прословути изследвания. Обещавам и аз да пусна статия (даже мнооого статии ще пусна).

    @Апостол Апостолов

    Г-н Апостолов, изяснете си понятията и след това тролствайте по блоговете.

    Ако дебел, мазен и грозен циганин (политически коректно би било да го наречете ром, щом толкова се кахърите за него) спре пред гаража на къщата ви с последен модел мерцедес SLK и при най-учтива молба да премести колата ви заплаше, че ще ви убие, наричате апъртейд, то тогава определено имате проблем с понятията!

  23. Anonymous permalink
    30.09.2009 06:03

    С риск Петя да ми изтрие поста ще кажа неучтиво, че Апостол Апостолов пише пълни глупости!

    Политическа коректност или истина – изберете сами!

  24. Алиса permalink
    30.09.2009 13:09

    Вероятно Петя няма да изтрие ничий пост, щом е оставила този на Апостол Апостолов…Сигурно просто уважава чуждото мнение, защото не допускам другото – че може да е съгласна.

  25. Yana permalink
    30.09.2009 14:42

    Za razlika ot niakoi vkisnati personi tuk, Petya si ima i realen zhivot i ne mozhe postoyanno da hodi s parcala po vas.

  26. Yoana permalink
    02.10.2009 09:38

    Анонимен каза: "още куп ситуации в които мъжкото и женското поведение е съвършено нормално да се оценява по различен начин"

    Това, че се оценява по различен начин, не означава, че това е нормално.

  27. 05.02.2010 12:38

    На въпросите ти:

    Няма правила какво ТРЯБВА и какво НЕ ТРЯБВА да прави една жена-мениджър… И това е единствената работеща технология за равнопоставеност! Както мъжете-мениджъри не мислят непрекъснато „О, господи, та аз съм мъж!“, то според мен е и много тъпо една жена ако си мисли: „О, господи, какво да правя, та аз съм жена“… Ами, по-дяволите! Ти или си МЕНИДЖЪР, или не си! Толкова. Или ставаш за шеф, или не ставаш… Ти вярваш ли, че И ТОВА е полово обусловено…? Аз – не! Какво ти пука как те приемат околните… Ако мухълът срещу теб не разбира, че си ШЕФ и слага акцента на това, че си ЖЕНА, тогава, по-дяволите, защо не намериш предтекст да го уволниш? Най-вероятно той изобщо не е съсредоточен в работата…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: