Жените в БГ по време на комунизма и след това
Във връзка с голямата дата 9-ти септември си мисля за живота на жените по времето на комунизма и промените, настъпили след краха му.
Доколкото знам, Комунистическият Интернационал приема първата си серия от мерки за подобряване положението на жените някъде в началото на 20-те, когато се гласуват редица живото-променящи решения: да се интегрират жените в работната сила, да се подпомага майчинството, да се либерализират законите, регламентиращи брачните и семейните отношения. Целта на тези мерки е да се минимизира конфликта между семейните и обществените задължения на жените. Т.е. ясно е, че за да може една жена да допринася за развитието на социалистическото общество, тя има нужда от помощ в дома. За това се създават държавни детски ясли и градини, следучилищни програми, обществени кухни и държавни фондове за подпомагане на семейството.
На пръв поглед всички тези програми звучат чудесно, защото извеждат жените от дома и ги интегрират в публичното пространство. Това всъщност е една от все още актуалните цели на западните женски движения. В България и целия бивш комунистически свят, обаче, това равноправие води до смесени последици, защото то се приема като насилствено спуснато отгоре, каквото то дефакто е. Жените смело приемат предизвикателството да започнат работа извън дома, но никакви държавни мерки или доброволни инициативи не подтикват мъжете да започнат да споделят домашните задължение. Познатият ни образ на социалистическата майка-героиня в момента изпълва душата ни с тих присмех и носталгия, но в действителност е съвсем реална и ужасяваща част от недалечното ни минало.
Това, което на мен ми е особено интересно е начинът, по който демократичния преход се отразява на джендър ролите в България. Стъпката вдясно очевидно предполага ограничено държавно участие в социалния живот на гражданите. Прекратява се или се ограничава държавната подкрепа по всякакви социални програми, много от които са свързани с отглеждането и възпитанието на деца. Кой поема липсите? Поемат ги най-вече жените, въпреки високото им участие на трудовия пазар. Комбинацията редовен трудов ден + грижа за дом + грижа за деца е до болка позната на повечето от нас… ако не от собствен опит, то със сигурност по лични наблюдения. ОСОБЕНО в началото на 90-те. В момента динамиката леко се променя, но грижите по детеотглеждането продължават да са в ръцете на жени: баби, лели, платени детегледачки. Терминът, използван от много изследователи на бивша комунистическа Европа, е „ретрадиционализация“. С други думи, икономическите и политически промени биват имплементирани по такъв начин, че подтикват към традиционни социални отношения.
Та… с две думи… тоталитаризмът два пъти ни *&@ майката: веднъж при старта и веднъж на финала. В този ред на мисли и по повод на 9-ти септемви исках да кажа… мерси, ама не, мерси. Никога вече.
Openly Feminist 
two whumbs up! :)
* thumbs, sorry :)
В арабския свят жените не са икономически активни. С други думи, там работи само половината население. После да не се чудим защо са бедни. Има я и другата крайност – в Швеция обществените тоалетни са разделени на една мъжка, две женски и една за инвалиди. Има заведения само с женска тоалетна. Държавата се управлява от жени, повечето домакинства се издържат от жени, а татковците – ми карат я на болнични, помощи, отпуски по бащинство, с хлапето и мотора в пицарията, с ролерите на плажа. Разбрали са, че могат и да не работят вече. А жените още се радват, че могат…И май са им прехвърлили всичките отговорности. По социалистически. Не знам, на мен и двата варианта не ми харесват. Според мен тук сме си добре – в "златната" балканска среда. За комунизЪма си права – даде права на жените ама как им ги даде само…:))
та, какво искаше да каже авторката?
Авторката искаше да каже, че държавата трябва да накара татковците да мият чинийките, да си перат чорапките, да сменят лайняни памперсчета и да ходят на работа, за да искарват парички… Ето това е истинския комунизъм, другарки и другари.
Свобода, равенство, братство! (или сестринство, според тематиката на блога)
хахахахаха
Точно! Никога, ама никога, ама никога повече – те на всички видове прогрес *** майката! Стискам ти ръка за този пост.
'Жените смело приемат предизвикателството да започнат работа извън дома, но никакви държавни мерки или доброволни инициативи не подтикват мъжете да започнат да споделят домашните задължение.'
Петя, това е връх.
Крайно време е да издигнете лозунга:
РАВЕН ТРУД В СЕМЕЙСТВОТО, щом искате равно заплащане, при равен труд.
Знае се, че тезата – съвместно съпрузите полагат грижа за блаполучието на семеството, е залегнала в закона. С горната мисъл, всъщност казваш, че държавата е трябвало да измисли начин да накара мъжа да… мие чиниите, примерно, и вероятно ако той мие чиниите, тя пък ще запретне ръкави и ще мести гардероба, дивана, и така ще демострира равнопоставеността в действие.
С риск да засегна нежната ти женска душа, ще оспоря. Няма как държавата да бръкне в семейството и да определи кой каква работа ще върши. Ако това е възможно, то за да сключиш брак, ще се е нужно да се регламентира процедура за място в семейна клетка, примерно във видът: търси се мъж, който трябва да мести мебели, да може да готви, да има заплата не по малка от хилядарка и да мие прозорци три пъти в годината. Останалото го може съпругата.
Схващаш ли какви мисли подхранват твоите постове (не само този ест).
Та, хайде:
РАВЕН ТРУД В СЕМЕЙСТВОТО – РАВНА ПОДЯЛБА,
РАВЕНСТВО ПРЕД ЗАКОНА – РАВЕНСТВО ПРИ РАЗВОД.
И, сега, ако започнеш да се обясняваш какво точно си искала да кажеш, пък видиш ли аз (друг) все не е разбрал, то ще затъваш в блатото, което само определени жени биха живяли.
И защо феминизма мисли, че техният поглед е мерило за всички жени, респективно трябва да засегне всички мъже!!! (няма нужда от отговор, моля!)
К.
К.
И друго.
Противопоставяш традиционната представа за семейство на дясното мислене (управление). Което на практика подтиква мислене, че феминизма иска сициалистическо управление… во век и веков.
Джендър теориите, разбира се, понеже се създават от жени, освен че лелеят за социализъм (комунизъм) – равенство в каквото се сетиш, някак изпускат дребното но съществено – жената ражда, може да кърми и най-естественото – жената да обгрижи дете в бебешка възраст. Всъщност те отчитат разликата, но противовест не виждат – мъжки дадености, които жената от естеството си не поема. Свеждат пола до роля, което от само себе си изключва, половата даденост. Противовес, Петя, е участието на мъжете в периоди на война (от полова даденост). Мъжете ходим на война, ние правим мира.
Ако ще опонираш с известното, че ако жените управляват света то войни няма да има, то ще ти припомня, че зад всеки завоевател стои жена. Зад всеки воюващ стои семейство. Войните са преразпределение на блага – ресурси, територии, налагане на строй. Защо в онези малки семейни интимни моменти, жените до мъжете които решават къде ще се простират интересите… мълчат. Не знам жена да се е развела с мъжа си, защото отива на война, защото е в основата военен комфлик или, че е подписал заповед за военни операции.
И от ниво войни, в мирно време мъжа всеки ден води пак битки за… семейството си – жена, деца, дом, благополучие.(в тази посока няма нужда от развитие, какво става е ежедневие)
И, къде тогава джендър теориите във време на конфликт – военни действия, военни операции, независимо от коя страно си на огъня!
В момента БГ, и много държави, са в период на относителен мир, но… промени ли се нещо… кой ще е на барикадата, в окопи, на копчето в подводница, на всяко ниво във военна структура или формирование! Разбира се – мъжете. Петя, мъжете пак… ще сме на където трябва.
Знаеш ли колко мъже са загинали в последна световна война! Аз не знам точно, но са милиони. Такива статистики защо феминизма не обхваща и някак да калкулира в теориите си… джендърските… Искаш ли да си сменим ролите, да приложим равноправие, равнопоставеност, в един бъдещ (опазил ви, Господ!) конфликт?
Можеш ли да си представиш армия от жени – с въоръжение, в таковете, в калта, и толкова якички, че всичко ще им се отдава. Представяш ли си пехота от жени – яко търчат с цялото снаражение и се хвърлят смело във всяка локва, подгизват до шия и пак стават и тичат!
Ще намериш ли оптимизъм поне в мислите си да се поставиш на мястото и на най-слабия мъж!
Всъщност, скъпа, в мирно време, за феминизма е важно кой ще комадва. Мъжът няма задължение друго освен да изкарва пари и да се грижи са семейството си.
И си мисля, че ти, борейки се срещу традицията, в смутно време, веднага ще гушнеш детето си и ще седнеш с примирен поглед, а мъжът ще нарами въоръжение и ще излезе през врата, за да осигури за десетилетия… нужното спокойствие.
И в секса е така, дете се прави по време на един акт, после десетилетия му се радваш (отглеждаш поне две).
Останалото по поста ти, извини ме, са чисти алабалистики.
K.,
Чети, преди да коментираш. Защото наистина нищо не си разбрал. Нито какво на какво противопоставя Петя, нито какви са нейните мнения за разлика от комунистическата доктрина.
Тишо,
Не в целия арабски свят жените не работят. И дори в арабски страни, където жените по традиция не би трябвало да упражняват професия извън дома, в действителност много жени работят. В Саудитска Арабия непример работят жените от средната класа: най-вече като учителки и на административни длъжности. Получават образование и упражняват професия и жените, които поради някакъв недъг нямат голям шанс да се омъжат и т.н.
Наистина е Швеция майчинсто или бащинство могат да вземат и мъжете, и жените, но не е вярно (дори като поетична метафора), че мъжете там не работят.
Тишо:
Подписвам се под казаното от Ена за жените в арабския свят. Също така, процентът на жените ангажирани в политиката в Швеция е между 40 и 50% в различните институции. Защо интерпретираш това като "държавата се управлява от жени"? Тези цифри показват, че шведското общество е егалитарно; че то е общество, в което няма "жените не стават за Х", "мъжете не разбират от У". Положението в Швеция би изглеждало "крайно", в смисъл на негативно и нежелателно, единствено ако смяташ, че има нещо лошо в това жените да се занимават с бизнес и политика, или пък мъжете да гледат деца, или пък, че гледането на деца е непродуктивно, несъществено занимание, каквото то не е.
Анонимен и К.:
Чакайте малко, сега. Нещо не ви разбирам. Какъв е проблема? Не сте съгласни с версията на историята, която разказвам, така ли? Т.е. не сте съгласни, че по време на комунизма жените работят извън дома, но са и основните отговорници по изпълнението на ежедневните домашни задължения? Щото, ако не сте съгласни… значи или не сте достатъчно информирани, или просто си затваряте очите пред фактите. Не ви прави чест.
Усилията на комунистическия режим да въведе жените в работната сила е съпроводено от стотици образователни кампании. За което, евалата. Това, което не успяват да направят е да модернизират и семейните отношения. Държавната намеса не е единствения начин да се случи това нещо. На Запад това бива постигнато чрез работата на социални и граждански организации, Женското движение през 60-те и 70-те, интелектуалци. В България обаче комунистическия режим потиска такъв тип граждански инициативи. Този текст обсъжда последствията от това.
Петя,
не чувствам в текста ти да си достатъчно информирана, но ясно разбирам, че от знанието/преставата правиш изводи и внушения, които единствено устройват феминистичните цели.
Ясно доказателство е, че твоя и на Ина прочит на моя контекст с пика, заобикаля, дори измества. За мен фокусът не е в последиците, а в подредбата на размислите. Това някой наричат… промиФка с постоянство, и то е основното – начин да се говори феминистки за минали събития.
Очаквах, че може да тласнеш отговор в посока последиците, и то стана, защото като разглеждам частта от мнението ти, подлагам го на анализ, то срива твоята теза.
От текста ти се разбира и,
че Интернационала приел мерки засягащи жените, брака (семейството), защото е имало конфликт между брачната институция и обществените задължения на жената. За такъв кофликт, ей, Богу, не съм чувал по българските земи – преди девети и след девети.
Да не би проблем на комунистите да е бил… я дай да извадим жената от семейството, да и дадем права, за да се увеличи производителността, мъжете вече не се справят. Какво е клекнала до семейното огнище и само бърше сополи!
Създаваш идеята (или е взаимствана), че жената има 'обществени задължения' по време на комунизама, все едно преди това е била… никъде, все едно преди комунизма не се знае какво е правила. Едва ли не, от комунизма жената е ориентирана 'насилствено' в обществото. (бг-обществото, моля!)
Това също означава, че мъжът преди и след решенията на Интернационала има обществени задължения. Изобщо, идеята, че мъж или жена имат обществени задължения ми се струва несъстоятелна. Нямам отговор какво разбираш под обществени задължения на мъжете от хилядолетия назад, но… хоп, като се появил Интернационал, жената вече придобила права, то що да не погледнем и в мъжките. Като Коминтерна е създал работа за жените, то жените ще искат мъжете също да работят на тяхната територия – семейното жилище.
Също и вкарвайки 'задължения'… съзнателно набутваш жената в ролята на елемент (феминистки похват), част от цялото човешкото цяло, където жената има едиствено, само, изрично, постоянно… задължения. Мъжът е волна птичка, без работа, без семейство, без гладни деца и любима съпруга…, той е свободен елемент.
Разбира се като мъж, веднага ти припомням, че и мъжът има задължения, (колко светът не се е променил от както съществува), които постоянно ни се напомнят – да си гледаме финансово семейството, да се грижим за жената, да я обгрижваме освен с пари, от и с внимание, с любов, с нежност, с каквото и е нужно… навядайки се да се сдобием с милостта й, и нощно благоволение.
Нали разбираш, че колкото създаваш образи за жената, толкова има и обратния вариант – мъжа в очите на жената – територия много стабилно избягвана от всяка жена.
Ааа…, някога феминизма ще бръкне ли в собствените си очи, ще погледне ли жените и техните предствави или само ще изисква, защото от мъжа всичко може да се поиска. За жената мъжът е способен на подвизи… (за любимата обаче…)
…
К.
Продъжение!
…
До колкото знам, модела феминизъм в Щатите е обоснован от редица типични социални фактори, а в БГ – след освобождението от осмаско иго (турското), до 9.ІХ'44, подобни социални фактори… моля, къде са…! Каква България сме били тогава, и какви приоритети е имало години за излизане от пет вековно робство!
Май текста неволно издига авторитетно Интернацианала след като онази аграрна изостанала държавица е поставил на цивилизационната карта. Ти, го признаваш, но… искаш още… за мъжете. Имали угодия на жена…, да пропомня.
Вадиш Коминтерна и негови решения(!), правиш преност на наша територия, което за мен е някак изкуствено. Погледни архивни кадри, представи си какво е било по селата около девети и десетина години след девети. В една изостанала държава, излязла от вековно робство някакви си 70 години преди това и й спускат, нареждат, какво да прави с жената. Освен да е в полза на… друго не виждам.
И насилствено да е, то просто е привнесло подобрения.
Но, текста ти не спира до ползите, а иска още… от държавата. Да е направила така, че да размърда мъжете. И, всъщност това е твоя замисъл на текста – защо държавата не е намерила начин да накара мъжа да мие чинии. Щом се е погрижила (през Коминтерна) за жената да излезе от семейния уют и да заработи наравно с мъжа, трябвало е и да го накарада мие чинии.
Извини ме, но зад този ти нюанст освен прозрачни маневри по феминистката плоскост, други не видях.
Простичко казано
щом държавата е пратила жената на работа, направила я е работна сила, трябваше да му нареди на мъжа да хваща парцала.
И точно тук фокусирам аз. Държавна намеса, от Коментерн, от държавно ниво, няма как да се случи. Разбира се, въобще не включвам какво става по други ширини. И щом започваш и завършваш с голямата дата, макар че вкара дългата ръка на Коментерна, къде ме тласкате по тъча!
Виждам, че в отговора ти отново, сигурно и отново, размятваш Държавата (БГ) като виновник за семейните отношения.
Виждам и, че вече даваш решение, доразвиваш казвайки, че е било необходимо граждански и социални движения, интелектуалци, да поемат такава отговорност, да вкарат мъжа в домашната работа – да пере, да бърше прах, да мие прозорци. Петя, времената за които говориш по нашите ширини какво оборудване имаше в кухнята, какво в хола, знаеш ли? Как се переше, как се чистеше, знаеш ли!
Ти знаеш ли какво е метла!
Моля, питай някой!
Каквито и ангажирани движения да е имало… при този битовизъм какъв феминизъм виждаш с днешна дата, Петя, осъзнай се!
Ако под 'доброволни инициативи' е трябвало читателя да се сети какво е било на Запад, извини ме, зад желязната завеса тогава, сега да кършим ръце защо не е станало така… някак е… изкуствено.
И много интересно как интелектуалци тогава, е могло да напътстват тогавашния мъж да помага на жена си! Интелектуалец да учи друг мъж на домашна работа…, това и за виц не става.
И като завършек на участието ми по темата,
кои са тези днешни организации – правителствени или граждански, които учат мъжете да помагат на жените в домашната работа! Кои са тези днешни интелектуалци, които учат съвременният мъж да мие чинии и да хваща прахосмукачката, да не се помайва! Аз, в медииното пространство, в социалния мир… не го чувам и виждам.
Моля, помогнете! ;)
Мисля, че трябва да четеш естествена история, е не изкуствен феминизъм. Основание ми дават авторки, които резглеждат феминизма по бг-земите неотделно от съществуващата действителност.
К.
К., откъде извади тези умозаключения от краткия текст на Петя?
Ти може и да не си чувал за конфликт между брачните и обществените задължения на жената по българските земи, но комунистическата идеология (а не Петя лично) упорито говори за такъв конфликт и прави левичарския феминизъм основна част от политиката си. Енгелс например изрично заклеймява неравнопоставеността на мъжа и жената в буржоазното семейство. Комунистите в България използват уж-феминистки съображения, за да вкарат жените във фабриките по време на индустриализацията веднага след втората световна; както и да ги вкарат (и тях, и мъжете) във всякакви безумни поректи като копането на плавателния канал около София. Съвсем друг е въпросът колко и кои жени изобщо са споделяли комунистическата програма за общественото си положение.
По въпроса за конфликт между обществените и семейните задължения на българските жени преди комунизма, виж "Неделя Петкова. Спомени," писани от дъщеря й Станислава Караиванова-Балканова (http://www.promacedonia.org/bmark/np/index.html). В книгата, Станислава Караиванова, която с помощта на Батемберг става първата жена- държавна чиновничка в новоосвободена България, пише как, когато се омъжва, съпругът й я заставя да се откаже от работата си, за да не му излезе име, че не може да издържа семейството си. Но без дохода на Станислава, изпадат в толкова затруднено положение, че на нея й се налага тайно да взима шивашка работа, за да може да се грижи за детето им. В "Спомените" има и други примери за конфликт между семейните и обществените задължения на жените по онова време.
Разбира се, тази книга не е единственото мнение по въпроса. Но социалната история на това време от гледна точка на жените тепърва ще се пише в България. По въпроса работи например историчката Красимира Даскалова.
Така или иначе, това, че ти не си чувал за някакъв проблем, не значи че точно твоето мнение е най-достоверното. А това, че Петя цитира комунистическата идеология, не значи, че я споделя.
От писанията ти разбирам, че не си съгласен с феминизмите. Както и че изобщо не си наясно с позициите и историите им.
Проблемът ви е че искате държавна намеса в интимните сфери. Обаче държавата може и трябва да направи детски градини, но не може ефективно и не трябва да издава разпореждания кой да мие чинии.
За протокола – аз лично мия чинии.
Политическа коректност или истина – изберете сами!
"…аграрна изостанала държавица…"
Аграрен и изостанал си само ти анонимни К. В началото на миналия век държавата ни е имала по-висок стандарт от този на Франция.
Комунизмът е висока цена за женските права, които по негово време реално са се изразявали в задължението на жената да бъде работен добитък редом с мъжа.
Добре че са технологиите да ударят едно рамо на феминизма – домашните уреди почти са сложили край на битовата джендър война, липсва само автоматичния чистач. И преди съм ви казвал че социализъм в блато не се прави ама кой да слуша. Каква сила може да измести голямото животно мъж, ако не въоръжена технически жена? Ето например Петя се е екипирала с блог. Социализъм може да вирее само във високоразвити общества, а аз не се сещам за технически изостанало, но социално развито такова. Ето затова първо се строи капитализъм, а естествения ред води до възникване на социализъм. Комунизмът е движение назад във времето – тръгва се от изкуствено създаден таван (соц идеал) и се стига до пода/дъното.
До К., до анонимния с "истината" и Ена
пичове, Петя иска "модернизация на семейните отношения" (каквото и да означава това). Също така тя обяснява, че тази модернизация трябва да бъде наложена от субект извън семейството. И ако не от държавата, то трябва да бъде направено от неправителствените, граждански организации, сдружения на интелектуалци и т.н. Сиреч държавата ако не друго трябва да остави тези организации на спокойствие да си вършат работата по модернизиране на семейните отношения.
Винаги ме е изумявала тезата на феминизма (а в интерес на истината тя е и комунистическа такава), че в обществото и в частност в семейството всички членове са равнопоставени, с еднакви способности, с еднакъв принос, участват еднакво ефективно и постигат еднакви резултати. Разбира се вече чувам възгласи на протест, че това изобщо не е така. Но как да разбираме исканията на феминистите за равно разпределение на семейните задължения при положение, че членовете на семейството са с различни способности и изпълняват по различен начин тези задължения??? Тук разбира се Петя и ко ще хвърлят вечното оправдание – стереотипите… "Не е вярно, че жените не могат да копаят в мините, не е вярно, че мъжете не могат да сменят памперси и да готвят". Ами да може и да не е вярно, но проблемът не в това, кой какво може, а кой го може по-добре и съответно кой ще го направи по-добре (под по-добре да не се разбира мъжете са най-добри във всичко, жените само да си стоят в кухнята и да си гледат децата!!!).
mr ice е много прав в последния си коментар. Анонимният К. е много по-промит от комунизма мозък, отколкото Петя, която никъде не споменава пристрастие към идеите му, нито пряко, нито косвено. Тези мантри за "изостанала България" ги повтаряха другарите до безкрай, а истината е съвсем друга. Питай някой от оцелелите възрастни хора, които не са привърженици на този гаден режим, ще те светне за много неща.
Комунизмът върна всички назад във времето, а на жените пък отпра такъв сериозен шамар, че по тези земи дълго още ще личи.
И никой не реве за държавна намеса, това обикновено го измисля мозък, расъл цял живот в комунистическа среда. Този тип мислене винаги очаква "държавата" да свърши това и онова, очаква и че всички наоколо това си мислят.
Някакъв по-нагоре споменал, че мие чинии, трябва да ти ръкопляскат всички, че си голям герой ли?! Майка ти по колко чинии на ден е миела, кой я е хвалел нея.
Ама какво очаквате, Маркс е бил женомразец, а по тези земи марксизъм бутаха с лъжичката ежедневно и на всеки.
Това дето България някога си била с по-висок стандарт от Франция го искам с доказателства, иначе ще приема че е идиотия от сорта на твърденията, че българи са измислили компютъра, че първи са ползвали самолети за война и че българската армия нямала поражения.
Не е героизъм, да се мият чинии, да се пуска пералнята, да се мие под, прозорци и т.н., дето в традиционните общества се правят главно от жените. Не съм претендирал, че това е героизъм.
Но съм против някой – държавата или действащи с подкрепата на държавата истерични организацийки да ми го вменява като задължение и да се опитва да ми налага санкции за това. Сметка има право да ми държи жена ми, не и държавата и дори не Петя. Петя и приятелките и от двата пола могат само да казват, че еди кое си е добре според тях, да дават личен пример и толкова. Но те не са доволни от това, не им стига – не, те постоянно искат някак си държавата да се намеси, закон да издаде, ако може и по един надзирател да сложи. Е с това не съм съгласен!
Политическа коректност или истина – изберете сами!
Да, през комунизма лекарки, журналистки и научни сътруднички затваряха компоти, щото трябваше да хранят семействата си, а все нямаше това или онова по магазините. Освен че работеха и освен, че вършеха цялата къщна работа. Баща ми и дядо ми играеха табла или карти след работа, докато майка ми и баба ми се занимаваха с всички проблеми на домакинството. Не помня да сме местили гардероби или нещо подобно – може да се е случило на 10 години веднъж, а храненето и обличането беше всеки ден. Сега баща ми иска да се занимава с моите деца, защото вижда, че нещо е пропуснал в тая област едно време, минало е покрай него. Това трудно може да се наложи от държавата, но все пак равното заплащане на труда и свободата на словото помагат самите жени да имат повече информация и основание да търсят равнопоставеност в дома.
Не е вярно, че в Швеция мъжете не работят, просто все повече са тези, които искат своя дял от отпуска за гледане на малки деца, защото осъзнават, че родителската грижа и работа е супер empowering за тях самите и за децата им. В сравнение с което в България все още имаме седмични детски градини, останали от комунистическо време, където може да захвърлиш децата си почти като в дом за сираци, но без угризенията, защото родителството все още си е бреме, досадна, неприятна и непрестижна работа. Ей това последното също ни е наследство от комунизма, което нямам търпение да изчезне, но поколения ще минат преди това.
До анонимния от 1:13.
Феминизмите не искат равенство, а искат равнопоставеност между половете. Това са различни неща. Равнопоставеност означава например всички мъже и жени да имат достъп до качествено здравеопзаване и образование (и качествено не означава непременно държавно,нито означава непременно частно). А оттам насетне, всеки според индивидуалните си заложби. С други думи, феминизмите искат равни права, но не и уравниловката на комунизма и други видове тоталитаризми.
Аз пък си мисля, че в тоя ред мисли на всеки що-годе умен човек му е омръзнало все за всичко комунизма да е виновен. Не се сърди, но това говори за мнооооооооооого късоглед поглед на нещата ;)
Мариела, по-късогледо е да не признаваш колко вреди е нанесла тази система, да си затваряш очите и да наричаш хората с критичен поглед късогледи. Първо виж гредата в твоето око, пък тогава се оплаквай за сламката в чуждото.
Вероятно си от поколението на 90-те, иначе нямаше да обвиниш другите в късогледстсво. Непознаването ти на живота преди 89-та, не те оправдава за глупавото ти заяждане.
Хаха, късоглед поглед, само 45 години назад в миналото. Мариела, кжи кой искаш да е виновен, та да не ти е скучно?
Относно държавната намеса в личното пространство, семейните отношения и семейните роли – тя е неизбежна, затова е необходимо да е добре промислена и освен това и самата държава да си дава сметка за тази намеса. Доколкото ми е известно в букварите например (който освен всичко друго е и държавен механизъм, вменяващ ценности, но и възпроизвеждащ стереотипи, за съжаление)все още няма поместени картинки, представящи семейното ежедневие,в което бащата мие чини или глади (някой да ме поправи, ако греша, много бих се радвала). Социалистическите буквари пък са много интересен инструмент, през който можем да "четем" какво се случва с идеологията и мясото на жената, на мъжа и на детето в света, такива каквито тя си ги представя и каквито на нея са й необходими (това, разбира се, не е мое откритие, някой вече се е сетил да го направи – ако ви е интересно, потърсете докладите и текствоте по темата от Елена Стойкова).
И още нещо – разбира се, че не комунизмът ни е виновен за всичко, тук никой не припява това, противно на някои тълкувания по-горе, но докато не се случи един реален и смислен граждански дебат върху миналото ни и разнообразните негови аспекти, върху това какво ни взело и какво ни е дало, никога няма да разберем за какво всъщност си говорим и доколко социализмът в нас все още е (или пък не е) част от начина ни на мислене.
Не било героизъм да се мият чинии, пуска пералнята, простира, чисти, търкя, готви и т.н? Когато някой мъж започне да ходи на работа, да се прибере скапан у дома, след което да се погрижи за детето, да измие паниците, да сготви, да изпере, да почисти пода, да изхвърли боклука и въобще да прави гореизброените домакински задължения ЗАЕДНО с работата си навън и грижите по децата, тогава ще има правото да обяснява, че не било героизъм… стига да може да го направи без да му порасне носа от лъжата. А що се отнася до местенето на гардероби – в моя дом на жените ни се налага да си го правим сами по ред причини, и лично аз не го считам за особен героизъм.
Извинявайте, че избухвам, ама вие малоумни ли сте?
Казах, че разпределението на домашните задължения не е работа на държавата. Не съм казал, че са леки или че миенето на чинии е героизъм! Не съм аз виновен, че обществото и то повече жените отколкото мъжете държат на дантелки, цветя, три вида пердета, трупащи прах и т.н. признаци за "уют". Сори, ама такъв "уют" изисква сериозно поддържане. Аз предпочитам да не влагам огромното количество труд за това, а по интензивно да ползвам автоматични перални, сушилни, съдомиялни и практични съдове за еднократна употреба. Както и да пия бира от бутилката.
ОК, това са си мои лични бръмбари /и на много други мъже/, ок, не е справедливо по-голямата част от домашния труд да е на жените, но какво искате вие – да се издаде закон ли, или държавата да дава още една заплата или специален надзирател да следи работата да бъде разпределена точно по 50%?
ПКИИИК
Просто е необходимо да се замислиш (както и всички ние) по колко много косвени и невидими пътища държавата се меси в домашните ни задължения – не, тя няма да прати надзирател в дома ти, но за сметка на това ще научи децата ти, че има права и задължения, които "по природа" са "женски" или "мъжки", напр. И въпросът е много по-всеобхватен и глобален, за да се занимава някой с това да брои дали всичко е разпределено на 50% до последната подробност, време е да разберете, че феминизмът е кауза за принципи, за нов тип отношения и взаимоотношения, а не вторачване и издребняване в детайлите на дантелките. Иначе всеки обича да пие бира от бутилка.
Т.е. да считаме ли, че определяте допустимата намеса на държавата до определяне на учебната програма с цел "социално инженерство".
Също не е безспорно, но е приемлива база за дискусия?
ПКИИИС
ПКИИС,
Кои сме тези, които би трябвало да определяМЕ намеса на държавата в личните отношения за допустима? Аз лично съм на мнение, че именно участието на държавата във възпроизвеждането на традиционните стереотипи е проблема. И поради това, "държавата" единствено трябва да гарантира равни парава и равен достъп до услуги и кариера на гражданите си.
Тогава подкепяш ли affirmative action? Ако я подкрепяш, значи си противоречиш.
ПКИИИС
Анонимни, не знам дали е възможно да ти докажа къде е била страната ни преди комунизма, но е факт, че моят род е бил богат, а твоят очевидно се е търкалял в колиба от кал и слама, ама видиш ли, времената са били такива, даже и в добрата стара Англия е имало голямо разделение между бедни и богати. Тоест ти си просто един потомствен селянин.
Политическа коректност или истина – избери сам.
ОК, потомствен селянин съм. И какво ти пречи това уважаеми графе
ПКИИС,
Не си противореча, като подкрепям affirmative action. Това Петя може да ти го обясни по-добре отмен, обаче ще се опитам. В политическата теория се говори за две категории права: "негативни": като свобода на изразяването и свобода на придвижването например и "позитивни": като достъп до образование, до здравеопазване, чиста вода за пиене, жилище, което не унижава индивида. Не знам защо са ги нарекли "позитивни" и "негативни", но във всеки случай не прилагат тези етикети буквално. Според мен една държава, наричаща се демократична, е длъжна да гарантира и негативните, и позитивните права на гражданите си. Affirmative action не е в противоречие с позитивните граждански права. За по-подробно обяснение се обърни към Петя.
Случайно минавам оттук и виждам интересен дебат. Темата не ме вълнува особено, но така и така я прегледах – ще взема да се изкажа. Според мен напразно спорите. Винаги ще има "мъжки" и "женски" задължения. Тук не става дума кой ще сменя памперси, а просто за това, че за някои дейности е годен само единия пол, без това да го прави непременно дискриминиран или привилегирован. Въпрос на природа. Пералнята и съдомиялната решават голяма част от домакинските неволи. Да готвят могат много мъже. И все пак – създаването на уютен дом е приоритет и даденост на жената. И не тройните завеси и дантелките правят уюта, аз също ги мразя впрочем. Замисляли ли сте защо има много малко среден персонал от мъжки пол в болниците? Съществуват хора с такова образование – "медицински брат". Имат диплома – и дотам. Колко хора биха искали да бъдат обслужвани от мъже, докато са в болница? Такива няма и не защото са всички някакви фанатици.