Жените в гвардията vs. мощта на нацията

Както вече писах, Български Хелзинкски Комитет (БХК) съди военното министерство за дискриминативна наредба. Става въпрос за Наредба № 14 от 18.10.2005, която позволява жените да не бъдат допускани до отдаване на почести в Националната гвардейска част. Много хора вече изказаха мнения (и то какви!!!) по случая, но може би ще си спестим обидните сексистки подмятания по адрес на жените, които евентуално биха искали да бъдат включени в гвардейските части на армията, ако все пак поговорим за това дали въпросната наредба е дискриминативна.

Преди известно време, адв. Маргарита Илиева от БХК даде следната дефиниция на непряка дискриминация:

Непряка дискриминация има, когато някакво правило, което важи еднакво за всички, на практика поставя в по-лошо положение единия пол за разлика от другия. Например, изискване да си висок/а 1.80м., за да те наемат на работа като полицай. Диспропорционално по-малко жени ще могат да изпълнят това изискване и да получат работата. Ако това изискване не е оправдано, то е незаконно. За да е оправдано, трябва да е стриктно необходимо на работодателя. Ако работодателят може да си постигне целта и по друг начин – при условие че тя самата е законна, без това изискване, значи то не е оправдано.

Случаят с въпросната наредба е точно същият. Опитваме се да разберем дали изискванията, специфицирани в наредбата са оправдани. ОК, всички сме съгласни, че гвардейските части имат най-вече показни, церемониални, парадни функции. Те съществуват, за да внушават респект, да демонстрират военната мощ на нацията. Изискванията за ръст и т.н., включени в текста на прословутата наредба съществуват, защото се смята, че за да може един войник да вдъхва респект, той трябва да бъде висок над 180 см, да има еди-какви-си физически данни. Тези физически данни са такива, че на практика нито една жена не би могла да ги покрие.

Същественият въпрос в този казус обаче е дали наистина физическия ръст е единствения начин, по който един гвардеец може да внушава респект? Нима един 170 см човек (мъж или жена), който има силно лично излъчване, самообладание, авторитетен маниер, стегната униформа, добра физическа форма и пр. е по-малко респектиращ от един 180 см такъв? И всъщност точно този въпрос е смисълът на делото, заведено от БХК. Оганизацията не настоява, че наредбата Е дискриминативна. БХК настоява за проверка, която да прецени ДАЛИ наредбата е дискриминативна.

Делото е изключително важно за България, защото посочва механизма, по който да се анализират конкрети нормативн документи, закони, наредби за елементи на непряка дискриминация. В този смисъл, конкретният изход на делото е почти без значение. Това, което е важно, е да се научим как да определяме дали правилата, които създаваме не поставят някои от нас в по-неблагоприятно положение.