"Сезонът на дините" или на кой му пука какво искат жените

Петър е написал много интересен текст за това колко е лицемерно да се възмущаваш от реклами като тези от серията „Сезонът на дините“, а да не ти мигва окото когато гледаш други, „по-изискани“ кампании, които експлоатират малолетната сексуалност на 14-15 годишни момиченца.Съгласна съм с общия аргумент и съм особено съгласна с това, че сексуализацията на малките момичета е голям проблем. Не съм съгласна обаче с коментара му относно първата реклама.

Рекламите от серията „Сезонът на дините“ са проблематични не просто, заради мяткащите се големи цеци. И малки да бяха, продуктът щеше да бъде пак точно толкова експлотативен. Проблемът не е в крайно сексуалния й привкус. Всички сме хора и малко или повече се движим от сексуалния си нагон. Сексът е един от по-хубавите моменти от живота. Проблемът с тази реклама НЕ е в това, че е прекалено порнографска.

Проблемът е в това по какъв начин е представена женската сексуалност в нея. Жената в рекламата е просто един предмет. Или, по-точно, два неодушевени предмета: ДВЕ ДИНИ. Тя не участва в рекламата като човешко същество с харектер, желания, мисъл. Тя е просто предмет, който предизвиква някакви желания у мъжката аудитория. Какво иска тя? Какво й доставя удоволствие? Няма значение. Това, което има значение в случая е дали тя обслужва сексуалните влечения на мъжете, които точат лиги около нея.

Което всъщност не би било проблем, ако обратния вариант беше точно толкова разспространен. Помислете си колко често виждате (в реклами, филми, около себе си) жени, които говорят за секс или открито се прехласват по разни мъже. Какво е мястото в нашата култура, което се отделя на жени, които са ей така… открито сексуални? Ама не… нали… аз-съм-мило-беззащитно-котенце-наживо-но-тигрица-в-леглото. Не така, престорено-смутено. Не скромно. Какви са думите, които използваме, за да опишем жените, които обичат и искат секс, точно толкова колкото мъжете?

Курви. Кучки. Путки. Леки момичета.

Тази реклама е тъпа, защото инсинуира, че жените и телата им са на разположение на мъжете. Да правят с тях каквото си поискат. А културата, която я прави възможна и логична, е култура, която не се интересува от това какво доставя удоволствие на жените и ги наказва, когато все пак решат да го изискат.