От солидарност

В контекста на събитията в Иран и нашите собствени вълнения около Rainbow Friendship шествието в събота, се сетих за Уилям Фокнър. Онези от вас, които познават творчеството и живота му знаят, че човекът не си е падал по публични изяви. Когато го питат защо, той отговаря „Аз съм просто един фермер, който обича да разказва истории“.

През 1950-та, Фокнър получава Нобелова Награда за литература и изнася кратка, но съдържателна реч в Стокхолм, в която казва:

Човекът е безсмъртен, не защото е единственото живо същество с неизчерпаем глас, а защото има душа; има дух, който е способен на съпричастност, и жертвeност, и издръжливост.

Както се случи и миналата година, гей прайд шествието и тази година показа наяве много грозна част от българското съзнание: омраза, липса на разбиране, агресия. Но въпреки това, пъти по-силната организация на събитието тази година, подкрепата на ЗЕЛЕНИТЕ и Българска Социалистическа Младеж, международният отзвук и десетките позитивни текстове в блоговете, ме карат наистина да вярвам, че все пак не всички са просмукани от хомофобия и нетолерантност (както си мислех миналата година).

Много хора в България са готови да погледнат и по-далеч от върховете на собствените си носове и са способни да бъдат съпричастни към чужди каузи, от които не биват лично облагодетелствани. Много хора в България са способни да жертват личния си комфорт и спокойствие, за да подкрепят непознати, които в случая имат нужда от подкрепа. Много хора в България имат енергията и желанието да издържат на ужастния обществен натиск, на който са подложени.

Ако сте в София в събота, участвайте в Rainbow Friendship шествието. Просто ей така, от нормална човешка солидарност.