Айде пак малко политическа коректност

Ще се изтрепем заради пустата политическа коректност обаче разговорът е важен и е добре да продължим да дълбаем. Който загуби интерес, да ходи да чете по-ведри дискусии в други блогове.

В отговор на вчерашния текст на Ели, Никола е написал подробно мнение защо според него регулирането на речта и опитите за политическа коректност са ненужни, а понякога дори опасни занимания.

Това, което ми направи впечатление в неговия текст и в текста на Антония, който даде старт на цялата олелия е смесването на понятията “дискриминираща реч” (враждебна реч, hate speech) и “обидна реч”. Ели обясни много добре, но и аз ще повторя, че първото се отнася до дискриминативни епитети, които обиждат някакви хора, не защото са еди-какви-си, а просто защото са членове на някаква група. Т.е. да кажеш, че “жените по принцип са патки” или “Петя е патка, както всички жени” е различно от това да кажеш “Петя е патка”. Първото е проблем, защото създава или затвърждава негативни стереотипи за групата като цяло и всеки човек, член на дадената група носи негативните последици от казаното. Второто е обида към конкретна личност… аз може да се обидя, може и да не се. Това, че някой ме е нарекъл патка (сефте), няма да попречи на други жени, не-патки, да работят/живеят добре.

Съгласна съм с Антония и Никола, че изисквайки политическа коректност ние по никакъв начин не гарантираме фактическа промяна в нагласите на хората, което е истинския проблем. Но в същото време ми се струва, че подобни възражения подхождат доста избирателно към историята. Въпреки че налагането на термина “афро-американец”, например, не е реалната причина за промяната на расистките нагласи в Америка, то е основен елемент от една доста по-голяма борба за социална справедливост, която се води от години. Всички мнения, осмиващи политическата коректност, които съм прочела са базирани на някаква карикатурна реалност, в която политкоректни активисти се борят за налагането на новоизмислени термини и с това изчерпват ангажиментите си към дадената кауза. Това НЕ е така. Това, че не искам да слушам враждебна реч, не означава, че мисля, че враждебната реч е големия проблем, с който трябва да се боря. Боря се срещу структурни проблеми като расизма, сексизма, хомофобията и пр. Изискването ми за недискриминативен език е само един конкретен метод от цялостната ми стратегия.

Относно опасенията, че политическата коректност може да доведе до крайности, цензура и т.н., да наистина такава опасност съществува. НО, питам се, това инвалидира ли нуждата от политическа коректност?! Това, че полицаите биха могли да бъдат подкупени или да асистират на разни криминални групировки, причина ли е да разпуснем полицейските части?! Това, че бюрократите се притесняват за работните си места и парират всякакви съмнителни изказвания, не означава, че не трябва да има ограничения на това кой какво казва. Особено в публични форуми, по обществени проблеми.

И последно… в България сме толкова далеч от американската хипер-сензитивна действителност, всякаква враждебна реч у нас е толкова ОК, че ако човек започне да следи кой какво казва, ще му прилошее. Определено нямаме основание за притеснение, че ще станем толкова стерилно-политкоректни, че няма да можем да си псуваме когато и когото пожелаем, което, изглежда, е особено важно за българина.