Думи, които нараняват
Ели Иванова-Понти е написала страхотен текст, с който обяснява какво е то политическа коректност, защо думите не са „просто думи“ и защо използването на политически некоректни епитети е много повече от „лошо възпитание“:
Политическата коректност се отнася до употребата на дискриминиращи етикети за групи хора. Както писах в предишния пост за дискриминацията и малцинствата, етикетите не са просто назоваващи термини. Те са инструмент за групиране и създаване на стереотипи, водещи до маргинализиране. Не трябва да смесваме една обидна дума с един такъв етикет. Да наречеш паркиралия на тротоара тарикат “идиот” не е дискриминация. Но да наречеш детето с аутизъм по същия начин вече е.
Прочетете пълния текст ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!
***
P.S. Заглавието на този постинг е взаимствано от заглавието на книгата Words That Wound, която поне според мен е един от най-добрите основопологащи текстове, посветени на политическата коректност и враждебната реч.
Openly Feminist 
Az iskam samo nakratko da obobshtia: politicheskata korektnost syshtestvuva, za da opazva dostoynstvoto na lichnostta.
Viarno e, che s ideyata se zloupotrebiava (kakto se zloupotrebiava i s mnogo drugi idei), no tova ne pravi ideyata losha.
Az iskam samo nakratko da obobshtia: politicheskata korektnost syshtestvuva, za da opazva dostoynstvoto na lichnostta.
Viarno e, che s ideyata se zloupotrebiava (kakto se zloupotrebiava i s mnogo drugi idei), no tova ne pravi ideyata losha.
Мдам. В интерес на истината мисля, че самата идея не е особено добра. Институционализираната политическа коректност е една държавно-наложена версия на обикновеното възпитание. С нея се злоупотребява прекалено много и често се използва като инструмент за репресии. Туй го казвам аз дето съм доста политически коректен. Изобщо ще се пише пост по темата. Тя има уникалното свойство да разделя на две групи хора, които иначе се съгласяват по огромната част от социалните въпроси.
Мдам. В интерес на истината мисля, че самата идея не е особено добра. Институционализираната политическа коректност е една държавно-наложена версия на обикновеното възпитание. С нея се злоупотребява прекалено много и често се използва като инструмент за репресии. Туй го казвам аз дето съм доста политически коректен. Изобщо ще се пише пост по темата. Тя има уникалното свойство да разделя на две групи хора, които иначе се съгласяват по огромната част от социалните въпроси.
Shte mi e mnogo interesno da ti procheta posta, Nikola. Osobeno zashto i kak si stanal pol. korekten i zashto si, ako ne odobriavash ideyata.
Shte mi e mnogo interesno da ti procheta posta, Nikola. Osobeno zashto i kak si stanal pol. korekten i zashto si, ako ne odobriavash ideyata.
Яна – просто е- по същия начин по който повечето хора са политически коректни: мама и татко са ме научили, че ако на някой не му е приятно да го наричам "педераст", е по-добре да не го наричам така :)
Яна – просто е- по същия начин по който повечето хора са политически коректни: мама и татко са ме научили, че ако на някой не му е приятно да го наричам "педераст", е по-добре да не го наричам така :)
Никола,
Не бъркай липсата на любов към попълването на формуляри с ненавист към политическата коректност ;)
Никола,
Не бъркай липсата на любов към попълването на формуляри с ненавист към политическата коректност ;)
Благодаря, Петя… Тази книга наистина е много важна.
Между другото, моята главна трудност е намирането на такива четива, които да са релевантни в България или поне достатъчно общи и с разнообразни примери, за да е по-ясно как се съотнасят към БГ практика. Защото иначе много хора ги отхвърлят с дежурните думи:
Расизъм? В САЩ е пълно с него, но в България няма такъв. Само мразим циганите, но те си го заслужават. Не ни занимавайте с чуждите проблеми.
Нетолерантност? Никак не ни касае, ние сме спасили евреите.
Пък преди няколко години, когато се въвеждаше закон против сексуалната принуда в БГ имаше брожения от рода: "За какво ни е това поамериканчено наложено чудо, в България няма сексизъм, нали всички жени работят, дори секс. шегите тук са нормални"
Липсват изследвания конкретно за България, както и преводи, особено на терминологията… И липсва повече обсъждане за такива изследвания във вестниците. Ако се сетиш за някой основополагащ текст, макар непревеждан, който да не е толкова приложим в аргументите си главно към американската действителост, свиркай… Да мога да го препоръчвам. Има разни общи въведения и учебници, но то е пък интелектуално обидно да препоръчвам тях. :)
Благодаря, Петя… Тази книга наистина е много важна.
Между другото, моята главна трудност е намирането на такива четива, които да са релевантни в България или поне достатъчно общи и с разнообразни примери, за да е по-ясно как се съотнасят към БГ практика. Защото иначе много хора ги отхвърлят с дежурните думи:
Расизъм? В САЩ е пълно с него, но в България няма такъв. Само мразим циганите, но те си го заслужават. Не ни занимавайте с чуждите проблеми.
Нетолерантност? Никак не ни касае, ние сме спасили евреите.
Пък преди няколко години, когато се въвеждаше закон против сексуалната принуда в БГ имаше брожения от рода: "За какво ни е това поамериканчено наложено чудо, в България няма сексизъм, нали всички жени работят, дори секс. шегите тук са нормални"
Липсват изследвания конкретно за България, както и преводи, особено на терминологията… И липсва повече обсъждане за такива изследвания във вестниците. Ако се сетиш за някой основополагащ текст, макар непревеждан, който да не е толкова приложим в аргументите си главно към американската действителост, свиркай… Да мога да го препоръчвам. Има разни общи въведения и учебници, но то е пък интелектуално обидно да препоръчвам тях. :)