"После открих, че съм хубава"

Честно казано не знам дали сериозно някой подценява красива жена. Според мен това са вицове залегнали във всекидневието. Когато опрем до реален случай и видим делата и думите на конкретната жена можем да съдим за нейният потенциал. Аз лично не бих си позволил да подценявам някого преди да съм чул и видял достатъчно.

Е, Стойчев, хубаво че подхождаш така, разумно е най-малкото, но да ти кажа не са малко хората, които къде съзнателно, къде подсъзнателно действат със стереотипа хубава vs. умна. Особено по-възрастните български мъже действат ужасно покровителствено и патриархално в подхода си към жените. Аз в българските фирми ставам свидетел на много такива работи, само че не винаги е лесно да се улови този момент. Както казах клишето действа често неосъзнато.
Познавам жени, които поради осъзнатата си привлекателност, разчитат основно на външен вид, въпреки че не са глупави. Познавам и привлекателни жени, които пък заради изявения си интелект нямат самочувствието, че са привлекателни И физически, тъй като чуват само похвали за професионалните си изяви. Чувала съм моя позната млада жена да казва следното: "Ако някой каже за мен само че съм добра (като характер, или в работата), за мен означава, че ме смята за грозна." Девойката нито беше грозна, нито глупава, нито мързелива – работи от малка и не разчита на нечий гръб. Но въпреки това смята, че ако някой не спомене физическата й привлекателност, а само другите качества, по презумпция я приема за грозна.

В този случай проблема по-скоро е в самочувствието на жената. А по природа, че искат да се подчертава с повод и без повод красотата. Но така се отдалечих от темата.

по-скоро съм склонен да подценя жена, която много се гласи (грим, дрехи, бижута), отколкото красива

Според мен има доза истина във факта, че една интелигентна жена в по-голяма част от случаите не е приемана като красива. Тя е по-скоро подходящ партньор в работата, отколкото в личния живот не защото й липсват чар и красота, а защото ако е успяла и на нея се гледа по различен начин. Може би става въпрос за някакъв вид страх от личните й успехи и стереотип за красива или умна. Освен това една достатъчно интелигентна жена ще показва красотата си по умерен начин, със стил, който липсва на онези, считани като красиви.

Аз пък си спомних за един познат манекен – именно красив мъж, от този тип красота, която веднага се натрапва – дълго време смятах, че този човек е просто картинка и няма нищо зад нея. Така че не е съвсем вярно, че мъжете не попадат под тежестта на същия тип предубеждение(не че не се оказа в голяма степен вярно, де ;-)).

Преди няколко дни приятелят ми каза: "Похвалих се на колегите в работа за теб. Казах им "Тя е и хубава, и умна!"
Вероятно трябваше да прозвучи като комплимент, но интонацията, с която беше произнесена "новината" – като нещо невероятно и изключително – ме наведе именно на мисли в стила на поста ти. Толкова ли е чудно една жена да е и хубава, и умна? Явно да.
По-лошото е, че и самата аз съм се подхлъзвала по тази лайсна. Имам невероятно красива колежка, която през първата седмица в офиса беше картотекирана под мисловния ми етикет "хубава блондика". Бързо стана ясно, че хубавата блондика може да се справя много бързо със задачите и е страхотен професионалист.

За мен темата е важна, защото много често хората реагират така, както хората очакват от тях да реагират. Всеки, който се е занимавал с преподавателска работа или е бил ученик/студент може да го потвърди. Ако един човек очаква от теб да се издъниш, шансовете ти да се издъниш са много по-големи, отколкото, ако очакванията към теб са да се представиш добре.

Странно. Красотота обикновено е предпоставка за приписване на допълнителни положителни качества. Аз все приемам една красива жена и за интелигентна, креативна, силна и пр.
Има една порода 'хубави' обаче – the-trying-too-hard-тигрова-щампа-силикон type, които наистина оставят впечатление, че само с това разполагат.
Може би това има принос в гореспоменатата дихотомия.

Аз мен лично съм човек, който иска да се справя добре в работата си и да може да разчита на уменията, интелекта и чисто вътрешните си качества, оказа се обаче, че факта че държа на външния си вид и му обръщам внимание е проблем, тъй като работейки в чисто мъжки колектив това да съм и хубава и умна тях ги дразнеше и така и не можаха да приемат личностните ми характеристики над въшните ми такива. Така в даден момент се бях занемарила само и единственно за да мога да се впиша в работната си среда, това обаче подложи собстенното ми достойнство на изпитание. И до сега се ядосвам на себе си, че бях толкова неуверена и позволих на стериотипите да ми попречат да бъда това което съм.

Към последната анонимна читателка:
Можеш ли да се свържеш с мен на petya.kirilova@gmail.com? Искам да те попитам нещо ;)